„Вода гази, жаден ходи“: Може ли безводието да се окаже „черен лебед“ пред управлението у нас?
Сподели
Безводието в България съставлява доста съществено предизвикателство за ръководещите и обществото, което може да се преглежда като един от класическите образци за „ черен лебед “ – непредвидим и евентуално пагубен риск, който обаче е концентриран в солидно редовно занемаряване на водния запас през годините.
През последните дни сме очевидци на нещо, което преди години не бихме и помислили, че може да се случи – Плевен беше сцена на всеобщи митинги, каквито градът не помни от години. Причината е систематичното безводие в района, като казусът от години е неглижиран.
С днешна дата той е адресиран към две министерства, които в съдружното ръководство са представлявани от социалистите – районното и екоминистерството.
През лятото на 2025 година обстановката с безводието стана сериозна в доста региони, изключително в Плевен, Ловеч, Шумен, Сливен и Ямбол, където над 250 обитаеми места са на воден режим, а засегнатите хора са към 200 хиляди души. Основният проблем, както и при миналогодишната суша, се оказват загубите в разпределителната мрежа, които тук-там доближават 85 %.
В Плевен водата тече по 2-4 часа на ден, като загубите по водопроводната мрежа доближават 70%, а мъждукащият живот на 100 000 индивида зависи от това дали ще завали дъжд.
Другият сериозен проблем с безводието през лятото са Водноелектрическа централа – централите, които се зареждат от язовирите и всяка година общини и регионални градове са изправени пред рецесия с полуизпразнени язовири.
При все че България е страна богата на водни запаси, с планини и реки, казусът се крие главно в ръководството и неналичието на воля и подготвеност за справяне с провокациите. Водният запас у нас понижава вследствие климатичните промени, само че той не би трябвало да изчезне, в случай че мрежите бяха актуализирани и загубите понижени.
Вместо действителни дълготрайни политики, решенията, както сме привикнали, се взимат постоянно, откакто рецесията е настъпила, а решенията са частични и не плануват дълготрайно обезвреждане на проблемите.
В Плевен стартират сондажи и стратегии за замяна на водопроводната мрежа чак след поредицата спешни положения и митинги на локалните. Това е единствено краткотрайно решение, до момента в който не се построят стратегическите язовири като „ Черни Осъм “, които обаче към момента не са приключени.
Управляващите постоянно залагат на краткотрайни решения – да се издържи до първите съществени дъждове, да се пуснат сондажи, да се хвърлят старания върху поправки на обособени язовири, без да има цялостна и поредна тактика за понижаване на загубите и рационализация на водната инфраструктура.
Планове и обещания се редят, само че към момента липсва поредност, което трансформира безводието в набор от рецесии, а не в решен проблем.
Така казусът на водата от ден на ден се обрисува като „ черния лебед “ за България – рисковете и вредите от систематичното неглижиране на водния бранш могат да се окажат доста по-големи, в сравнение с наподобява на пръв взор. Водният запас не е нещо, което може да се възвърне бързо при неправилно ръководство или климатични удари.
Тази рецесия има капацитет да спре икономическия напредък, да докара до обществено напрежение и да засегне фундаментално качеството на живот.
Време е за същинска промяна на парадигмата – от безредно гасене на пожари към систематични вложения в инфраструктура, отбрана и стабилно потребление на водата.
Това значи освен поправки на тръби и язовири, а и поощряване на отговорно отношение, обучение и бистрота в ръководството. Липсата на вода вкъщи към този момент не може да бъде одобрявана като краткотраен случай, а като тревога за бъдещо безводно, изоставащо и уязвимо общество.
Провалът да се подхващат незабавни дейности рискува да трансформира опцията България да бъде страна с обилие от вода в мит, а рецесията в неизбежна злополука, която не може да се прокара по течението с вярата за идващия дъжд
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Безводието в България съставлява доста съществено предизвикателство за ръководещите и обществото, което може да се преглежда като един от класическите образци за „ черен лебед “ – непредвидим и евентуално пагубен риск, който обаче е концентриран в солидно редовно занемаряване на водния запас през годините.
През последните дни сме очевидци на нещо, което преди години не бихме и помислили, че може да се случи – Плевен беше сцена на всеобщи митинги, каквито градът не помни от години. Причината е систематичното безводие в района, като казусът от години е неглижиран.
С днешна дата той е адресиран към две министерства, които в съдружното ръководство са представлявани от социалистите – районното и екоминистерството.
През лятото на 2025 година обстановката с безводието стана сериозна в доста региони, изключително в Плевен, Ловеч, Шумен, Сливен и Ямбол, където над 250 обитаеми места са на воден режим, а засегнатите хора са към 200 хиляди души. Основният проблем, както и при миналогодишната суша, се оказват загубите в разпределителната мрежа, които тук-там доближават 85 %.
В Плевен водата тече по 2-4 часа на ден, като загубите по водопроводната мрежа доближават 70%, а мъждукащият живот на 100 000 индивида зависи от това дали ще завали дъжд.
Другият сериозен проблем с безводието през лятото са Водноелектрическа централа – централите, които се зареждат от язовирите и всяка година общини и регионални градове са изправени пред рецесия с полуизпразнени язовири.
При все че България е страна богата на водни запаси, с планини и реки, казусът се крие главно в ръководството и неналичието на воля и подготвеност за справяне с провокациите. Водният запас у нас понижава вследствие климатичните промени, само че той не би трябвало да изчезне, в случай че мрежите бяха актуализирани и загубите понижени.
Вместо действителни дълготрайни политики, решенията, както сме привикнали, се взимат постоянно, откакто рецесията е настъпила, а решенията са частични и не плануват дълготрайно обезвреждане на проблемите.
В Плевен стартират сондажи и стратегии за замяна на водопроводната мрежа чак след поредицата спешни положения и митинги на локалните. Това е единствено краткотрайно решение, до момента в който не се построят стратегическите язовири като „ Черни Осъм “, които обаче към момента не са приключени.
Управляващите постоянно залагат на краткотрайни решения – да се издържи до първите съществени дъждове, да се пуснат сондажи, да се хвърлят старания върху поправки на обособени язовири, без да има цялостна и поредна тактика за понижаване на загубите и рационализация на водната инфраструктура.
Планове и обещания се редят, само че към момента липсва поредност, което трансформира безводието в набор от рецесии, а не в решен проблем.
Така казусът на водата от ден на ден се обрисува като „ черния лебед “ за България – рисковете и вредите от систематичното неглижиране на водния бранш могат да се окажат доста по-големи, в сравнение с наподобява на пръв взор. Водният запас не е нещо, което може да се възвърне бързо при неправилно ръководство или климатични удари.
Тази рецесия има капацитет да спре икономическия напредък, да докара до обществено напрежение и да засегне фундаментално качеството на живот.
Време е за същинска промяна на парадигмата – от безредно гасене на пожари към систематични вложения в инфраструктура, отбрана и стабилно потребление на водата.
Това значи освен поправки на тръби и язовири, а и поощряване на отговорно отношение, обучение и бистрота в ръководството. Липсата на вода вкъщи към този момент не може да бъде одобрявана като краткотраен случай, а като тревога за бъдещо безводно, изоставащо и уязвимо общество.
Провалът да се подхващат незабавни дейности рискува да трансформира опцията България да бъде страна с обилие от вода в мит, а рецесията в неизбежна злополука, която не може да се прокара по течението с вярата за идващия дъжд
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ