Възможно ли е и в България да намерим нашия Марио Драги и да минем по италианския сценарий?
Сподели
Може ли да се откри излаз от политическата рецесия, в която е изпаднала страната през последните четири години?
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов даде да се разбере, че към този момент мисли за нови избори, още преди да са планувани идните предварителни парламентарни избори. Тезата му е, че в случай че партиите не престават с изострения звук между тях, евентуално в идващия парламент също няма да бъде образувано болшинство.
Същият ден съпредседателят на „ Продължаваме промяната “ Кирил Петков в телевизионно изявление уточни вид за излизане от рецесията. Той се базира на модела „ Марио Драги “ в Италия. До 2021 година от края на Втората международна война в Италия са се сменили 67 държавни управления. Това значи, че те са се задържали на власт малко повече от година.
Идеята зад държавното управление на Марио Драги е да бъде издигната общоприемлива за всички партии фигура, тъй че да бъдат преодолени всички разлики.
По сходен метод би могло да се излезе от рецесията и у нас.
„ Осъзнаваме, че можем да отидем на 8, на 9 избори. От друга страна нашите гласоподаватели ни дават явен мандат, че не можем да участваме в безпринципни обединения. Има решение, да вземем за пример – в случай че използваме образеца от Италия – Марио Драги. Хващате един държавник, с високо публично доверие, и казвате – ние, сред партиите си нямаме доверие, нашите гласоподаватели също нямат доверие по сред си, двете групи. Ако се избере подобен държавник, в случай че е равноотдалечен, има доверие и споделяме – отхвърляме се от постове, отхвърляме се от надзор. Когато е равноотдалечен, не е партиен, тук не би трябвало да се търси една или друга партия. Трябва да има доверие към този човек и да се извършва програмата. Не желаеме постове, не желаеме министри, само че си нямаме доверие и желаеме България да продължи напред “, изясни концепцията си Кирил Петков.
Подобен вид планува партиите да се обединят към една персона и да поддържат няколко значими точки, които да извърши това държавно управление. То ще има избран период, в който да извърши избраните цели, след което ще бъдат планувани нови парламентарни избори.
Възможно ли е обаче и у нас да проработи сходен модел? Възможно ли е партиите и партийните водачи да преглътнат персоналното си его, да се отдръпват в страни и да оставят в ръцете на едно равноотдалечено от всички партии държавно управление?
Колкото и нереалистчина за българския политически ландшафт да наподобява сходна концепция, евентуално в нея се крие ключът за излизане от рецесията.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Може ли да се откри излаз от политическата рецесия, в която е изпаднала страната през последните четири години?
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов даде да се разбере, че към този момент мисли за нови избори, още преди да са планувани идните предварителни парламентарни избори. Тезата му е, че в случай че партиите не престават с изострения звук между тях, евентуално в идващия парламент също няма да бъде образувано болшинство.
Същият ден съпредседателят на „ Продължаваме промяната “ Кирил Петков в телевизионно изявление уточни вид за излизане от рецесията. Той се базира на модела „ Марио Драги “ в Италия. До 2021 година от края на Втората международна война в Италия са се сменили 67 държавни управления. Това значи, че те са се задържали на власт малко повече от година.
Идеята зад държавното управление на Марио Драги е да бъде издигната общоприемлива за всички партии фигура, тъй че да бъдат преодолени всички разлики.
По сходен метод би могло да се излезе от рецесията и у нас.
„ Осъзнаваме, че можем да отидем на 8, на 9 избори. От друга страна нашите гласоподаватели ни дават явен мандат, че не можем да участваме в безпринципни обединения. Има решение, да вземем за пример – в случай че използваме образеца от Италия – Марио Драги. Хващате един държавник, с високо публично доверие, и казвате – ние, сред партиите си нямаме доверие, нашите гласоподаватели също нямат доверие по сред си, двете групи. Ако се избере подобен държавник, в случай че е равноотдалечен, има доверие и споделяме – отхвърляме се от постове, отхвърляме се от надзор. Когато е равноотдалечен, не е партиен, тук не би трябвало да се търси една или друга партия. Трябва да има доверие към този човек и да се извършва програмата. Не желаеме постове, не желаеме министри, само че си нямаме доверие и желаеме България да продължи напред “, изясни концепцията си Кирил Петков.
Подобен вид планува партиите да се обединят към една персона и да поддържат няколко значими точки, които да извърши това държавно управление. То ще има избран период, в който да извърши избраните цели, след което ще бъдат планувани нови парламентарни избори.
Възможно ли е обаче и у нас да проработи сходен модел? Възможно ли е партиите и партийните водачи да преглътнат персоналното си его, да се отдръпват в страни и да оставят в ръцете на едно равноотдалечено от всички партии държавно управление?
Колкото и нереалистчина за българския политически ландшафт да наподобява сходна концепция, евентуално в нея се крие ключът за излизане от рецесията.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ