Политическата криза във Франция и как популистите у нас плашат хората с „потъващия кораб“ на еврото
Сподели
Какво става във Франция?
На процедура нищо по-различно от естествена политическа рецесия, обвързвана с опити за преодоляване на бюджетния недостиг.
Тя обаче се употребява от съперниците на Европа за раздухване на страхове против еврозоната. И респективно – какъв брой рисково е България в този момент да влиза в “потъващ транспортен съд ”, чието избавяне очевидно ще падне на нежните плещи на българските данъкоплатци.
Такива вицове внушават файтонни и фантомни партийки, подкрепени от заклинанията на млади “икономисти ”.
Малко предистория по какъв начин се стигна дотук.
Франция стартира да изпитва бюджетни усложнения още от 80те години на предишния век. Смяната на кейнсианската с неолибералната парадигма и “избухването ” на глобализма не понесе добре на френската супер обществена страна – постоянно претендираща за трети път (между капитализма и социализма) по времето на Студената война.
Мощната френска комунистическа партия тогава – със страхотни връзки с Партията в страните от Съюз на съветските социалистически републики и соц лагера – бе повода и за достъпа на българите до великите шедьоври на френското кино и изкуство.
През 90те години обаче – френската страна стартира да скърца под напора на високите лихви – по-високи от слабия стопански напредък. И перманентните бюджетни дефицити започнаха да се финансират с от ден на ден дълг. Този развой продължи до Голямата криза през 2008 година
След това лихвите паднаха, само че серия от френски държавни управления не съумя да направи нужните промени да съживи стопанската система и да обърне наклонността на струпване на недостиг и рекорден дълг – надалеч над разрешените по Маастрихт 60% дълг/БВП.
Първият президент, който се зае съществено с промени бе Макрон. Инвестиционен банкер по специалност, на него му бе ясно, че Франция няма късмет с това голямо задължение на обществените разноски и враждебна политика към непознатите вложения и бизнеса.
Затова първата му серия промени след избора му през 2017 година бе от една страна, да вдигне някои косвени налози като върху горивата, а от друга – да понижи налог благосъстояние. Това изведе на улицата тъй наречените “Жълти жилетки ” за близо година протести.
Втората група промени бяха ориентирани към нарастване на най-ниската в Европа пенсионна възраст от 62 на 64 години – и по този начин породи втора вълна интензивни протести. Популярността му стартира бързо да спада за сметка на крайнодесни и крайнолеви – само че въпреки всичко съумя с втори мандат.
Целта му – както той съобщи – е да приложи скандинавския модел във Франция – освобождение на бизнеса от обществени грижи, еластичен трудов пазар, по-висок напредък, по-голяма събираемост на налози. Проблемът е, че Франция мъчно би се съгласила с вековно извоюваните обществени придобивки.
И по този начин – казусът на Франция е по какъв начин да спре повишаването на дълговото задължение единствено посредством промени, които са допустими за хората. Популистите отляво и отдясно приказват и те “за хората ” и натрупат известност за сметка на Центъра на Макрон, който желае да избави страната. Но към този момент трима негови министър председатели не съумяват. Сега е назначен четвърти, непосредствен до десницата.
В какво се състои нездравословният популизъм на съперниците на еврозоната?
Накратко: че показват политическа рецесия в една стопанска система – въпреки и втората най-голяма в еврозоната – като екзистенциален проблем за самата нея.
Защо? Защото ЕЦБ щяла да напечата доста пари, (допълнително напрежение вкарват с “дигиталното евро ”, чието отпечатване единствено по себе си е нон-сенс:) и да напомпа инфлацията. И българите ще обеднеят.
Достатъчно е човек да си зададе въпроса – по този начин ли бе избавена Гърция, да отвори Интернет и да разбере измамата на пропагандата. Не, Гърция бе избавена с преструктуриране на нейния дълг, с нови заеми от разнообразни финансови институции и ангажимент за промени. И това бе по-време, когато нямаше особено построен европейски механизъм за помощ, както е ESM в този момент.
Как работи той? Пари не се заемат от страните членки, а на финансовите пазари и се дават на закъсалата страна с ангажимент за промени. Такива, каквито в този момент френският парламент отхвърля да одобри.
Но ще се наложи ли? Има нещо значимо – невидимо за критиците. Чуждите кредитори дължат едвам 25% от френския дълг и 20% от италианския дълг. В Гърция, когато банкрутира – държаха …80%! Това даса напълно разнообразни благоприятни условия за преструктуриране на дълга и цената, която би трябвало да бъде платена от обществото.
Но какво ще стане, в случай че популисти вземат властта във Франция?
Спомняте ли си в Гърция левите популисти от Цириза, които взеха властта със закани да не заплащат на кредиторите? Пламенните речи на техния водач Ципрас? А “великият ” финансов министър Варуфакис, който бе хвърлил ръкавицата на Запада? А скачащите от наслада гърци, които посредством референдум (!) отхвърлиха да извършват програмата за промени?
Е, няма по какъв начин популизмът да победи икономическите закони. Гърция въпреки всичко направи огромна част от промените и в този момент е назад на пътя на растежа – даже бе оповестена за най-успешна от The Economist преди година. Просто Франция е добре да оздравее без да минава по този път.
Някъде да виждате тук “печатане на цифрово евро ”, инфлация, разпад на Еврозона? Освен в болните мечти на съветския обслужващ личен състав у нас.
Коментарът е оповестен във Facebook профила на създателя. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Какво става във Франция?
На процедура нищо по-различно от естествена политическа рецесия, обвързвана с опити за преодоляване на бюджетния недостиг.
Тя обаче се употребява от съперниците на Европа за раздухване на страхове против еврозоната. И респективно – какъв брой рисково е България в този момент да влиза в “потъващ транспортен съд ”, чието избавяне очевидно ще падне на нежните плещи на българските данъкоплатци.
Такива вицове внушават файтонни и фантомни партийки, подкрепени от заклинанията на млади “икономисти ”.
Малко предистория по какъв начин се стигна дотук.
Франция стартира да изпитва бюджетни усложнения още от 80те години на предишния век. Смяната на кейнсианската с неолибералната парадигма и “избухването ” на глобализма не понесе добре на френската супер обществена страна – постоянно претендираща за трети път (между капитализма и социализма) по времето на Студената война.
Мощната френска комунистическа партия тогава – със страхотни връзки с Партията в страните от Съюз на съветските социалистически републики и соц лагера – бе повода и за достъпа на българите до великите шедьоври на френското кино и изкуство.
През 90те години обаче – френската страна стартира да скърца под напора на високите лихви – по-високи от слабия стопански напредък. И перманентните бюджетни дефицити започнаха да се финансират с от ден на ден дълг. Този развой продължи до Голямата криза през 2008 година
След това лихвите паднаха, само че серия от френски държавни управления не съумя да направи нужните промени да съживи стопанската система и да обърне наклонността на струпване на недостиг и рекорден дълг – надалеч над разрешените по Маастрихт 60% дълг/БВП.
Първият президент, който се зае съществено с промени бе Макрон. Инвестиционен банкер по специалност, на него му бе ясно, че Франция няма късмет с това голямо задължение на обществените разноски и враждебна политика към непознатите вложения и бизнеса.
Затова първата му серия промени след избора му през 2017 година бе от една страна, да вдигне някои косвени налози като върху горивата, а от друга – да понижи налог благосъстояние. Това изведе на улицата тъй наречените “Жълти жилетки ” за близо година протести.
Втората група промени бяха ориентирани към нарастване на най-ниската в Европа пенсионна възраст от 62 на 64 години – и по този начин породи втора вълна интензивни протести. Популярността му стартира бързо да спада за сметка на крайнодесни и крайнолеви – само че въпреки всичко съумя с втори мандат.
Целта му – както той съобщи – е да приложи скандинавския модел във Франция – освобождение на бизнеса от обществени грижи, еластичен трудов пазар, по-висок напредък, по-голяма събираемост на налози. Проблемът е, че Франция мъчно би се съгласила с вековно извоюваните обществени придобивки.
И по този начин – казусът на Франция е по какъв начин да спре повишаването на дълговото задължение единствено посредством промени, които са допустими за хората. Популистите отляво и отдясно приказват и те “за хората ” и натрупат известност за сметка на Центъра на Макрон, който желае да избави страната. Но към този момент трима негови министър председатели не съумяват. Сега е назначен четвърти, непосредствен до десницата.
В какво се състои нездравословният популизъм на съперниците на еврозоната?
Накратко: че показват политическа рецесия в една стопанска система – въпреки и втората най-голяма в еврозоната – като екзистенциален проблем за самата нея.
Защо? Защото ЕЦБ щяла да напечата доста пари, (допълнително напрежение вкарват с “дигиталното евро ”, чието отпечатване единствено по себе си е нон-сенс:) и да напомпа инфлацията. И българите ще обеднеят.
Достатъчно е човек да си зададе въпроса – по този начин ли бе избавена Гърция, да отвори Интернет и да разбере измамата на пропагандата. Не, Гърция бе избавена с преструктуриране на нейния дълг, с нови заеми от разнообразни финансови институции и ангажимент за промени. И това бе по-време, когато нямаше особено построен европейски механизъм за помощ, както е ESM в този момент.
Как работи той? Пари не се заемат от страните членки, а на финансовите пазари и се дават на закъсалата страна с ангажимент за промени. Такива, каквито в този момент френският парламент отхвърля да одобри.
Но ще се наложи ли? Има нещо значимо – невидимо за критиците. Чуждите кредитори дължат едвам 25% от френския дълг и 20% от италианския дълг. В Гърция, когато банкрутира – държаха …80%! Това даса напълно разнообразни благоприятни условия за преструктуриране на дълга и цената, която би трябвало да бъде платена от обществото.
Но какво ще стане, в случай че популисти вземат властта във Франция?
Спомняте ли си в Гърция левите популисти от Цириза, които взеха властта със закани да не заплащат на кредиторите? Пламенните речи на техния водач Ципрас? А “великият ” финансов министър Варуфакис, който бе хвърлил ръкавицата на Запада? А скачащите от наслада гърци, които посредством референдум (!) отхвърлиха да извършват програмата за промени?
Е, няма по какъв начин популизмът да победи икономическите закони. Гърция въпреки всичко направи огромна част от промените и в този момент е назад на пътя на растежа – даже бе оповестена за най-успешна от The Economist преди година. Просто Франция е добре да оздравее без да минава по този път.
Някъде да виждате тук “печатане на цифрово евро ”, инфлация, разпад на Еврозона? Освен в болните мечти на съветския обслужващ личен състав у нас.
Коментарът е оповестен във Facebook профила на създателя. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ