Най-горещо и най-сухо: Лято ’24 чупи рекорди
Сподели
Лятото на 2024 година е най-горещото и едно от най-сухите в България от началото на века.
Това демонстрират данните на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) при Българска академия на науките.
Тазгодишният юни беше най-топлият от 1930 година насам, а юли – съвсем толкоз парещ, колкото и този през 2012 година – най-топлият до момента. Август също беше един от най-топлите месеци август, означават от Национален институт по метеорология и хидрология.
Това лято междинната сезонна температура е над климатичната норма.
Средните температури на дневна база през цялото лято също са над нормата, като се изключи обособени дни.
Най-високата измерена температура в оперативните метеорологични станции на Национален институт по метеорология и хидрология в обитаеми места е 42.2 градуса – регистрирана е в гр. Сандански на 16 юли.
Сезонните количества дъжд в по-голямата част от страната са под или към климатичната норма.
Най-големи негативни отклонения са следени в Северна България, Източните Родопи, Горнотракийската равнина и крайните югоизточни региони на страната.
След хладния и дъждовен месец май 2024 година, юни беше с превалявания под нормата, което докара до ранно засушаване през юли.
Сушата е най-силно изразена в Северозападна България и по Черноморското крайбрежие.
Тя продължи и през август, като най-тежко наранени са западната част на Дунавската низина и Горнотракийската равнина.
В Североизточна и Югозападна България тук-там бяха регистрирани наднормени превалявания. Най-голямото 24-часово количество дъжд за сезона беше 113 мм от дъжд и град в Самоков на 10 юни.
Значими метеорологични събития
В интервала 12–14 юни северозападната част на Балканите беше под въздействие на леден фронт. Създадоха се условия за мощна конвекция и в доста региони има краткотрайни интензивни превалявания с гръмотевици, градушки и мощни пориви напразно.
На места количествата дъжд за часове доближаваха 80% от месечните правила, а размера на градовите зърна варираше от лешник до яйце.
От градушките и вятъра бяха нанесени доста материални вреди, имаше местни наводнения, в обособени общини беше оповестено бедствено състояние. Особено огромни бяха провалите от градушката на 13 юни в с. Шереметя, Великотърновско.
През юни температурата на морската вода последователно повишаваше от 18–20 градуса първоначално до 25–26 градуса в края на месеца. В интервала 10–11 юни в регионите северно от н. Калиакра и южно от н. Галата до Обзор се наблюдаваше явлението upwelling – издигане на дълбоки морски води до брега, водещо до внезапно намаляване на температурата на морската вода.
Явлението се прояви още веднъж в дните от 14 до 16 юни съвсем по цялото крайбрежие. Upwelling имаше и сред 2 и 4 август, означават от Национален институт по метеорология и хидрология.
През интервала 6–24 юли цялата страна беше обхваната от гореща вълна. Броят на поредните дни с оптималната температура на въздуха над 40 градуса в гр. Сандански беше девет (10–18 юли).
В резултат на високите температури и неналичието на превалявания, както и на човешка немарливост, от 12 юли до края на месеца в страната бушуваха десетки пожари. В обособени общини беше оповестено отчасти бедствено състояние, жителите на няколко села – евакуирани.
През интервала 12–16 юли няколко пожара пламнаха в регионите на Хисаря, Карлово и Калояново, където изгоряха над 20 000 дка сухи треви и гори.
В с. Отец Паисиево, общ. Калояново, бяха изпепелени 10 къщи. На 14 и 15 юли огромен пожар край варненското село Слънчево унищожи към 1500 дка гори и сухи треви. Няколко дни бушуваше огнената буря в Сакар планина и изпепели над 100 000 дка площи, от които 24 000 дка горски масиви.
На 17 юли пожар в с. Воден, общ. Болярово, бяха унищожени 35 къщи и икономически постройки, изгоряха и десетки домашни животни, а по-голямата част от жителите бяха евакуирани. На 26 юли пожарът в планина Славянка, на границата с Гърция, навлизе и на българска територия.
През август рискът от пожари остана висок. Пожари, породени от мълнии, имаше в горски масиви в планините Пирин, Славянка и Рила.
През интервала 26–31 август висок циклон с център над Черно море се реалокира на запад към страната и сътвори условия за превалявания. Значителни количества превалявания бяха измерени през последните два дни от месеца в крайните източни региони, означават от Национален институт по метеорология и хидрология.
Август също е бил един от най-топлите от 1930 година насам.
Средните месечни температури са сред 21 и 28 градуса и имат отклоняване от месечната норма сред плюс 1 и плюс 4 градуса.
Най-високата измерена температура е 41.6 градуса на 14 август в Новачене, обл. Плевен.
Най-ниската минимална температура в станция в обитаемо място e плюс 6 градуса на 7 август в Чепеларе, а най-ниската температура, измерена на планински връх, е минус 4.1 градуса на връх Мусала на 27 август.
В София най-високата измерена температура е 36.7 градуса на 15 август, а най-ниската – плюс 11.5 градуса на 7 август.
Това е един от най-сухите месеци август от 2014 година насам. В по-голямата част от страната месечните суми на преваляванията са сред 2 и 50% от климатичната норма.
В огромна част от Източна България и планинските масиви на Южна България месечните суми на преваляванията са сред 50 и 150% от климатичната норма.
Само в обособени станции има месечни суми на дъжда над 150% (Ивайловград 235%). Най-голямото измерено 24-часово количество дъжд е 112 мм от дъжд в с. Дуранкулак, обл. Добрич, на 30 август. Валежи от град има регистрирани в 6 дни от месеца, най-вече – на 21 август в 11 станции.
Състояние на реките
През август водните количества на реките в страната са под праговете за междинни води и към праговете за ниски води. В резултат на превалявания на 3 август са регистрирани покачвания във водосбора на р. Янтра с до 32 см, а в интервала 19–21 август покачвания са регистрирани в Западнобеломорския басейн – с до 52 см на р. Струма, и в Източнобеломорския басейн – с до 93 см на р. Арда.
През целия месец река Факийска в региона на с. Зидарово и река Ропотамо в региона на с. Веселие са пресъхнали.
Тазгодишното лято е най-топлото в северното полукълбо,
откогато се вършат измервания, заяви Службата на Европейски Съюз за климатичните промени “Коперник ”, представена от информационните организации.
Средната световна температура сред юни и август 2024 година е била най-високата в историята – с 0,69 градуса по Целзий над междинната стойност за тези три месеца за интервала 1991-2020 година, сочат данните.
„ През миналите три месеца на 2024 година земното кълбо претърпя най-горещите юни и август, най-топлия ден и най-жаркото бореално лято (б.р. месеците юни, юли и август) в историята “, сподели заместник-директорът на „ Коперник “ Саманта Бърджис. „ Тази поредност от рекордно високи температури усилва вероятността 2024 година да бъде най-горещата година в историята “, добави тя.
“Свързаните с температурите рискови феномени, на които станахме очевидци това лято, ще стават все по-интензивни и ще имат още по-опустошителни последствия за хората и планетата, в случай че не предприемем незабавни дейности за понижаване на излъчванията на парникови газове “, означи Бърджис.
Средната температура в Европа през трите летни месеца беше най-високата в историята – с 1,54 градуса по Целзий над междинната стойност за интервала 1991-2020 година, като надвиши предходния връх от 2022 година от 1,34 градуса по Целзий, осведоми ДПА.
Според отчета в Западна и Северна Европа е било по-влажно от междинното. В по-голямата част от Средиземноморския район и Източна Европа през целия сезон са следени по-сухи от междинното условия.
За интервала сред септември 2023 година и август 2024 година междинната световна температура е била с 1,64 градуса по Целзий по-висока от междинната стойност за прединдустриалния интервал, сочат данните.
Службата на Европейски Съюз за климатичните промени „ Коперник “ постоянно разгласява данни за температурата на земната повърхнина, ледената завивка и преваляванията, напомня ДПА. Констатациите се основават на компютърни разбори, които включват милиарди измервания от спътници, кораби, самолети и метеорологични станции по целия свят.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Лятото на 2024 година е най-горещото и едно от най-сухите в България от началото на века.
Това демонстрират данните на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) при Българска академия на науките.
Тазгодишният юни беше най-топлият от 1930 година насам, а юли – съвсем толкоз парещ, колкото и този през 2012 година – най-топлият до момента. Август също беше един от най-топлите месеци август, означават от Национален институт по метеорология и хидрология.
Това лято междинната сезонна температура е над климатичната норма.
Средните температури на дневна база през цялото лято също са над нормата, като се изключи обособени дни.
Най-високата измерена температура в оперативните метеорологични станции на Национален институт по метеорология и хидрология в обитаеми места е 42.2 градуса – регистрирана е в гр. Сандански на 16 юли.
Сезонните количества дъжд в по-голямата част от страната са под или към климатичната норма.
Най-големи негативни отклонения са следени в Северна България, Източните Родопи, Горнотракийската равнина и крайните югоизточни региони на страната.
След хладния и дъждовен месец май 2024 година, юни беше с превалявания под нормата, което докара до ранно засушаване през юли.
Сушата е най-силно изразена в Северозападна България и по Черноморското крайбрежие.
Тя продължи и през август, като най-тежко наранени са западната част на Дунавската низина и Горнотракийската равнина.
В Североизточна и Югозападна България тук-там бяха регистрирани наднормени превалявания. Най-голямото 24-часово количество дъжд за сезона беше 113 мм от дъжд и град в Самоков на 10 юни.
Значими метеорологични събития
В интервала 12–14 юни северозападната част на Балканите беше под въздействие на леден фронт. Създадоха се условия за мощна конвекция и в доста региони има краткотрайни интензивни превалявания с гръмотевици, градушки и мощни пориви напразно.
На места количествата дъжд за часове доближаваха 80% от месечните правила, а размера на градовите зърна варираше от лешник до яйце.
От градушките и вятъра бяха нанесени доста материални вреди, имаше местни наводнения, в обособени общини беше оповестено бедствено състояние. Особено огромни бяха провалите от градушката на 13 юни в с. Шереметя, Великотърновско.
През юни температурата на морската вода последователно повишаваше от 18–20 градуса първоначално до 25–26 градуса в края на месеца. В интервала 10–11 юни в регионите северно от н. Калиакра и южно от н. Галата до Обзор се наблюдаваше явлението upwelling – издигане на дълбоки морски води до брега, водещо до внезапно намаляване на температурата на морската вода.
Явлението се прояви още веднъж в дните от 14 до 16 юни съвсем по цялото крайбрежие. Upwelling имаше и сред 2 и 4 август, означават от Национален институт по метеорология и хидрология.
През интервала 6–24 юли цялата страна беше обхваната от гореща вълна. Броят на поредните дни с оптималната температура на въздуха над 40 градуса в гр. Сандански беше девет (10–18 юли).
В резултат на високите температури и неналичието на превалявания, както и на човешка немарливост, от 12 юли до края на месеца в страната бушуваха десетки пожари. В обособени общини беше оповестено отчасти бедствено състояние, жителите на няколко села – евакуирани.
През интервала 12–16 юли няколко пожара пламнаха в регионите на Хисаря, Карлово и Калояново, където изгоряха над 20 000 дка сухи треви и гори.
В с. Отец Паисиево, общ. Калояново, бяха изпепелени 10 къщи. На 14 и 15 юли огромен пожар край варненското село Слънчево унищожи към 1500 дка гори и сухи треви. Няколко дни бушуваше огнената буря в Сакар планина и изпепели над 100 000 дка площи, от които 24 000 дка горски масиви.
На 17 юли пожар в с. Воден, общ. Болярово, бяха унищожени 35 къщи и икономически постройки, изгоряха и десетки домашни животни, а по-голямата част от жителите бяха евакуирани. На 26 юли пожарът в планина Славянка, на границата с Гърция, навлизе и на българска територия.
През август рискът от пожари остана висок. Пожари, породени от мълнии, имаше в горски масиви в планините Пирин, Славянка и Рила.
През интервала 26–31 август висок циклон с център над Черно море се реалокира на запад към страната и сътвори условия за превалявания. Значителни количества превалявания бяха измерени през последните два дни от месеца в крайните източни региони, означават от Национален институт по метеорология и хидрология.
Август също е бил един от най-топлите от 1930 година насам.
Средните месечни температури са сред 21 и 28 градуса и имат отклоняване от месечната норма сред плюс 1 и плюс 4 градуса.
Най-високата измерена температура е 41.6 градуса на 14 август в Новачене, обл. Плевен.
Най-ниската минимална температура в станция в обитаемо място e плюс 6 градуса на 7 август в Чепеларе, а най-ниската температура, измерена на планински връх, е минус 4.1 градуса на връх Мусала на 27 август.
В София най-високата измерена температура е 36.7 градуса на 15 август, а най-ниската – плюс 11.5 градуса на 7 август.
Това е един от най-сухите месеци август от 2014 година насам. В по-голямата част от страната месечните суми на преваляванията са сред 2 и 50% от климатичната норма.
В огромна част от Източна България и планинските масиви на Южна България месечните суми на преваляванията са сред 50 и 150% от климатичната норма.
Само в обособени станции има месечни суми на дъжда над 150% (Ивайловград 235%). Най-голямото измерено 24-часово количество дъжд е 112 мм от дъжд в с. Дуранкулак, обл. Добрич, на 30 август. Валежи от град има регистрирани в 6 дни от месеца, най-вече – на 21 август в 11 станции.
Състояние на реките
През август водните количества на реките в страната са под праговете за междинни води и към праговете за ниски води. В резултат на превалявания на 3 август са регистрирани покачвания във водосбора на р. Янтра с до 32 см, а в интервала 19–21 август покачвания са регистрирани в Западнобеломорския басейн – с до 52 см на р. Струма, и в Източнобеломорския басейн – с до 93 см на р. Арда.
През целия месец река Факийска в региона на с. Зидарово и река Ропотамо в региона на с. Веселие са пресъхнали.
Тазгодишното лято е най-топлото в северното полукълбо,
откогато се вършат измервания, заяви Службата на Европейски Съюз за климатичните промени “Коперник ”, представена от информационните организации.
Средната световна температура сред юни и август 2024 година е била най-високата в историята – с 0,69 градуса по Целзий над междинната стойност за тези три месеца за интервала 1991-2020 година, сочат данните.
„ През миналите три месеца на 2024 година земното кълбо претърпя най-горещите юни и август, най-топлия ден и най-жаркото бореално лято (б.р. месеците юни, юли и август) в историята “, сподели заместник-директорът на „ Коперник “ Саманта Бърджис. „ Тази поредност от рекордно високи температури усилва вероятността 2024 година да бъде най-горещата година в историята “, добави тя.
“Свързаните с температурите рискови феномени, на които станахме очевидци това лято, ще стават все по-интензивни и ще имат още по-опустошителни последствия за хората и планетата, в случай че не предприемем незабавни дейности за понижаване на излъчванията на парникови газове “, означи Бърджис.
Средната температура в Европа през трите летни месеца беше най-високата в историята – с 1,54 градуса по Целзий над междинната стойност за интервала 1991-2020 година, като надвиши предходния връх от 2022 година от 1,34 градуса по Целзий, осведоми ДПА.
Според отчета в Западна и Северна Европа е било по-влажно от междинното. В по-голямата част от Средиземноморския район и Източна Европа през целия сезон са следени по-сухи от междинното условия.
За интервала сред септември 2023 година и август 2024 година междинната световна температура е била с 1,64 градуса по Целзий по-висока от междинната стойност за прединдустриалния интервал, сочат данните.
Службата на Европейски Съюз за климатичните промени „ Коперник “ постоянно разгласява данни за температурата на земната повърхнина, ледената завивка и преваляванията, напомня ДПА. Констатациите се основават на компютърни разбори, които включват милиарди измервания от спътници, кораби, самолети и метеорологични станции по целия свят.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ