Отговорността на държавата не може да се прехвърля върху жертвите
Сподели
Демократичната страна се осмисля най-общо посредством изработването и използването на ясни, авансово известни и еднообразно използвани за всички правила като контраст на това тя да е функционалност на персоналната воля. Освен че вършат взаимоотношенията предвидими, подсигуряват пълноправие и лимитират произвола, разпоредбите съществуват, с цел да демонстрират кой носи отговорност при потъпкването им. И това напълно ясно пролича при нещастието с 8-годишното дете, паднало от 50 метра при парасейлинг.
Защо регулацията не е и не може да бъде в фамилията
Според член 4, ал 2 от Конституцията (КРБ) страната подсигурява живота, достолепието и правата на личността, а съгласно член 52, алинея 3 – закриля здравето на жителите и предизвиква развиването на спорта и туризма. А тогава, когато някой упражнява високорискови действия, били те и „ атракционни – по суша, вода и въздух “ (по премиера Росен Желязков), контролът на страната не е непотребна нейна интервенция в свободна стопанска самодейност, а осъществяване на конституционни повели и отбрана на по-висши конституционни полезности като живота и здравето на жителите. Най-просто казано на страната това ѝ е работата. Още повече, че „ [с]емейството, майчинството и децата “ също са „ под протекция на страната и обществото “ (чл. 14 КРБ).
Припомняме това на премиера в сянка, ръководител на ГЕРБ и неколкократно заемащия поста на министър председател, Бойко Борисов, тъй като обвиняването му към родителите на умрялото дете и изказванието, че „ регулацията е в фамилията “ е не просто погрешно. То е подло, цинично и унизително. А е такова заради това, че:
трансферира виновността върху жертвата, макар че различен е пренебрегнал нужните условия за сигурност и не е приложил дължимата грижа. По този метод изявлението му:манипулира обществото, внушавайки, че нещастието е плод на самостоятелно безразсъдство, вместо да признае неналичието на поредна и ефикасна или изобщо някаква държавна политика за ограничение на рисковете, предварителна защита и действителна отговорност при сходни дейности;пречи да се проучва зародишът, същността и дълбочината на казуса. А той не е обвързван с съответното семейство. Нито с което и да е семейство. Свързан е с това по какъв начин действа страната, обвързван е с въпроси като: за какво сходен жанр бизнеси от десетилетия са оставени отвън надзора на страната, щом правят действия с високи опасности за туристите, до момента в който други сфери са свръхрегулирани? На какво се дължи тази самобитна привилегия? За недовиждане ли става дума или за обслужване на съответни вложени ползи? Защо кола за спешна помощ, която по формулировка следва да е оборудвана за незабавни случаи, не е имала реанимационно съоръжение? Това прави ли концесионера кадърен да стопанисва плажа в Несебър?нормализира бездействието на страната. Подмяната „ регулацията е в фамилията “ трансформира персоналната отговорност в сурогат на институционалната. Семейство не може да контролира пазара на високорискови развлекателни действия, нито да управлява коли за спешна помощ и осъществяването на контракта за концесия. В последна сметка институциите си измиват ръцете, а обществото се приспива с комфортна, само че погрешна версия, че нещастието не заплашва всички, а единствено „ неразумните “.легитимира произвола.
Държава има там, където отговорността е проследима, а понасянето ѝ при нарушавания — неизбежно. Проблемът е, че у нас разпоредбите, даже когато ги има, се ползват изборно, инспекциите не откриват виновни при случаите с отнети човешки животи, а нещастията се назовават „ нелепи “. Когато обаче „ нелепото “ се трансформира в методичност, към този момент не можем да приказваме за случайност, а за отвод от това страната да пази правата на своите жители заслужено. Това единствено по себе си е произвол и липса на държавност.
*Текстът е оповестен в уеб страницата на Института за пазарна стопанска система ().
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Демократичната страна се осмисля най-общо посредством изработването и използването на ясни, авансово известни и еднообразно използвани за всички правила като контраст на това тя да е функционалност на персоналната воля. Освен че вършат взаимоотношенията предвидими, подсигуряват пълноправие и лимитират произвола, разпоредбите съществуват, с цел да демонстрират кой носи отговорност при потъпкването им. И това напълно ясно пролича при нещастието с 8-годишното дете, паднало от 50 метра при парасейлинг.
Защо регулацията не е и не може да бъде в фамилията
Според член 4, ал 2 от Конституцията (КРБ) страната подсигурява живота, достолепието и правата на личността, а съгласно член 52, алинея 3 – закриля здравето на жителите и предизвиква развиването на спорта и туризма. А тогава, когато някой упражнява високорискови действия, били те и „ атракционни – по суша, вода и въздух “ (по премиера Росен Желязков), контролът на страната не е непотребна нейна интервенция в свободна стопанска самодейност, а осъществяване на конституционни повели и отбрана на по-висши конституционни полезности като живота и здравето на жителите. Най-просто казано на страната това ѝ е работата. Още повече, че „ [с]емейството, майчинството и децата “ също са „ под протекция на страната и обществото “ (чл. 14 КРБ).
Припомняме това на премиера в сянка, ръководител на ГЕРБ и неколкократно заемащия поста на министър председател, Бойко Борисов, тъй като обвиняването му към родителите на умрялото дете и изказванието, че „ регулацията е в фамилията “ е не просто погрешно. То е подло, цинично и унизително. А е такова заради това, че:
трансферира виновността върху жертвата, макар че различен е пренебрегнал нужните условия за сигурност и не е приложил дължимата грижа. По този метод изявлението му:манипулира обществото, внушавайки, че нещастието е плод на самостоятелно безразсъдство, вместо да признае неналичието на поредна и ефикасна или изобщо някаква държавна политика за ограничение на рисковете, предварителна защита и действителна отговорност при сходни дейности;пречи да се проучва зародишът, същността и дълбочината на казуса. А той не е обвързван с съответното семейство. Нито с което и да е семейство. Свързан е с това по какъв начин действа страната, обвързван е с въпроси като: за какво сходен жанр бизнеси от десетилетия са оставени отвън надзора на страната, щом правят действия с високи опасности за туристите, до момента в който други сфери са свръхрегулирани? На какво се дължи тази самобитна привилегия? За недовиждане ли става дума или за обслужване на съответни вложени ползи? Защо кола за спешна помощ, която по формулировка следва да е оборудвана за незабавни случаи, не е имала реанимационно съоръжение? Това прави ли концесионера кадърен да стопанисва плажа в Несебър?нормализира бездействието на страната. Подмяната „ регулацията е в фамилията “ трансформира персоналната отговорност в сурогат на институционалната. Семейство не може да контролира пазара на високорискови развлекателни действия, нито да управлява коли за спешна помощ и осъществяването на контракта за концесия. В последна сметка институциите си измиват ръцете, а обществото се приспива с комфортна, само че погрешна версия, че нещастието не заплашва всички, а единствено „ неразумните “.легитимира произвола.
Държава има там, където отговорността е проследима, а понасянето ѝ при нарушавания — неизбежно. Проблемът е, че у нас разпоредбите, даже когато ги има, се ползват изборно, инспекциите не откриват виновни при случаите с отнети човешки животи, а нещастията се назовават „ нелепи “. Когато обаче „ нелепото “ се трансформира в методичност, към този момент не можем да приказваме за случайност, а за отвод от това страната да пази правата на своите жители заслужено. Това единствено по себе си е произвол и липса на държавност.
*Текстът е оповестен в уеб страницата на Института за пазарна стопанска система ().
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ