Драги и Барние – два модела на правителство, които могат да бъдат приложени и у нас
Сподели
Франция сподели по какъв начин може да се откри излаз от политическата рецесия, в която страната се плъзга от месеци насам. С избора на Мишел Барние за министър председател президентът Емануел Макрон ясно сподели формулата, съгласно която равно отдалечена от всички партии персона, ползваща се с високо публично доверие, може да се ангажира с решение на належащите проблеми.
Това решение би могло да бъде приложено и у нас и както стана ясно от изявление на Кирил Петков предишния месец този сюжет към този момент е дискутиран. Тогава той се базира на италианския образец с държавното управление на Марио Драги.
Може ли да се откри излаз от политическата рецесия, в която е изпаднала страната през последните четири години?
Идеята зад държавното управление на Марио Драги е да бъде издигната общоприемлива за всички партии фигура, тъй че да бъдат преодолени всички разлики. Както това сега се прави и във Франция. По сходен метод би могло да се излезе от рецесията и у нас.
„ Осъзнаваме, че можем да отидем на 8, на 9 избори. От друга страна нашите гласоподаватели ни дават явен мандат, че не можем да участваме в безпринципни обединения. Има решение, да вземем за пример – в случай че използваме образеца от Италия – Марио Драги. Хващате един държавник, с високо публично доверие, и казвате – ние, сред партиите си нямаме доверие, нашите гласоподаватели също нямат доверие по сред си, двете групи. Ако се избере подобен държавник, в случай че е равноотдалечен, има доверие и споделяме – отхвърляме се от постове, отхвърляме се от надзор. Когато е равноотдалечен, не е партиен, тук не би трябвало да се търси една или друга партия. Трябва да има доверие към този човек и да се извършва програмата. Не желаеме постове, не желаеме министри, само че си нямаме доверие и желаеме България да продължи напред “, изясни концепцията си Кирил Петков в средата на август.
Подобен вид планува партиите да се обединят към една персона и да поддържат няколко значими точки, които да извърши това държавно управление. То ще има избран период, в който да извърши избраните цели, след което ще бъдат планувани нови парламентарни избори.
Възможно ли е обаче и у нас да проработи сходен модел? Възможно ли е партиите и партийните водачи да преглътнат персоналното си его, да се отдръпват в страни и да оставят в ръцете на едно равноотдалечено от всички партии държавно управление?
Колкото и нереалистчина за българския политически ландшафт да наподобява сходна концепция, евентуално в нея се крие ключът за излизане от рецесията.
Правителството на Марио Драги стабилизира Италия. Очевидно това решение е възприето и от Франция, където разделянето сред партиите е огромно и се задълбочава от ден на ден, като нито една от страните не може да вземе превес и да образува държавно управление сама.
Както е и в България.
Идеята за едно сходно държавно управление е то да заложи няколко съществени целта за идващите 1-2 години, като отпред бъде издигната общоприемлива фигура, която се употребява с високо и необятно публично доверие.
Това е избавителен модел, който може да сработи и у нас.
Виждаме, че последните 7 парламентарни избора не съумяха да излъчат държавно управление, макар успехите на ГЕРБ с Борисов отпред. Когато се приказва за привършване на парламентарния модел и се чуват от ден на ден гласове за „ рестарт “ на системата и смяна на ръководството в властническо, явно е, че има още какво да бъде приложено като решение преди да се вършат „ революционни “ промени.
Подобно „ краткотрайно “ държавно управление ще реши най-належащите проблеми и след усмиряване на обществото към този момент може да се отиде на нови парламентарни избори – след идващите президентски и тогава картината може да бъде напълно друга.
Подобно решение би трябвало да се има поради, изключително когато упованията са осмите подред парламентарни избори да не съумеят да излъчат безапелационно болшинство, което да поеме отговорност за бъдещето на страната. Както се видя в последните парламенти, дълбоките разлики сред партиите мъчно могат да укрепят едно съдружно държавно управление.
Затова решението е точно в това – да се създадат партийни отстъпки в името на няколко значими цели за страната, които не търпят отсрочване.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Франция сподели по какъв начин може да се откри излаз от политическата рецесия, в която страната се плъзга от месеци насам. С избора на Мишел Барние за министър председател президентът Емануел Макрон ясно сподели формулата, съгласно която равно отдалечена от всички партии персона, ползваща се с високо публично доверие, може да се ангажира с решение на належащите проблеми.
Това решение би могло да бъде приложено и у нас и както стана ясно от изявление на Кирил Петков предишния месец този сюжет към този момент е дискутиран. Тогава той се базира на италианския образец с държавното управление на Марио Драги.
Може ли да се откри излаз от политическата рецесия, в която е изпаднала страната през последните четири години?
Идеята зад държавното управление на Марио Драги е да бъде издигната общоприемлива за всички партии фигура, тъй че да бъдат преодолени всички разлики. Както това сега се прави и във Франция. По сходен метод би могло да се излезе от рецесията и у нас.
„ Осъзнаваме, че можем да отидем на 8, на 9 избори. От друга страна нашите гласоподаватели ни дават явен мандат, че не можем да участваме в безпринципни обединения. Има решение, да вземем за пример – в случай че използваме образеца от Италия – Марио Драги. Хващате един държавник, с високо публично доверие, и казвате – ние, сред партиите си нямаме доверие, нашите гласоподаватели също нямат доверие по сред си, двете групи. Ако се избере подобен държавник, в случай че е равноотдалечен, има доверие и споделяме – отхвърляме се от постове, отхвърляме се от надзор. Когато е равноотдалечен, не е партиен, тук не би трябвало да се търси една или друга партия. Трябва да има доверие към този човек и да се извършва програмата. Не желаеме постове, не желаеме министри, само че си нямаме доверие и желаеме България да продължи напред “, изясни концепцията си Кирил Петков в средата на август.
Подобен вид планува партиите да се обединят към една персона и да поддържат няколко значими точки, които да извърши това държавно управление. То ще има избран период, в който да извърши избраните цели, след което ще бъдат планувани нови парламентарни избори.
Възможно ли е обаче и у нас да проработи сходен модел? Възможно ли е партиите и партийните водачи да преглътнат персоналното си его, да се отдръпват в страни и да оставят в ръцете на едно равноотдалечено от всички партии държавно управление?
Колкото и нереалистчина за българския политически ландшафт да наподобява сходна концепция, евентуално в нея се крие ключът за излизане от рецесията.
Правителството на Марио Драги стабилизира Италия. Очевидно това решение е възприето и от Франция, където разделянето сред партиите е огромно и се задълбочава от ден на ден, като нито една от страните не може да вземе превес и да образува държавно управление сама.
Както е и в България.
Идеята за едно сходно държавно управление е то да заложи няколко съществени целта за идващите 1-2 години, като отпред бъде издигната общоприемлива фигура, която се употребява с високо и необятно публично доверие.
Това е избавителен модел, който може да сработи и у нас.
Виждаме, че последните 7 парламентарни избора не съумяха да излъчат държавно управление, макар успехите на ГЕРБ с Борисов отпред. Когато се приказва за привършване на парламентарния модел и се чуват от ден на ден гласове за „ рестарт “ на системата и смяна на ръководството в властническо, явно е, че има още какво да бъде приложено като решение преди да се вършат „ революционни “ промени.
Подобно „ краткотрайно “ държавно управление ще реши най-належащите проблеми и след усмиряване на обществото към този момент може да се отиде на нови парламентарни избори – след идващите президентски и тогава картината може да бъде напълно друга.
Подобно решение би трябвало да се има поради, изключително когато упованията са осмите подред парламентарни избори да не съумеят да излъчат безапелационно болшинство, което да поеме отговорност за бъдещето на страната. Както се видя в последните парламенти, дълбоките разлики сред партиите мъчно могат да укрепят едно съдружно държавно управление.
Затова решението е точно в това – да се създадат партийни отстъпки в името на няколко значими цели за страната, които не търпят отсрочване.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ