Новата данъчна политика?
Сподели
Анализът на икономиста Красен Станчев е оповестен в „ „.
Обсъждането на данъчните проектозакони разкрива нови политически опасности пред обществените финанси.
Част от тях произтичат от самата „ философия “ на фиска. Тя остава скрита зад разискванията на възнагражденията за споделена информация за данъкоплатци, благодарността в заведенията за хранене, измененията в налог здания, оптималния застрахователен предел, концепциите за облагане на събирачите на диви гъби, на гражданските контракти, договарянията с търговците на дребно за цените и други квази-данъци (т.е. разноски за работа с правителството).
През 2020 година опашката за обществени услуги, превърната от време за очакване в междинни заплати и пари, струваше на жителите и компаниите на България към 600 млн. лв..
Днес опашката евентуално коства 0.3% от Брутният вътрешен продукт.
Симеон Дянков разяснява в Интернет тези тематики по този начин: „ облагане на бакшишите, донос-бонус, събаряне на прага за заплащане в брой и приравняването на трудовите и гражданските контракти са все образци на милиционерщина в обществените финанси “.
Тези политики, в случай че се осъществят, ще усилят разноските за работа с държавното управление и корупцията.
Представете си по какъв начин би „ работило “ договарянето на цени с комерсиалните вериги: аз споделям на някой чиновник какъв е маркетинговият ми проект, а той отива при моя съперник и му продава ориентировка в моята политика. Тази процедура се следи от Комисия за защита на конкуренцията, която си затваря очите за държанието на служителя.
Политически подтекст
Както и да се назовава държавното управление и релативно необятното подкрепящо го парламентарно болшинство, фискалната политика през днешния ден повече от преди изисква разговор и последователност.
Общите и локалните избори от последните три години потвърждават, че нито на законодателно, нито на общинско ниво в обозримо бъдеще няма да има безспорни болшинства при взимането на решения.
На държавно равнище най-късно към края на последваща пролет се възнамерява, в случай че не се случи друго, нов състав на изпълнителната власт да поеме щафетата на ръководство бюджета и страната от настоящия министерски съвет.
При нови избори резултатът ще бъде съвсем същият.
България има късмет в последна сметка да се трансформира в нещо, което политолозите назовават „ делиберативна “ или „ дискурсивна “ народна власт. При нея решенията не просто се гласоподават с болшинство, а се съгласуват посредством авансово разискване. А несполучливите решения се преразглеждат.
Такъв е смисълът на пасажитe от Корана, такива са и библейските условия към политиката.
Опитът от последните месеци
Няколко случая демонстрират неналичието на предпочитание за разговор и желание към така наречен „ политика на свършени обстоятелства “.
Служебният министър на финансите през юли 2021 година разгласи, че България е одобрила – без разискване – самодейност за 15% корпоративен налог на задграничните компании и дефинира рецензията на това решение за „ цялостна нелепост и целенасочени неистини в изискванията на предизборна акция “.
Сега това решение ще стане част от данъчната система. Последиците остават без разбор, а те са следните.
Новият налог не взема решение нито един от фискалните проблеми на страните, които го предизвикват.Той е в полза на самите компании (които незабавно го подкрепиха), създавайки по-неблагоприятни условия за нахлуване на пазара на техните съперници. Новият налог през цената да бъде трансфериран върху потребителите.Аргументът, че тези компании са задгранични и световни, първо, не е правилен – доста български жители и компании работят и, второ, е чиста фискална заблуда, която внушава, че „ някой различен заплаща “.Данъчното отделяне на тази група данъкоплатци у нас е смяна във фундамента на данъчните закони, които третират еднообразно всички корпоративни платци. Според проучване на европейските Зелени от 2019 година България е единствената страна членка, в която тези компании заплащат налозите в размера, изискван по закон.
Местните избори демонстрираха даже по-непорядъчна липса на подготвеност за разискване на данъчните политики, примесена с детайли на изненада.
Избирателите не бяха известени за плануваните промени в „ налог здания “. Как ще стане и какъв брой ще е нарастването – досега не е ясно.
Но е явно, че на първо място ще пострадат по-малоимотните фамилии, тези с един родител и пенсионерите. Лесно е да се планува, че по-засегнати ще бъдат областите, които сега губят население и че налог ще се търси от емигриралите в други краища на страната притежатели.
Общините ще имат повече лични доходи, в случай че 1/5 от налога върху прихода на компании и жители се връща там, където е създаден. Повечето общини поддържат подобен метод. Така ще се освободи и запас за обезлюдените, застарели и икономически неактивни градове и села.
Други фискални илюзии
Засега най-големите кешови разплащания са за корумпирани политици и партии. Използват се даже заплащания в натура –чрез суджук, зеленчукови консерви, прехвърляния от Европейски Съюз и/или гласове на избори.
Срязването на прага на разплащанията в брой до 5000 лв. е изначално безсмислено. Картовите разплащания са комфортни и по тази причина от ден на ден желани. Мнозина избират кеша в отговор на някакво контролиране и неефективност. Например заради разноски, наложени от кодекса на труда (колективни трудови контракти, висока и административно налагана МРЗ – която се заплаща не от тези, които са я наложили, мъчно вписване и липса на тласъци за отчитане на краткотрайните контракти за работа) или налозите върху труда (т.нар. „ осигуровки “).
Проблемите с облагането на цивилен контракти, доколкото ги има, са подбудени от същите аргументи: при МРЗ е близка до междинната за най-малко 5-6 области, приходът по тези контракти поддържа заетостта и стопанския живот. Временните контракти не се зачитат като прослужени години, а частните пенсионни и здравни фондове биват неглижирани като изсветляващи сивотата на трудовия пазар.
Отвъд МРЗ са тези, които работят за себе си – към 900 хиляди души. От нарастването й те нямат директна изгода, само че имат повече разноски за държавни такси, определяни посредством МРЗ.
На оптималния застрахователен приход се гледа като на дойна крава от хора, които явно заплащат множеството директни налози. С техните осигуровки се търси невероятно решение на проблемите на Национален осигурителен институт.
Търсенето на бюджетни доходи посредством облагане на събирачеството ще изложи по-големите (полу-фирмени) събирачи на риск от увеличение на патента, а по-малките ще страдат от произвола на проверяващите.
Илюзиите биват и макроикономически
Няма по какъв начин да бъде подтиквана стопанската система, като се усилват държавните разноски. Всеки подобен разход би трябвало преди този момент да е събран от някого. Глупавите държавни политики стават по-вероятни при по-големи размери на сумите, които политиците преразпределят.
Данъчната система е обективна и ефикасна, когато, както споделят Дж. Ст. Мил и папа Пий XII, „ вади от джоба на допустимо минимум “ (оставя допустимо максимален наличен доход) и третира всички данъкоплатци. Такъв е резултатът от въвеждането на плоския налог в България. Въвеждането на необлагаем най-малко отстранява тласъците за по-добро възнаграждение и подхранва укриването на приходи. При настоящето ниво на МРЗ и броя хората, които я получават, въвеждането на необлагаем най-малко демонтира системата на облагане и слага под риск към милиарда лв. доходи.
При растеж на МРЗ, заплати и пенсии с % два пъти по-висок от инфлацията, освен се изземва приход от тези, които работят за себе си, в частни и не-субсидирани държавни предприятия (25% от популацията – чисти кредитори на бюджета), само че се праща сигнал на търговците да се опитат да вдигнат цените. Впрочем в България (и другите страни с такава система в ЕС) тежестта на налозите върху служащите е 11-12% по-висока от страните с прогресивни налози.
Много по-лесно е стопанският живот да основава повече приход, в случай че реинвестираните облаги се таксуват с нулев налог (по образеца на Естония) и в случай че се удържи предвидимостта в стопанската система посредством удължение на всички концесии върху всички работещи контракти за прилагане на държавна и общинска благосъстоятелност – от плажната линия, през курортите, ВиК (държавните и общински сдружения разпиляват към 58% от водата) и минералните извори, до подземните изкопаеми.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Анализът на икономиста Красен Станчев е оповестен в „ „.
Обсъждането на данъчните проектозакони разкрива нови политически опасности пред обществените финанси.
Част от тях произтичат от самата „ философия “ на фиска. Тя остава скрита зад разискванията на възнагражденията за споделена информация за данъкоплатци, благодарността в заведенията за хранене, измененията в налог здания, оптималния застрахователен предел, концепциите за облагане на събирачите на диви гъби, на гражданските контракти, договарянията с търговците на дребно за цените и други квази-данъци (т.е. разноски за работа с правителството).
През 2020 година опашката за обществени услуги, превърната от време за очакване в междинни заплати и пари, струваше на жителите и компаниите на България към 600 млн. лв..
Днес опашката евентуално коства 0.3% от Брутният вътрешен продукт.
Симеон Дянков разяснява в Интернет тези тематики по този начин: „ облагане на бакшишите, донос-бонус, събаряне на прага за заплащане в брой и приравняването на трудовите и гражданските контракти са все образци на милиционерщина в обществените финанси “.
Тези политики, в случай че се осъществят, ще усилят разноските за работа с държавното управление и корупцията.
Представете си по какъв начин би „ работило “ договарянето на цени с комерсиалните вериги: аз споделям на някой чиновник какъв е маркетинговият ми проект, а той отива при моя съперник и му продава ориентировка в моята политика. Тази процедура се следи от Комисия за защита на конкуренцията, която си затваря очите за държанието на служителя.
Политически подтекст
Както и да се назовава държавното управление и релативно необятното подкрепящо го парламентарно болшинство, фискалната политика през днешния ден повече от преди изисква разговор и последователност.
Общите и локалните избори от последните три години потвърждават, че нито на законодателно, нито на общинско ниво в обозримо бъдеще няма да има безспорни болшинства при взимането на решения.
На държавно равнище най-късно към края на последваща пролет се възнамерява, в случай че не се случи друго, нов състав на изпълнителната власт да поеме щафетата на ръководство бюджета и страната от настоящия министерски съвет.
При нови избори резултатът ще бъде съвсем същият.
България има късмет в последна сметка да се трансформира в нещо, което политолозите назовават „ делиберативна “ или „ дискурсивна “ народна власт. При нея решенията не просто се гласоподават с болшинство, а се съгласуват посредством авансово разискване. А несполучливите решения се преразглеждат.
Такъв е смисълът на пасажитe от Корана, такива са и библейските условия към политиката.
Опитът от последните месеци
Няколко случая демонстрират неналичието на предпочитание за разговор и желание към така наречен „ политика на свършени обстоятелства “.
Служебният министър на финансите през юли 2021 година разгласи, че България е одобрила – без разискване – самодейност за 15% корпоративен налог на задграничните компании и дефинира рецензията на това решение за „ цялостна нелепост и целенасочени неистини в изискванията на предизборна акция “.
Сега това решение ще стане част от данъчната система. Последиците остават без разбор, а те са следните.
Новият налог не взема решение нито един от фискалните проблеми на страните, които го предизвикват.Той е в полза на самите компании (които незабавно го подкрепиха), създавайки по-неблагоприятни условия за нахлуване на пазара на техните съперници. Новият налог през цената да бъде трансфериран върху потребителите.Аргументът, че тези компании са задгранични и световни, първо, не е правилен – доста български жители и компании работят и, второ, е чиста фискална заблуда, която внушава, че „ някой различен заплаща “.Данъчното отделяне на тази група данъкоплатци у нас е смяна във фундамента на данъчните закони, които третират еднообразно всички корпоративни платци. Според проучване на европейските Зелени от 2019 година България е единствената страна членка, в която тези компании заплащат налозите в размера, изискван по закон.
Местните избори демонстрираха даже по-непорядъчна липса на подготвеност за разискване на данъчните политики, примесена с детайли на изненада.
Избирателите не бяха известени за плануваните промени в „ налог здания “. Как ще стане и какъв брой ще е нарастването – досега не е ясно.
Но е явно, че на първо място ще пострадат по-малоимотните фамилии, тези с един родител и пенсионерите. Лесно е да се планува, че по-засегнати ще бъдат областите, които сега губят население и че налог ще се търси от емигриралите в други краища на страната притежатели.
Общините ще имат повече лични доходи, в случай че 1/5 от налога върху прихода на компании и жители се връща там, където е създаден. Повечето общини поддържат подобен метод. Така ще се освободи и запас за обезлюдените, застарели и икономически неактивни градове и села.
Други фискални илюзии
Засега най-големите кешови разплащания са за корумпирани политици и партии. Използват се даже заплащания в натура –чрез суджук, зеленчукови консерви, прехвърляния от Европейски Съюз и/или гласове на избори.
Срязването на прага на разплащанията в брой до 5000 лв. е изначално безсмислено. Картовите разплащания са комфортни и по тази причина от ден на ден желани. Мнозина избират кеша в отговор на някакво контролиране и неефективност. Например заради разноски, наложени от кодекса на труда (колективни трудови контракти, висока и административно налагана МРЗ – която се заплаща не от тези, които са я наложили, мъчно вписване и липса на тласъци за отчитане на краткотрайните контракти за работа) или налозите върху труда (т.нар. „ осигуровки “).
Проблемите с облагането на цивилен контракти, доколкото ги има, са подбудени от същите аргументи: при МРЗ е близка до междинната за най-малко 5-6 области, приходът по тези контракти поддържа заетостта и стопанския живот. Временните контракти не се зачитат като прослужени години, а частните пенсионни и здравни фондове биват неглижирани като изсветляващи сивотата на трудовия пазар.
Отвъд МРЗ са тези, които работят за себе си – към 900 хиляди души. От нарастването й те нямат директна изгода, само че имат повече разноски за държавни такси, определяни посредством МРЗ.
На оптималния застрахователен приход се гледа като на дойна крава от хора, които явно заплащат множеството директни налози. С техните осигуровки се търси невероятно решение на проблемите на Национален осигурителен институт.
Търсенето на бюджетни доходи посредством облагане на събирачеството ще изложи по-големите (полу-фирмени) събирачи на риск от увеличение на патента, а по-малките ще страдат от произвола на проверяващите.
Илюзиите биват и макроикономически
Няма по какъв начин да бъде подтиквана стопанската система, като се усилват държавните разноски. Всеки подобен разход би трябвало преди този момент да е събран от някого. Глупавите държавни политики стават по-вероятни при по-големи размери на сумите, които политиците преразпределят.
Данъчната система е обективна и ефикасна, когато, както споделят Дж. Ст. Мил и папа Пий XII, „ вади от джоба на допустимо минимум “ (оставя допустимо максимален наличен доход) и третира всички данъкоплатци. Такъв е резултатът от въвеждането на плоския налог в България. Въвеждането на необлагаем най-малко отстранява тласъците за по-добро възнаграждение и подхранва укриването на приходи. При настоящето ниво на МРЗ и броя хората, които я получават, въвеждането на необлагаем най-малко демонтира системата на облагане и слага под риск към милиарда лв. доходи.
При растеж на МРЗ, заплати и пенсии с % два пъти по-висок от инфлацията, освен се изземва приход от тези, които работят за себе си, в частни и не-субсидирани държавни предприятия (25% от популацията – чисти кредитори на бюджета), само че се праща сигнал на търговците да се опитат да вдигнат цените. Впрочем в България (и другите страни с такава система в ЕС) тежестта на налозите върху служащите е 11-12% по-висока от страните с прогресивни налози.
Много по-лесно е стопанският живот да основава повече приход, в случай че реинвестираните облаги се таксуват с нулев налог (по образеца на Естония) и в случай че се удържи предвидимостта в стопанската система посредством удължение на всички концесии върху всички работещи контракти за прилагане на държавна и общинска благосъстоятелност – от плажната линия, през курортите, ВиК (държавните и общински сдружения разпиляват към 58% от водата) и минералните извори, до подземните изкопаеми.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ