145 години от обявяването на София за столица на България
Сподели
На 3 април 2024 година означаваме 145 години от оповестяването на София за столица на България. Това историческо решение е взето от Учредителното заседание на Княжество България по предложение на проф. Марин Дринов.
Датата 22.03/03.04.1879 година остава вечно в историята на София. Учредителното заседание в Търново прогласява града за столица на Третата българска страна. Всички фактори от географско, стратегическо, информационно естество, правещи града неповторим всред останалите български селища, са взети поради при избора на столица след Освобождението.
В първите месеци след Освобождението, заемайки длъжностите вицегубернатор на София и ръководещ Отдела на националното просвещение при Временното съветско ръководство, Марин Дринов развива всестранна обществено-политическа активност. Историк, академик и държавник, той първи аргументирано показва възгледа си София да се трансформира в столица на новата страна.
С него са съгласни множеството от видните дейци: Драган Цанков, Григор Начевич, Марко Балабанов и други Впоследствие, въпросът за избор на столица е подложен за разискване в Учредителното заседание. Съвременници показват, че полемиката е къса. Краят е подложен от Драган Цанков. В изявлението си той акцентира, че България има две столици – историческата Търново и София, откъдето се прави ръководството. По тази причина, предлага и в бъдеще София да остане резиденция на Княза, а в Търново да става неговата коронация. Предложението се приема с висшегласие. По този метод се показва и приемствеността сред средновековните български царства и Третата българска страна.
Около десетилетие по-късно София се снабдява и със собствен достоверен герб
Проектът на герба, чийто оригинал се намира в непрекъснатата експозиция на Регионалния исторически музей – София, е на художника Харалампи Тачев. Създаден е във връзка международното ревю в Париж (Франция) през 1900 година, с цел да бъде подложен в тържествената зала на форума. Проектът е одобрен персонално от княз Фердинанд, който е изявен ценител на хералдическото изкуство.
Гербът е с формата на щит, разграничен на четири полета, в които са поместени знаци, свързани с града и неговата история. В горното ляво поле е изобразена градската богиня на Улпия Сердика. Образът е взет от антична монета, сечена в Сердика по време на император Септѝмий Севѐр и неговата брачна половинка Юлия Дòмна. В горното дясно поле е базиликата „ Света София “, която дава настоящето име на града.
В долното ляво поле е планината Витоша – древен очевидец на всички исторически превратности. В долното дясно поле е храмът на Аполòн Мѐдикус със скулптура на божеството. Този сюжет също е взет от антична сердикийска монета, сечена по време на император Каракàла. Аполòн Мѐдикус е едно от здравеносните божества, почитани в Сердика, известна и тогава с лековитите си минерални извори.
В центъра на щита има по-малък щит с изображение на лъв, което е копирано от медальон, открит при археологически изследвания в остарялата столица Велико Търново. Той символизира приемствеността сред двата града като столици на България. А над щита е изобразена крепостна корона.
Първоначално гербът включва единствено крепостната корона. През 1911 година, по предложение на помощник-кмета Ради Радев, към герба е прибавен девизът „ Расте, само че не старее “, а през 1928 година – и лаврови клончета от двете страни на щита.
Кратка последователност на развиването на София
На 22 декември 1879 година е публикуван Указ на княз Александър Батенберг за основаване на първи градоустройствен проект на столицата. Въпросният проект обрисува и контролира развиването на строителните граници на града. Центърът на града се измества от джамията към площада на улица Съборна.
Постепенно София от „ чиновнически град “ (по думите на Константин Иречек) се трансформира в жизнерадостен основен град на модерната българска страна. Градът задава трендовете за градското развиване и просвета в българските земи изобщо. Центърът на града стартира да се измества от джамията към площада към улица Съборна, където се пресичат главните пътни артерии на града. Това е натурален ход на урбанизацията като търсената рационализация е обявление на изрично разкъсване с османските обичаи и вдишване по пътя на европейското развиване.
Културният живот в столицата намира своя разцвет след построяването на Народния спектакъл през 1907 година, а основен за българския модернизационен и урбанизационен план се оказва построяването на бароковата постройка на Софийския университет, открита през 1935 година
В навечерието на Първата международна война София към този момент има население от 113 000 души като през 1918 година популацията скача на близо 200 000.
С Наредба- закон за София от 1934 година се реорганизират всички публични служби и икономически предприятия като градът наброява към този момент 287 976 души. Застроената повърхност възлиза на 42 кв. км. против 15, 4 кв. км през 1924 година, а дружно с присъединените села- Подуяне, Слатина, Драгалевци, Красно село, Обеля, Надежда, Орландовци и Малашевци- доближава до 57 кв. км.
За интервала 1887- 1946 година популацията на София нараства 14, 1 пъти, а на така наречен Голяма София (след нейното основаване през 1938 г.) се падат 36, 2 % от общото за страната повишаване на градското население. През 1946 година жителите на София доближават 366 801, през 2001 г.- 1 173 988 души, през 2011 година – 1 359 520 души, а съгласно последното броене от 2021 година в българската столица живеят 1 549 000 души. Практически сред първото и последното броене в България, популацията на София нараства над 50 пъти.
Статуята на Света София – признакът на столицата
Статуята на Света София е един от знаците на столицата. Цялата комбинация е 26 метра, а самата скулптура е 8 метра, като тя е езическа притча на християнската светица.
Фигурата тежи към 5 тона, като е формирана от над 160 елементи. В дясната си ръка държи венец от лавър и дъб, а в лявата са сложени монети. Те са знак на благоденствието на нацията. Върху нея е кацнала сова, която е знак на знанието и мъдростта. Изработена е за 9 месеца, а дефинитивно е съединена на 27 декември 2000 година. През 2001 година е позлатена. Цената на монумента с позлатяването надвишава 200 000 $, като те са платени от бюджета на Столична община. Построена е по самодейност на тогавашния кмет Стефан Софиянски.
Поставена е на мястото на тогавашната западна врата на града, която е била част от антична Сердика. По-късно на мястото е била църквата „ Свети Спас “, само че храмът е бил погубен по време на англо-американските бомбардировки над София, осъществени през 1943 година. След идването на комунистите на власт мястото още веднъж е променено. Там е издигната скулптура на руския водач Владимир Ленин, която е отстранена след измененията от 1989 година.
Днес София чества
Редица събития ще бъдат проведени в града.
Изложба в градинката „ Кристал “ отдадена на планината, която дефинира значително образа и атмосферата на града – Витоша, в която е показано и биоразнообразието и потайните жители на планината.
От 12:00 часа още веднъж в градина „ Кристал “ Софийският духов оркестър ще има концерт.
Регионалният исторически музей също ще отвори гратис порти за непрекъснатата експозиция и краткотрайните изложения.
Започва и тридневен кино фестивал в кино „ Влайкова “. Това са част от събитията във връзка годишнината.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
На 3 април 2024 година означаваме 145 години от оповестяването на София за столица на България. Това историческо решение е взето от Учредителното заседание на Княжество България по предложение на проф. Марин Дринов.
Датата 22.03/03.04.1879 година остава вечно в историята на София. Учредителното заседание в Търново прогласява града за столица на Третата българска страна. Всички фактори от географско, стратегическо, информационно естество, правещи града неповторим всред останалите български селища, са взети поради при избора на столица след Освобождението.
В първите месеци след Освобождението, заемайки длъжностите вицегубернатор на София и ръководещ Отдела на националното просвещение при Временното съветско ръководство, Марин Дринов развива всестранна обществено-политическа активност. Историк, академик и държавник, той първи аргументирано показва възгледа си София да се трансформира в столица на новата страна.
С него са съгласни множеството от видните дейци: Драган Цанков, Григор Начевич, Марко Балабанов и други Впоследствие, въпросът за избор на столица е подложен за разискване в Учредителното заседание. Съвременници показват, че полемиката е къса. Краят е подложен от Драган Цанков. В изявлението си той акцентира, че България има две столици – историческата Търново и София, откъдето се прави ръководството. По тази причина, предлага и в бъдеще София да остане резиденция на Княза, а в Търново да става неговата коронация. Предложението се приема с висшегласие. По този метод се показва и приемствеността сред средновековните български царства и Третата българска страна.
Около десетилетие по-късно София се снабдява и със собствен достоверен герб
Проектът на герба, чийто оригинал се намира в непрекъснатата експозиция на Регионалния исторически музей – София, е на художника Харалампи Тачев. Създаден е във връзка международното ревю в Париж (Франция) през 1900 година, с цел да бъде подложен в тържествената зала на форума. Проектът е одобрен персонално от княз Фердинанд, който е изявен ценител на хералдическото изкуство.
Гербът е с формата на щит, разграничен на четири полета, в които са поместени знаци, свързани с града и неговата история. В горното ляво поле е изобразена градската богиня на Улпия Сердика. Образът е взет от антична монета, сечена в Сердика по време на император Септѝмий Севѐр и неговата брачна половинка Юлия Дòмна. В горното дясно поле е базиликата „ Света София “, която дава настоящето име на града.
В долното ляво поле е планината Витоша – древен очевидец на всички исторически превратности. В долното дясно поле е храмът на Аполòн Мѐдикус със скулптура на божеството. Този сюжет също е взет от антична сердикийска монета, сечена по време на император Каракàла. Аполòн Мѐдикус е едно от здравеносните божества, почитани в Сердика, известна и тогава с лековитите си минерални извори.
В центъра на щита има по-малък щит с изображение на лъв, което е копирано от медальон, открит при археологически изследвания в остарялата столица Велико Търново. Той символизира приемствеността сред двата града като столици на България. А над щита е изобразена крепостна корона.
Първоначално гербът включва единствено крепостната корона. През 1911 година, по предложение на помощник-кмета Ради Радев, към герба е прибавен девизът „ Расте, само че не старее “, а през 1928 година – и лаврови клончета от двете страни на щита.
Кратка последователност на развиването на София
На 22 декември 1879 година е публикуван Указ на княз Александър Батенберг за основаване на първи градоустройствен проект на столицата. Въпросният проект обрисува и контролира развиването на строителните граници на града. Центърът на града се измества от джамията към площада на улица Съборна.
Постепенно София от „ чиновнически град “ (по думите на Константин Иречек) се трансформира в жизнерадостен основен град на модерната българска страна. Градът задава трендовете за градското развиване и просвета в българските земи изобщо. Центърът на града стартира да се измества от джамията към площада към улица Съборна, където се пресичат главните пътни артерии на града. Това е натурален ход на урбанизацията като търсената рационализация е обявление на изрично разкъсване с османските обичаи и вдишване по пътя на европейското развиване.
Културният живот в столицата намира своя разцвет след построяването на Народния спектакъл през 1907 година, а основен за българския модернизационен и урбанизационен план се оказва построяването на бароковата постройка на Софийския университет, открита през 1935 година
В навечерието на Първата международна война София към този момент има население от 113 000 души като през 1918 година популацията скача на близо 200 000.
С Наредба- закон за София от 1934 година се реорганизират всички публични служби и икономически предприятия като градът наброява към този момент 287 976 души. Застроената повърхност възлиза на 42 кв. км. против 15, 4 кв. км през 1924 година, а дружно с присъединените села- Подуяне, Слатина, Драгалевци, Красно село, Обеля, Надежда, Орландовци и Малашевци- доближава до 57 кв. км.
За интервала 1887- 1946 година популацията на София нараства 14, 1 пъти, а на така наречен Голяма София (след нейното основаване през 1938 г.) се падат 36, 2 % от общото за страната повишаване на градското население. През 1946 година жителите на София доближават 366 801, през 2001 г.- 1 173 988 души, през 2011 година – 1 359 520 души, а съгласно последното броене от 2021 година в българската столица живеят 1 549 000 души. Практически сред първото и последното броене в България, популацията на София нараства над 50 пъти.
Статуята на Света София – признакът на столицата
Статуята на Света София е един от знаците на столицата. Цялата комбинация е 26 метра, а самата скулптура е 8 метра, като тя е езическа притча на християнската светица.
Фигурата тежи към 5 тона, като е формирана от над 160 елементи. В дясната си ръка държи венец от лавър и дъб, а в лявата са сложени монети. Те са знак на благоденствието на нацията. Върху нея е кацнала сова, която е знак на знанието и мъдростта. Изработена е за 9 месеца, а дефинитивно е съединена на 27 декември 2000 година. През 2001 година е позлатена. Цената на монумента с позлатяването надвишава 200 000 $, като те са платени от бюджета на Столична община. Построена е по самодейност на тогавашния кмет Стефан Софиянски.
Поставена е на мястото на тогавашната западна врата на града, която е била част от антична Сердика. По-късно на мястото е била църквата „ Свети Спас “, само че храмът е бил погубен по време на англо-американските бомбардировки над София, осъществени през 1943 година. След идването на комунистите на власт мястото още веднъж е променено. Там е издигната скулптура на руския водач Владимир Ленин, която е отстранена след измененията от 1989 година.
Днес София чества
Редица събития ще бъдат проведени в града.
Изложба в градинката „ Кристал “ отдадена на планината, която дефинира значително образа и атмосферата на града – Витоша, в която е показано и биоразнообразието и потайните жители на планината.
От 12:00 часа още веднъж в градина „ Кристал “ Софийският духов оркестър ще има концерт.
Регионалният исторически музей също ще отвори гратис порти за непрекъснатата експозиция и краткотрайните изложения.
Започва и тридневен кино фестивал в кино „ Влайкова “. Това са част от събитията във връзка годишнината.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ