Адв. Емил Георгиев за ДЕБАТИ: Залогът за избора на главен прокурор е гарантираната безнаказаност на онези, чийто ще бъде той
Сподели
Емил Георгиев е юрист, представител по индустриална благосъстоятелност и академични учител. Завършил е Националната гимназия за антични езици и култури (НГДЕК или „ Класическата “), а по-късно юридическия факултет на Виенския университет. По-късно специализира и право на интелектуалната благосъстоятелност в Queen Marry College, University of London. В Австрия работи на пресечната точка сред технологиите, маркетинга и правото. От 2011 година основава лична адвокатска фирма. Член е на Инициатива „ Правосъдие за всеки “ (ИПВ), на „ Обединението на свободните юристи “ (ОСА), както и на съдружие „ Либерални хрумвания за България и Европа “ (ЛИБЕ).
– Адв. Георгиев, Висш съдебен съвет стартира процедурата за избор на нов основен прокурор. Вече се завъртяха имената на възможни претенденти. Какви са вашите упования по отношение на кандидатурите?
– Вече има общоизвестно спрягани претенденти, единият от които е актуалният изпълняващ функционалностите основен прокурор Борислав Сарафов.
В някои изявления може да се види името на Антон Славчев, който завоюва конкурс в Софийската градска прокуратура и му следва евентуално назначение там, само че към момента удържа мандата си и той като изпълняващ функционалността на ръководител на новия антикорупционен орган, така наречен комисия за противопоставяне на корупцията.
Спряга се и името на актуалната служебна министърка на правораздаването Мария Павлова, която беше заместител на Борислав Сарафов, откакто той стана и.ф. основен прокурор. Иначе тя е дълготраен следовател, човек от системата, само че в предишното си няколко пъти е била длъжностен министър или зам.-министър на правораздаването.
Отделно от това се приказва, че може да има и различен претендент, който е очертаван повече като профил, не толкоз като име – някой добре просветен, юридически добре квалифициран кадър на Върховната касационна прокуратура примерно, който да основава радикално друго усещане от имената, които изброихме преди този момент и най-много, в случай че бъде сравняван с последно определения титуляр на поста Иван Гешев.
– Визирате ли съответно име или говорите за профил?
– Това го задавам като профил – човек от системата, на допустимо най-висока кариерна позиция в границите на прокуратурата, който е добре квалифициран, има нужните професионални качества.
Ще му се направи добра преценка за съществуването на нравствени качества, защото, най-вероятно няма да е взел участие в никакви кавги, няма да е прочут на обществото с нещо проблематично, който би могъл да сътвори радикално друга визия – чисто имиджово – за ръководителя на прокуратурата, в случай че би трябвало да бъде сравняван със Сарафов, Павлова, Гешев, който беше неуспех за всяка една от тези насоки.
Големият въпрос ще бъде дали този претендент, в случай че има подобен, ще взе участие единствено, с цел да легитимира по някакъв метод избора, или пък той ще бъде подкрепеният претендент.
– Ако би трябвало да бъдем правилни, министър Мария Павлова към този момент заявява, че няма желание да се кандидатира за поста. Но по този начин говореше и Иван Гешев преди да бъде избран…
– Да, това е по този начин. Мария Павлова сподели, че няма да се кандидатира. И Гешев няколко пъти през 2019 година отхвърли. Имаше едно програмно изявление с Иво Никодимов пред Българска национална телевизия и тогава сподели, че не му се влиза в кални борби, че не желае да бъде въвличан в тях, че не е това неговата задача и цел.
Тогава той беше единомислещо номиниран от всички членове на прокурорската гилдия по едно и също време. Това се случваше за първи път. Това се обосноваваше с това, че би трябвало на поста да бъде човек от кариерата, за първи път прокурор да оглави поста… Защото Гешев е първият прокурор, който зае поста на основния прокурор.
Нито един от неговите прародители не е бил прокурор. Сотир Цацаров беше арбитър, Борис Велчев – учител, Никола Филчев – арбитър и учител, а Иван Татарчев беше юрист.
Другото нещо, което е значимо – изчаква се и по тази причина не се бърза с внасянето на кандидатурите, е измерването на публичната температура. Тества се да се види каква ще е реакцията, по какъв начин ще се схване, ще има ли някаква основна дискусия…
И не на последно място, аз считам, че, както членовете на Висш съдебен съвет, по този начин и тези, които оттатък тях към този момент най-вероятно са взели решението кой ще бъде бъдещият основен прокурор, може да са леко комплицирани от тази полемика, която сега набира от ден на ден мощ, изключително измежду юристите – дали този състав на сегашния Висш съдебен съвет има пълномощието да избере нов основен прокурор и надлежно – нов ръководител на Върховния административен съд.
Има една дребна частичка от така наречен конституционни промени, които Конституционен съд със съществено болшинство прогласи за противоконституционни, която слага под подозрение дали досегашният Висш съдебен съвет в действителност може да избира.
И там се споделя, че не може да създаде изборите за така наречен “трима огромни ” в правосъдната власт – основният прокурор, и ръководителите на двете висши съдилища.
Допускам, че това също е внесло някакво комплициране, което не е било дооценено в самото начало от създателите на концепцията да бъде обновена процедурата по желание на нов основен прокурор.
– Всъщност “Правосъдие за всеки ” повдигнаха въпроса за това, че в преходните и заключителни разпореждания на закона за изменение на Конституцията е посочено, че този Висш съдебен съвет не може да избира нов основен прокурор…
– Ние поддържаме това мнение, само че тук бих отдал авторството на доцент Наталия Киселова, учител по конституционно право, която първа, в своя публикация оповестена в правния уебсайт DeFakto.
– В юридическите среди тече ли полемика по този въпрос?
– Считаме, че тече. Аз самият участвах в няколко телевизионни полемики, едната от които беше с доцент Борислав Цеков, който е на друго мнение. С доцент Орлин Колев, мисля, че доцент Киселова също взе присъединяване в няколко такива полемики. Доколкото на нас ни е известно, този въпрос се разяснява в правните среди, изключително измежду конституционалистите.
Но на този въпрос беше обърнато доста съществено внимание и в съвещанието на Пленума на Висш съдебен съвет, с което в действителност се взе решение, да бъде обновена процедурата по желание на нов основен прокурор.
Трима от членовете на Висш съдебен съвет – ръководителят на Върховен касационен съд арбитър Галина Захарова, също по този начин Атанаска Дишева, която е от професионалната квота на Съдийската гилдия и Олга Керелска, която също е от професионалната квота. Последните две са висши съдии.
Те трите вкараха доста съществени юридически причини срещу това актуалният Висш съдебен съвет да организира този избор. Останаха обаче единствено те трите и против тях се образува болшинство от 16 гласа и по този начин се взе решението да се възобнови процедурата по желание на нов основен прокурор.
– Сякаш огромният отсъстващ от диалога за избор на нов основен прокурор е президентът, от който зависи подписването или неподписването на указа за назначение на нов основен прокурор…
Така е, и на мен не ми е известно да е взимал отношение. Само ще напомня, че от “Правосъдие за всеки ”, на извършена от нас конференция на 13 септември призовахме както президента на републиката, по този начин и националните представител – ⅕ от тях е нужна, с цел да сезират Конституционен съд с искане съдът да пояснява първо за какво е останала тази преходна и заключителна наредба, непрогласена като противоконституционна и какво тъкмо са имали поради съдиите. Дали тя в действителност препятства избора на нов основен прокурор от сегашния състав на Висш съдебен съвет.
Може би президентът към момента се ориентира в ситуацията. В последна сметка той не е и органът, който би трябвало да се меси в това произвеждане. До момента Радев се е отнасял с нужното внимание към тези избори.
През 2017 година, когато беше определен актуалният ръководител на Върховен административен съд, той беше определен от състав на Висш съдебен съвет, чийто мандат беше в приключване и беше определен новият състав, който обаче още не беше встъпил в служба. И тогава Радев върна веднъж този избор, само че нововстъпилият състав на Висш съдебен съвет удостовери избора на Георги Чолаков.
Припомням, че през 2019 година Радев върна и избора на Гешев веднъж с аргумента, че е имало единствено един претендент, че това е делегитимирало процедурата.
Но, за жалост, в Закона за правосъдната власт има наредба, съгласно която, в случай че президентът върне един път избора на някой от тримата огромни, то Висш съдебен съвет не е задължен да започва процедурата отначало, а е допустимо да си препотвърди избора и да преизбере своя фаворит към този момент и тогава, както се споделя, президентът няма на къде да мърда и би трябвало да удостовери.
По отношение на президента поражда въпроса по кое време той би се задействал – дали би се задействал в този момент, до момента в който тече процедурата… Според нас удачният миг е да го направи в този момент. Още повече, че не са препоръчани кандидатури. Защото, в случай че са препоръчани кандидатури, и той тогава оспори процедурата, ще бъде автоматизирано упрекнат за това, че го прави поради кандидатурите. И тогава, най-вероятно, изводите ще бъдат, че не му харесват кандидатурите или че измежду претендентите няма негови хора и той по тази причина нападна процедурата.
Вторият миг, когато може да го направи, е откакто към този момент Висш съдебен съвет е избрал някого за поста и решението е изпратено на президента, с цел да подпише указа или надлежно да върне избора. Като тогава президентът може да сезира Конституционен съд и да каже, че тази извършена процедура е противоконституционна. Но още веднъж политически това е по-трудната за преглъщане хапка.
Има и един трети вид, който ние не би трябвало изцяло да подценяваме – изцяло допустимо е да имаме и “ялова ” процедура. Тоест, изцяло е допустимо да не се предложи нито един претендент. Това не е доста евентуално, само че е допустимо. Като това още веднъж ще бъде обвързвано с мереното на температурата на обществото – биха се следили настройките накъде и по какъв начин вървят. И аз смятам, че тази полемика за конституционността или противоконституционността надлежно, играе сериозна роля.
Без да си отдавам някакви изключително заслуги, само че считам, че тя малко пообърка проектите на искащите да избират нов основен прокурор.
– За какво е залог изборът на основен прокурор? Видяхме борбите в Народното събрание за опазване на управлението на антикорупционната комисия. Има ли въобще залог?
Има, несъмнено. Залогът е обезпечената безотговорност на тези, чийто ще бъде основният прокурор.
Веднага тук имам предвид имена – Делян Пеевски, Бойко Борисов и тук стъпвам от данните в предишното. Помните от записа от 2013 година сред тогавашния градски прокурор на София Николай Кокинов и Бойко Борисов, където Кокинов сподели: “Ти си го избра ”. Това беше по адрес на на тогавашния основен прокурор Сотир Цацаров.
Имаше и един запис от диалог на Иван Гешев и член прокурорската гилдия Йордан Стоев. Там също стана ясно от кое място идва поръчката, че идва от “Банкята ”, че членовете на Висш съдебен съвет са в играта.
По отношение на сегашния избор ще напомня, че доскоро повече от месец имаше изявление от Делян Пеевски, който даде разпореждане, като сподели, че е извънредно време да се възобнови процедурата по желание на основния прокурор. Малко преди този момент беше споделил, че няма да разреши никой да се меси в правосъдната система, разбирай – няма да разреши някой да му оспори властовите позиции в правосъдната власт.
Виждаме че безнаказаността е трайна, а публичната настройка е, че няма правдивост, доколкото ние нямаме нито един, да не кажа обвинен или обвиняем почитан, който да е понесъл някакво наказване. За битка с корупцията постоянно в България е била призвана прокуратурата, макар че има някакви спомагателни антикорупционни органи. В рамките на прокуратурата са правени във времето профилирани звена в градска прокуратура и така нататък, само че нито една от тези специализации на прокуратурата не даде резултат в битката против корупцията по високите етажи на властта. Който държи прокуратурата, си подсигурява безнаказаността. Защото там, където няма прокурор, няма съд, няма и затвор.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Емил Георгиев е юрист, представител по индустриална благосъстоятелност и академични учител. Завършил е Националната гимназия за антични езици и култури (НГДЕК или „ Класическата “), а по-късно юридическия факултет на Виенския университет. По-късно специализира и право на интелектуалната благосъстоятелност в Queen Marry College, University of London. В Австрия работи на пресечната точка сред технологиите, маркетинга и правото. От 2011 година основава лична адвокатска фирма. Член е на Инициатива „ Правосъдие за всеки “ (ИПВ), на „ Обединението на свободните юристи “ (ОСА), както и на съдружие „ Либерални хрумвания за България и Европа “ (ЛИБЕ).
– Адв. Георгиев, Висш съдебен съвет стартира процедурата за избор на нов основен прокурор. Вече се завъртяха имената на възможни претенденти. Какви са вашите упования по отношение на кандидатурите?
– Вече има общоизвестно спрягани претенденти, единият от които е актуалният изпълняващ функционалностите основен прокурор Борислав Сарафов.
В някои изявления може да се види името на Антон Славчев, който завоюва конкурс в Софийската градска прокуратура и му следва евентуално назначение там, само че към момента удържа мандата си и той като изпълняващ функционалността на ръководител на новия антикорупционен орган, така наречен комисия за противопоставяне на корупцията.
Спряга се и името на актуалната служебна министърка на правораздаването Мария Павлова, която беше заместител на Борислав Сарафов, откакто той стана и.ф. основен прокурор. Иначе тя е дълготраен следовател, човек от системата, само че в предишното си няколко пъти е била длъжностен министър или зам.-министър на правораздаването.
Отделно от това се приказва, че може да има и различен претендент, който е очертаван повече като профил, не толкоз като име – някой добре просветен, юридически добре квалифициран кадър на Върховната касационна прокуратура примерно, който да основава радикално друго усещане от имената, които изброихме преди този момент и най-много, в случай че бъде сравняван с последно определения титуляр на поста Иван Гешев.
– Визирате ли съответно име или говорите за профил?
– Това го задавам като профил – човек от системата, на допустимо най-висока кариерна позиция в границите на прокуратурата, който е добре квалифициран, има нужните професионални качества.
Ще му се направи добра преценка за съществуването на нравствени качества, защото, най-вероятно няма да е взел участие в никакви кавги, няма да е прочут на обществото с нещо проблематично, който би могъл да сътвори радикално друга визия – чисто имиджово – за ръководителя на прокуратурата, в случай че би трябвало да бъде сравняван със Сарафов, Павлова, Гешев, който беше неуспех за всяка една от тези насоки.
Големият въпрос ще бъде дали този претендент, в случай че има подобен, ще взе участие единствено, с цел да легитимира по някакъв метод избора, или пък той ще бъде подкрепеният претендент.
– Ако би трябвало да бъдем правилни, министър Мария Павлова към този момент заявява, че няма желание да се кандидатира за поста. Но по този начин говореше и Иван Гешев преди да бъде избран…
– Да, това е по този начин. Мария Павлова сподели, че няма да се кандидатира. И Гешев няколко пъти през 2019 година отхвърли. Имаше едно програмно изявление с Иво Никодимов пред Българска национална телевизия и тогава сподели, че не му се влиза в кални борби, че не желае да бъде въвличан в тях, че не е това неговата задача и цел.
Тогава той беше единомислещо номиниран от всички членове на прокурорската гилдия по едно и също време. Това се случваше за първи път. Това се обосноваваше с това, че би трябвало на поста да бъде човек от кариерата, за първи път прокурор да оглави поста… Защото Гешев е първият прокурор, който зае поста на основния прокурор.
Нито един от неговите прародители не е бил прокурор. Сотир Цацаров беше арбитър, Борис Велчев – учител, Никола Филчев – арбитър и учител, а Иван Татарчев беше юрист.
Другото нещо, което е значимо – изчаква се и по тази причина не се бърза с внасянето на кандидатурите, е измерването на публичната температура. Тества се да се види каква ще е реакцията, по какъв начин ще се схване, ще има ли някаква основна дискусия…
И не на последно място, аз считам, че, както членовете на Висш съдебен съвет, по този начин и тези, които оттатък тях към този момент най-вероятно са взели решението кой ще бъде бъдещият основен прокурор, може да са леко комплицирани от тази полемика, която сега набира от ден на ден мощ, изключително измежду юристите – дали този състав на сегашния Висш съдебен съвет има пълномощието да избере нов основен прокурор и надлежно – нов ръководител на Върховния административен съд.
Има една дребна частичка от така наречен конституционни промени, които Конституционен съд със съществено болшинство прогласи за противоконституционни, която слага под подозрение дали досегашният Висш съдебен съвет в действителност може да избира.
И там се споделя, че не може да създаде изборите за така наречен “трима огромни ” в правосъдната власт – основният прокурор, и ръководителите на двете висши съдилища.
Допускам, че това също е внесло някакво комплициране, което не е било дооценено в самото начало от създателите на концепцията да бъде обновена процедурата по желание на нов основен прокурор.
– Всъщност “Правосъдие за всеки ” повдигнаха въпроса за това, че в преходните и заключителни разпореждания на закона за изменение на Конституцията е посочено, че този Висш съдебен съвет не може да избира нов основен прокурор…
– Ние поддържаме това мнение, само че тук бих отдал авторството на доцент Наталия Киселова, учител по конституционно право, която първа, в своя публикация оповестена в правния уебсайт DeFakto.
– В юридическите среди тече ли полемика по този въпрос?
– Считаме, че тече. Аз самият участвах в няколко телевизионни полемики, едната от които беше с доцент Борислав Цеков, който е на друго мнение. С доцент Орлин Колев, мисля, че доцент Киселова също взе присъединяване в няколко такива полемики. Доколкото на нас ни е известно, този въпрос се разяснява в правните среди, изключително измежду конституционалистите.
Но на този въпрос беше обърнато доста съществено внимание и в съвещанието на Пленума на Висш съдебен съвет, с което в действителност се взе решение, да бъде обновена процедурата по желание на нов основен прокурор.
Трима от членовете на Висш съдебен съвет – ръководителят на Върховен касационен съд арбитър Галина Захарова, също по този начин Атанаска Дишева, която е от професионалната квота на Съдийската гилдия и Олга Керелска, която също е от професионалната квота. Последните две са висши съдии.
Те трите вкараха доста съществени юридически причини срещу това актуалният Висш съдебен съвет да организира този избор. Останаха обаче единствено те трите и против тях се образува болшинство от 16 гласа и по този начин се взе решението да се възобнови процедурата по желание на нов основен прокурор.
– Сякаш огромният отсъстващ от диалога за избор на нов основен прокурор е президентът, от който зависи подписването или неподписването на указа за назначение на нов основен прокурор…
Така е, и на мен не ми е известно да е взимал отношение. Само ще напомня, че от “Правосъдие за всеки ”, на извършена от нас конференция на 13 септември призовахме както президента на републиката, по този начин и националните представител – ⅕ от тях е нужна, с цел да сезират Конституционен съд с искане съдът да пояснява първо за какво е останала тази преходна и заключителна наредба, непрогласена като противоконституционна и какво тъкмо са имали поради съдиите. Дали тя в действителност препятства избора на нов основен прокурор от сегашния състав на Висш съдебен съвет.
Може би президентът към момента се ориентира в ситуацията. В последна сметка той не е и органът, който би трябвало да се меси в това произвеждане. До момента Радев се е отнасял с нужното внимание към тези избори.
През 2017 година, когато беше определен актуалният ръководител на Върховен административен съд, той беше определен от състав на Висш съдебен съвет, чийто мандат беше в приключване и беше определен новият състав, който обаче още не беше встъпил в служба. И тогава Радев върна веднъж този избор, само че нововстъпилият състав на Висш съдебен съвет удостовери избора на Георги Чолаков.
Припомням, че през 2019 година Радев върна и избора на Гешев веднъж с аргумента, че е имало единствено един претендент, че това е делегитимирало процедурата.
Но, за жалост, в Закона за правосъдната власт има наредба, съгласно която, в случай че президентът върне един път избора на някой от тримата огромни, то Висш съдебен съвет не е задължен да започва процедурата отначало, а е допустимо да си препотвърди избора и да преизбере своя фаворит към този момент и тогава, както се споделя, президентът няма на къде да мърда и би трябвало да удостовери.
По отношение на президента поражда въпроса по кое време той би се задействал – дали би се задействал в този момент, до момента в който тече процедурата… Според нас удачният миг е да го направи в този момент. Още повече, че не са препоръчани кандидатури. Защото, в случай че са препоръчани кандидатури, и той тогава оспори процедурата, ще бъде автоматизирано упрекнат за това, че го прави поради кандидатурите. И тогава, най-вероятно, изводите ще бъдат, че не му харесват кандидатурите или че измежду претендентите няма негови хора и той по тази причина нападна процедурата.
Вторият миг, когато може да го направи, е откакто към този момент Висш съдебен съвет е избрал някого за поста и решението е изпратено на президента, с цел да подпише указа или надлежно да върне избора. Като тогава президентът може да сезира Конституционен съд и да каже, че тази извършена процедура е противоконституционна. Но още веднъж политически това е по-трудната за преглъщане хапка.
Има и един трети вид, който ние не би трябвало изцяло да подценяваме – изцяло допустимо е да имаме и “ялова ” процедура. Тоест, изцяло е допустимо да не се предложи нито един претендент. Това не е доста евентуално, само че е допустимо. Като това още веднъж ще бъде обвързвано с мереното на температурата на обществото – биха се следили настройките накъде и по какъв начин вървят. И аз смятам, че тази полемика за конституционността или противоконституционността надлежно, играе сериозна роля.
Без да си отдавам някакви изключително заслуги, само че считам, че тя малко пообърка проектите на искащите да избират нов основен прокурор.
– За какво е залог изборът на основен прокурор? Видяхме борбите в Народното събрание за опазване на управлението на антикорупционната комисия. Има ли въобще залог?
Има, несъмнено. Залогът е обезпечената безотговорност на тези, чийто ще бъде основният прокурор.
Веднага тук имам предвид имена – Делян Пеевски, Бойко Борисов и тук стъпвам от данните в предишното. Помните от записа от 2013 година сред тогавашния градски прокурор на София Николай Кокинов и Бойко Борисов, където Кокинов сподели: “Ти си го избра ”. Това беше по адрес на на тогавашния основен прокурор Сотир Цацаров.
Имаше и един запис от диалог на Иван Гешев и член прокурорската гилдия Йордан Стоев. Там също стана ясно от кое място идва поръчката, че идва от “Банкята ”, че членовете на Висш съдебен съвет са в играта.
По отношение на сегашния избор ще напомня, че доскоро повече от месец имаше изявление от Делян Пеевски, който даде разпореждане, като сподели, че е извънредно време да се възобнови процедурата по желание на основния прокурор. Малко преди този момент беше споделил, че няма да разреши никой да се меси в правосъдната система, разбирай – няма да разреши някой да му оспори властовите позиции в правосъдната власт.
Виждаме че безнаказаността е трайна, а публичната настройка е, че няма правдивост, доколкото ние нямаме нито един, да не кажа обвинен или обвиняем почитан, който да е понесъл някакво наказване. За битка с корупцията постоянно в България е била призвана прокуратурата, макар че има някакви спомагателни антикорупционни органи. В рамките на прокуратурата са правени във времето профилирани звена в градска прокуратура и така нататък, само че нито една от тези специализации на прокуратурата не даде резултат в битката против корупцията по високите етажи на властта. Който държи прокуратурата, си подсигурява безнаказаността. Защото там, където няма прокурор, няма съд, няма и затвор.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ