Емил Стоянов за ДЕБАТИ.бг: Правителството успокои хората и прогони продавачите на страхове
Сподели
Емил Стоянов е роден през 1959 година в град Пловдив.. Основател е на фондация „ Пигмалион “, първата новинарска телевизия в България ТВ „ Европа “, както и на онлайн медията ДЕБАТИ.БГ.
Емил Стоянов е бил член на Европейския парламент и е първият български пълновръстен член на Комисията за просвета и медии.
Как оценявате миналата 2023 година за България? Какво ще запомните от нея и какво бихте желали да забравите?
Хората възприемат друго политическите събития, въпреки че обстоятелствата са идентични за всички. Аз мисля, че миналата година беше добра за България. Страната ни реализира невъобразим до момента Брутен вътрешен артикул, който е доста над 100 милиарда евро. Така българинът стана по-богат от руснака, турчина и сърбина по приход на глава от популацията, а това е триумф, с който би трябвало да се гордеем. В предходните интервали постоянно сме били по-бедни от изброените нации.
Ако към безспорния стопански напредък прибавим и частичното влизане в Шенген / апропо преди 30 години Австрия влиза в Шенген по същия начин/, мисля че би трябвало да бъдем удовлетворени от миналата 2023 година.
А по отношение на това, което бих желал да не помни, най-неприятна и изненадваща за мен беше появяването навън проруски партии,за които ползите на Русия са по-важни от тези на България, и които към този момент не се срамят да пропагандират за излизане на България от Европейския съюз. Това проруско и антиевропейско говорене е ново за България. Досега и най-праволинейните комунисти постоянно се изказваха в поддръжка на еврочленството ни. Очевидно сега са повлияни от войната на Путин в Украйна. Надявам се, през идващата година гласовете им да се чуват по-малко.
Как се оправи държавното управление? В Народното събрание и отвън него имаше доста рецензии и огромно съмнение, както от страна на президента и опозицията, по този начин и от страна на подкрепящите държавно управление парламентарни партии.
Свидетели сме на политически феномен или особеност, в която най-яростните критици на държавното управление са партиите, които с гласовете си го поддържат. ГЕРБ и Движение за права и свободи се постараха държавното управление да не може да работи умерено нито седмица и го вкарваха непрестанно в измислени кавги, които станаха толкоз доста, че към този момент никой не ги помни. Формалната съпротива от Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ и „ Възраждане “ сама се набута в пропутинската и проруска ниша, от която няма да може към този момент да излезе и да предлага естествени европейски политики.
Но за мен най-учудващото е, че и партиите Политическа партия и ДБ също не защитаваха интензивно държавното управление на акад. Николай Денков, в случай, че тъкмо те са мотора на държавното управление и то извършва тяхната стратегия и техните политически цели. И в случай че до момента партиите на смяната внимаваха да не нервират ГЕРБ и Движение за права и свободи поради измененията в конституцията, то в този момент няма никакви рационални аргументи да не бъдат сериозни, минимум към оставеното им политическо и икономическо завещание от ГЕРБ. Опасявам се, че в случай че не го създадат ще изгубят гласоподавателите си, тъй като „ Продължаваме промяната “ е партия зародила от настроенията против ГЕРБ.
Какво в действителност свърши държавното управление за тези към 7 месеца? Като че ли никое държавно управление през годините не е било толкоз шумно атакувано, ненавиждано и харесвано.
Правителството е малко неопитно и неведнъж непохватно. Но за сметка на това е доста добре образовано и наподобява напълно европейски. Вместо учил в Свищов финансов министър – имаме министър от Харвард. Вместо боен министър историк – имаме за министър професор по военно дело. Вместо предходните министър председатели – имаме министър председател учен и така нататък
В Европа доста бързо припознаха това държавно управление, тъй като то приказва, работи и наподобява като другите европейци. С други думи, то е друго от държавните управления на отминалото политическо статукво и това е главната причина да бъде нападано по този начин гневно. Толкова атакувано беше единствено държавното управление на Филип Димитров, което докарваше до нервност някогашните комунисти, тъй като беше друго и реформаторско. По създание и актуалното държавно управление на акад. Денков е реформаторско в доста сфери.
А другояче за половин година държавното управление приготви и гласоподава два доста положителни бюджета в интерес на жителите. Направи измененията в Конституцията. Осигури енергийната самостоятелност на България от Русия като последователно отстрани зависимостите от „ Газпром “ и „ Лукойл “. Това е смела промяна която беше отлагана от десетилетия. Правителството свърши и добра работа за Шенген, за който се борим към този момент 12 години. Но най-важно за мен е, че държавното управление успокои българите и сподели на хората, че нито ще банкрутираме, нито ще има безпорядък, както ни убеждаваха от всички направления продавачите на страхове.
С какво ние българите ще запомним това държавно управление и какво за него няма да желаеме да си спомняме?
Ще загатна няколко напълно прагматични неща. Пенсиите, които при първото държавно управление на Промяната съвсем бяха удвоени, тази година бяха увеличени с още 11%. Това визира над 2 млн. българи. Минималната заплата беше увеличена с над 15%, а това визира директно половин милион българи и непряко още толкоз, чиито приходи са обвързани с минималната работна заплата. Бяха увеличени обществените заплащания, парите за здраве, обучение и вложения. Спокойно може да се каже, че това е най-щедрото и най-социално държавно управление управлявало България. Изобщо ние българите прекосяваме сега от режима на постната пица и досадните пояснения, че пари няма, към един нов тип режим на растящи приходи, което е оригиналност в нашата политика. Надявам се, че това ще се запомни. Най-малкото тъй като се случва без увеличване на държавните заеми по отношение на Брутният вътрешен продукт, а и тъй като приближи приходите на българите по-близо до средноевропейските.
А това, което няма да желаеме да си спомняме, е безпринципната спогодба сред партиите на смяната и партиите на статуквото, наречена успешно „ сглобка “. Но е доста противоречиво дали виновността за тази срамна сватба е на политиците или на гласоподавателите. Защото гласоподавателите отхвърлиха да дадат задоволително гласове за самстоятелно държавно управление на смяната и демонстрираха устойчива обич към ГЕРБ и Движение за права и свободи. Така че тези, които в този момент мрънкат против сглобката би трябвало да насочат гнева си по-скоро към гласоподавателите, а не към политиците.
Ще оценят ли българските жители тези старания при възможни и последващи избори? Ще припознаят ли политиките на държавното управление и на Промяната като свои политики или постоянно ще се обръщат към предишното?
Не, българските гласоподаватели няма да припознаят това държавно управление по две съществени аргументи. Първата е социокултурна. Тези министри не наподобяват на множеството българи. Те са съумели, образовани и жители на света. А множеството българи не са такива.
Втората причина е, че партиите на статуквото имат голям финансов и медиен запас. За тях е витално значимо да руинират държавното управление и водещите политици в него. Като опитни политически брокери го вършат сполучливо посредством образуване на безкрайни митинги, стачки и измислени кавги.
Така че аз съм уверен, че партиите на Промяната няма да завоюват идващите избори. Вероятно ще се трансфорат в регресираща политическа мощ. Но това не значи че няма да се появи нова партия, която да съставлява по-модерната и напредничева част от обществото.
Разбира се, утехата е, че към този момент наложените проевропейски практики и политики мъчно ще могат да бъдат загърбвани от партиите, които ще ръководят България в идващия политически цикъл.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Емил Стоянов е роден през 1959 година в град Пловдив.. Основател е на фондация „ Пигмалион “, първата новинарска телевизия в България ТВ „ Европа “, както и на онлайн медията ДЕБАТИ.БГ.
Емил Стоянов е бил член на Европейския парламент и е първият български пълновръстен член на Комисията за просвета и медии.
Как оценявате миналата 2023 година за България? Какво ще запомните от нея и какво бихте желали да забравите?
Хората възприемат друго политическите събития, въпреки че обстоятелствата са идентични за всички. Аз мисля, че миналата година беше добра за България. Страната ни реализира невъобразим до момента Брутен вътрешен артикул, който е доста над 100 милиарда евро. Така българинът стана по-богат от руснака, турчина и сърбина по приход на глава от популацията, а това е триумф, с който би трябвало да се гордеем. В предходните интервали постоянно сме били по-бедни от изброените нации.
Ако към безспорния стопански напредък прибавим и частичното влизане в Шенген / апропо преди 30 години Австрия влиза в Шенген по същия начин/, мисля че би трябвало да бъдем удовлетворени от миналата 2023 година.
А по отношение на това, което бих желал да не помни, най-неприятна и изненадваща за мен беше появяването навън проруски партии,за които ползите на Русия са по-важни от тези на България, и които към този момент не се срамят да пропагандират за излизане на България от Европейския съюз. Това проруско и антиевропейско говорене е ново за България. Досега и най-праволинейните комунисти постоянно се изказваха в поддръжка на еврочленството ни. Очевидно сега са повлияни от войната на Путин в Украйна. Надявам се, през идващата година гласовете им да се чуват по-малко.
Как се оправи държавното управление? В Народното събрание и отвън него имаше доста рецензии и огромно съмнение, както от страна на президента и опозицията, по този начин и от страна на подкрепящите държавно управление парламентарни партии.
Свидетели сме на политически феномен или особеност, в която най-яростните критици на държавното управление са партиите, които с гласовете си го поддържат. ГЕРБ и Движение за права и свободи се постараха държавното управление да не може да работи умерено нито седмица и го вкарваха непрестанно в измислени кавги, които станаха толкоз доста, че към този момент никой не ги помни. Формалната съпротива от Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ и „ Възраждане “ сама се набута в пропутинската и проруска ниша, от която няма да може към този момент да излезе и да предлага естествени европейски политики.
Но за мен най-учудващото е, че и партиите Политическа партия и ДБ също не защитаваха интензивно държавното управление на акад. Николай Денков, в случай, че тъкмо те са мотора на държавното управление и то извършва тяхната стратегия и техните политически цели. И в случай че до момента партиите на смяната внимаваха да не нервират ГЕРБ и Движение за права и свободи поради измененията в конституцията, то в този момент няма никакви рационални аргументи да не бъдат сериозни, минимум към оставеното им политическо и икономическо завещание от ГЕРБ. Опасявам се, че в случай че не го създадат ще изгубят гласоподавателите си, тъй като „ Продължаваме промяната “ е партия зародила от настроенията против ГЕРБ.
Какво в действителност свърши държавното управление за тези към 7 месеца? Като че ли никое държавно управление през годините не е било толкоз шумно атакувано, ненавиждано и харесвано.
Правителството е малко неопитно и неведнъж непохватно. Но за сметка на това е доста добре образовано и наподобява напълно европейски. Вместо учил в Свищов финансов министър – имаме министър от Харвард. Вместо боен министър историк – имаме за министър професор по военно дело. Вместо предходните министър председатели – имаме министър председател учен и така нататък
В Европа доста бързо припознаха това държавно управление, тъй като то приказва, работи и наподобява като другите европейци. С други думи, то е друго от държавните управления на отминалото политическо статукво и това е главната причина да бъде нападано по този начин гневно. Толкова атакувано беше единствено държавното управление на Филип Димитров, което докарваше до нервност някогашните комунисти, тъй като беше друго и реформаторско. По създание и актуалното държавно управление на акад. Денков е реформаторско в доста сфери.
А другояче за половин година държавното управление приготви и гласоподава два доста положителни бюджета в интерес на жителите. Направи измененията в Конституцията. Осигури енергийната самостоятелност на България от Русия като последователно отстрани зависимостите от „ Газпром “ и „ Лукойл “. Това е смела промяна която беше отлагана от десетилетия. Правителството свърши и добра работа за Шенген, за който се борим към този момент 12 години. Но най-важно за мен е, че държавното управление успокои българите и сподели на хората, че нито ще банкрутираме, нито ще има безпорядък, както ни убеждаваха от всички направления продавачите на страхове.
С какво ние българите ще запомним това държавно управление и какво за него няма да желаеме да си спомняме?
Ще загатна няколко напълно прагматични неща. Пенсиите, които при първото държавно управление на Промяната съвсем бяха удвоени, тази година бяха увеличени с още 11%. Това визира над 2 млн. българи. Минималната заплата беше увеличена с над 15%, а това визира директно половин милион българи и непряко още толкоз, чиито приходи са обвързани с минималната работна заплата. Бяха увеличени обществените заплащания, парите за здраве, обучение и вложения. Спокойно може да се каже, че това е най-щедрото и най-социално държавно управление управлявало България. Изобщо ние българите прекосяваме сега от режима на постната пица и досадните пояснения, че пари няма, към един нов тип режим на растящи приходи, което е оригиналност в нашата политика. Надявам се, че това ще се запомни. Най-малкото тъй като се случва без увеличване на държавните заеми по отношение на Брутният вътрешен продукт, а и тъй като приближи приходите на българите по-близо до средноевропейските.
А това, което няма да желаеме да си спомняме, е безпринципната спогодба сред партиите на смяната и партиите на статуквото, наречена успешно „ сглобка “. Но е доста противоречиво дали виновността за тази срамна сватба е на политиците или на гласоподавателите. Защото гласоподавателите отхвърлиха да дадат задоволително гласове за самстоятелно държавно управление на смяната и демонстрираха устойчива обич към ГЕРБ и Движение за права и свободи. Така че тези, които в този момент мрънкат против сглобката би трябвало да насочат гнева си по-скоро към гласоподавателите, а не към политиците.
Ще оценят ли българските жители тези старания при възможни и последващи избори? Ще припознаят ли политиките на държавното управление и на Промяната като свои политики или постоянно ще се обръщат към предишното?
Не, българските гласоподаватели няма да припознаят това държавно управление по две съществени аргументи. Първата е социокултурна. Тези министри не наподобяват на множеството българи. Те са съумели, образовани и жители на света. А множеството българи не са такива.
Втората причина е, че партиите на статуквото имат голям финансов и медиен запас. За тях е витално значимо да руинират държавното управление и водещите политици в него. Като опитни политически брокери го вършат сполучливо посредством образуване на безкрайни митинги, стачки и измислени кавги.
Така че аз съм уверен, че партиите на Промяната няма да завоюват идващите избори. Вероятно ще се трансфорат в регресираща политическа мощ. Но това не значи че няма да се появи нова партия, която да съставлява по-модерната и напредничева част от обществото.
Разбира се, утехата е, че към този момент наложените проевропейски практики и политики мъчно ще могат да бъдат загърбвани от партиите, които ще ръководят България в идващия политически цикъл.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ