СподелиИвайло Попов е част от екип Въздух“ на сдружение За

Сподели
Ивайло Попов е част от екип „ Въздух “ на съдружие „ За земята “. Той е работил по тематиките за ГМО, свръхконцентрация на земеделието, хранителни кооперативи, хранителна самостоятелност. През последните години е част от акция „ Чист въздух “.

– След оповестението на отчета за системата за премерване на въздуха и това, че станциите не регистрират правилно замърсяването, може ли да се чакат правни последствия – да вземем за пример наказателна процедура от страна на Европейска комисия или цивилен каузи?

– Наказателна процедура против България във връзка с това по какъв начин мери качеството на въздуха няма, само че не е изключено такава да бъде стартирана. Това е в пълномощията на Европейска комисия, защото България има отговорности, произлизащи от директивата за качество на въздуха и това по какъв начин то се мери.

Не съм осведомен с правна опция за това по какъв начин жителите биха могли да водят каузи за обезщетение да вземем за пример, за това, че не се извършват вярно условията за измерването на качеството на въздуха.

Ако няма предпочитание от страна на министерството да усъвършенства системата, може би по-скоро ще потърсим някакъв административен път, по който да притиснем институциите, с цел да си свършат работата както би трябвало и да мерят качеството на въздуха, според условието на законодателството.

– Какво би трябвало да чакаме от екоминистерството да бъде свършено, с цел да се усъвършенства методът по отчитането на чистотата на въздуха?

– Ние чакахме министерството да не реагира остро и да упрекна организациите и жителите, които изкарват тази информация, казвайки, че тя не е вярна и че законовите условия се съблюдават, тъй като в справката от отчета, който получихме от изпълнителната организация, там черно на бяло написа за редица станции, че не покриват разнообразни законови условия.

Ние по-скоро чакахме някаква връзка, при която да се признае съществуването на проблем и че ще се работи за решаването му.

Ясно е, че за два дни няма да бъдат решени всички проблеми, само че да тръгнем в тази посока.

Още повече, че това са проблеми, трупани с години. В случая няма напън против съответния министър за това, че той е отговорен за това положение.

Но тази реакция от министерството за нас приказва, че по-скоро може би няма да се търсят благоприятни условия за възстановяване на системата.

В момента водим вътрешен диалог по какъв начин да подходим. Мислехме за среща с министерството, с цел да разберем те какво мислят във връзка с идващите стъпки, с цел да се усъвършенства системата. Може би ще изчакаме да забележим дали ще има постоянно държавно управление, с цел да създадем това.

– Един от главните проблеми със станциите е това, че те не са ситуирани на такива места, че да мерят правилно. Това ли главният проблем, който е установен?

– За редица станции в страната, за които се установи проблем, това е главният проблем. При някои станции има други проблеми, като да вземем за пример да се разчисти растителност или да се обезпечи по-добро въздушно придвижване към съответните устройства.

Има нещо друго, че във връзка с двете станции в София – Павлово и Младост, евентуално това е годно и за други, само че не мога да го настоявам сигурно, ние считаме, че с изключение на казуса, който от министерството сами установяват, че са на повече от 10 метра от бордюра, каквото условие има за транспортни пунктове за мониторинг, има и още едно условие – да бъдат сложени, жестоко казано, на най-замърсените места в града. А това изисква и директивата, и нашето законодателство.

Има в това число и европейска правосъдна процедура и наказани страни членки за това, че съблюдават това условие.

Когато видяхме справката, разбрахме, че това не е коментирано въобще. Коментират, че са спазени условията за разстояние от кръстовище, а за това условие не е коментирано дали е спазено или не.

Затова и ние изпратихме спомагателен въпрос към изпълнителната организация и получихме отговор, който не е всъщност. Питахме ги дали е юридически разбор къде са най-замърсените места в София и надлежно ситуирани ли са там станции. Не ни дадоха отговор, само че ние знаем, че не са на най-замърсените места в града, тъй като, първо че ние вършим премерване и демонстрираме, че има други по-замърсени места.

Второ, даже от формалното моделиране, което е заложено в програмата за качество на въздуха на Столична община, се вижда, че там има други зони, които са с по-високо замърсяване.

– Какви може да са съответните отговори на институциите при съществено замърсяване на въздуха? В София имаше процедура за понижаване на билета за градския превоз при дни с нараснало наличие на фини прахови частици.

– Измерванията, които ние вършим, са свързани с един замърсител, който е азотен диоксид. И ние сме сигурни, че ¾ от него в София е с генезис от моторите с вътрешно горене.

И тези транспортни пунктове, бидейки ситуирани по-близо или по-далеч от пътните артерии, не демонстрират точни концентрации на азотния диоксид.

Мерките на столичната община, които са свързани с билетите за градския превоз, касаят замърсяването с фини прахови частици. Вероятно при измерването и на този индикатор може да има резултат разположението на станциите.

Но е значимо да кажем друго – когато нямаме записано наднормено замърсяване с азотен диоксид, каквато е обстановката в София, а когато действително такова има, както ние потвърждаваме, води до това, че Столична община не е длъжна да включи в програмата си за качеството на въздуха и в прилаганите ограничения такива, които да доведат до понижаване на азотния диоксид.

И прилаганите ограничения не са изцяло съпоставими – тези, свързани с фините прахови частици, и тези, свързани с азотния диоксид.

Основният източник за фините прахови частици е отоплението с твърдо гориво, на второ място идва превозът. Докато при азотния диоксид е главно от превоза.

Тоест, в случай че бихме желали да се оправим с азотния диоксид, би трябвало да имаме по-сериозни ограничения, свързани с превоза, каквото не се случва сега.

Например зоната с ниски излъчвания, която беше въведена предходната година, до каква степен е сполучлива е различен въпрос, само че се надяваме, че тази година ще проработи в действителност. Тя е проектирана обаче единствено за три месеца – декември, януари и февруари. Защото тогава са острите проблеми с фините прахови частици, само че ние демонстрираме, че с азотния диоксид няма такава сезонност – колите се употребяват целогодишно, за разлика от печките на дърва и въглища.

Това е образец по какъв начин неправилното премерване на качеството на въздуха, подценяването на замърсяването с азотен диоксид, водят до това да няма съответни ограничения и вследствие на това да боледуваме повече и да умираме.

– След София кои са другите градове, които са най-замърсени?

– Единственият различен град, за който знам, че има установено замърсяване с азотен диоксид, е Пловдив. Там също сериозен проблем и с фините прахови частици. Това не значи, че в други градове няма такова замърсяване, само че сега не разполагам с такива данни.

Но въпреки всичко в други градове не би трябвало да има подобен сериозен проблем, тъй като, да вземем за пример Варна, там има замърсяване, само че там е много по-ветровито и надлежно замърсителите се задържат по-малко. Така че е доста евентуално казусът там да е по-малък, само че не тъй като има по-малко проблеми с трафика, а тъй като метеорологичните условия са такива, че подкрепят за изчистването на замърсителите.

Аз мисля, че София е доста покрай момента, в който ще стигнем сериозната точка, от която ще стартираме да вършим политики и жителите ще стартират да употребяват от ден на ден други възможности. Ние виждаме да вземем за пример какъв брой мъчно е към този момент да се придвижваш с автомобил и по някой път става чисто и просто за табиет. Хората са привикнали с това и живеят с мисълта, че градският превоз е в доста неприятно положение. София да вземем за пример има един нелош градски превоз, с много прилична линия на метрото.

Ще остане обаче по-големият проблем с периферията на града. София е конгломерат, заобиколен с обитаеми места, където всеобщо се употребява твърдо гориво. А за разлика от азотния диоксид фините прахови частици имат свойството да стоят по-дълго към нас, изключително зимата, когато има инверсии и безветрие. Трябва да се работи в посока тази външна страна да има също опция за по-чисто отопление.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!