10 начина, по които променящият се климат уврежда здравето ни
Сподели
Животът на милиарди хора е заплашен от климатичната рецесия, предизвестяват специалисти от целия свят в годишния отчет на Lancet Countdown, излязъл тази седмица. Никой няма да избегне следствията от изменението на климата, само че хората, живеещи в по-бедните страни, са изключително уязвими.
Представяме 10 метода, по които климатичната рецесия визира световното здраве:
1. Наводнения и заболявания
Затоплящият се свят прави по-вероятни огнищата на заболявания, пренасяни от водата, като холера, дизентерия, хепатит А, коремен тиф и полиомиелит. Те се популяризират, когато хората ядат или пият нещо, което съдържа инфектирани фекални частици. Често пораждат огнища тогава, когато рисковите метеорологични феномени повреждат инфраструктурата и водят до неприятни санитарни условия.
Данни на СЗО демонстрират, че през 2022 година е имало два пъти повече случаи на холера, в сравнение с през 2021 година Регистрирани са огнища в страни, където холерата е била под надзор от години. Сред тях са Йемен и Ливан.
Между февруари и март тази година една от най-силните и продължителни тропически стихии, регистрирани в миналото, разсели милиони хора в пет африкански страни. Циклонът „ Фреди “ продължи осем седмици и мина през Мозамбик, Мадагаскар, Зимбабве и Мавриций. Най-лошите му последствия бяха в Малави, в която породи най-смъртоносното огнище на холера. През 2022г. Малави записва близо 59 000 случая на холера. От тях 1768 са смъртни.
2. Походът на комарите
Повишаването на температурите и честите наводнения водят до нови местообитания на насекомите, пренасящи заболявания. Комарите, които придвижват вирусите, причиняващи тресчица от денга и малария снасят яйцата си в застояла вода. Наводненията основават нови басейни със застояла вода, а сушите трансформират течащите потоци в застояли локви. Хората пък са по-склонни да съхраняват вода по време на суша, постоянно създавайки идеални места за размножаване на насекомите. По-високите температури даже усилват скоростта, с която комарите хапят и какъв брой дейно насекомите популяризират заболявания, настояват учени.
Судан претърпя най-тежкото огнище на тресчица денга от 10 години през 2022 година, като причина за това бяха проливните дъждове. В Бангладеш, макар че треската от денга е постоянно срещана, страната записва най-голямото си огнище с близо 70 000 случая и 327 смъртни случая сред януари и август тази година. В Ямайка също е оповестено огнище на денга.
Болестта не е лимитирана единствено до разрастващите се страни. Има опасения, че се популяризира в Южна Европа, частично заради топлото време. Повече от 8 милиарда души ще бъдат изложени на риск от малария и тресчица денга до 2080 година, предизвестяват учени.
3. Контакт човек-животно
Много съществуващи заболявания ще станат по-опасни. Могат да се появят и нови, защото хората са принудени да посещават региони, където има диви животни. Болестите могат да преминат от животните към хората. Заболявания, като ебола, птичи грип и SARS, се назовават „ зоонози “ и съставляват огромна част от новите болести.
Учените са разкрили, че климатичната рецесия оказва помощ за разпространяването на заболявания сред типовете, които преди този момент не са се срещали един с различен. Тъй като планетата се нагрява, доста скотски типове са принудени да се местят в нови региони, населини с хора.
Изчислено е, че зоонозите са виновни за към 2,5 милиарда случая на човешки болести и 2,7 милиона човешки смъртни случая по света всяка година. А животните играят съществена роля в съвсем всяка огромна зараза от 1970 година насам.
4. Тежки метеорологични феномени
Въпреки че държавните управления се приготвят все по-добре за тежки метеорологични феномени, 9 от 10 смъртни случая, свързани с метеорологични бедствия се случват в дребни островни народи и разрастващи се страни в Африка, Азия и Южна Америка.
Наводненията, сушата, ураганите и горските пожари стават все по-чести и излагат уязвимите хора на непосреден риск. През септември бурята „ Даниел “ удари Либия, причинявайки пагубни наводнения, които убиха над 11 000 души, а хиляди към момента са в неопределеност. Екстремните климатични бедствия са умъртвили повече от 18 000 души единствено сред месеците юни и септември 2023г.
5. Въздухът, който дишаме
Замърсяването на въздуха е обвързвано с голям брой ракови болести и е причина за повече от 4 милиона преждевременни смъртни случая в международен мащаб всяка година.
Очаква се изменящото се време да утежни още повече обстановката. Във въздуха има от ден на ден прахуляк, частици и пушек от горски пожари. Децата са изключително склонни да се разболяват от мръсния въздух, защото техните мозъци, бели дробове и органи към момента се развиват.
Когато откривателите сканират мозъците на близо 9500 американски деца за интервал от две години, те откриват, че даже дребни количества излагане на нечист въздух трансформират метода, по който се развиват мозъците им, изключително в региона, която управлява страстите.
Има даже признаци, че замърсяването на въздуха прави по-вероятно развиването на диабет вид 2 и да умрат вследствие на затруднения, свързани с диабета.
6. Психологическата цена
Влошаването на околната среда има спомагателен резултат върху икономическите и обществените системи, които поддържат обществото продуктивно и щастливо. То задвижва низходяща серпантина на психически компликации.
Изследванията демонстрират, че горски пожари, наводнения и горещи талази могат да причинят тревога, меланхолия или посттравматично стресово разстройство в месеците след събитието. В дълготраен проект доста възрастни са издръжливи на такива рецесии, само че децата са склонни да пренесат тези психически резултати в зрелост.
През 2021 година учени, учещи доказателства за евентуална връзка сред излагането на топлота и психологичното здраве открилим че вързаната с психологичното здраве смъртност се усилва с 2,2% при повишение на температурата с 1 градус.
7. Солената вода и заплахите от нея
Питейната вода става все по-солена. Една от аргументите за това е, че морското ниво се повишава. По време на наводнения и тропически стихии от ден на ден морска вода се влива в реките и други източници на прясна вода.
Приемането на прекалено много сол може да докара до високо кръвно налягане (хипертония). С течение на времето това положение поврежда вените, артериите и главните органи на тялото (включително мозъка, сърцето, бъбреците и очите).
Хипертонията е двойно рискова за бременните дами и техните бебета. Проучване в същата област открива връзка сред пиенето на солена вода и развиването на високо кръвно налягане или прееклампсия.
8. Продоволствена неустановеност
По-честите и тежки суши и наводнения вършат по-трудно развъждането на зърнени храни, плодове и зеленчуци, които хората би трябвало да ядат, с цел да останат здрави. Малките островни страни в Карибите, Атлантическия, Тихия и Индийския океан понасят тежестта на последствията от рецесията, частично тъй като множеството хора живеят покрай морското ниво.
На тези острови сред 80% и 95% от храната по рафтовете на супермаркетите е вносна, а в Карибския басейн има доказателства, които допускат, че складовете и супермаркетите разполагат със стока единствено за месец напред във всеки даден миг.
Вносните храни са модифицирани и по-солени, по-сладки и по-нездравословни като цяло, причинявайки високи равнища на незаразни болести (НЗБ).
В резултат на това хората, които живеят в една от 39-те дребни островни страни са най-склонни да умрат от едно от четирите съществени незаразни болести: рак, диабет, сърдечни болести и белодробни болести.
9. Топлинен удар и дехидратация
Горещите температури тази година счупиха върхове в Европа, Китай и Северна Америка. Топлината е едно от най-опасните последствия от климатичната рецесия и главната причина за смъртни случаи, свързани с времето в Съединени американски щати. Един от методите, по които човешкото тяло се охлажда, е посредством изпотяване, само че има ограничавания за тази функционалност. Когато стане прекомерно горещо, температурата на тялото се покачва по-бързо, в сравнение с то може да се охлади, по-малко кръв тече към други органи и бъбреците би трябвало да работят по-усилено. Това натоварва сърцето и може да докара до органна непълнота. Топлинният удар е най-сериозното заболяване, обвързвано с топлината.
По-специално, хората, чиято работа изисква дълги часове физически труд на слънце, са изправени пред нараснал риск от бъбречно заболяване. Повтарящите се случаи на топлинен стрес могат да доведат до трайно увреждане и хронично бъбречно заболяване.
10. Движение и заболявания
Трудно е да се планува тъкмо какъв брой хора ще се движат заради климатичната рецесия, само че рисковите метеорологични феномени евентуално ще влошат изискванията за повече от 100 милиона разселени хора в близост
Центърът за наблюдаване на вътрешното разселване, интернационална неправителствена организация, споделя, че климатичното злополучие доста способства за възходящия брой хора, разселени в личните им страни. Наводненията в Пакистан през 2022 година доведоха до 10 милиона вътрешно разселени хора от рекордните 71 милиона в международен мащаб.
Ако нищо не се промени, броят на хората, които се нуждаят от филантропична помощ за възобновяване от наводнения, стихии и суши, може да се удвои до 2050 г. Това значи, че повече от 200 милиона души ще се нуждаят от помощ годишно.
Разселването на милиони хора значи стеснен и постоянно нездрав живот.
В допълнение към болесттите, които към този момент се усилват през дъждовния сезон като тресчица от денга и малария, честите стихии вършат по-вероятни диарийните болести.
Миграцията също прави доста по-трудно оправянето с хронични болести като рак, диабет и бъбречни болести.
*Текстът е оповестен в „ Гардиън “. Преводът е на ДЕБАТИ.БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Животът на милиарди хора е заплашен от климатичната рецесия, предизвестяват специалисти от целия свят в годишния отчет на Lancet Countdown, излязъл тази седмица. Никой няма да избегне следствията от изменението на климата, само че хората, живеещи в по-бедните страни, са изключително уязвими.
Представяме 10 метода, по които климатичната рецесия визира световното здраве:
1. Наводнения и заболявания
Затоплящият се свят прави по-вероятни огнищата на заболявания, пренасяни от водата, като холера, дизентерия, хепатит А, коремен тиф и полиомиелит. Те се популяризират, когато хората ядат или пият нещо, което съдържа инфектирани фекални частици. Често пораждат огнища тогава, когато рисковите метеорологични феномени повреждат инфраструктурата и водят до неприятни санитарни условия.
Данни на СЗО демонстрират, че през 2022 година е имало два пъти повече случаи на холера, в сравнение с през 2021 година Регистрирани са огнища в страни, където холерата е била под надзор от години. Сред тях са Йемен и Ливан.
Между февруари и март тази година една от най-силните и продължителни тропически стихии, регистрирани в миналото, разсели милиони хора в пет африкански страни. Циклонът „ Фреди “ продължи осем седмици и мина през Мозамбик, Мадагаскар, Зимбабве и Мавриций. Най-лошите му последствия бяха в Малави, в която породи най-смъртоносното огнище на холера. През 2022г. Малави записва близо 59 000 случая на холера. От тях 1768 са смъртни.
2. Походът на комарите
Повишаването на температурите и честите наводнения водят до нови местообитания на насекомите, пренасящи заболявания. Комарите, които придвижват вирусите, причиняващи тресчица от денга и малария снасят яйцата си в застояла вода. Наводненията основават нови басейни със застояла вода, а сушите трансформират течащите потоци в застояли локви. Хората пък са по-склонни да съхраняват вода по време на суша, постоянно създавайки идеални места за размножаване на насекомите. По-високите температури даже усилват скоростта, с която комарите хапят и какъв брой дейно насекомите популяризират заболявания, настояват учени.
Судан претърпя най-тежкото огнище на тресчица денга от 10 години през 2022 година, като причина за това бяха проливните дъждове. В Бангладеш, макар че треската от денга е постоянно срещана, страната записва най-голямото си огнище с близо 70 000 случая и 327 смъртни случая сред януари и август тази година. В Ямайка също е оповестено огнище на денга.
Болестта не е лимитирана единствено до разрастващите се страни. Има опасения, че се популяризира в Южна Европа, частично заради топлото време. Повече от 8 милиарда души ще бъдат изложени на риск от малария и тресчица денга до 2080 година, предизвестяват учени.
3. Контакт човек-животно
Много съществуващи заболявания ще станат по-опасни. Могат да се появят и нови, защото хората са принудени да посещават региони, където има диви животни. Болестите могат да преминат от животните към хората. Заболявания, като ебола, птичи грип и SARS, се назовават „ зоонози “ и съставляват огромна част от новите болести.
Учените са разкрили, че климатичната рецесия оказва помощ за разпространяването на заболявания сред типовете, които преди този момент не са се срещали един с различен. Тъй като планетата се нагрява, доста скотски типове са принудени да се местят в нови региони, населини с хора.
Изчислено е, че зоонозите са виновни за към 2,5 милиарда случая на човешки болести и 2,7 милиона човешки смъртни случая по света всяка година. А животните играят съществена роля в съвсем всяка огромна зараза от 1970 година насам.
4. Тежки метеорологични феномени
Въпреки че държавните управления се приготвят все по-добре за тежки метеорологични феномени, 9 от 10 смъртни случая, свързани с метеорологични бедствия се случват в дребни островни народи и разрастващи се страни в Африка, Азия и Южна Америка.
Наводненията, сушата, ураганите и горските пожари стават все по-чести и излагат уязвимите хора на непосреден риск. През септември бурята „ Даниел “ удари Либия, причинявайки пагубни наводнения, които убиха над 11 000 души, а хиляди към момента са в неопределеност. Екстремните климатични бедствия са умъртвили повече от 18 000 души единствено сред месеците юни и септември 2023г.
5. Въздухът, който дишаме
Замърсяването на въздуха е обвързвано с голям брой ракови болести и е причина за повече от 4 милиона преждевременни смъртни случая в международен мащаб всяка година.
Очаква се изменящото се време да утежни още повече обстановката. Във въздуха има от ден на ден прахуляк, частици и пушек от горски пожари. Децата са изключително склонни да се разболяват от мръсния въздух, защото техните мозъци, бели дробове и органи към момента се развиват.
Когато откривателите сканират мозъците на близо 9500 американски деца за интервал от две години, те откриват, че даже дребни количества излагане на нечист въздух трансформират метода, по който се развиват мозъците им, изключително в региона, която управлява страстите.
Има даже признаци, че замърсяването на въздуха прави по-вероятно развиването на диабет вид 2 и да умрат вследствие на затруднения, свързани с диабета.
6. Психологическата цена
Влошаването на околната среда има спомагателен резултат върху икономическите и обществените системи, които поддържат обществото продуктивно и щастливо. То задвижва низходяща серпантина на психически компликации.
Изследванията демонстрират, че горски пожари, наводнения и горещи талази могат да причинят тревога, меланхолия или посттравматично стресово разстройство в месеците след събитието. В дълготраен проект доста възрастни са издръжливи на такива рецесии, само че децата са склонни да пренесат тези психически резултати в зрелост.
През 2021 година учени, учещи доказателства за евентуална връзка сред излагането на топлота и психологичното здраве открилим че вързаната с психологичното здраве смъртност се усилва с 2,2% при повишение на температурата с 1 градус.
7. Солената вода и заплахите от нея
Питейната вода става все по-солена. Една от аргументите за това е, че морското ниво се повишава. По време на наводнения и тропически стихии от ден на ден морска вода се влива в реките и други източници на прясна вода.
Приемането на прекалено много сол може да докара до високо кръвно налягане (хипертония). С течение на времето това положение поврежда вените, артериите и главните органи на тялото (включително мозъка, сърцето, бъбреците и очите).
Хипертонията е двойно рискова за бременните дами и техните бебета. Проучване в същата област открива връзка сред пиенето на солена вода и развиването на високо кръвно налягане или прееклампсия.
8. Продоволствена неустановеност
По-честите и тежки суши и наводнения вършат по-трудно развъждането на зърнени храни, плодове и зеленчуци, които хората би трябвало да ядат, с цел да останат здрави. Малките островни страни в Карибите, Атлантическия, Тихия и Индийския океан понасят тежестта на последствията от рецесията, частично тъй като множеството хора живеят покрай морското ниво.
На тези острови сред 80% и 95% от храната по рафтовете на супермаркетите е вносна, а в Карибския басейн има доказателства, които допускат, че складовете и супермаркетите разполагат със стока единствено за месец напред във всеки даден миг.
Вносните храни са модифицирани и по-солени, по-сладки и по-нездравословни като цяло, причинявайки високи равнища на незаразни болести (НЗБ).
В резултат на това хората, които живеят в една от 39-те дребни островни страни са най-склонни да умрат от едно от четирите съществени незаразни болести: рак, диабет, сърдечни болести и белодробни болести.
9. Топлинен удар и дехидратация
Горещите температури тази година счупиха върхове в Европа, Китай и Северна Америка. Топлината е едно от най-опасните последствия от климатичната рецесия и главната причина за смъртни случаи, свързани с времето в Съединени американски щати. Един от методите, по които човешкото тяло се охлажда, е посредством изпотяване, само че има ограничавания за тази функционалност. Когато стане прекомерно горещо, температурата на тялото се покачва по-бързо, в сравнение с то може да се охлади, по-малко кръв тече към други органи и бъбреците би трябвало да работят по-усилено. Това натоварва сърцето и може да докара до органна непълнота. Топлинният удар е най-сериозното заболяване, обвързвано с топлината.
По-специално, хората, чиято работа изисква дълги часове физически труд на слънце, са изправени пред нараснал риск от бъбречно заболяване. Повтарящите се случаи на топлинен стрес могат да доведат до трайно увреждане и хронично бъбречно заболяване.
10. Движение и заболявания
Трудно е да се планува тъкмо какъв брой хора ще се движат заради климатичната рецесия, само че рисковите метеорологични феномени евентуално ще влошат изискванията за повече от 100 милиона разселени хора в близост
Центърът за наблюдаване на вътрешното разселване, интернационална неправителствена организация, споделя, че климатичното злополучие доста способства за възходящия брой хора, разселени в личните им страни. Наводненията в Пакистан през 2022 година доведоха до 10 милиона вътрешно разселени хора от рекордните 71 милиона в международен мащаб.
Ако нищо не се промени, броят на хората, които се нуждаят от филантропична помощ за възобновяване от наводнения, стихии и суши, може да се удвои до 2050 г. Това значи, че повече от 200 милиона души ще се нуждаят от помощ годишно.
Разселването на милиони хора значи стеснен и постоянно нездрав живот.
В допълнение към болесттите, които към този момент се усилват през дъждовния сезон като тресчица от денга и малария, честите стихии вършат по-вероятни диарийните болести.
Миграцията също прави доста по-трудно оправянето с хронични болести като рак, диабет и бъбречни болести.
*Текстът е оповестен в „ Гардиън “. Преводът е на ДЕБАТИ.БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ