„Новото нормално“? Как стигнахме до Тръмп и Пеевски
Сподели
Брутализацията на нравите стана забележима в самия завършек на 20 век. Днес следим с оневинен смут политическите последици: връщането на господството на мощните и на безогледните. От Евгений Дайнов.
Политиката следва с известно забавяне това, което се случва в културата. Умножаването на днешните популисти – от Тръмп до Пеевски – последва авансово случили се неща в областта на нравите.
Да стартираме от началото.
Мъчително дългото облагородяване на нравите и образуването на модерната културна среда – някъде сред 1550-те и 1880-те – в последна сметка води до това, което историкът лорд Актън формулира като „ излизане от подвластно битие и отиване към самостоятелен живот “. В края на този развой, след 1945 година, се получава демократичната народна власт, в която продължаваме да живеем и просперираме. Тя е присъща със своя либерален темперамент (управляват представителите на мнозинството), само че и със своите конституционни гаранции за това, че тези представители няма да мачкат малцинства и обособени персони. Правото на силата, доминирало в продължение на хилядолетия, е сменено със силата на правото, закриляща всеки обособен човек от силата на мощните.
Завръщането на господството на безогледните
Това възвисяване лишава, в последна сметка, към половин хилядолетие – мудна работа. Когато културата потегля надолу, процесите внезапно се забързват; рухването е по-лесно от катеренето. Брутализацията на нравите стана забележима в самия завършек на 20-и век. Днес следим с оневинен смут политическите последици: връщането на господството на мощните и на безогледните.
В последната половина на 20-и век към този момент наблюдавахме някакво придвижване на културата надолу. То бе определяно като „ демократизация “. С напредването на следвоенното благополучие се образува голяма междинна класа, която приключи предходното разделяне сред бедняшкото болшинство и богатия хайлайф. Намести се по средата и дръпна болшинството нагоре, от ситуацията на некултивираност („ дивост “, съгласно терминологията на Клод-Леви Строс) към култивираност. Дръпна елитното малцинство надолу, смесвайки го с възвисеното болшинство. Формира се онази mid-brow culture, която зададе стила на века.
В политиката и ръководството тази просвета наложи сдържаност на идеологиите и невзискателност на нравите, въздържаност на апетитите и на дейностите, самодисциплина, усърдие, вежливост, доброжелателност и възпитание – т.е. възвърне гражданските добродетели, дефинирани още в Античността от мислители като Платон, Аристотел и Цицерон.
Бруталност на изрече и свирепост на нравите
Към края на века обаче мярата се оказа нарушена. Движението на културата надолу отиде оттатък демократизацията и навлезе на територията на варваризацията. Едва закрепилите се добродетели се обърнаха наобратно и бяха заместени от тези антидобродетели, които католиците разказват като смъртни грехове: възгордяване, лакомия, чревоугодие, сласт, леност, яд и злоба. Преминаването към държание, доминирано от сходни мотивации, роди онази грубост на изрече и свирепост на нравите, които първо показва Владимир Путин при Втората чеченска война. Не след дълго, под формата на лакомия и нецензурност, сходно държание нахлу в Европа и най-после – в Съединени американски щати.
Естественият политически резултат беше префасонирането на методите на властване. Започвайки в огромните международни корпорации и монополи, правото бе сменено със мощ, а правилата – с поклонение пред мощните. На мястото на гражданското тъждество се настаниха феодалните котерии, формиращи се около мощните на деня и гледащи на жителите като на крепостни.
Докато към момента живеехме в света на правото и демокрацията, крайните авторитаристи не изглеждаха да имат особени шансове да се трансфорат в предписание. В Европа започнаха да губят избори още през 2017-2019 година, а в Съединени американски щати Доналд Тръмп загуби през 2020 против либерала Байдън. След това обаче разпоредбите на цивилизованото живеене бяха прегазени с подкованите ботуши на силата – първо от Путин в Украйна, след това от опита на Тръмп да остане на власт благодарение на бунт. Бруталността на изрече и демонстрацията на мощ в останалите страни продължиха и обърнаха тренда. В атмосферата на мощ (и на постоянно съпътстващия я страх) властническите видове се възродиха и през днешния ден наподобяват като преобладаващи фактори в международните и национални каузи.
Чувам гласове, че това е „ новото обикновено “; и че би трябвало просто да се примирим, да сведем глави и да си намерим ниша, в която да не ни тормозят. При ръководството на силата обаче това е невероятно, защото тя е изключително нападателна и непрекъснато експанзира. На своя народен терен става все по-потисническа и в последна сметка тормози всички (все има – за какво). Извън него се запрята да потвърди своята неустрашимост с експанзия против други страни. А един път почнала, тази експанзия се връща вътре, където води до още репресии. За да ги оправдае, на открито атакува от ден на ден други страни.
Как да излезем от дъното на диващината?
Това направи Путин. Това доста желаят да създадат негови сътрудници като Фицо, Орбан и Си Дзинпин. Това през днешния ден афишира, че ще направи Тръмп във връзка с вътрешните си врагове, както и във връзка с непознати страни като Гренландия, Панама, Мексико и Канада.
Изводът е явен. Ако успеем да унищожаваме това безумство с методите на политиката – преди то да е ликвидирало нас – незабавно по-късно ще би трябвало да се заемем с възобновяване на мярата в културата. От дъното на диващината, в която пропаднахме като общества, е неотложно да съумеем да се издигнем още веднъж до живота, зависещ на добродетелите и културата в държанието.
Иначе всичко ще се повтори още веднъж.
*Текстът е оповестен в „ Дойче Веле “
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Брутализацията на нравите стана забележима в самия завършек на 20 век. Днес следим с оневинен смут политическите последици: връщането на господството на мощните и на безогледните. От Евгений Дайнов.
Политиката следва с известно забавяне това, което се случва в културата. Умножаването на днешните популисти – от Тръмп до Пеевски – последва авансово случили се неща в областта на нравите.
Да стартираме от началото.
Мъчително дългото облагородяване на нравите и образуването на модерната културна среда – някъде сред 1550-те и 1880-те – в последна сметка води до това, което историкът лорд Актън формулира като „ излизане от подвластно битие и отиване към самостоятелен живот “. В края на този развой, след 1945 година, се получава демократичната народна власт, в която продължаваме да живеем и просперираме. Тя е присъща със своя либерален темперамент (управляват представителите на мнозинството), само че и със своите конституционни гаранции за това, че тези представители няма да мачкат малцинства и обособени персони. Правото на силата, доминирало в продължение на хилядолетия, е сменено със силата на правото, закриляща всеки обособен човек от силата на мощните.
Завръщането на господството на безогледните
Това възвисяване лишава, в последна сметка, към половин хилядолетие – мудна работа. Когато културата потегля надолу, процесите внезапно се забързват; рухването е по-лесно от катеренето. Брутализацията на нравите стана забележима в самия завършек на 20-и век. Днес следим с оневинен смут политическите последици: връщането на господството на мощните и на безогледните.
В последната половина на 20-и век към този момент наблюдавахме някакво придвижване на културата надолу. То бе определяно като „ демократизация “. С напредването на следвоенното благополучие се образува голяма междинна класа, която приключи предходното разделяне сред бедняшкото болшинство и богатия хайлайф. Намести се по средата и дръпна болшинството нагоре, от ситуацията на некултивираност („ дивост “, съгласно терминологията на Клод-Леви Строс) към култивираност. Дръпна елитното малцинство надолу, смесвайки го с възвисеното болшинство. Формира се онази mid-brow culture, която зададе стила на века.
В политиката и ръководството тази просвета наложи сдържаност на идеологиите и невзискателност на нравите, въздържаност на апетитите и на дейностите, самодисциплина, усърдие, вежливост, доброжелателност и възпитание – т.е. възвърне гражданските добродетели, дефинирани още в Античността от мислители като Платон, Аристотел и Цицерон.
Бруталност на изрече и свирепост на нравите
Към края на века обаче мярата се оказа нарушена. Движението на културата надолу отиде оттатък демократизацията и навлезе на територията на варваризацията. Едва закрепилите се добродетели се обърнаха наобратно и бяха заместени от тези антидобродетели, които католиците разказват като смъртни грехове: възгордяване, лакомия, чревоугодие, сласт, леност, яд и злоба. Преминаването към държание, доминирано от сходни мотивации, роди онази грубост на изрече и свирепост на нравите, които първо показва Владимир Путин при Втората чеченска война. Не след дълго, под формата на лакомия и нецензурност, сходно държание нахлу в Европа и най-после – в Съединени американски щати.
Естественият политически резултат беше префасонирането на методите на властване. Започвайки в огромните международни корпорации и монополи, правото бе сменено със мощ, а правилата – с поклонение пред мощните. На мястото на гражданското тъждество се настаниха феодалните котерии, формиращи се около мощните на деня и гледащи на жителите като на крепостни.
Докато към момента живеехме в света на правото и демокрацията, крайните авторитаристи не изглеждаха да имат особени шансове да се трансфорат в предписание. В Европа започнаха да губят избори още през 2017-2019 година, а в Съединени американски щати Доналд Тръмп загуби през 2020 против либерала Байдън. След това обаче разпоредбите на цивилизованото живеене бяха прегазени с подкованите ботуши на силата – първо от Путин в Украйна, след това от опита на Тръмп да остане на власт благодарение на бунт. Бруталността на изрече и демонстрацията на мощ в останалите страни продължиха и обърнаха тренда. В атмосферата на мощ (и на постоянно съпътстващия я страх) властническите видове се възродиха и през днешния ден наподобяват като преобладаващи фактори в международните и национални каузи.
Чувам гласове, че това е „ новото обикновено “; и че би трябвало просто да се примирим, да сведем глави и да си намерим ниша, в която да не ни тормозят. При ръководството на силата обаче това е невероятно, защото тя е изключително нападателна и непрекъснато експанзира. На своя народен терен става все по-потисническа и в последна сметка тормози всички (все има – за какво). Извън него се запрята да потвърди своята неустрашимост с експанзия против други страни. А един път почнала, тази експанзия се връща вътре, където води до още репресии. За да ги оправдае, на открито атакува от ден на ден други страни.
Как да излезем от дъното на диващината?
Това направи Путин. Това доста желаят да създадат негови сътрудници като Фицо, Орбан и Си Дзинпин. Това през днешния ден афишира, че ще направи Тръмп във връзка с вътрешните си врагове, както и във връзка с непознати страни като Гренландия, Панама, Мексико и Канада.
Изводът е явен. Ако успеем да унищожаваме това безумство с методите на политиката – преди то да е ликвидирало нас – незабавно по-късно ще би трябвало да се заемем с възобновяване на мярата в културата. От дъното на диващината, в която пропаднахме като общества, е неотложно да съумеем да се издигнем още веднъж до живота, зависещ на добродетелите и културата в държанието.
Иначе всичко ще се повтори още веднъж.
*Текстът е оповестен в „ Дойче Веле “
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ