Олимпийските игри винаги са били политически
Сподели
Ако има нещо, което уредниците на Олимпийските игри се пробват да ни убедят, то е, че политиката няма място в най-голямото спортно събитие в света.
Това е правилото, представен от Международния олимпийски комитет (МОК) в навечерието на летните игри в Париж, когато разгласи, че спортисти от Русия и Беларус могат да се състезават, макар присъединяване на техните страни в нахлуването в Украйна.
Този принцип стои и и зад решението на МОК да пренебрегва апелите да попречи на Израел да взе участие в игрите поради войната в Газа.
Истината обаче е, че Олимпиадата е политическа, постоянно е била политическа и постоянно ще бъде политическа. Попитайте Адолф Хитлер, Владимир Путин или Астерикс от Галия.
На пръв взор Игрите са празник на атлетизма. Но под повърхността те кипят от политика още от първичните Олимпийски игри в Древна Гърция, когато другите градове-държави са употребявали случая за политически маневри и създаване на съюзи.
Съвременните игри (проведени за първи път неслучайно в Гърция на годишнината от оповестяването на независимостта на страната от Османската империя) може би са били учредени на най-благородния политически принцип – насърчаването на интернационалната благосклонност, само че бързо бяха пронизани от шовинизъм, агитация, машинация и в последна сметка даже тероризъм и убийства.
Тази тъмна страна на Олимпийските игри беше тематика на емблематичният комикс от 1968 година на френските карикатуристи Рене Госини и Алберт Удерзо „ Астерикс на Олимпийските игри “. В книгата дребният Астерикс пътува от своето обсадено галско село до Гърция, с цел да се състезава против мускулестите спартанци и едрите римляни. Римляните, изцяло бити и унизени от гърците, са подмамени от Астерикс да изпият вълшебната запарка от неговото село (еквивалента на допинг за това време) преди последното съревнование на Олимпиадата. Но римляните са задържани за машинация и Астерикс е разгласен за победител по дифолт.
Макар и небивалица, анимационният филм за Астерикс е въодушевен от действителния свят, в който поредност от диктатори и военнопрестъпници са употребявали Игрите, с цел да разпалват популистки страсти или ги употребяват, с цел да популяризират концепциите си.
Най-позорен е фактът, че нацисткият водач Адолф Хитлер се опита да употребява Олимпиадата през 1936 година в Берлин, с цел да отпразнува своите теории за расовото превъзходство – единствено с цел да види фантазията си разрушена от чернокожия американец Джеси Оуенс, който печели четири златни медала.
Игрите през 1972 година бяха цел на палестинската терористична група „ Черният септември “, която провежда принудително взимане на заложници в олимпийското село в Мюнхен, убивайки 11 израелци и 1 западногермански служител на реда.
Следващите олимпийски игри в Монреал бяха бойкотирани от 29 страни в символ на митинг против присъединяване на Нова Зеландия, откакто нейният тим по ръгби прави турне в Южноафриканската Република (ЮАР) по-рано през годината. А повода е апартейдът в страната.
Бойкотите от времето на Студената война преобладаваха на Игрите през 1980 и 1984 година в Москва и Лос Анджелис, защото Съединените щати и Съюз на съветските социалистически републики оставиха своите спортисти вкъщи.
Съвсем неотдавна съветският президент Владимир Путин и китайският Си Дзинпин използваха Олимпиадата, с цел да легитимират и популяризират своите народи (и себе си).
Пекин беше хазаин на Игрите два пъти през този век, употребявайки Олимпиадата през 2008 година, с цел да се разгласи като международна мощ под ритъма на 2008 барабанисти по време на впечатляваща гала по откриването. Зимните игри в Китай през 2022 година бяха засенчени от апелите за протест поради отношението на Пекин към малцинственото уйгурско население.
Но никой не е употребявал игрите за политическа полза толкоз, колкото съветския президент Владимир Путин. След Олимпиадата през 2008 година в Китай и нахлуването в елементи от прилежаща Грузия, съветският водач го направи още веднъж шест години по-късно.
Кремъл първо провежда допинг скрит план на Зимните олимпийски игри в Сочи през 2014 година, с цел да подсигурява, че Русия ще приключи на върха на таблицата с медали. След тази демонстрация на шовинизъм, изпрати „ дребни зелени човечета “ на Кримския полуостров, поставяйки началото на десетилетие брутални убийства и сражения в Украйна.
Олимпийските игри през 2024 година към този момент бяха помрачени от политическите катаклизми във Франция, откакто президентът Еманюел Макрон свика предварителни избори предишния месец. Други политически въпроси, които може да проправят път към Игрите, включват войната в Украйна, израелско-палестинският спор и обвиняванията в машинация на Китай от страна на Съединени американски щати
*Текстът е оповестен в „ Политико “. Преводът е на ДЕБАТИ.БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Ако има нещо, което уредниците на Олимпийските игри се пробват да ни убедят, то е, че политиката няма място в най-голямото спортно събитие в света.
Това е правилото, представен от Международния олимпийски комитет (МОК) в навечерието на летните игри в Париж, когато разгласи, че спортисти от Русия и Беларус могат да се състезават, макар присъединяване на техните страни в нахлуването в Украйна.
Този принцип стои и и зад решението на МОК да пренебрегва апелите да попречи на Израел да взе участие в игрите поради войната в Газа.
Истината обаче е, че Олимпиадата е политическа, постоянно е била политическа и постоянно ще бъде политическа. Попитайте Адолф Хитлер, Владимир Путин или Астерикс от Галия.
На пръв взор Игрите са празник на атлетизма. Но под повърхността те кипят от политика още от първичните Олимпийски игри в Древна Гърция, когато другите градове-държави са употребявали случая за политически маневри и създаване на съюзи.
Съвременните игри (проведени за първи път неслучайно в Гърция на годишнината от оповестяването на независимостта на страната от Османската империя) може би са били учредени на най-благородния политически принцип – насърчаването на интернационалната благосклонност, само че бързо бяха пронизани от шовинизъм, агитация, машинация и в последна сметка даже тероризъм и убийства.
Тази тъмна страна на Олимпийските игри беше тематика на емблематичният комикс от 1968 година на френските карикатуристи Рене Госини и Алберт Удерзо „ Астерикс на Олимпийските игри “. В книгата дребният Астерикс пътува от своето обсадено галско село до Гърция, с цел да се състезава против мускулестите спартанци и едрите римляни. Римляните, изцяло бити и унизени от гърците, са подмамени от Астерикс да изпият вълшебната запарка от неговото село (еквивалента на допинг за това време) преди последното съревнование на Олимпиадата. Но римляните са задържани за машинация и Астерикс е разгласен за победител по дифолт.
Макар и небивалица, анимационният филм за Астерикс е въодушевен от действителния свят, в който поредност от диктатори и военнопрестъпници са употребявали Игрите, с цел да разпалват популистки страсти или ги употребяват, с цел да популяризират концепциите си.
Най-позорен е фактът, че нацисткият водач Адолф Хитлер се опита да употребява Олимпиадата през 1936 година в Берлин, с цел да отпразнува своите теории за расовото превъзходство – единствено с цел да види фантазията си разрушена от чернокожия американец Джеси Оуенс, който печели четири златни медала.
Игрите през 1972 година бяха цел на палестинската терористична група „ Черният септември “, която провежда принудително взимане на заложници в олимпийското село в Мюнхен, убивайки 11 израелци и 1 западногермански служител на реда.
Следващите олимпийски игри в Монреал бяха бойкотирани от 29 страни в символ на митинг против присъединяване на Нова Зеландия, откакто нейният тим по ръгби прави турне в Южноафриканската Република (ЮАР) по-рано през годината. А повода е апартейдът в страната.
Бойкотите от времето на Студената война преобладаваха на Игрите през 1980 и 1984 година в Москва и Лос Анджелис, защото Съединените щати и Съюз на съветските социалистически републики оставиха своите спортисти вкъщи.
Съвсем неотдавна съветският президент Владимир Путин и китайският Си Дзинпин използваха Олимпиадата, с цел да легитимират и популяризират своите народи (и себе си).
Пекин беше хазаин на Игрите два пъти през този век, употребявайки Олимпиадата през 2008 година, с цел да се разгласи като международна мощ под ритъма на 2008 барабанисти по време на впечатляваща гала по откриването. Зимните игри в Китай през 2022 година бяха засенчени от апелите за протест поради отношението на Пекин към малцинственото уйгурско население.
Но никой не е употребявал игрите за политическа полза толкоз, колкото съветския президент Владимир Путин. След Олимпиадата през 2008 година в Китай и нахлуването в елементи от прилежаща Грузия, съветският водач го направи още веднъж шест години по-късно.
Кремъл първо провежда допинг скрит план на Зимните олимпийски игри в Сочи през 2014 година, с цел да подсигурява, че Русия ще приключи на върха на таблицата с медали. След тази демонстрация на шовинизъм, изпрати „ дребни зелени човечета “ на Кримския полуостров, поставяйки началото на десетилетие брутални убийства и сражения в Украйна.
Олимпийските игри през 2024 година към този момент бяха помрачени от политическите катаклизми във Франция, откакто президентът Еманюел Макрон свика предварителни избори предишния месец. Други политически въпроси, които може да проправят път към Игрите, включват войната в Украйна, израелско-палестинският спор и обвиняванията в машинация на Китай от страна на Съединени американски щати
*Текстът е оповестен в „ Политико “. Преводът е на ДЕБАТИ.БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ