Левон Хампарцумян за ДЕБАТИ: Взимането на нов дълг е лесната част, по-трудната е как ще бъде похарчен
Сподели
Левон Хампарцумян е роден на 26 декември 1953 година в гр. София. През 1997 година е определен за почетен консул на Канада в София като заема позицията и по-късно, като се изключи интервалите, през които е на длъжности в държавната администрация. В кабинета на Иван Костов, Хампарцумян е заместник-министър на стопанската система, а от 2000 година и изпълнителен шеф на Агенцията за приватизация. През 2001 година става основен изпълнителен шеф и ръководител на Управителния съвет на „ УниКредит Булбанк “. Той е и заместник–председател на Управителния съвет на БОРИКА и ръководител на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България. Понастоящем е и член на Управителния съвет на Института за пазарна стопанска система, ръководител на Настоятелството на СУ „ Св. Климент Охридски ”, член на Настоятелството на Висшето учебно заведение по обезпечаване и финанси и член на Настоятелството на City University of Seattle в България.
– Правителството емитира нова емисия дълг. В съпоставяне с предходната година какъв ще бъде дългът за тази?
– Размерът на падежите на остарели задължения е една част от това, което е изтеглено сега – то е за рефинансиране на остарели задължения. Това е изцяло обикновено при ръководството на един държавен дългов портфейл.
Няма да се вземе повече от това, което е несъмнено в бюджета. Тук към този момент взимането е най-леката част. По-трудната част е по какъв начин ще бъде изхарчен този дълг – това към този момент е в пълномощията на Министерството на финансите и екзекутива на страната.
В момента България стои добре на пазара, има огромен интерес към българския дълг, влизаме в еврозоната, рейтингът ни се подвига. Има задоволително доста позитивни сигнали. Но това, което нас ни интересува, като хора, които ще заплащат този дълг, е по какъв начин ще се употребяват тези пари. Това не мога да го разясня, тъй като ще следва да забележим.
– Част от този заем се чака да отиде в Българската банка за развиване за стимулиране на бизнеса. Знаем обаче, че там години наред имаше проблеми с усвояването на средства…
– Това е въпрос към управлението на банката и МФ – какво имат намерение да вършат с тези средства. Опитите на страната да симулира каквото и да било, общо взето не свършва добре. По-хубаво е да подтиква конкуренция на пазара и надзор. Ако погледнете всички сполучливи български компании, те не са плод на някакви държавни тласъци, а просто на предприемчивостта, триумфа и, в случай че щете – шанса на притежателите.
– Дълго време преди приемането на сегашния бюджет се говореше за дупка в бюджета. Как вървят приходите в хазната и те ще могат ли да покрият разноските?
– В момента приходите са по-високи от предходната година, само че са по-ниски от предстоящото. Предстои да забележим по какъв начин ще се осъществя селскостопанската годишна продукция, по какъв начин ще се развие туристическият сезон, каква ще бъде стопанската интензивност, от която се събира Данък добавена стойност и така нататък Това са динамични индикатори, които следва да забележим.
Данните, които ние виждаме, в действителност към този момент са исторически – те са за едно тримесечие, за месец или половин година обратно.
– След влизането ни в еврозоната от следващата година можем ли да чакаме още по-големи размери на дълга, откакто няма да бъде безусловно прецизно да съблюдаваме критериите за размера дълг?
– Това не е тъкмо по този начин. Благоразумното ръководство на финансите над страната, няма да спре с влизането ни в еврозоната. Еврозоната основава доста нови благоприятни условия, само че не е автоматизиран предпазител против неприятно финансово ръководство.
От тази позиция, нито частните банки ще си сменят политиките по ръководство на риска, тъй че да раздадат някаква спомагателна ликвидност „ на калпак “. Те ще раздават по същите правила, по които раздават и в този момент.
По същия метод Централната банка има избрани задължения и условия по какъв начин да влага средствата, и МФ също не трябва да си разрешава разходи, които ние не можем да покрием с доходи.
Тоест, концепцията с дълги интервали на дефицитни бюджети не е добра. Ще би трябвало в един миг да поставим напъните да балансираме бюджетите или в случай че ще има липсващ бюджет да е доста ясно, че този недостиг в бъдеще ще донесе някакви задоволителни и устойчиви изгоди.
Ако вземем да вземем за пример тази история с „ Боташ “ – доста е евентуално да е направена с положителни планове от бизнес позиция, само че да е имало неверни предпоставки и сега да не носи доходи, а загуби.
Ако парите се влагат в нещо, което ще генерира устойчиви доходи в бъдеще и някаква спомагателна или енергийна сигурност – това са добре изхарчени пари, без значение от недостига. Те просто са заем от нашите бъдещи доходи, за ние да реализираме някакви рационални цели. Обаче, в случай че просто се разпилеят като вода в пясък, това към този момент е предупреждение за сложни години.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Левон Хампарцумян е роден на 26 декември 1953 година в гр. София. През 1997 година е определен за почетен консул на Канада в София като заема позицията и по-късно, като се изключи интервалите, през които е на длъжности в държавната администрация. В кабинета на Иван Костов, Хампарцумян е заместник-министър на стопанската система, а от 2000 година и изпълнителен шеф на Агенцията за приватизация. През 2001 година става основен изпълнителен шеф и ръководител на Управителния съвет на „ УниКредит Булбанк “. Той е и заместник–председател на Управителния съвет на БОРИКА и ръководител на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България. Понастоящем е и член на Управителния съвет на Института за пазарна стопанска система, ръководител на Настоятелството на СУ „ Св. Климент Охридски ”, член на Настоятелството на Висшето учебно заведение по обезпечаване и финанси и член на Настоятелството на City University of Seattle в България.
– Правителството емитира нова емисия дълг. В съпоставяне с предходната година какъв ще бъде дългът за тази?
– Размерът на падежите на остарели задължения е една част от това, което е изтеглено сега – то е за рефинансиране на остарели задължения. Това е изцяло обикновено при ръководството на един държавен дългов портфейл.
Няма да се вземе повече от това, което е несъмнено в бюджета. Тук към този момент взимането е най-леката част. По-трудната част е по какъв начин ще бъде изхарчен този дълг – това към този момент е в пълномощията на Министерството на финансите и екзекутива на страната.
В момента България стои добре на пазара, има огромен интерес към българския дълг, влизаме в еврозоната, рейтингът ни се подвига. Има задоволително доста позитивни сигнали. Но това, което нас ни интересува, като хора, които ще заплащат този дълг, е по какъв начин ще се употребяват тези пари. Това не мога да го разясня, тъй като ще следва да забележим.
– Част от този заем се чака да отиде в Българската банка за развиване за стимулиране на бизнеса. Знаем обаче, че там години наред имаше проблеми с усвояването на средства…
– Това е въпрос към управлението на банката и МФ – какво имат намерение да вършат с тези средства. Опитите на страната да симулира каквото и да било, общо взето не свършва добре. По-хубаво е да подтиква конкуренция на пазара и надзор. Ако погледнете всички сполучливи български компании, те не са плод на някакви държавни тласъци, а просто на предприемчивостта, триумфа и, в случай че щете – шанса на притежателите.
– Дълго време преди приемането на сегашния бюджет се говореше за дупка в бюджета. Как вървят приходите в хазната и те ще могат ли да покрият разноските?
– В момента приходите са по-високи от предходната година, само че са по-ниски от предстоящото. Предстои да забележим по какъв начин ще се осъществя селскостопанската годишна продукция, по какъв начин ще се развие туристическият сезон, каква ще бъде стопанската интензивност, от която се събира Данък добавена стойност и така нататък Това са динамични индикатори, които следва да забележим.
Данните, които ние виждаме, в действителност към този момент са исторически – те са за едно тримесечие, за месец или половин година обратно.
– След влизането ни в еврозоната от следващата година можем ли да чакаме още по-големи размери на дълга, откакто няма да бъде безусловно прецизно да съблюдаваме критериите за размера дълг?
– Това не е тъкмо по този начин. Благоразумното ръководство на финансите над страната, няма да спре с влизането ни в еврозоната. Еврозоната основава доста нови благоприятни условия, само че не е автоматизиран предпазител против неприятно финансово ръководство.
От тази позиция, нито частните банки ще си сменят политиките по ръководство на риска, тъй че да раздадат някаква спомагателна ликвидност „ на калпак “. Те ще раздават по същите правила, по които раздават и в този момент.
По същия метод Централната банка има избрани задължения и условия по какъв начин да влага средствата, и МФ също не трябва да си разрешава разходи, които ние не можем да покрием с доходи.
Тоест, концепцията с дълги интервали на дефицитни бюджети не е добра. Ще би трябвало в един миг да поставим напъните да балансираме бюджетите или в случай че ще има липсващ бюджет да е доста ясно, че този недостиг в бъдеще ще донесе някакви задоволителни и устойчиви изгоди.
Ако вземем да вземем за пример тази история с „ Боташ “ – доста е евентуално да е направена с положителни планове от бизнес позиция, само че да е имало неверни предпоставки и сега да не носи доходи, а загуби.
Ако парите се влагат в нещо, което ще генерира устойчиви доходи в бъдеще и някаква спомагателна или енергийна сигурност – това са добре изхарчени пари, без значение от недостига. Те просто са заем от нашите бъдещи доходи, за ние да реализираме някакви рационални цели. Обаче, в случай че просто се разпилеят като вода в пясък, това към този момент е предупреждение за сложни години.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ