Доц. Груев за ДЕБАТИ.БГ: Най-старите документи в Държавния архив са на дубровнишки търговци, търгували у нас в началото на 14 в.
Сподели
Михаил Груев е роден на 25 октомври 1971 година в София. Завършил компетентност история в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ (1994 г.). Доктор по история с дисертация на тематика „ Българите мюсюлмани в държавната политика на България (1944-1959 г.) “. Преподавател по модерна българска история и етнология на етническите групи в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Асистент и старши помощник (2002), основен помощник (2003) и доцент (2009) в Катедрата по история на България в Историческия факултет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Ръководител на катедрата от 2011 година Бил е гост-лектор в университетите в Мюнхен, Саарбрюкен, Белград и други Автор е на три монографии и на студии и публикации по проблемите на „ възродителния развой “, колективизацията на българското село, комунистическия хайлайф и прочие Владее немски и британски език, употребява съветски език. От 5 март 2015 година е ръководител на Държавна организация „ Архиви “.
– Доц. Груев, по какъв начин върви дигитализацията на архивите? За 2022 година се говореше за 1 % от масивите, които са минали и на цифрови носители. Задоволителна ли е скоростта?
– През последните години увеличихме темповете на цифровизация. По Плана за възобновяване и резистентност сме номинирани да получим техника за реституция и консервация от една страна и за цифровизация – от друга.
Очакваме да получим два букскенера и 4 станции за фотографско снимане. Отделно от това ще получим и реставрационни маси за 60 лаборатории за реставрации в страната, както и друга, съпътстваща техника.
– Всичко ли, което съумеете да дигитализирате, е налично онлайн от уеб страницата на организацията?
– Да, налични са през осведомителната система на държавните архиви. Това ангажира забележителен запас, тъй като настрана от това ние вършим и запазване на тези данни в така наречен Застрахователен фонд.
И това в действителност го прави всеки списък, тъй като би трябвало тези неща да се съхраняват физически на разнообразни места.
През последните години цифровият списък отбелязва ритъм на повишаване с към 10 терабайта годишно и надлежно със застрахователния фонд това ангажира и от ден на ден пространство.
В момента сме в диалози с Министерството на електронното ръководство, с цел да търсим благоприятни условия за облачно предпазване на цялата тази информация.
Трябва да кажа, че предходната година ние приключихме и един огромен план за въвеждане на електронното архивиране на държавната администрация. Знаете, че последователно хартията изчезва в документооборота на доста държавни институции и пред нас стои въпросът по какъв начин да бъдат надеждно съхранени документите на страната, които са в електронен формат.
– Има ли процедура в институциите да качват на цифров притежател документите, които са в личните им архиви?
– Не го вършат. Нашият закон за архивите планува 20-годишен период, в който документите се съхраняват в учрежденския списък на съответното ведомство и едвам по-късно те минават в съответния държавен списък.
Тоест, има време, до момента в който и електронно основаните документи стигнат до архивите. Но факт е също по този начин, че значително държавни и общински институции не са в положение да обезпечат надеждно предпазване на тези електронни документи.
Фактически, този план, който реализирахме за електронното архивиране, задава модела, по който да бъдат архивирани тези документи и планува едно такова облачно предпазване на данните.
За момента пространството, което Министерството на електронното ръководство е заделило, е много малко, само че в случай че размерът на документите, които институциите предават, нараства бързо, към този момент ще приказваме за увеличение на този потенциал.
– Само техническият потенциал обаче не е задоволителен, по какъв начин стои въпросът с фрагментите? Миналата година имаше митинг на чиновници в архивите поради ниското възнаграждение.
– Имаше и към момента продължава да има неодобрение измежду чиновниците. Исканията им при митингите бяха за 30% нарастване на заплатите в организацията, които бяха стигнали извънредно ниски стойности и това беше и повода за доста съществено текучество на фрагменти.
Факт е, че в тазгодишния бюджет парите за организацията бяха съществено увеличени. От бюджета бяха обезпечени в допълнение 2 млн. лева и то единствено за личния състав, което ще даде опция за към 20-процентно повишаване на заплатите през тази година.
Действително настояванията на чиновниците на организацията не са задоволени изцяло, само че се надявам спомагателните средства да понижат напрежението и това да усъвършенства нашите благоприятни условия и да изпълняваме всичките си отговорности, които законът изисква от нас.
– Има ли интерес от страна на новозавършили студенти за започване на работа при вас?
– Трябва да призная, че откъм заплати не сме доста атрактивни за младежите. Още повече, че архивистиката от ден на ден се откъсва от нейната връзка с историческите науки и от ден на ден става едно сложно, на първо място – цифрово умеене и знаете, че този вид експерти са търсени в целия обществен бранш.
Така че мъчно съумяваме да задържим младежи. Надявам се тази година нещата да се възстановяват.
– Вие наблюдавате процесите в архивистиката в международен мащаб. Въвеждат ли се технологии, основани на изкуствения разсъдък в тази област?
– Да, от ден на ден. Миналата година бях на конгрес на Международния съвет на архивите в Абу Даби и там извънредно доста се говореше за ролята на изкуствения разсъдък в архивите по света.
Той се употребява за разчитане на ръкописи, за разчитане на текстове на езици, които са непознати за съответната страна, непознати за хората, които обработват съответните документи.
Аз самият бях учуден какъв брой напред са отишли тези архиви във въвеждането на тези нови технологии.
Впрочем, този проблем беше обсъждан на срещата на ръководителите на европейските архиви в Мадрид в края на предходната година. И защото става въпрос за доста безценен артикул, който не всеки може да си разреши да има, а и това е технология, която доста бързо се развива и усъвършенства, там беше взето решение да се търсят средства от Европейската комисия за изцяло решение на този въпрос в границите на Европейски Съюз. Тоест, да се отдели запас, с цел да могат архивите в Европейски Съюз да могат да бъдат снабдени с тази технология.
– Кой е най-старият документ, който се съхранява в архивите у нас?
– Нямаме точна датировка – става въпрос за документи на дубровнишки търговци, които търгуват с България в първата половина на 14 в. Това са пергаментни документи, които дават информация за търговията на средновековна България с Дубровнишката република.
Разбираме, че сме изнасяли кожи, мед, восък – първични материали, които в Средновековието са имали извънредно висока стойност.
Друг доста остарял и неповторим документ, който съхраняваме при нас, е Брест-Литовския кротичък контракт от 1918 година сред България, която е част от Централните сили през Първата международна война, и новосъздадената Украинска република. Това е в действителност и първият междудържавен документ, който Украйна има.
– Тези документи цифровизирани ли са?
– Да. Ние имаме един указател на изключително скъпите и неповторими документи и те, несъмнено, да цифровизирани.
Въобще методът, по който се прави дигитализацията в областта на архивите е – от най-старите към по-новите документи.
Тук влизат и избраните от специфична комисия, като изключително скъпи и неповторими документи. Така че главните документи, които ние цифровизираме, това са от Средновековието до Османския интервал и от интервала след Освобождението.
В момента въведохме и противоположния развой – от последните новопостъпили документи, т.е. документи от преди 20 години обратно, с концепцията в един миг тези архиви да се „ срещнат “.
– Успявате ли да наблюдавате и историята на документа преди да попадне при вас – по какъв начин е съхраняван, от кого..?
– Да. Самата история на документа е доста значима. Документите, които са оповестени като неповторими и изключително скъпи, за тях се изготвя нещо като паспорт на документа, с физическите му характерности, с реставрациите, които са му правени и така нататък
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Михаил Груев е роден на 25 октомври 1971 година в София. Завършил компетентност история в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ (1994 г.). Доктор по история с дисертация на тематика „ Българите мюсюлмани в държавната политика на България (1944-1959 г.) “. Преподавател по модерна българска история и етнология на етническите групи в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Асистент и старши помощник (2002), основен помощник (2003) и доцент (2009) в Катедрата по история на България в Историческия факултет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Ръководител на катедрата от 2011 година Бил е гост-лектор в университетите в Мюнхен, Саарбрюкен, Белград и други Автор е на три монографии и на студии и публикации по проблемите на „ възродителния развой “, колективизацията на българското село, комунистическия хайлайф и прочие Владее немски и британски език, употребява съветски език. От 5 март 2015 година е ръководител на Държавна организация „ Архиви “.
– Доц. Груев, по какъв начин върви дигитализацията на архивите? За 2022 година се говореше за 1 % от масивите, които са минали и на цифрови носители. Задоволителна ли е скоростта?
– През последните години увеличихме темповете на цифровизация. По Плана за възобновяване и резистентност сме номинирани да получим техника за реституция и консервация от една страна и за цифровизация – от друга.
Очакваме да получим два букскенера и 4 станции за фотографско снимане. Отделно от това ще получим и реставрационни маси за 60 лаборатории за реставрации в страната, както и друга, съпътстваща техника.
– Всичко ли, което съумеете да дигитализирате, е налично онлайн от уеб страницата на организацията?
– Да, налични са през осведомителната система на държавните архиви. Това ангажира забележителен запас, тъй като настрана от това ние вършим и запазване на тези данни в така наречен Застрахователен фонд.
И това в действителност го прави всеки списък, тъй като би трябвало тези неща да се съхраняват физически на разнообразни места.
През последните години цифровият списък отбелязва ритъм на повишаване с към 10 терабайта годишно и надлежно със застрахователния фонд това ангажира и от ден на ден пространство.
В момента сме в диалози с Министерството на електронното ръководство, с цел да търсим благоприятни условия за облачно предпазване на цялата тази информация.
Трябва да кажа, че предходната година ние приключихме и един огромен план за въвеждане на електронното архивиране на държавната администрация. Знаете, че последователно хартията изчезва в документооборота на доста държавни институции и пред нас стои въпросът по какъв начин да бъдат надеждно съхранени документите на страната, които са в електронен формат.
– Има ли процедура в институциите да качват на цифров притежател документите, които са в личните им архиви?
– Не го вършат. Нашият закон за архивите планува 20-годишен период, в който документите се съхраняват в учрежденския списък на съответното ведомство и едвам по-късно те минават в съответния държавен списък.
Тоест, има време, до момента в който и електронно основаните документи стигнат до архивите. Но факт е също по този начин, че значително държавни и общински институции не са в положение да обезпечат надеждно предпазване на тези електронни документи.
Фактически, този план, който реализирахме за електронното архивиране, задава модела, по който да бъдат архивирани тези документи и планува едно такова облачно предпазване на данните.
За момента пространството, което Министерството на електронното ръководство е заделило, е много малко, само че в случай че размерът на документите, които институциите предават, нараства бързо, към този момент ще приказваме за увеличение на този потенциал.
– Само техническият потенциал обаче не е задоволителен, по какъв начин стои въпросът с фрагментите? Миналата година имаше митинг на чиновници в архивите поради ниското възнаграждение.
– Имаше и към момента продължава да има неодобрение измежду чиновниците. Исканията им при митингите бяха за 30% нарастване на заплатите в организацията, които бяха стигнали извънредно ниски стойности и това беше и повода за доста съществено текучество на фрагменти.
Факт е, че в тазгодишния бюджет парите за организацията бяха съществено увеличени. От бюджета бяха обезпечени в допълнение 2 млн. лева и то единствено за личния състав, което ще даде опция за към 20-процентно повишаване на заплатите през тази година.
Действително настояванията на чиновниците на организацията не са задоволени изцяло, само че се надявам спомагателните средства да понижат напрежението и това да усъвършенства нашите благоприятни условия и да изпълняваме всичките си отговорности, които законът изисква от нас.
– Има ли интерес от страна на новозавършили студенти за започване на работа при вас?
– Трябва да призная, че откъм заплати не сме доста атрактивни за младежите. Още повече, че архивистиката от ден на ден се откъсва от нейната връзка с историческите науки и от ден на ден става едно сложно, на първо място – цифрово умеене и знаете, че този вид експерти са търсени в целия обществен бранш.
Така че мъчно съумяваме да задържим младежи. Надявам се тази година нещата да се възстановяват.
– Вие наблюдавате процесите в архивистиката в международен мащаб. Въвеждат ли се технологии, основани на изкуствения разсъдък в тази област?
– Да, от ден на ден. Миналата година бях на конгрес на Международния съвет на архивите в Абу Даби и там извънредно доста се говореше за ролята на изкуствения разсъдък в архивите по света.
Той се употребява за разчитане на ръкописи, за разчитане на текстове на езици, които са непознати за съответната страна, непознати за хората, които обработват съответните документи.
Аз самият бях учуден какъв брой напред са отишли тези архиви във въвеждането на тези нови технологии.
Впрочем, този проблем беше обсъждан на срещата на ръководителите на европейските архиви в Мадрид в края на предходната година. И защото става въпрос за доста безценен артикул, който не всеки може да си разреши да има, а и това е технология, която доста бързо се развива и усъвършенства, там беше взето решение да се търсят средства от Европейската комисия за изцяло решение на този въпрос в границите на Европейски Съюз. Тоест, да се отдели запас, с цел да могат архивите в Европейски Съюз да могат да бъдат снабдени с тази технология.
– Кой е най-старият документ, който се съхранява в архивите у нас?
– Нямаме точна датировка – става въпрос за документи на дубровнишки търговци, които търгуват с България в първата половина на 14 в. Това са пергаментни документи, които дават информация за търговията на средновековна България с Дубровнишката република.
Разбираме, че сме изнасяли кожи, мед, восък – първични материали, които в Средновековието са имали извънредно висока стойност.
Друг доста остарял и неповторим документ, който съхраняваме при нас, е Брест-Литовския кротичък контракт от 1918 година сред България, която е част от Централните сили през Първата международна война, и новосъздадената Украинска република. Това е в действителност и първият междудържавен документ, който Украйна има.
– Тези документи цифровизирани ли са?
– Да. Ние имаме един указател на изключително скъпите и неповторими документи и те, несъмнено, да цифровизирани.
Въобще методът, по който се прави дигитализацията в областта на архивите е – от най-старите към по-новите документи.
Тук влизат и избраните от специфична комисия, като изключително скъпи и неповторими документи. Така че главните документи, които ние цифровизираме, това са от Средновековието до Османския интервал и от интервала след Освобождението.
В момента въведохме и противоположния развой – от последните новопостъпили документи, т.е. документи от преди 20 години обратно, с концепцията в един миг тези архиви да се „ срещнат “.
– Успявате ли да наблюдавате и историята на документа преди да попадне при вас – по какъв начин е съхраняван, от кого..?
– Да. Самата история на документа е доста значима. Документите, които са оповестени като неповторими и изключително скъпи, за тях се изготвя нещо като паспорт на документа, с физическите му характерности, с реставрациите, които са му правени и така нататък
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ