Най-често младежи под 30 години от Афганистан, Ирак и Сирия опитват да влязат незаконно у нас, сочи извод от доклад
Сподели
Младежи от Афганистан, Ирак и Сирия са най-често срещаните лица, които се пробват да преминат границата на България нелегално. Тази информация произлиза от отчет, който преглежда трендове и ограничения за попречване на незаконното прекосяване и оказване на помощ на чужденци, нарушаващи законодателството на страната.
Докладът,, е квалифициран от екип с началник доцент доктор Светлин Антонов, доцент по криминология в русенския университет „ Ангел Кънчев “. Основният интервал на изследването обгръща времето от 2012 до 2021 година.
Престъпленията свързани с този тип действия, са осъществявани главно от мъже, които съставляват 90,68% от осъдените. Най-голямата възрастова категория е сред 18 и 29 години, достигайки 61,71%, а общо 87,04% от наказаните са под 39 години. Основно 64,85% от тях имат главно или по-ниско обучение. Те идват главно от три страни – Афганистан (26,46%), Ирак (20,14%) и Сирия (14,14%), което съставлява 60,74% от общия брой.
Най-голям дял от наказаните е за нелегално прекосяване на границата – 85,15%.
Проучването открива, че доста от тези, които минават незаконно, са бежанци от райони с военни спорове или други принуждение, а част от тях бягат и от политически или религиозни преследвания.
Демографските данни демонстрират, че те най-вече са стопански мигранти, чиято съществена цел е да се открият с роднините си в развитите европейски страни и по-късно да доведат и останалите членове на фамилията си.
Каналджиите и помощниците по време на този интервал са 8,48% от всички наказани. И те също са най-вече мъже (85,03%) на възраст сред 30 и 49 години (55,16%), в множеството случаи женени (35,79%) и с главно или по-ниско обучение (55,50%). Най-много от тях са български (42,83%) и турски жители (27,58%).
Само 3,39% от наказаните са за подкрепяне на противозаконните мигранти в страната, като главно става въпрос за превозване или даване на заслон. Най-често това са мъже (96,78%) на възраст сред 30 и 49 години (55,06%), неженени (65,69%) със приблизително обучение (52,05%) и най-вече българи (94,59%).
Според разбора, географското състояние на България в Югоизточна Европа я дефинира като главен маршрут сред Западна и Централна Европа, Близкия изток и Азия. След присъединението на страната ни към Европейския съюз, България поема отговорност за защитата на 1228 км от външните граници на Европейски Съюз, показват специалистите.
Нарушенията по границите съставляват висок риск за обществото, само че са извънредно сложни за попречване. Заради това, оправянето с тази форма на престъпност не може да бъде главно основано на инцидентни и обичайни ограничения, като строителство на защитни уреди по границата или утежняване на наказванията, отбелязва анализът.
Експертите акцентират, че сполучливата битка против сходни закононарушения изисква систематични и самодейни дейности, включващи ангажираност на интернационалните сътрудници и дипломатически служби, адресиране на криминогенните фактори, интензивно включване на обществото, разполагане на сътрудници (в страната и чужбина), внедряване на чиновници в незаконни организации, преустановяване на откритите трафик канали и създаване на сложна отбрана на границата, основаване на многонационални екипи за защита на границите и граничните зони и други
Авторите на отчета упорстват за промени в наказателното законодателство, които да създадат битката по-ефективна, в това число опцията за налагане на пробация на чужденците, минали нелегално границата, вместо условни санкции, които постоянно са неефективни.
Ефективността на лишаването от независимост не се възприема от наказаните като наказване заради езиковите бариери, културните разлики и неприятните условия на живот в страните им. За доста от тях, осъществяването на наказването не основава чувство, че се постанова друга мярка от изискванията в приемните центрове, където изискванията не се разграничават от пандизите, показват специалистите.
В разбора се подчертава и на нуждата от увеличение на потенциала и възстановяване на работата на прокуратурата и съдилищата в процеса на индивидуализиране на наказванията.
Утвърдената процедура за налагане на условни и краткосрочни присъди води до извънредно ниска успеваемост, отбелязва разбора.
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Младежи от Афганистан, Ирак и Сирия са най-често срещаните лица, които се пробват да преминат границата на България нелегално. Тази информация произлиза от отчет, който преглежда трендове и ограничения за попречване на незаконното прекосяване и оказване на помощ на чужденци, нарушаващи законодателството на страната.
Докладът,, е квалифициран от екип с началник доцент доктор Светлин Антонов, доцент по криминология в русенския университет „ Ангел Кънчев “. Основният интервал на изследването обгръща времето от 2012 до 2021 година.
Престъпленията свързани с този тип действия, са осъществявани главно от мъже, които съставляват 90,68% от осъдените. Най-голямата възрастова категория е сред 18 и 29 години, достигайки 61,71%, а общо 87,04% от наказаните са под 39 години. Основно 64,85% от тях имат главно или по-ниско обучение. Те идват главно от три страни – Афганистан (26,46%), Ирак (20,14%) и Сирия (14,14%), което съставлява 60,74% от общия брой.
Най-голям дял от наказаните е за нелегално прекосяване на границата – 85,15%.
Проучването открива, че доста от тези, които минават незаконно, са бежанци от райони с военни спорове или други принуждение, а част от тях бягат и от политически или религиозни преследвания.
Демографските данни демонстрират, че те най-вече са стопански мигранти, чиято съществена цел е да се открият с роднините си в развитите европейски страни и по-късно да доведат и останалите членове на фамилията си.
Каналджиите и помощниците по време на този интервал са 8,48% от всички наказани. И те също са най-вече мъже (85,03%) на възраст сред 30 и 49 години (55,16%), в множеството случаи женени (35,79%) и с главно или по-ниско обучение (55,50%). Най-много от тях са български (42,83%) и турски жители (27,58%).
Само 3,39% от наказаните са за подкрепяне на противозаконните мигранти в страната, като главно става въпрос за превозване или даване на заслон. Най-често това са мъже (96,78%) на възраст сред 30 и 49 години (55,06%), неженени (65,69%) със приблизително обучение (52,05%) и най-вече българи (94,59%).
Според разбора, географското състояние на България в Югоизточна Европа я дефинира като главен маршрут сред Западна и Централна Европа, Близкия изток и Азия. След присъединението на страната ни към Европейския съюз, България поема отговорност за защитата на 1228 км от външните граници на Европейски Съюз, показват специалистите.
Нарушенията по границите съставляват висок риск за обществото, само че са извънредно сложни за попречване. Заради това, оправянето с тази форма на престъпност не може да бъде главно основано на инцидентни и обичайни ограничения, като строителство на защитни уреди по границата или утежняване на наказванията, отбелязва анализът.
Експертите акцентират, че сполучливата битка против сходни закононарушения изисква систематични и самодейни дейности, включващи ангажираност на интернационалните сътрудници и дипломатически служби, адресиране на криминогенните фактори, интензивно включване на обществото, разполагане на сътрудници (в страната и чужбина), внедряване на чиновници в незаконни организации, преустановяване на откритите трафик канали и създаване на сложна отбрана на границата, основаване на многонационални екипи за защита на границите и граничните зони и други
Авторите на отчета упорстват за промени в наказателното законодателство, които да създадат битката по-ефективна, в това число опцията за налагане на пробация на чужденците, минали нелегално границата, вместо условни санкции, които постоянно са неефективни.
Ефективността на лишаването от независимост не се възприема от наказаните като наказване заради езиковите бариери, културните разлики и неприятните условия на живот в страните им. За доста от тях, осъществяването на наказването не основава чувство, че се постанова друга мярка от изискванията в приемните центрове, където изискванията не се разграничават от пандизите, показват специалистите.
В разбора се подчертава и на нуждата от увеличение на потенциала и възстановяване на работата на прокуратурата и съдилищата в процеса на индивидуализиране на наказванията.
Утвърдената процедура за налагане на условни и краткосрочни присъди води до извънредно ниска успеваемост, отбелязва разбора.
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ