Подкаст БТА Паралели Георги Милков: България сама спаси медиците си от фалшивия процес на Кадафи
Сподели
Когато тематиката за публицистиката бъде повдигната, мъчно е да останеш безучастен. За Георги Милков тази специалност не е единствено работа, а и орис, която му се разкрива по време на военната му работа преди близо три десетилетия. Като юноша влиза в казармата с непокорен дух, без ясни цели за бъдещето и ориентиран към танковете. И с помощта на един „ стоманен “ случай, осъзнава, че е рожба на публицистиката. „ След като открих, че съм по-висок от общоприетия растеж за танкист, разбрах, че съм попаднал в трансформация на танк Т-55, която е още по-тясна, което постоянно ми причиняваше неудобства, в това число и удари в главата. Така през тези моменти да осъзная същинската си посока в живота – това е метафората, че от време на време би трябвало да преминеш през компликации, с цел да откриеш призванието си, “ споделя той в подкаста.
След това идват и същинските истории, които попълнят неговия опит. Събира и записва многочислените си прекарвания в книги. За заглавието на втората, оповестена при започване на лятото, той употребява случай от Африка, обвързван с присъединяване си в българско риалити шоу. Тогава, в ранната заран, е посрещнал изгрева дружно с носорог, който стопира до палатката му. Оттук произлиза заглавието „ Носорог в банята и още нови истории от ръчния багаж “. Това освен отбелязва професионално „ деформиране “, само че и скъп опит.
„ След толкоз години в обичайна публицистика, заглавието постоянно е основен детайл. Помня по какъв начин първоначално ни учеха по какъв начин се формулират заглавия. Понякога те могат да се окажат подвеждащи, тъй като притеглят вниманието, само че след това разкриват напълно друга информация. Това е част от специалността, която научих – положителното заглавие освен притегля, само че и е метафора за изненадите, които животът ни предлага и към които самичък се отнасям с интерес, “ разяснява Милков.
Днес той осъзнава, че специалността към този момент не е същата, както преди години. Все отново, говорейки за нея, усеща топлота и обвързаност, защото има вяра, че значимостта ѝ е намаляла. Подкрепя мнението, че през годините тя е претърпяла доста трансформации, само че същинската същина на призванието на публицистите не е изгубена. Не счита, че старинните правила на специалността са безполезни през днешния ден.
„ През годините публицистиката се оказа не толкоз обещаваща специалност, макар че помня времена, когато не беше по този начин. Това важи и за доста други специалности, да вземем за пример тези на лекари и учители. Но не е единствено български проблем – той е световен. Затова се отнасям с почитание към публицистиката, от време на време ми е мъчно да приема по какъв начин сме стигнали дотук, “ признава журналистът. Новите технологии освен слагат медийната промишленост под спомагателни провокации, само че също по този начин затрудняват чувството за правота, което постоянно може да се отклонява в разнообразни насоки и действителности. Много от тях са спекулативни и пропагандни. Именно по тази причина той е обезпокоен, че бързата реакция, предоставена от технологиите, затруднява процеса на верификация и инспекция на информацията от всички източници.
Освен обективността, новите технологии лишават и преимуществото на медиите да бъдат в авангарда на новините. „ Да бъдеш първи към този момент не е привилегия, тъй като всеки може да стриймва и споделя информация без да осъзнава отговорността на съобщаваното, “ заключава той. В близкото бъдеще, за интервал от месеци, изключително тези, които черпят информация от екрана на телефона си, ще бъдат подложени на същинско тестово тестване, защото границата сред действителния и цифровия свят ще бъде размита.
„ Ако ИИ генерира подправена информация, няма да има живи хора, които да се опълчват. Необходимо е да се основат логаритми, които улавят манипулативно наличие. Технологията е проектирана да ни помогне, само че зависи по какъв начин ще я използваме. За мен е учудващо, че Ватиканът е основал екип, който разисква по какъв начин да се оправи с ИИ, защото има страхове, че той може да трансформира даже религията. Никой не е в положение да запомни хиляди години религиозни текстове, като ИИ може да даде всевъзможен тип информация мигновено, “ разяснява Милков.
Тази вероятност слага публицистиката под въпрос, като потребителите могат да „ взаимодействат “ с нещо като актуален Делфийски пророк, който дава единствени и ясни отговори, без място за размисъл. Затова Ватиканът канят и представители на другите монотеистични религии, с цел да наложат етични стандарти на разработчиците на логаритми, с вярата че логаритмите ще бъдат учредени на нравственос, или „ алгоретика “, за отбягване на „ алгокрация “ – опасност от контрола върху информацията от дребна група хора.
В новата си книга журналистът разкрива малко известни обстоятелства за една тъжна драма, която касае цялото българско общество. Чрез разбор на разкрити документи, той предлага нова вероятност на съмнителни тактики, свързани с процеса против нашите медицински служащи, незаслужено упрекнати от режима на Гадафи в Либия, почнал през 1999 година Според Милков, българският народ самичък избавя своите сънародници с известна помощ извън. „ Обществото бе изцяло наранено от този случай, и като че ли всички се включиха в напъните за разрешаването му. Когато ме питат кой избави българите – било то госпожа Саркози, Европейски Съюз или МИ-6, отговорът е явен. Българският народ, дружно с всички свои съставни елементи: държавни, силови и публични структури. Не е истина, че всичко се е случило отвън страната. Първо трябваше да убедим нашите интернационалните сътрудници, без значение от коя страна, че нашата идея е морално вярна. Нужна бе и документи, която да разкрива, че нашите медицински служащи не са отговорни, “ разяснява той, описвайки по какъв начин българската дипломация чука на всяка врата – от Южна Африка до Русия.
Така казусът съставлява мотив за национална горделивост, demonstrante, че даже при забележим безпорядък в редица процеси, България съумява да активизира всяка част на своя механизъм, което е едно от най-предизвикателствата за нашата страна. „ Четейки и преразглеждайки целия този случай от 1999 година до неговото разрешаване, следих по какъв начин целият държавен уред работи за една идея, а разнообразни равнища отвън дипломацията – парламент, съд и служби дружно с нашата диаспора се сплотиха. Например, деца на български имигранти от отдалечен канадски град изпратиха рисунки до пандиза на нашите медицински сестри, с цел да им вдъхнат кураж, “ приключва Милков.
Гледайте ни в
Слушайте ни в
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Когато тематиката за публицистиката бъде повдигната, мъчно е да останеш безучастен. За Георги Милков тази специалност не е единствено работа, а и орис, която му се разкрива по време на военната му работа преди близо три десетилетия. Като юноша влиза в казармата с непокорен дух, без ясни цели за бъдещето и ориентиран към танковете. И с помощта на един „ стоманен “ случай, осъзнава, че е рожба на публицистиката. „ След като открих, че съм по-висок от общоприетия растеж за танкист, разбрах, че съм попаднал в трансформация на танк Т-55, която е още по-тясна, което постоянно ми причиняваше неудобства, в това число и удари в главата. Така през тези моменти да осъзная същинската си посока в живота – това е метафората, че от време на време би трябвало да преминеш през компликации, с цел да откриеш призванието си, “ споделя той в подкаста.
След това идват и същинските истории, които попълнят неговия опит. Събира и записва многочислените си прекарвания в книги. За заглавието на втората, оповестена при започване на лятото, той употребява случай от Африка, обвързван с присъединяване си в българско риалити шоу. Тогава, в ранната заран, е посрещнал изгрева дружно с носорог, който стопира до палатката му. Оттук произлиза заглавието „ Носорог в банята и още нови истории от ръчния багаж “. Това освен отбелязва професионално „ деформиране “, само че и скъп опит.
„ След толкоз години в обичайна публицистика, заглавието постоянно е основен детайл. Помня по какъв начин първоначално ни учеха по какъв начин се формулират заглавия. Понякога те могат да се окажат подвеждащи, тъй като притеглят вниманието, само че след това разкриват напълно друга информация. Това е част от специалността, която научих – положителното заглавие освен притегля, само че и е метафора за изненадите, които животът ни предлага и към които самичък се отнасям с интерес, “ разяснява Милков.
Днес той осъзнава, че специалността към този момент не е същата, както преди години. Все отново, говорейки за нея, усеща топлота и обвързаност, защото има вяра, че значимостта ѝ е намаляла. Подкрепя мнението, че през годините тя е претърпяла доста трансформации, само че същинската същина на призванието на публицистите не е изгубена. Не счита, че старинните правила на специалността са безполезни през днешния ден.
„ През годините публицистиката се оказа не толкоз обещаваща специалност, макар че помня времена, когато не беше по този начин. Това важи и за доста други специалности, да вземем за пример тези на лекари и учители. Но не е единствено български проблем – той е световен. Затова се отнасям с почитание към публицистиката, от време на време ми е мъчно да приема по какъв начин сме стигнали дотук, “ признава журналистът. Новите технологии освен слагат медийната промишленост под спомагателни провокации, само че също по този начин затрудняват чувството за правота, което постоянно може да се отклонява в разнообразни насоки и действителности. Много от тях са спекулативни и пропагандни. Именно по тази причина той е обезпокоен, че бързата реакция, предоставена от технологиите, затруднява процеса на верификация и инспекция на информацията от всички източници.
Освен обективността, новите технологии лишават и преимуществото на медиите да бъдат в авангарда на новините. „ Да бъдеш първи към този момент не е привилегия, тъй като всеки може да стриймва и споделя информация без да осъзнава отговорността на съобщаваното, “ заключава той. В близкото бъдеще, за интервал от месеци, изключително тези, които черпят информация от екрана на телефона си, ще бъдат подложени на същинско тестово тестване, защото границата сред действителния и цифровия свят ще бъде размита.
„ Ако ИИ генерира подправена информация, няма да има живи хора, които да се опълчват. Необходимо е да се основат логаритми, които улавят манипулативно наличие. Технологията е проектирана да ни помогне, само че зависи по какъв начин ще я използваме. За мен е учудващо, че Ватиканът е основал екип, който разисква по какъв начин да се оправи с ИИ, защото има страхове, че той може да трансформира даже религията. Никой не е в положение да запомни хиляди години религиозни текстове, като ИИ може да даде всевъзможен тип информация мигновено, “ разяснява Милков.
Тази вероятност слага публицистиката под въпрос, като потребителите могат да „ взаимодействат “ с нещо като актуален Делфийски пророк, който дава единствени и ясни отговори, без място за размисъл. Затова Ватиканът канят и представители на другите монотеистични религии, с цел да наложат етични стандарти на разработчиците на логаритми, с вярата че логаритмите ще бъдат учредени на нравственос, или „ алгоретика “, за отбягване на „ алгокрация “ – опасност от контрола върху информацията от дребна група хора.
В новата си книга журналистът разкрива малко известни обстоятелства за една тъжна драма, която касае цялото българско общество. Чрез разбор на разкрити документи, той предлага нова вероятност на съмнителни тактики, свързани с процеса против нашите медицински служащи, незаслужено упрекнати от режима на Гадафи в Либия, почнал през 1999 година Според Милков, българският народ самичък избавя своите сънародници с известна помощ извън. „ Обществото бе изцяло наранено от този случай, и като че ли всички се включиха в напъните за разрешаването му. Когато ме питат кой избави българите – било то госпожа Саркози, Европейски Съюз или МИ-6, отговорът е явен. Българският народ, дружно с всички свои съставни елементи: държавни, силови и публични структури. Не е истина, че всичко се е случило отвън страната. Първо трябваше да убедим нашите интернационалните сътрудници, без значение от коя страна, че нашата идея е морално вярна. Нужна бе и документи, която да разкрива, че нашите медицински служащи не са отговорни, “ разяснява той, описвайки по какъв начин българската дипломация чука на всяка врата – от Южна Африка до Русия.
Така казусът съставлява мотив за национална горделивост, demonstrante, че даже при забележим безпорядък в редица процеси, България съумява да активизира всяка част на своя механизъм, което е едно от най-предизвикателствата за нашата страна. „ Четейки и преразглеждайки целия този случай от 1999 година до неговото разрешаване, следих по какъв начин целият държавен уред работи за една идея, а разнообразни равнища отвън дипломацията – парламент, съд и служби дружно с нашата диаспора се сплотиха. Например, деца на български имигранти от отдалечен канадски град изпратиха рисунки до пандиза на нашите медицински сестри, с цел да им вдъхнат кураж, “ приключва Милков.
Гледайте ни в
Слушайте ни в
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ