Откриват 47-та сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО под председателството на България
Сподели
Днес е формалното разкриване на 47-ата сесия на Комитета за международно завещание на Организацията на Организация на обединените нации за обучение, просвета и просвета (ЮНЕСКО), управлявана от България. Тя ще се организира в централата на ЮНЕСКО във френската столица Париж и ще продължи до 16 юли.
Събитието ще бъде намерено преди обяд с приветствени слова от министъра на културата Мариан Бачев, от генералния шеф на ЮНЕСКО Одре Азуле и от ръководителя на 47-ата сесия на Комитета за международно завещание проф. Николай Ненов. По време на речите им ще бъдат предавани видеоизображения на обекти на културното завещание в България, оповестяват от Министерството на културата.
По-късно денем ще има конференция, в която присъединяване ще вземат помощник-генералният шеф за културата в ЮНЕСКО Ернесто Отоне, шефът на Центъра за международно завещание на ЮНЕСКО Лазаре Елунду-Асомо и ръководителят на 47-ата сесия на Комитета за международно завещание проф. Ненов. След това в централа на организацията ще бъде открита изложбата „ По вълните на Черно море през вековете “ с приветствия от доцент доктор Тодор Чобанов, заместник-министър на културата и началник на българската делегация, както и от представител на ЮНЕСКО, излиза наяве от програмата на форума.
В централата на ЮНЕСКО през днешния ден, 7 юли, ще се състои показване на юлския брой на изданието на Българската телеграфна организация – списание „ ЛИК “, отдаден на България и ЮНЕСКО.
След него ще има формален банкет, даван от Република България. Гостите ще чуят публични приветствия от министъра на културата Мариан Бачев, от генералния шеф на ЮНЕСКО Одре Азуле, както и музикални поздрави от Бистришките баби и проф. Жени Захариева (пиано) и Дарина Малеева (цигулка). Събитието ще се организира в централата на организацията.
„ Макар че дейностите по подготовката на председателството на сесията при започване на годината бяха забавени, а огромна част от тях не бяха и даже почнали, министър Бачев и неговият екип, в съдействие с сътрудниците от другите министерства, направихме всичко належащо, с цел да реализираме допустимо най-хубавите резултати от това, че страната ни ръководи влиятелния конгрес в централата на ЮНЕСКО в Париж. Запазването на българското председателство на 47-ата сесия на Комитета е неоспорим триумф за българското държавно управление “, означават от Министерството на културата.
По думите им провеждането на сесията в централата на ЮНЕСКО подсигурява сполучливо осъществяване на събитието и пази ползите на страната ни, която остава интензивно ангажирана към опазването на културното и естествено завещание и ще продължава да бъде почитан член на интернационалната общественост. „ С многочислените събития подсигуряваме и оптимално разпространение на нашето културно завещание “, означават още от екипа.
Паралелно с това в Париж ще бъдат показани и изложения. „ По вълните на Черно море през вековете “ е експозиция, обвързвана с богатата и значима просвета, процъфтявала през вековете по крайбрежията на Черно море. Тя ще бъде ситуирана в централното предверие на международната организация и ще бъде посетена на процедура от представителите на всички страни, изпратили делегации. „ Дунавски лимес “ е отдадена на една от новите номинации на страната ни за включване в Списъка на международното завещание. „ Древните съкровища на България “ ще бъде експонирана върху оградата на централата на ЮНЕСКО и е с акцент върху богатите ни музейни сбирки. „ Подводната археология “ е с фокус върху достиженията на страната ни в тази извънредно перспективна научна област, която ще украси оградата на Българското посолство в Париж.
Със свои осъществявания в музикалната стратегия ще се включат Бистришките баби, вписани в Списъка на международното нематериално завещание, българският фолклор ще бъде показан и от гайдарски отбор „ Еподай “ от гр. Пловдив. Световноизвестната пианистка проф. Жени Захариева ще извърши шедьоври на класическата музика дружно с цигуларката Дарина Малеева. Ще има и специфична прожекция на кино лентата за България на проф. Бетани Хюз, с нейното персонално присъединяване, анонсират от екипа на Министерството на културата.
От ведомството означават, че се чака в границите на 47-ата сесия на Комитета за международно завещание, водена от проф. Николай Ненов, представителите на 194-те държави-членки на Конвенцията за международно завещание на ЮНЕСКО да обсъдят рекорден брой досиета, както и да има комплицирани диспути по по-чувствителните от тях.
„ Ролята на българското председателство ще е извънредно значима за уравновесеното и градивно осъществяване на полемиките и постигането на удовлетворяващ резултат от съвещанията “, споделят от културното министерство.
Те показват, че към управляваната от България 47-а сесия на Комитета за международно завещание на ЮНЕСКО има два съществени форума – Форум на шефовете на обекти (между 7 и 9 юли) и Форум на младите експерти, който бе открит още на 1 юли. Във форума на младите експерти са признати 35 участници, определени измежду 5800 отлични кандидатури, до момента в който общо поръчките за присъединяване са били към 30 000. От тези 35 души, трима участници са от България.
На откриването на младежкия конгрес шефът на Центъра за международно завещание на ЮНЕСКО Лазаре Елонду-Асомо е изразил неколкократно признателност към България за поддръжката при провеждането на форумите и на 47-ата сесия на Комитета за международно завещание. „ На 2 юли младите експерти бяха поканени в посолството ни, където Българският културен институт в Париж провежда за тях българска културна стратегия “, споделят от екипа.
БЪЛГАРИЯ И ЮНЕСКО
Организацията на Организация на обединените нации за обучение, просвета и просвета (ЮНЕСКО) е основана на 16 ноември 1945 година България става член на 17 май 1956 година, а същата година е основана и Националната комисия за ЮНЕСКО. Комисията координира действия сред българските институции и ЮНЕСКО.
България се причислява към Конвенцията за запазване на международното културно и естествено завещание през 1974 година, като тя влиза в действие през 1975 година Страната е и измежду първите, подписали Конвенцията за нематериалното културно завещание (2003), както и Конвенцията за многообразието от форми на културно изложение (2005).
През 1985 година София е хазаин на 23-тата сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО – събитие с над 3500 участници. България е била хазаин и на други значими конгреси, като Конференцията на европейските национални комисии за ЮНЕСКО (1962) и Втората изключителна сесия на Междуправителствения комитет по нематериалното завещание (2008). Делегати от над 50 страни вземат участие в тези събития.
ЮНЕСКО е тясно обвързвана и с културната политика на България посредством голям брой публични визити на генерални шефове на организацията, измежду които Рене Майо, Амаду Махтар М’Боу, Федерико Майор и Коичиро Мацуура. През 2009–2017 година поста заема българката Ирина Бокова – първата жена и първият представител от Източна Европа на този пост.
БЪЛГАРИЯ В СПИСЪЦИТЕ НА ЮНЕСКО
ЮНЕСКО поддържа Списък на международното културно и естествено завещание, в който се вписват извънредно скъпи обекти по предложение на страните. Включването изисква строги критерии и процедура.
В категория „ Културно завещание “ са вписани седем български обекта – Боянска черква (1979), Ивановски скални църкви (1979), Казанлъшка гробница (1979), Мадарски конник (1979), Старият Несебър (1983), Рилски манастир (1983) и Тракийска гробница в Свещари (1985).
Включени са и три обекта в категорията „ Природно завещание “ – Национален парк „ Пирин “ (1983), Резерват „ Сребърна “ (1983) и Вековни букови гори – Национален парк „ Централен Балкан “ (2018, взаимно участие).
Българските обекти в индикативна листа за естественото завещание са пет – Природен парк „ Русенски Лом ” (1984), Защитена околност „ Побитите камъни ” (1984), Природна забележителност „ Белоградчишки скали ” (1984), Национален парк „ Централен Балкан ” (1984) и Резерват „ Врачански карст “ (1984).
В Списъка на нематериалното културно завещание на ЮНЕСКО се вписват скъпи за човешката история и просвета устни обичаи, традиции, обичайни познания и умения, които са застрашени от изгубване и за които е належащо да бъдат положени старания за тяхното запазване. Включването и мониторинга на паметниците в този лист се реализира от Междуправителствен комитет на ЮНЕСКО.
Българските обекти, включени в Списъка на ЮНЕСКО на детайлите на нематериалното културно завещание на човечеството, са „ Бистришките баби – архаична полифония, танци и ритуални практики от района на Шоплука “ (25 ноември 2005), „ Нестинарството – послания от предишното: Панагирът на Св. св. Константин и Елена в с. Българи “ (30 септември 2009), „ Традицията на произвеждане на чипровски килими “ (26 ноември 2014), „ Народният празник Сурова/Сурва в Пернишко “ (2 декември 2015), Националният събор на националното творчество в Копривщица (2 декември 2016), Първомартенските културни практики (6 декември 2017 година, взаимна номинация на България, Румъния, Молдова и Република Северна Македония), Българските читалища (2017) и Високо многогласно пеене от селата Долен и Сатовча в Югозападна България (2021).
В индикативната листа на детайлите на нематериалното културно завещание на човечеството има един обект – Двугласово пеене от с. Неделино (2018).
Писмените и документалните монументи, както и музейни, кино, аудио и други сбирки и архиви от голяма важност за цялото човечество са включени в указател в границите на програмата на ЮНЕСКО „ Памет на света “ за обезпечаване на свободния достъп до тях и опазването им. Програмата се управлява от Междуправителствен съвещателен съвет.
Българските обекти, включени в указател в границите на програмата на ЮНЕСКО „ Памет на света ”, са Енински деятел, ръкопис от ХІ в. (2011 г.), Борилов синодик, ръкопис от ХІІІ в. (2017 г.), Евангелие на Цар Иван Александър (2017 година, взаимно с Британската библиотека) и Творбите на Мевляна (2023 година, взаимно с Германия, Турция, Иран, Таджикистан, Узбекистан).
На 25 октомври 2010 година в Париж е подписано Споразумение сред държавното управление на България и Организацията на обединените народи за обучение, просвета и просвета (ЮНЕСКО) за основаването в София на Регионален център за запазване на нематериалното културно завещание в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО. Споразумението е утвърдено от Народното събрание на 16 март 2011 година, след което влиза в действие. Центърът публично е открит на 20 февруари 2012 година от генералния шеф на ЮНЕСКО Ирина Бокова дружно с тогавашния министър на културата на България Вежди Рашидов, министъра на външните работи Николай Младенов и ръководителя на Българската академия на науките акад. Никола Съботинов. Споразумението за продължение на активността на центъра е подновявано на 10 ноември 2017 година и на 11 ноември 2023 година
Регионалният център за запазване на нематериалното културно завещание в Югоизточна Европа, основан в София, сплотява напъните на 17 страни от Югоизточна Европа за разпространение и използване Конвенцията на ЮНЕСКО за запазване на нематериалното културно завещание: Азербайджан, Албания, Армения, Босна и Херцеговина, България, Грузия, Гърция, Кипър, Република Северна Македония, Молдова, Румъния, Словения, Сърбия, Турция, Украйна, Хърватия и Черна гора.
Той е един от осемте центъра на ЮНЕСКО от категория 2, които са основани и финансирани от страните членки като главното им предопределение е да способстват за постигането на стратегическите цели на ЮНЕСКО посредством световни, районни, субрегионални или междурегионални действия и начинания. Останалите седем центъра са в Алжир, Иран, Китай, Република Корея, Обединени арабски емирства, Перу и Япония.
Източник:
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Днес е формалното разкриване на 47-ата сесия на Комитета за международно завещание на Организацията на Организация на обединените нации за обучение, просвета и просвета (ЮНЕСКО), управлявана от България. Тя ще се организира в централата на ЮНЕСКО във френската столица Париж и ще продължи до 16 юли.
Събитието ще бъде намерено преди обяд с приветствени слова от министъра на културата Мариан Бачев, от генералния шеф на ЮНЕСКО Одре Азуле и от ръководителя на 47-ата сесия на Комитета за международно завещание проф. Николай Ненов. По време на речите им ще бъдат предавани видеоизображения на обекти на културното завещание в България, оповестяват от Министерството на културата.
По-късно денем ще има конференция, в която присъединяване ще вземат помощник-генералният шеф за културата в ЮНЕСКО Ернесто Отоне, шефът на Центъра за международно завещание на ЮНЕСКО Лазаре Елунду-Асомо и ръководителят на 47-ата сесия на Комитета за международно завещание проф. Ненов. След това в централа на организацията ще бъде открита изложбата „ По вълните на Черно море през вековете “ с приветствия от доцент доктор Тодор Чобанов, заместник-министър на културата и началник на българската делегация, както и от представител на ЮНЕСКО, излиза наяве от програмата на форума.
В централата на ЮНЕСКО през днешния ден, 7 юли, ще се състои показване на юлския брой на изданието на Българската телеграфна организация – списание „ ЛИК “, отдаден на България и ЮНЕСКО.
След него ще има формален банкет, даван от Република България. Гостите ще чуят публични приветствия от министъра на културата Мариан Бачев, от генералния шеф на ЮНЕСКО Одре Азуле, както и музикални поздрави от Бистришките баби и проф. Жени Захариева (пиано) и Дарина Малеева (цигулка). Събитието ще се организира в централата на организацията.
„ Макар че дейностите по подготовката на председателството на сесията при започване на годината бяха забавени, а огромна част от тях не бяха и даже почнали, министър Бачев и неговият екип, в съдействие с сътрудниците от другите министерства, направихме всичко належащо, с цел да реализираме допустимо най-хубавите резултати от това, че страната ни ръководи влиятелния конгрес в централата на ЮНЕСКО в Париж. Запазването на българското председателство на 47-ата сесия на Комитета е неоспорим триумф за българското държавно управление “, означават от Министерството на културата.
По думите им провеждането на сесията в централата на ЮНЕСКО подсигурява сполучливо осъществяване на събитието и пази ползите на страната ни, която остава интензивно ангажирана към опазването на културното и естествено завещание и ще продължава да бъде почитан член на интернационалната общественост. „ С многочислените събития подсигуряваме и оптимално разпространение на нашето културно завещание “, означават още от екипа.
Паралелно с това в Париж ще бъдат показани и изложения. „ По вълните на Черно море през вековете “ е експозиция, обвързвана с богатата и значима просвета, процъфтявала през вековете по крайбрежията на Черно море. Тя ще бъде ситуирана в централното предверие на международната организация и ще бъде посетена на процедура от представителите на всички страни, изпратили делегации. „ Дунавски лимес “ е отдадена на една от новите номинации на страната ни за включване в Списъка на международното завещание. „ Древните съкровища на България “ ще бъде експонирана върху оградата на централата на ЮНЕСКО и е с акцент върху богатите ни музейни сбирки. „ Подводната археология “ е с фокус върху достиженията на страната ни в тази извънредно перспективна научна област, която ще украси оградата на Българското посолство в Париж.
Със свои осъществявания в музикалната стратегия ще се включат Бистришките баби, вписани в Списъка на международното нематериално завещание, българският фолклор ще бъде показан и от гайдарски отбор „ Еподай “ от гр. Пловдив. Световноизвестната пианистка проф. Жени Захариева ще извърши шедьоври на класическата музика дружно с цигуларката Дарина Малеева. Ще има и специфична прожекция на кино лентата за България на проф. Бетани Хюз, с нейното персонално присъединяване, анонсират от екипа на Министерството на културата.
От ведомството означават, че се чака в границите на 47-ата сесия на Комитета за международно завещание, водена от проф. Николай Ненов, представителите на 194-те държави-членки на Конвенцията за международно завещание на ЮНЕСКО да обсъдят рекорден брой досиета, както и да има комплицирани диспути по по-чувствителните от тях.
„ Ролята на българското председателство ще е извънредно значима за уравновесеното и градивно осъществяване на полемиките и постигането на удовлетворяващ резултат от съвещанията “, споделят от културното министерство.
Те показват, че към управляваната от България 47-а сесия на Комитета за международно завещание на ЮНЕСКО има два съществени форума – Форум на шефовете на обекти (между 7 и 9 юли) и Форум на младите експерти, който бе открит още на 1 юли. Във форума на младите експерти са признати 35 участници, определени измежду 5800 отлични кандидатури, до момента в който общо поръчките за присъединяване са били към 30 000. От тези 35 души, трима участници са от България.
На откриването на младежкия конгрес шефът на Центъра за международно завещание на ЮНЕСКО Лазаре Елонду-Асомо е изразил неколкократно признателност към България за поддръжката при провеждането на форумите и на 47-ата сесия на Комитета за международно завещание. „ На 2 юли младите експерти бяха поканени в посолството ни, където Българският културен институт в Париж провежда за тях българска културна стратегия “, споделят от екипа.
БЪЛГАРИЯ И ЮНЕСКО
Организацията на Организация на обединените нации за обучение, просвета и просвета (ЮНЕСКО) е основана на 16 ноември 1945 година България става член на 17 май 1956 година, а същата година е основана и Националната комисия за ЮНЕСКО. Комисията координира действия сред българските институции и ЮНЕСКО.
България се причислява към Конвенцията за запазване на международното културно и естествено завещание през 1974 година, като тя влиза в действие през 1975 година Страната е и измежду първите, подписали Конвенцията за нематериалното културно завещание (2003), както и Конвенцията за многообразието от форми на културно изложение (2005).
През 1985 година София е хазаин на 23-тата сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО – събитие с над 3500 участници. България е била хазаин и на други значими конгреси, като Конференцията на европейските национални комисии за ЮНЕСКО (1962) и Втората изключителна сесия на Междуправителствения комитет по нематериалното завещание (2008). Делегати от над 50 страни вземат участие в тези събития.
ЮНЕСКО е тясно обвързвана и с културната политика на България посредством голям брой публични визити на генерални шефове на организацията, измежду които Рене Майо, Амаду Махтар М’Боу, Федерико Майор и Коичиро Мацуура. През 2009–2017 година поста заема българката Ирина Бокова – първата жена и първият представител от Източна Европа на този пост.
БЪЛГАРИЯ В СПИСЪЦИТЕ НА ЮНЕСКО
ЮНЕСКО поддържа Списък на международното културно и естествено завещание, в който се вписват извънредно скъпи обекти по предложение на страните. Включването изисква строги критерии и процедура.
В категория „ Културно завещание “ са вписани седем български обекта – Боянска черква (1979), Ивановски скални църкви (1979), Казанлъшка гробница (1979), Мадарски конник (1979), Старият Несебър (1983), Рилски манастир (1983) и Тракийска гробница в Свещари (1985).
Включени са и три обекта в категорията „ Природно завещание “ – Национален парк „ Пирин “ (1983), Резерват „ Сребърна “ (1983) и Вековни букови гори – Национален парк „ Централен Балкан “ (2018, взаимно участие).
Българските обекти в индикативна листа за естественото завещание са пет – Природен парк „ Русенски Лом ” (1984), Защитена околност „ Побитите камъни ” (1984), Природна забележителност „ Белоградчишки скали ” (1984), Национален парк „ Централен Балкан ” (1984) и Резерват „ Врачански карст “ (1984).
В Списъка на нематериалното културно завещание на ЮНЕСКО се вписват скъпи за човешката история и просвета устни обичаи, традиции, обичайни познания и умения, които са застрашени от изгубване и за които е належащо да бъдат положени старания за тяхното запазване. Включването и мониторинга на паметниците в този лист се реализира от Междуправителствен комитет на ЮНЕСКО.
Българските обекти, включени в Списъка на ЮНЕСКО на детайлите на нематериалното културно завещание на човечеството, са „ Бистришките баби – архаична полифония, танци и ритуални практики от района на Шоплука “ (25 ноември 2005), „ Нестинарството – послания от предишното: Панагирът на Св. св. Константин и Елена в с. Българи “ (30 септември 2009), „ Традицията на произвеждане на чипровски килими “ (26 ноември 2014), „ Народният празник Сурова/Сурва в Пернишко “ (2 декември 2015), Националният събор на националното творчество в Копривщица (2 декември 2016), Първомартенските културни практики (6 декември 2017 година, взаимна номинация на България, Румъния, Молдова и Република Северна Македония), Българските читалища (2017) и Високо многогласно пеене от селата Долен и Сатовча в Югозападна България (2021).
В индикативната листа на детайлите на нематериалното културно завещание на човечеството има един обект – Двугласово пеене от с. Неделино (2018).
Писмените и документалните монументи, както и музейни, кино, аудио и други сбирки и архиви от голяма важност за цялото човечество са включени в указател в границите на програмата на ЮНЕСКО „ Памет на света “ за обезпечаване на свободния достъп до тях и опазването им. Програмата се управлява от Междуправителствен съвещателен съвет.
Българските обекти, включени в указател в границите на програмата на ЮНЕСКО „ Памет на света ”, са Енински деятел, ръкопис от ХІ в. (2011 г.), Борилов синодик, ръкопис от ХІІІ в. (2017 г.), Евангелие на Цар Иван Александър (2017 година, взаимно с Британската библиотека) и Творбите на Мевляна (2023 година, взаимно с Германия, Турция, Иран, Таджикистан, Узбекистан).
На 25 октомври 2010 година в Париж е подписано Споразумение сред държавното управление на България и Организацията на обединените народи за обучение, просвета и просвета (ЮНЕСКО) за основаването в София на Регионален център за запазване на нематериалното културно завещание в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО. Споразумението е утвърдено от Народното събрание на 16 март 2011 година, след което влиза в действие. Центърът публично е открит на 20 февруари 2012 година от генералния шеф на ЮНЕСКО Ирина Бокова дружно с тогавашния министър на културата на България Вежди Рашидов, министъра на външните работи Николай Младенов и ръководителя на Българската академия на науките акад. Никола Съботинов. Споразумението за продължение на активността на центъра е подновявано на 10 ноември 2017 година и на 11 ноември 2023 година
Регионалният център за запазване на нематериалното културно завещание в Югоизточна Европа, основан в София, сплотява напъните на 17 страни от Югоизточна Европа за разпространение и използване Конвенцията на ЮНЕСКО за запазване на нематериалното културно завещание: Азербайджан, Албания, Армения, Босна и Херцеговина, България, Грузия, Гърция, Кипър, Република Северна Македония, Молдова, Румъния, Словения, Сърбия, Турция, Украйна, Хърватия и Черна гора.
Той е един от осемте центъра на ЮНЕСКО от категория 2, които са основани и финансирани от страните членки като главното им предопределение е да способстват за постигането на стратегическите цели на ЮНЕСКО посредством световни, районни, субрегионални или междурегионални действия и начинания. Останалите седем центъра са в Алжир, Иран, Китай, Република Корея, Обединени арабски емирства, Перу и Япония.
Източник:
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ