Данните говорят: Макар и бавно, България забогатява
Сподели
Ако би трябвало с една дума да опишем икономическия разказ за България през последните десетилетия, то „ догонване “ е може би най-хубавият избор. Според редица съответстващи знаци, страната съкратява дистанцията с най-развитите стопански системи в света и по-конкретно с тези от Европейския съюз, които са типичната база за съпоставяне. В процеса на догонване неизбежно се прекрачват и избрани алегорични лимити – да вземем за пример преди година стана ясно, че Световната банка към този момент дефинира България като страна с висок приход, съгласно данните за брутния народен приход (БНД) на човек за 2023 година.
Както обърнахме внимание тогава, страната ни мина този предел с доста малко – към 500 $ над границата от 14 005 $ Разузнавателна служба на ФРГ на човек. Същевременно в историята на тази подредба има доста образци за страни, които са се качили до по-горно равнище и по-късно са паднали надолу заради стопански рецесии или слаб напредък, изоставащ от международния растеж на цените.
Именно това се случва с България при започване на прехода.
През 1989 година страната за малко попада в групата на страни със средно-висок приход (степен под равнището днес), само че през идната година изпада в категорията на средно-ниските приходи и се връща още веднъж в по-горния клас едвам през 2004 година. Новите данни за 2024 година демонстрират, че към този момент този сюжет е избегнат – българският БНД/човек се повишава до 15 320 $ през 2024 година, а прагът за класификацията за висок приход се намалява леко до 13 935 $, като това се дължи на мощния $ през миналата година.
Новите данни демонстрират, че България към този момент заема по-комфортно място в категорията „ висок приход “, с отдалеченост от над 1000 $ от долния предел, въпреки че в международен мащаб си поделя последното място в този клас с Руската федерация.
Ако съпоставяме със страни от и към района, се намираме след Румъния и преди Турция, на по към 2000 $ БНД/човек от всяка. Всъщност Турция е единствено със 785 $ под границата за страни с висок приход и евентуално също ще влезе в категорията в околните години.
Естествено има и други знаци, подобаващи за сравняване на материалното богатство на страните. Далеч по-популярният индикатор е брутният вътрешен артикул, който за разлика от Разузнавателна служба на ФРГ мери цената на създаденото на територията на България, а не просто от български жители или компании (където и да е по света).
В подтекста на догонването на страните от Европейски Съюз, е известно да се цитира по-конкретно действителен Брутният вътрешен продукт на човек по паритет на покупателната дарба, с цел да се отчетат разликите в ценовите нива сред страните членки. Тук страната ни се намира на 66% от средноевропейското ниво – най-ниското в Европейски Съюз, само че и в същото време най-високото за България в новата ни история.
Между другото, това е и повече от равнището на конвергенция на Латвия и Естония в годините преди да влязат в Еврозоната, които са били на надлежно 60% и 65% от средноевропейското ниво.
И въпреки да сме привикнали България да е най-назад по отношение на страните в Европейски Съюз в нормалните знаци за благосъстояние, има и такива, при които това не е по този начин.
По-рано през лятото в медийното пространство се завъртя новината, че Унгария е към този момент „ най-бедната страна в ЕС„, което може би е объркало на пръв взор по-песимистично настроените български читатели. Всъщност става въпрос за знака фактическо самостоятелно ползване (ФИП) на човек от популацията, който мери цената на стоките и услугите, фактически потребени от семействата.
С отчитане на стандарта на покупателната дарба, ФИП на човек в действителност е най-нисък в Унгария за 2024 година – 72% от средноевропейското ниво – следвано от България и Естония с по 74% от междинното за Европейски Съюз.
Всъщност за първи път от 2006 година насам страната ни не е с най-ниското фактическо самостоятелно ползване в Европейски Съюз, а резултатът от 74% от средноевропейското равнище също е рекордно висок и маркира стабилно възходяща наклонност и по този индикатор.
Забогатяването и икономическата конвергенция са плавни процеси, които могат да се обрисуват с голям брой знаци. Те също нямат крайна права и даже след достижения като класификацията като богата страна съгласно Световната банка, напред стоят други цели – да вземем за пример да изпреварим някоя страна или да достигнем средноевропейското ниво по който и да е от знаците за съпоставяне на благосъстоянието на страните.
И въпреки че надали в миналото ще стигнем до миг, в който всички да се събудим и да се усетим поданици на богата страна, данните очевидно демонстрират, че България догонва, а образците за това евентуално ще са още по-чести за напред.
Анализът е оповестен на. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Ако би трябвало с една дума да опишем икономическия разказ за България през последните десетилетия, то „ догонване “ е може би най-хубавият избор. Според редица съответстващи знаци, страната съкратява дистанцията с най-развитите стопански системи в света и по-конкретно с тези от Европейския съюз, които са типичната база за съпоставяне. В процеса на догонване неизбежно се прекрачват и избрани алегорични лимити – да вземем за пример преди година стана ясно, че Световната банка към този момент дефинира България като страна с висок приход, съгласно данните за брутния народен приход (БНД) на човек за 2023 година.
Както обърнахме внимание тогава, страната ни мина този предел с доста малко – към 500 $ над границата от 14 005 $ Разузнавателна служба на ФРГ на човек. Същевременно в историята на тази подредба има доста образци за страни, които са се качили до по-горно равнище и по-късно са паднали надолу заради стопански рецесии или слаб напредък, изоставащ от международния растеж на цените.
Именно това се случва с България при започване на прехода.
През 1989 година страната за малко попада в групата на страни със средно-висок приход (степен под равнището днес), само че през идната година изпада в категорията на средно-ниските приходи и се връща още веднъж в по-горния клас едвам през 2004 година. Новите данни за 2024 година демонстрират, че към този момент този сюжет е избегнат – българският БНД/човек се повишава до 15 320 $ през 2024 година, а прагът за класификацията за висок приход се намалява леко до 13 935 $, като това се дължи на мощния $ през миналата година.
Новите данни демонстрират, че България към този момент заема по-комфортно място в категорията „ висок приход “, с отдалеченост от над 1000 $ от долния предел, въпреки че в международен мащаб си поделя последното място в този клас с Руската федерация.
Ако съпоставяме със страни от и към района, се намираме след Румъния и преди Турция, на по към 2000 $ БНД/човек от всяка. Всъщност Турция е единствено със 785 $ под границата за страни с висок приход и евентуално също ще влезе в категорията в околните години.
Естествено има и други знаци, подобаващи за сравняване на материалното богатство на страните. Далеч по-популярният индикатор е брутният вътрешен артикул, който за разлика от Разузнавателна служба на ФРГ мери цената на създаденото на територията на България, а не просто от български жители или компании (където и да е по света).
В подтекста на догонването на страните от Европейски Съюз, е известно да се цитира по-конкретно действителен Брутният вътрешен продукт на човек по паритет на покупателната дарба, с цел да се отчетат разликите в ценовите нива сред страните членки. Тук страната ни се намира на 66% от средноевропейското ниво – най-ниското в Европейски Съюз, само че и в същото време най-високото за България в новата ни история.
Между другото, това е и повече от равнището на конвергенция на Латвия и Естония в годините преди да влязат в Еврозоната, които са били на надлежно 60% и 65% от средноевропейското ниво.
И въпреки да сме привикнали България да е най-назад по отношение на страните в Европейски Съюз в нормалните знаци за благосъстояние, има и такива, при които това не е по този начин.
По-рано през лятото в медийното пространство се завъртя новината, че Унгария е към този момент „ най-бедната страна в ЕС„, което може би е объркало на пръв взор по-песимистично настроените български читатели. Всъщност става въпрос за знака фактическо самостоятелно ползване (ФИП) на човек от популацията, който мери цената на стоките и услугите, фактически потребени от семействата.
С отчитане на стандарта на покупателната дарба, ФИП на човек в действителност е най-нисък в Унгария за 2024 година – 72% от средноевропейското ниво – следвано от България и Естония с по 74% от междинното за Европейски Съюз.
Всъщност за първи път от 2006 година насам страната ни не е с най-ниското фактическо самостоятелно ползване в Европейски Съюз, а резултатът от 74% от средноевропейското равнище също е рекордно висок и маркира стабилно възходяща наклонност и по този индикатор.
Забогатяването и икономическата конвергенция са плавни процеси, които могат да се обрисуват с голям брой знаци. Те също нямат крайна права и даже след достижения като класификацията като богата страна съгласно Световната банка, напред стоят други цели – да вземем за пример да изпреварим някоя страна или да достигнем средноевропейското ниво по който и да е от знаците за съпоставяне на благосъстоянието на страните.
И въпреки че надали в миналото ще стигнем до миг, в който всички да се събудим и да се усетим поданици на богата страна, данните очевидно демонстрират, че България догонва, а образците за това евентуално ще са още по-чести за напред.
Анализът е оповестен на. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ