Киър Стармър – неочакваният лидер на свободния свят
Сподели
Киър Стармър надали е най-очевидният избор за военновременен посланик, само че в седмиците откакто Доналд Тръмп шокира съдружниците със своята нова позиция за Украйна, английският министър председател се утвърди като водеща фигура в интернационалния отговор.
Първите седем месеца на Стармър на Даунинг стрийт бяха, меко казано, нестабилни – той се затрудняваше да построи ясна вътрешна стратегия и рейтингът му в социологическите изследвания спадна. От встъпването си в служба сдържаният, носещ очила, юрист позволи неточности при оправянето със скандал с дарения, загуби началника на своя кабинет и вкара непопулярни ограничавания върху пенсионните помощи.
Неговият бюрократичен и от време на време ленив жанр нервира даже личните му поддръжници, а стремежът му към стопански напредък към този момент не дава резултати.
Въпреки това, откакто Тръмп заплаши да се обърне против Украйна и стартира договаряния с Русия, игнорирайки Киев, Стармър пое все по-видима и уверена роля в трансатлантическата дипломация.
Както вътрешни хора от Лейбъристката партия, по този начин и европейски съдружници, в този момент се питат дали моментът на Стармър не е настъпил.
Без непотребна драма
След седмици на деликатна подготовка първото посещаване на Стармър в Белия дом мина безпрепятствено и донесе някои триумфи – макар че огромната цел – американски гаранции за сигурността на Украйна, остана неосъществена.
Първата му среща с Тръмп като президент на Съединени американски щати може да се провали, откакто Тръмп обществено порица украинския президент Володимир Зеленски в Овалния кабинет.
Въпреки това, Стармър до момента ловко е показал поддръжка за Зеленски – прегърна го на стъпалата на Даунинг стрийт, предложения го на значима среща с водачите на Европейски Съюз и ускори английската поддръжка за Украйна, без да провокира гнева на Тръмп с директна рецензия.
Срещата на водачите на Европейски Съюз, проведена от Стармър в Лондон през уикенда, сподели освен че Англия още веднъж е призната измежду европейските съдружници след напрежението към Брекзит, само че и че Стармър може решително да заеме централна роля в този развой.
Нестандартен жанр
Една от непрекъснатите рецензии към Стармър във Англия е, че е отегчителен и не въодушевява.
Неотдавнашна книга за възхода му твърди, че неговият основен консултант, Морган Максуини, го е нарекъл „ началник на човешки запаси, а не водач “, а други подлагат на критика юридическия му метод към проблемите.
И въпреки всичко неговата непридирчивост – за разлика от стила на френския президент Еманюел Макрон – може би му е помогнала да завоюва благоразположението на Тръмп. Гласът на Стармър, постоянно подиграван вкъщи, даже бе наименуван с „ прелестен акцент “ от американския президент.
Високопоставен английски чиновник разяснява, че Тръмп прави оценка откровения и скромен жанр на Стармър, което му разрешава да повдига сложни въпроси с по-малък риск.
Клер Ейнсли, някогашен политически шеф на Стармър, а в този момент анализатор в американския Progressive Policy Institute, обобщава метода му към Тръмп като „ явен, пореден и настоятелен “, концентриран върху сферите, в които могат да работят дружно.
Също по този начин, един от главните му дефекти – неналичието на мощни идеологически убеждения – може да го направи добър медиатор сред водачи с изцяло разнообразни възгледи.
Изостряне на фокуса
В този подтекст някои считат, че натискът в действителност усъвършенства работата на екипа на Стармър в Даунинг стрийт.
Опитен държавен консултант, който преди този момент подлагаше на критика неналичието му на еластичност, в този момент признава, че е впечатлен от реакцията му.
Ейнсли прибавя, че въпреки Стармър „ да не би избрал събитията, в които се намира “, в този момент има „ нова неотложност “ в метода, по който той и другите водачи мислят за дълготрайни въпроси.
Тази неотложност пролича в решението на английския министър председател предходната седмица да усили разноските за защита до 2,5% от Брутният вътрешен продукт до 2027 година – ход, който съгласно него е „ интензивен “ от позицията на Съединени американски щати по отношение на Украйна.
Стратегията за свързване на вътрешната сигурност с интернационалната мощност не е нова, само че в този момент получава действителен подтик.
Тя също по този начин има значение и на вътрешния фронт, защото Стармър се пробва да притегли гласоподаватели, които другояче биха подкрепили партията на Найджъл Фараж.
Предизвикателства
Въпреки че Стармър се радва на възходящо интернационално самопризнание, пред него остават доста провокации.
Той и другите европейски водачи би трябвало да се оправят с следствията от експлоадирането на Тръмп в Овалния кабинет и да изградят безапелационен мотив за американска роля в гарантирането на сигурността на Украйна след вероятно спокойно съглашение.
Но даже и с повишаване на рейтинга си, поддръжката за по-високи разноски за защита може да се окаже безполезна, в случай че английската стопанска система пострада от нова световна комерсиална война, провокирана от Тръмп.
В последна сметка интернационалните изяви на Стармър ще останат второстепенни спрямо вътрешните проблеми, които доведоха до избирането му.
В края на краищата, откритата поддръжка на Борис Джонсън за Украйна не съумя да го избави, а преди него Гордън Браун, приветстван от международните водачи за реакцията си на финансовата рецесия през 2008 година, загуби изборите през 2010 година
Конлет Бърнс от организацията More in Common планува лимитирани изгоди за Стармър, отбелязвайки: „ Ако не можеш да докажеш, че се справяш вкъщи, триумфите ти в чужбина няма да имат значение. “
*Текстът е оповестен в „ „. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Киър Стармър надали е най-очевидният избор за военновременен посланик, само че в седмиците откакто Доналд Тръмп шокира съдружниците със своята нова позиция за Украйна, английският министър председател се утвърди като водеща фигура в интернационалния отговор.
Първите седем месеца на Стармър на Даунинг стрийт бяха, меко казано, нестабилни – той се затрудняваше да построи ясна вътрешна стратегия и рейтингът му в социологическите изследвания спадна. От встъпването си в служба сдържаният, носещ очила, юрист позволи неточности при оправянето със скандал с дарения, загуби началника на своя кабинет и вкара непопулярни ограничавания върху пенсионните помощи.
Неговият бюрократичен и от време на време ленив жанр нервира даже личните му поддръжници, а стремежът му към стопански напредък към този момент не дава резултати.
Въпреки това, откакто Тръмп заплаши да се обърне против Украйна и стартира договаряния с Русия, игнорирайки Киев, Стармър пое все по-видима и уверена роля в трансатлантическата дипломация.
Както вътрешни хора от Лейбъристката партия, по този начин и европейски съдружници, в този момент се питат дали моментът на Стармър не е настъпил.
Без непотребна драма
След седмици на деликатна подготовка първото посещаване на Стармър в Белия дом мина безпрепятствено и донесе някои триумфи – макар че огромната цел – американски гаранции за сигурността на Украйна, остана неосъществена.
Първата му среща с Тръмп като президент на Съединени американски щати може да се провали, откакто Тръмп обществено порица украинския президент Володимир Зеленски в Овалния кабинет.
Въпреки това, Стармър до момента ловко е показал поддръжка за Зеленски – прегърна го на стъпалата на Даунинг стрийт, предложения го на значима среща с водачите на Европейски Съюз и ускори английската поддръжка за Украйна, без да провокира гнева на Тръмп с директна рецензия.
Срещата на водачите на Европейски Съюз, проведена от Стармър в Лондон през уикенда, сподели освен че Англия още веднъж е призната измежду европейските съдружници след напрежението към Брекзит, само че и че Стармър може решително да заеме централна роля в този развой.
Нестандартен жанр
Една от непрекъснатите рецензии към Стармър във Англия е, че е отегчителен и не въодушевява.
Неотдавнашна книга за възхода му твърди, че неговият основен консултант, Морган Максуини, го е нарекъл „ началник на човешки запаси, а не водач “, а други подлагат на критика юридическия му метод към проблемите.
И въпреки всичко неговата непридирчивост – за разлика от стила на френския президент Еманюел Макрон – може би му е помогнала да завоюва благоразположението на Тръмп. Гласът на Стармър, постоянно подиграван вкъщи, даже бе наименуван с „ прелестен акцент “ от американския президент.
Високопоставен английски чиновник разяснява, че Тръмп прави оценка откровения и скромен жанр на Стармър, което му разрешава да повдига сложни въпроси с по-малък риск.
Клер Ейнсли, някогашен политически шеф на Стармър, а в този момент анализатор в американския Progressive Policy Institute, обобщава метода му към Тръмп като „ явен, пореден и настоятелен “, концентриран върху сферите, в които могат да работят дружно.
Също по този начин, един от главните му дефекти – неналичието на мощни идеологически убеждения – може да го направи добър медиатор сред водачи с изцяло разнообразни възгледи.
Изостряне на фокуса
В този подтекст някои считат, че натискът в действителност усъвършенства работата на екипа на Стармър в Даунинг стрийт.
Опитен държавен консултант, който преди този момент подлагаше на критика неналичието му на еластичност, в този момент признава, че е впечатлен от реакцията му.
Ейнсли прибавя, че въпреки Стармър „ да не би избрал събитията, в които се намира “, в този момент има „ нова неотложност “ в метода, по който той и другите водачи мислят за дълготрайни въпроси.
Тази неотложност пролича в решението на английския министър председател предходната седмица да усили разноските за защита до 2,5% от Брутният вътрешен продукт до 2027 година – ход, който съгласно него е „ интензивен “ от позицията на Съединени американски щати по отношение на Украйна.
Стратегията за свързване на вътрешната сигурност с интернационалната мощност не е нова, само че в този момент получава действителен подтик.
Тя също по този начин има значение и на вътрешния фронт, защото Стармър се пробва да притегли гласоподаватели, които другояче биха подкрепили партията на Найджъл Фараж.
Предизвикателства
Въпреки че Стармър се радва на възходящо интернационално самопризнание, пред него остават доста провокации.
Той и другите европейски водачи би трябвало да се оправят с следствията от експлоадирането на Тръмп в Овалния кабинет и да изградят безапелационен мотив за американска роля в гарантирането на сигурността на Украйна след вероятно спокойно съглашение.
Но даже и с повишаване на рейтинга си, поддръжката за по-високи разноски за защита може да се окаже безполезна, в случай че английската стопанска система пострада от нова световна комерсиална война, провокирана от Тръмп.
В последна сметка интернационалните изяви на Стармър ще останат второстепенни спрямо вътрешните проблеми, които доведоха до избирането му.
В края на краищата, откритата поддръжка на Борис Джонсън за Украйна не съумя да го избави, а преди него Гордън Браун, приветстван от международните водачи за реакцията си на финансовата рецесия през 2008 година, загуби изборите през 2010 година
Конлет Бърнс от организацията More in Common планува лимитирани изгоди за Стармър, отбелязвайки: „ Ако не можеш да докажеш, че се справяш вкъщи, триумфите ти в чужбина няма да имат значение. “
*Текстът е оповестен в „ „. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ