Защо повечето украинци в Германия не работят?
Сподели
39-годишната Наталия Тритениченко към този момент се оправя добре с немския – когато дава инструкции на своите курсисти в школата по йога в Бон. Тя преподава там два пъти седмично – трансформирала е тогавашното си занимание в трамплин към немския трудов пазар, споделя АРД.
Иска ѝ се да продължи и нататък – по тази причина пет пъти седмично посещава езиков курс. „ Искам да подобря знанията си по немски “, споделя Тритениченко. В Украйна е била счетоводителка и желае и в Германия да се занимава с тази активност. Засега обаче зависи от обществените помощи, защото от школата по йога не печели задоволително.
Над една четвърт са безработни
Не единствено Наталия – множеството украински бежанци, които са пристигнали в Германия, към този момент нямат работа, от която да могат да живеят. Както сочат данните на Агенцията по труда, през днешния ден в Германия има 725 000 украински жители в трудоспособна възраст повече, в сравнение с през февруари 2022-а – преди началото на войната. А броят на украинците, които работят и по този начин се обезпечават, се е нараснал единствено със 114 000 души. От тези данни излиза, че работа, която да им разрешава да се обезпечават обществено, имат към 15,7 % от пристигналите в Германия украинци, показва АРД.
Към това се прибавят 36 000 души (или към пет процента) с лимитирана претовареност. Безработните са 194 000, т.е. към една четвърт. Много други не работят, защото посещават езикови курсове.
Тези цифри не са напълно точни, защото в същия интервал са настъпили промени в заетостта на украинските жители, живели в Германия още преди 2022-а. Въпреки това с много огромна сигурност може да се каже, че до момента единствено малко на брой украински бежанци са си намерили работа.
Първо езикът, след това търсенето на работа
Според Мариела Фалкенхайн от Института за проучване на пазара на труда повода е най-много в това, че в Германия се залага изключително доста на владеенето на езика. Тя обобщава това събитие с формулата „ първо да се научи немски, след това да се търси работа “. Именно по този път вървят множеството хора от Украйна, написа АРД.
„ Логичното разследване от това е, че резултатите на пазара на труда се демонстрират доста по-късно “, споделя Фалкенхайн. Това се вижда и при съпоставяне с другите страни, които са положили старания за по-бързата интеграция на бежанците на пазара на труда.
Преди към половин година федералният министър на труда Хубертус Хайл разгласи за цел по-бързото включване на украинските бежанци към немския трудов пазар. В името на тази цел да вземем за пример бюрата по труда трябваше по-често да контактуват с бежанците. Освен това министърът насочи зов към компаниите да назначават хора, даже те да имат единствено съществени знания по немски, напомня АРД.
Компаниите целеустремено търсят бежанци
От образеца с компанията за енергийни услуги „ Westenergie “ се вижда по какъв начин може да става това – тя целеустремено търси бежанци с висока подготовка. Така се стига до назначението на Олександър Орлов – електроинженер, който идва преди две години със фамилията си от Украйна в Германия. След няколко езикови курса, преди половин година той е почнал работа за компанията.
Орлов споделя пред АРД, че първоначално му е било мъчно, само че в хода на работата подобрил познанията си, а и сътрудниците му го подкрепяли. „ Когато приказвам с някой сътрудник, мога да попитам дали споделям нещо вярно или би трябвало да го дефинирам по различен метод “, изяснява Орлов.
Квалифицирани фрагменти за немския трудов пазар
Във „ Westenergie “ са създали специфична стратегия за бежанците. В продължение на две години новите чиновници се вкарват в работата и получават поддръжка да вземем за пример под формата на профилирани езикови курсове. След това към този момент би трябвало да работят постоянно без изключително подкрепяне.
Всичко това е в цялостно сходство с задачата, сложена от министър Хайл, показва АРД и добавя, че за напъните, положени за интеграцията на бежанците, компанията е номинирана за държавна премия. Програмата е стартирала с десетима участници, петима от които са украинци. Междувременно броят на работните места за бежанци е подсилен. „ Бяхме впечатлени от това какъв капацитет се крие в тях “, споделя пред немската обществено-правна медия ръководителката на отдел „ Кадри “ Ана Флигел. Фирмата намерила тъкмо такива експерти, от каквито се нуждаела.
Наталия Тритениченко също се надява квалификацията ѝ да бъде оценена. Нейната тапия от Украйна е в развой на признание. Наталия към този момент е твърдо решена да се концентрира повече върху проучването на немския, в сравнение с да работи на цялостно работно време. Тя се надява по този метод скоро да си откри работа, която дава отговор на нейната подготовка.
Публикацията е на Дойче Веле. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
39-годишната Наталия Тритениченко към този момент се оправя добре с немския – когато дава инструкции на своите курсисти в школата по йога в Бон. Тя преподава там два пъти седмично – трансформирала е тогавашното си занимание в трамплин към немския трудов пазар, споделя АРД.
Иска ѝ се да продължи и нататък – по тази причина пет пъти седмично посещава езиков курс. „ Искам да подобря знанията си по немски “, споделя Тритениченко. В Украйна е била счетоводителка и желае и в Германия да се занимава с тази активност. Засега обаче зависи от обществените помощи, защото от школата по йога не печели задоволително.
Над една четвърт са безработни
Не единствено Наталия – множеството украински бежанци, които са пристигнали в Германия, към този момент нямат работа, от която да могат да живеят. Както сочат данните на Агенцията по труда, през днешния ден в Германия има 725 000 украински жители в трудоспособна възраст повече, в сравнение с през февруари 2022-а – преди началото на войната. А броят на украинците, които работят и по този начин се обезпечават, се е нараснал единствено със 114 000 души. От тези данни излиза, че работа, която да им разрешава да се обезпечават обществено, имат към 15,7 % от пристигналите в Германия украинци, показва АРД.
Към това се прибавят 36 000 души (или към пет процента) с лимитирана претовареност. Безработните са 194 000, т.е. към една четвърт. Много други не работят, защото посещават езикови курсове.
Тези цифри не са напълно точни, защото в същия интервал са настъпили промени в заетостта на украинските жители, живели в Германия още преди 2022-а. Въпреки това с много огромна сигурност може да се каже, че до момента единствено малко на брой украински бежанци са си намерили работа.
Първо езикът, след това търсенето на работа
Според Мариела Фалкенхайн от Института за проучване на пазара на труда повода е най-много в това, че в Германия се залага изключително доста на владеенето на езика. Тя обобщава това събитие с формулата „ първо да се научи немски, след това да се търси работа “. Именно по този път вървят множеството хора от Украйна, написа АРД.
„ Логичното разследване от това е, че резултатите на пазара на труда се демонстрират доста по-късно “, споделя Фалкенхайн. Това се вижда и при съпоставяне с другите страни, които са положили старания за по-бързата интеграция на бежанците на пазара на труда.
Преди към половин година федералният министър на труда Хубертус Хайл разгласи за цел по-бързото включване на украинските бежанци към немския трудов пазар. В името на тази цел да вземем за пример бюрата по труда трябваше по-често да контактуват с бежанците. Освен това министърът насочи зов към компаниите да назначават хора, даже те да имат единствено съществени знания по немски, напомня АРД.
Компаниите целеустремено търсят бежанци
От образеца с компанията за енергийни услуги „ Westenergie “ се вижда по какъв начин може да става това – тя целеустремено търси бежанци с висока подготовка. Така се стига до назначението на Олександър Орлов – електроинженер, който идва преди две години със фамилията си от Украйна в Германия. След няколко езикови курса, преди половин година той е почнал работа за компанията.
Орлов споделя пред АРД, че първоначално му е било мъчно, само че в хода на работата подобрил познанията си, а и сътрудниците му го подкрепяли. „ Когато приказвам с някой сътрудник, мога да попитам дали споделям нещо вярно или би трябвало да го дефинирам по различен метод “, изяснява Орлов.
Квалифицирани фрагменти за немския трудов пазар
Във „ Westenergie “ са създали специфична стратегия за бежанците. В продължение на две години новите чиновници се вкарват в работата и получават поддръжка да вземем за пример под формата на профилирани езикови курсове. След това към този момент би трябвало да работят постоянно без изключително подкрепяне.
Всичко това е в цялостно сходство с задачата, сложена от министър Хайл, показва АРД и добавя, че за напъните, положени за интеграцията на бежанците, компанията е номинирана за държавна премия. Програмата е стартирала с десетима участници, петима от които са украинци. Междувременно броят на работните места за бежанци е подсилен. „ Бяхме впечатлени от това какъв капацитет се крие в тях “, споделя пред немската обществено-правна медия ръководителката на отдел „ Кадри “ Ана Флигел. Фирмата намерила тъкмо такива експерти, от каквито се нуждаела.
Наталия Тритениченко също се надява квалификацията ѝ да бъде оценена. Нейната тапия от Украйна е в развой на признание. Наталия към този момент е твърдо решена да се концентрира повече върху проучването на немския, в сравнение с да работи на цялостно работно време. Тя се надява по този метод скоро да си откри работа, която дава отговор на нейната подготовка.
Публикацията е на Дойче Веле. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ