Петя Георгиева за ДЕБАТИ.БГ: Икономиката не се нуждае само от специалисти с висше образование
Сподели
Д-р Петя Георгиева е икономист във фондация „ Институт за пазарна стопанска система “ от 2018 година Има ползи в региона на опазването на здравето, образованието, обществените предприятия и фискалната политика.
Преди това е била основен експертен помощник във Фискалния съвет към Народно събрание и държавен специалист в дирекция „ Бюджет “ на Министерството на финансите. Автор е на редица стопански проучвания и разбори и е стопански помощник на Правната стратегия на Института. Завършила е интернационалните стопански връзки в УНСС, лекар е по стопанска система от 2009 година
– Д-р Георгиева, АИКБ направи предложение до държавното управление за понижаване на бройките на местата за банкет на студенти във ВУЗ – съгласно Вас удачно ли е такова искане и в случай че да – за какво?
– Местата за студенти тази година са толкоз, колкото възпитаници са приключили междинното си обучение. Това значи, че във висшите образователни заведения в България и частните – общо, има място за всеки приключил възпитаник.
Това са доста места. Системата е напълно отворена на входа, всеки който желае да учи висше обучение, може да откри своето място, според от това какви резултати е изкарал на матурата и в случай че има сполучливо издържани изпити да продължи в съответния университет.
Икономиката по принцип не се нуждае единствено от експерти с висше обучение.
Европейският съюз споделя, че делът на висшистите би трябвало да бъде 45 % и то за тези, които са на възраст сред 24 и 35 години.
Второ, в този момент има смяна, която Министерството на образованието и науката пусна за публично разискване – за смяната на таксите на висшите учебни заведения. Което още повече отваря входа на системата. Тя става безусловно налична. Поне от позиция на таксите, директните разноски на всеки един студент за висше обучение.
Този метод го има и в други страни – да е оптимално отворена на входа системата. Там обаче подобен метод е комбиниран и с доста сериозна оценка на качеството на специалностите, на направленията, на университетите.
Ние имаме у нас Агенция за акредитация, която прави оценка или кредитира университетите, само че нямаме същинска оценка на качеството – какво се случва с тези студенти, които приключват и те стартират работа.
Единствената действителна оценка я прави пазарът на труда. И защото пазарът на труда прави оценка експертите с висше обучение доста високо сега – при тях съвсем няма безработица… Рейтниговата система демонстрира същите резултати – че доста, доста огромна част от приключилите студенти съвсем незабавно си намират работа. Това значи действително, че ние проблем с местата нямаме.
По-големият проблем е различен. Как да сме сигурни, че това, което учи един студент в България, е съответно на това, което би учил студент в аналогична компетентност в чужбина или топ университет някъде по света.
Такова съпоставяне нямаме за в този момент.
Рейтинговата система прави оценка всичко на база на локалните индикатори на пазара на труда и на резултатите от системата на висше обучение, само че нямаме такива, които да дават някаква интернационална оценка или примерно университет, който е класиран в първите 100 или 500 университета в света или нещо подобно…
– По-големият брой признати студенти отразява ли се на качеството на образованието?
– Трудно е да го оценим. Ако гледаме единствено пазара на труда, ще кажем, че качеството е отлично, тъй като тези, които приключват, работят.
Но не е единствено това.
Ние желаеме не просто да работят, желаеме и да работят по специалността, да са съответни експерти, които да могат да работят и на други места отвън страната по същия метод. Да стартират незабавно работа и да не се постанова работодателят особено да ги образова, да са грамотни, това също е значимо.
Има още такива спомагателни индикатори, които са свързани с качеството на висшето обучение.
Друг проблем е, че когато е доста отворена системата, имате по-висока неефективност. Ние финансираме образование на студенти, само че не всички приключват и колкото е по-отворен входът, толкоз повече от тях няма да завършат по ред аргументи.
Това е неефективност – ние сме платили за образование, което не е осъществено в тапия. И когато го заплаща данъкоплатецът, това е проблем, защото, колкото по-голяма е тази неефективност, толкоз по-голяма част от публичния запас се разпилява.
Когато включим и студентът да заплаща, тази неефективност полека-лека понижава, тъй като студентът е заинтригуван, като дава пари персонално от джоба си, да търси по-добро качество, да се интересува какво се случва с него – идва ли преподавателят на лекциите, тази компетентност задоволително добра ли е за него, ще може ли да се осъществя, ще работи ли, откакто приключи, дали тук да продължи да учи или да отиде в чужбина. Все отново студентът отделя от времето си, нали? Но когато той отделя и средства, отношението към услугата към този момент е друго.
– Ако изходим от гледната точка на бизнеса, те приказват за изтъкване на тези специалности, от които има потребност. Като софтуерните инженери, да вземем за пример. Има ли работещ механизъм, по който, в случай че страната ще заплаща за образованието на студенти, това да става предпочитано в областите, които има търсене от бизнеса?
– Начинът, страната да контролира спомагателния банкет, е като дефинира и броя на местата по съответните специалности. Това, което се случва сега, е следното: страната, дружно с някои работодателски организации се събират и споделят – имаме потребност от тези и тези експерти и тук би трябвало да подтикваме приема.
Защото доста постоянно се случва в търсени специалности да няма интерес от страна на студентите. Как да бъдат подтиквани тогава? Като се отстранен таксите за няколко предпазени специалности.
Този развой обаче леко се е изродил в последно време в това, че стартират да се пазят посоки и специалности, просто тъй като за тях няма искащи студенти, не тъй като са нужни на бизнеса.
Така че, има инструмент, той би трябвало да се употребява тъкмо по този метод. Да кажем – трябват ни инженери за идващите пет години, би трябвало да увеличим броя за банкет на инженери, би трябвало да подтикваме някого да учи за инженер.
– Имате ли наблюдения кои са най-търсените от бизнеса специалности и към кои има по принцип интерес?
– Най-търсеното нещо е медицината и медицинските специалности. Там реализацията е покрай 100 %, няма безработни измежду тези хора.
– Това на огромния брой задгранични студенти ли се дължи?
– Не е единствено поради това. Това, което рейтинговата система мери, е реализацията на пазара на труда в България. Не тези, които са учили и са напуснали страната, а тези, които са останали тук и работят. България има потребност от лекари.
За различен апетит от експерти, в случай че приказваме, това са медицинските сестри. Те също приключват като бакалаври, там обаче има други проблеми – има голям дефицит.
Около 20 хиляди медицински сестри не ни доближават, с цел да достигнем междинните европейски равнища за две сестри на доктор. При нас равнището е под това.
Ако приказваме за други специалности, това са инженери, специалности, основани на математика, на физика, всичките вероятни IT-специалности, какъвто вид експерти ще не престават да се търсят в България.
Другото, което е забавно за тези специалности, е, че те могат да бъдат изпълнявани отдалечено и това значи, че не е нужно човек да учи в чужбина, с цел да е на високо високо равнище. Може да учи в България, да работи в България за непозната компания.
– В този смисъл би трябвало ли да има условие за това, в случай че студентът учи в субсидирана от страната компетентност, по-късно да е задължен да работи в страната в идващите няколко години след завършването му?
– Краткият отговор е – не. Пазарът на труда е свободен. Идеята на това да сме член на Европейски Съюз, а и в България има решение на Конституционния съд по този въпрос, че не може да има така наречен „ закрепостяване “, което би се случило, в случай че сключиш контракт и той те задължи да останеш и да работиш тук.
Това ще ни върне в едни остарели години, в които сме желали да бягаме.
По-скоро концепцията е друга – да се основат условия хората да могат да учат, да вземат участие в образованието си съответно, да получат положително и качествено обучение в България, да получат положителни и качествени услуги, които ще ги задържат у нас, ще им разрешат да основават фамилии, да гледат деца в една естествена среда и едвам тогава към този момент ще можем да си отговорим на въпроса качествени ли са услугите, какво още можем да създадем.
Но с сходни способи – страната по принцип не би трябвало да се намесва, с изключение на единствено там, където има пазарен неуспех. Тогава няма потребност да вършим гратис образованието за всички. Това е ненужно, за какво е належащо? То не преследва никаква цел и няма да докара до никакъв резултат.
– За да обобщим – едно редуциране на бройките места за новоприети студенти работещо ли е и би ли се отразило на качеството на висшето обучение у нас?
– Моето мнение е, че на процедура няма да работи сходно нещо. Има естествено ограничаване, което е демографско. Ако ограничим в допълнение приема във ВУЗ-овете, ще ги притиснем в допълнение и тях и евентуално част от тях ще банкрутират. Но даже и това да не ни е казусът, бройките сами по себе си ще усилят леко конкуренцията за висше обучение измежду студентите. Но това няма да докара до някаква основна смяна за това каква услуга се дава.
– Какво е мнението ви за това страната да поема напълно и издръжката на всички студентски и докторантски стратегии? Как се стимулира едно такова предложение?
– С една дума, претекстовете на държавното управление да желае такива промени, са най-вече от демографски темперамент – желаеме да задържим тук хора, които другояче биха отишли да учат и надлежно – ще останат в чужбина.
Вие сами се досещате, че с демографски претекст да се отстранен такси за висше обучение – не може да има никакъв резултат.
Първо, таксите са извънредно ниски, второ, самите разноски за прехрана на един студент са доста по-високи, в сравнение с таксите. И трето – в никакъв случай един студент не избира един университет в България поради таксите. Студентът няма да се откаже да отиде да учи в Холандия, да вземем за пример, единствено тъй като тук, в България ще му излезе без пари. Изборът е друг и той е поради качеството на услугата. Заради качеството, което ще получиш в Маастрихт, в съпоставяне със Софийския университет, да вземем за пример.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Д-р Петя Георгиева е икономист във фондация „ Институт за пазарна стопанска система “ от 2018 година Има ползи в региона на опазването на здравето, образованието, обществените предприятия и фискалната политика.
Преди това е била основен експертен помощник във Фискалния съвет към Народно събрание и държавен специалист в дирекция „ Бюджет “ на Министерството на финансите. Автор е на редица стопански проучвания и разбори и е стопански помощник на Правната стратегия на Института. Завършила е интернационалните стопански връзки в УНСС, лекар е по стопанска система от 2009 година
– Д-р Георгиева, АИКБ направи предложение до държавното управление за понижаване на бройките на местата за банкет на студенти във ВУЗ – съгласно Вас удачно ли е такова искане и в случай че да – за какво?
– Местата за студенти тази година са толкоз, колкото възпитаници са приключили междинното си обучение. Това значи, че във висшите образователни заведения в България и частните – общо, има място за всеки приключил възпитаник.
Това са доста места. Системата е напълно отворена на входа, всеки който желае да учи висше обучение, може да откри своето място, според от това какви резултати е изкарал на матурата и в случай че има сполучливо издържани изпити да продължи в съответния университет.
Икономиката по принцип не се нуждае единствено от експерти с висше обучение.
Европейският съюз споделя, че делът на висшистите би трябвало да бъде 45 % и то за тези, които са на възраст сред 24 и 35 години.
Второ, в този момент има смяна, която Министерството на образованието и науката пусна за публично разискване – за смяната на таксите на висшите учебни заведения. Което още повече отваря входа на системата. Тя става безусловно налична. Поне от позиция на таксите, директните разноски на всеки един студент за висше обучение.
Този метод го има и в други страни – да е оптимално отворена на входа системата. Там обаче подобен метод е комбиниран и с доста сериозна оценка на качеството на специалностите, на направленията, на университетите.
Ние имаме у нас Агенция за акредитация, която прави оценка или кредитира университетите, само че нямаме същинска оценка на качеството – какво се случва с тези студенти, които приключват и те стартират работа.
Единствената действителна оценка я прави пазарът на труда. И защото пазарът на труда прави оценка експертите с висше обучение доста високо сега – при тях съвсем няма безработица… Рейтниговата система демонстрира същите резултати – че доста, доста огромна част от приключилите студенти съвсем незабавно си намират работа. Това значи действително, че ние проблем с местата нямаме.
По-големият проблем е различен. Как да сме сигурни, че това, което учи един студент в България, е съответно на това, което би учил студент в аналогична компетентност в чужбина или топ университет някъде по света.
Такова съпоставяне нямаме за в този момент.
Рейтинговата система прави оценка всичко на база на локалните индикатори на пазара на труда и на резултатите от системата на висше обучение, само че нямаме такива, които да дават някаква интернационална оценка или примерно университет, който е класиран в първите 100 или 500 университета в света или нещо подобно…
– По-големият брой признати студенти отразява ли се на качеството на образованието?
– Трудно е да го оценим. Ако гледаме единствено пазара на труда, ще кажем, че качеството е отлично, тъй като тези, които приключват, работят.
Но не е единствено това.
Ние желаеме не просто да работят, желаеме и да работят по специалността, да са съответни експерти, които да могат да работят и на други места отвън страната по същия метод. Да стартират незабавно работа и да не се постанова работодателят особено да ги образова, да са грамотни, това също е значимо.
Има още такива спомагателни индикатори, които са свързани с качеството на висшето обучение.
Друг проблем е, че когато е доста отворена системата, имате по-висока неефективност. Ние финансираме образование на студенти, само че не всички приключват и колкото е по-отворен входът, толкоз повече от тях няма да завършат по ред аргументи.
Това е неефективност – ние сме платили за образование, което не е осъществено в тапия. И когато го заплаща данъкоплатецът, това е проблем, защото, колкото по-голяма е тази неефективност, толкоз по-голяма част от публичния запас се разпилява.
Когато включим и студентът да заплаща, тази неефективност полека-лека понижава, тъй като студентът е заинтригуван, като дава пари персонално от джоба си, да търси по-добро качество, да се интересува какво се случва с него – идва ли преподавателят на лекциите, тази компетентност задоволително добра ли е за него, ще може ли да се осъществя, ще работи ли, откакто приключи, дали тук да продължи да учи или да отиде в чужбина. Все отново студентът отделя от времето си, нали? Но когато той отделя и средства, отношението към услугата към този момент е друго.
– Ако изходим от гледната точка на бизнеса, те приказват за изтъкване на тези специалности, от които има потребност. Като софтуерните инженери, да вземем за пример. Има ли работещ механизъм, по който, в случай че страната ще заплаща за образованието на студенти, това да става предпочитано в областите, които има търсене от бизнеса?
– Начинът, страната да контролира спомагателния банкет, е като дефинира и броя на местата по съответните специалности. Това, което се случва сега, е следното: страната, дружно с някои работодателски организации се събират и споделят – имаме потребност от тези и тези експерти и тук би трябвало да подтикваме приема.
Защото доста постоянно се случва в търсени специалности да няма интерес от страна на студентите. Как да бъдат подтиквани тогава? Като се отстранен таксите за няколко предпазени специалности.
Този развой обаче леко се е изродил в последно време в това, че стартират да се пазят посоки и специалности, просто тъй като за тях няма искащи студенти, не тъй като са нужни на бизнеса.
Така че, има инструмент, той би трябвало да се употребява тъкмо по този метод. Да кажем – трябват ни инженери за идващите пет години, би трябвало да увеличим броя за банкет на инженери, би трябвало да подтикваме някого да учи за инженер.
– Имате ли наблюдения кои са най-търсените от бизнеса специалности и към кои има по принцип интерес?
– Най-търсеното нещо е медицината и медицинските специалности. Там реализацията е покрай 100 %, няма безработни измежду тези хора.
– Това на огромния брой задгранични студенти ли се дължи?
– Не е единствено поради това. Това, което рейтинговата система мери, е реализацията на пазара на труда в България. Не тези, които са учили и са напуснали страната, а тези, които са останали тук и работят. България има потребност от лекари.
За различен апетит от експерти, в случай че приказваме, това са медицинските сестри. Те също приключват като бакалаври, там обаче има други проблеми – има голям дефицит.
Около 20 хиляди медицински сестри не ни доближават, с цел да достигнем междинните европейски равнища за две сестри на доктор. При нас равнището е под това.
Ако приказваме за други специалности, това са инженери, специалности, основани на математика, на физика, всичките вероятни IT-специалности, какъвто вид експерти ще не престават да се търсят в България.
Другото, което е забавно за тези специалности, е, че те могат да бъдат изпълнявани отдалечено и това значи, че не е нужно човек да учи в чужбина, с цел да е на високо високо равнище. Може да учи в България, да работи в България за непозната компания.
– В този смисъл би трябвало ли да има условие за това, в случай че студентът учи в субсидирана от страната компетентност, по-късно да е задължен да работи в страната в идващите няколко години след завършването му?
– Краткият отговор е – не. Пазарът на труда е свободен. Идеята на това да сме член на Европейски Съюз, а и в България има решение на Конституционния съд по този въпрос, че не може да има така наречен „ закрепостяване “, което би се случило, в случай че сключиш контракт и той те задължи да останеш и да работиш тук.
Това ще ни върне в едни остарели години, в които сме желали да бягаме.
По-скоро концепцията е друга – да се основат условия хората да могат да учат, да вземат участие в образованието си съответно, да получат положително и качествено обучение в България, да получат положителни и качествени услуги, които ще ги задържат у нас, ще им разрешат да основават фамилии, да гледат деца в една естествена среда и едвам тогава към този момент ще можем да си отговорим на въпроса качествени ли са услугите, какво още можем да създадем.
Но с сходни способи – страната по принцип не би трябвало да се намесва, с изключение на единствено там, където има пазарен неуспех. Тогава няма потребност да вършим гратис образованието за всички. Това е ненужно, за какво е належащо? То не преследва никаква цел и няма да докара до никакъв резултат.
– За да обобщим – едно редуциране на бройките места за новоприети студенти работещо ли е и би ли се отразило на качеството на висшето обучение у нас?
– Моето мнение е, че на процедура няма да работи сходно нещо. Има естествено ограничаване, което е демографско. Ако ограничим в допълнение приема във ВУЗ-овете, ще ги притиснем в допълнение и тях и евентуално част от тях ще банкрутират. Но даже и това да не ни е казусът, бройките сами по себе си ще усилят леко конкуренцията за висше обучение измежду студентите. Но това няма да докара до някаква основна смяна за това каква услуга се дава.
– Какво е мнението ви за това страната да поема напълно и издръжката на всички студентски и докторантски стратегии? Как се стимулира едно такова предложение?
– С една дума, претекстовете на държавното управление да желае такива промени, са най-вече от демографски темперамент – желаеме да задържим тук хора, които другояче биха отишли да учат и надлежно – ще останат в чужбина.
Вие сами се досещате, че с демографски претекст да се отстранен такси за висше обучение – не може да има никакъв резултат.
Първо, таксите са извънредно ниски, второ, самите разноски за прехрана на един студент са доста по-високи, в сравнение с таксите. И трето – в никакъв случай един студент не избира един университет в България поради таксите. Студентът няма да се откаже да отиде да учи в Холандия, да вземем за пример, единствено тъй като тук, в България ще му излезе без пари. Изборът е друг и той е поради качеството на услугата. Заради качеството, което ще получиш в Маастрихт, в съпоставяне със Софийския университет, да вземем за пример.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ