Подкаст БТА Паралели Валери Найденов: Имаше по-добри планове за съветския преход от този, който се случи
Сподели
Член Първи от Конституцията на Народна република България безусловно рухва пред очите му, дружно с Българската комунистическа партия. Той е в самия център на националното неодобрение, което е блокирало Парламента, и изисква промяна на властта. Шумотевицата е такава, че никой не може да дефинира кой тъкмо вика новоизбрания Първи Петър Младенов – дали съпартиецът му Станко (Тодоров) или танковете. Няма време за разбори, тъй като той има сложната задача да отразява за Българска телеграфна агенция три значими събития по едно и също време – Перестройката, промяната на режима в България и преврата против Чаушеску. Тези събития са финалният акомпанимент на 20-ти век, с който едно тоталитарно ръководство остава в предишното.
„ Със сигурност съм чел (като сътрудник на Българска телеграфна агенция в Москва – бел. авт.) доста по-добри проекти за промяна на Съветския блок от тези, които бяха осъществени, само че те бяха подценени “, изяснява журналистът Валери Найденов в. Той прибавя, че българският и украинският преход най-близо се приближават до съветската линия. Неговата оценка е къса и в това време ясна: „ При такива събития резултатът в никакъв случай не е подобен, какъвто се чака “.
Той е очевидец на събитията от първо лице, тъй като му се отдава съдбовна опция да е на точното място в точния миг шест години по-рано. Новото му предопределение го води в Москва, където той стартира работа в Българската телеграфна организация. През 1983 година ситуацията в международен мащаб е доста деликатна. „ В тези години стана явно, че никой не може да изясни какви са икономическите промени в братския Съветски съюз, а ние в България се опитвахме да ги следваме, макар че те бяха доста нереални и несполучливи. Тогавашните ръководители на Българска телеграфна агенция Боян Трайков и Ненчо Хранов евентуално са забелязали, че съм завеждащ икономическия отдел в „ Отечествен фронт “ и ми предложиха да отида там и да пиша на тази тематика “, споделя той.
Първоначално работата му наподобява монотонна, само че встъпването на Горбачов в служба през 1985 година трансформира напълно живота му и света. Москва се преобразува в най-интересното място на планетата, защото Съюз на съветските социалистически републики стартира да се разсънва за Перестройка по заповед на комунистическото управление. Въпреки че на пръв взор всичко наподобява както досега, Найденов си спомня по какъв начин всички български ръководители биват извиквани на къси курсове в Москва, където им изясняват, че нещата ще преминат през съществени стопански промени. Там той се среща и с Борис Елцин, от който взима изявление в миг, когато той е в недружелюбност поради откритото си противоречие с режима. По-късно той със удовлетворение следи по какъв начин Елцин, към този момент като президент, подрежда пукотевица по съветската Дума, откакто депутатите отхвърлят да одобряват неговите промени.
Работейки като сътрудник, с изключение на политическите вести, той съумява да улови и забавни аспекти от съветския нрав: „ Руснаците са такива, че когато им разрешат да работят свободно, наподобява, че страната стартира да се разпада, само че при начало на война, те постоянно се сплотяват и възвръщат остарялата подчиненост. В момента в Русия още веднъж настава интервал на стягане. “
Новата демократизираща се България през 90-те години трансформира радикално обстановката в публицистиката. Найденов прави предложение на Агенцията, което те не са планували. В същото време, точно в Българска телеграфна агенция, доста преди да се появят, се раждат концепциите за първите самостоятелни печатни издания, които по-късно стават знакови за епохата. „ Времето, когато бях в Българска телеграфна агенция, донесох предложение на управлението за внедряване на подобен вестник, какъвто по-късно се появи „ 24 часа “. Те го разгледаха, само че взеха решение, че в този момент не е комфортен миг за такова начинание “, споделя журналистът. След това получава покана от Петьо Блъсков, който, дружно с няколко млади сътрудници, се отделят от вестник „ Отечествен фронт “. „ Докато бях заместник-главен редактор на „ Дума “, те пристигнаха да помолят да им оказа помощ. По това време беше всекидневно да се работи на няколко места за спомагателни приходи. След основаването на „ 168 часа “ се разбра, че ще мина към тях и да стартираме новия „ 24 часа “, разказва той основаването на първите частни медии.
В началните години на кариерата си той основава и различен казус в другояче прецизната журналистическа колегия – нещо като „ жълто “ заглавие. Докато е в „ Отечествен фронт “, вземат решение да усилят размера на понеделнишкия брой и той стартира да прави цяла страница, която е с двойно по-голям размер от днешните. Започва да я запълва с материали, които се разграничават от формалните инструкции на Българска комунистическа партия. Веднъж взема решение да разгласява къса информация от Българска телеграфна агенция, която провокира яростно позвъняване от Централния комитет /ЦК/ на Партията. В материала под заглавие „ Масов подвиг “ става дума за човек, който е паднал в бунар, до момента в който го ремонтира, и е бил изваден след среднощ. „ Публикувах го, ли поставяйки заглавието „ Паднал в бунар, избавен след среднощ “. Тогава това изглеждаше като същинска сензация. Позна ми се някогашен основен редактор, който работеше в отдела по печата на Централен комитет, с цел да ми се разсърди по какъв начин мога да пиша такива жълти заглавия “, спомня си той.
С подигравка той признава, че тогава работата е била по-спокойна спрямо днешната, защото е била огромна досада. Най-интересните тематики не бяха позволени за издание, а заглавията трябваше да бъдат целеустремено скучни и нереални. Затова читателите започваха да преглеждат вестниците в обратна посока – със спортните вести и киноафиша. „ Колегите, както и аз, пишехме на ръба на допустимото, тъй като в случай че преминеш границата, можеш да имаш неприятности, даже да изпаднеш от специалността. “
Според него, с помощта на обществените мрежи, публицистиката в този момент е доста по-открита за истината и той дефинира времето като „ златен век “ за специалността. Проблемът с финансирането обаче остава, защото цифровите медии имат стеснен достъп до рекламни средства, които нормално отиват най-вече за „ Google “ и сходни платформи. Въпреки това, това не може да спре стремглавото пораждане на самостоятелни подкасти, уеб сайтове, а още по-малко публикуването в обществените мрежи, които разкриват всичко, което елитът се пробва да скрие. Според Найденов обичайните медии също би трябвало да бъдат деликатни и нащрек, тъй като в случай че премълчават информация, рискуват да изгубят аудиторията си.
Гледайте ни в
Слушайте ни в
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Член Първи от Конституцията на Народна република България безусловно рухва пред очите му, дружно с Българската комунистическа партия. Той е в самия център на националното неодобрение, което е блокирало Парламента, и изисква промяна на властта. Шумотевицата е такава, че никой не може да дефинира кой тъкмо вика новоизбрания Първи Петър Младенов – дали съпартиецът му Станко (Тодоров) или танковете. Няма време за разбори, тъй като той има сложната задача да отразява за Българска телеграфна агенция три значими събития по едно и също време – Перестройката, промяната на режима в България и преврата против Чаушеску. Тези събития са финалният акомпанимент на 20-ти век, с който едно тоталитарно ръководство остава в предишното.
„ Със сигурност съм чел (като сътрудник на Българска телеграфна агенция в Москва – бел. авт.) доста по-добри проекти за промяна на Съветския блок от тези, които бяха осъществени, само че те бяха подценени “, изяснява журналистът Валери Найденов в. Той прибавя, че българският и украинският преход най-близо се приближават до съветската линия. Неговата оценка е къса и в това време ясна: „ При такива събития резултатът в никакъв случай не е подобен, какъвто се чака “.
Той е очевидец на събитията от първо лице, тъй като му се отдава съдбовна опция да е на точното място в точния миг шест години по-рано. Новото му предопределение го води в Москва, където той стартира работа в Българската телеграфна организация. През 1983 година ситуацията в международен мащаб е доста деликатна. „ В тези години стана явно, че никой не може да изясни какви са икономическите промени в братския Съветски съюз, а ние в България се опитвахме да ги следваме, макар че те бяха доста нереални и несполучливи. Тогавашните ръководители на Българска телеграфна агенция Боян Трайков и Ненчо Хранов евентуално са забелязали, че съм завеждащ икономическия отдел в „ Отечествен фронт “ и ми предложиха да отида там и да пиша на тази тематика “, споделя той.
Първоначално работата му наподобява монотонна, само че встъпването на Горбачов в служба през 1985 година трансформира напълно живота му и света. Москва се преобразува в най-интересното място на планетата, защото Съюз на съветските социалистически републики стартира да се разсънва за Перестройка по заповед на комунистическото управление. Въпреки че на пръв взор всичко наподобява както досега, Найденов си спомня по какъв начин всички български ръководители биват извиквани на къси курсове в Москва, където им изясняват, че нещата ще преминат през съществени стопански промени. Там той се среща и с Борис Елцин, от който взима изявление в миг, когато той е в недружелюбност поради откритото си противоречие с режима. По-късно той със удовлетворение следи по какъв начин Елцин, към този момент като президент, подрежда пукотевица по съветската Дума, откакто депутатите отхвърлят да одобряват неговите промени.
Работейки като сътрудник, с изключение на политическите вести, той съумява да улови и забавни аспекти от съветския нрав: „ Руснаците са такива, че когато им разрешат да работят свободно, наподобява, че страната стартира да се разпада, само че при начало на война, те постоянно се сплотяват и възвръщат остарялата подчиненост. В момента в Русия още веднъж настава интервал на стягане. “
Новата демократизираща се България през 90-те години трансформира радикално обстановката в публицистиката. Найденов прави предложение на Агенцията, което те не са планували. В същото време, точно в Българска телеграфна агенция, доста преди да се появят, се раждат концепциите за първите самостоятелни печатни издания, които по-късно стават знакови за епохата. „ Времето, когато бях в Българска телеграфна агенция, донесох предложение на управлението за внедряване на подобен вестник, какъвто по-късно се появи „ 24 часа “. Те го разгледаха, само че взеха решение, че в този момент не е комфортен миг за такова начинание “, споделя журналистът. След това получава покана от Петьо Блъсков, който, дружно с няколко млади сътрудници, се отделят от вестник „ Отечествен фронт “. „ Докато бях заместник-главен редактор на „ Дума “, те пристигнаха да помолят да им оказа помощ. По това време беше всекидневно да се работи на няколко места за спомагателни приходи. След основаването на „ 168 часа “ се разбра, че ще мина към тях и да стартираме новия „ 24 часа “, разказва той основаването на първите частни медии.
В началните години на кариерата си той основава и различен казус в другояче прецизната журналистическа колегия – нещо като „ жълто “ заглавие. Докато е в „ Отечествен фронт “, вземат решение да усилят размера на понеделнишкия брой и той стартира да прави цяла страница, която е с двойно по-голям размер от днешните. Започва да я запълва с материали, които се разграничават от формалните инструкции на Българска комунистическа партия. Веднъж взема решение да разгласява къса информация от Българска телеграфна агенция, която провокира яростно позвъняване от Централния комитет /ЦК/ на Партията. В материала под заглавие „ Масов подвиг “ става дума за човек, който е паднал в бунар, до момента в който го ремонтира, и е бил изваден след среднощ. „ Публикувах го, ли поставяйки заглавието „ Паднал в бунар, избавен след среднощ “. Тогава това изглеждаше като същинска сензация. Позна ми се някогашен основен редактор, който работеше в отдела по печата на Централен комитет, с цел да ми се разсърди по какъв начин мога да пиша такива жълти заглавия “, спомня си той.
С подигравка той признава, че тогава работата е била по-спокойна спрямо днешната, защото е била огромна досада. Най-интересните тематики не бяха позволени за издание, а заглавията трябваше да бъдат целеустремено скучни и нереални. Затова читателите започваха да преглеждат вестниците в обратна посока – със спортните вести и киноафиша. „ Колегите, както и аз, пишехме на ръба на допустимото, тъй като в случай че преминеш границата, можеш да имаш неприятности, даже да изпаднеш от специалността. “
Според него, с помощта на обществените мрежи, публицистиката в този момент е доста по-открита за истината и той дефинира времето като „ златен век “ за специалността. Проблемът с финансирането обаче остава, защото цифровите медии имат стеснен достъп до рекламни средства, които нормално отиват най-вече за „ Google “ и сходни платформи. Въпреки това, това не може да спре стремглавото пораждане на самостоятелни подкасти, уеб сайтове, а още по-малко публикуването в обществените мрежи, които разкриват всичко, което елитът се пробва да скрие. Според Найденов обичайните медии също би трябвало да бъдат деликатни и нащрек, тъй като в случай че премълчават информация, рискуват да изгубят аудиторията си.
Гледайте ни в
Слушайте ни в
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ