Навършват се 85 години от рождението на хореографката Не ме интересува как се движат хората, а какво ги движи, казва създателката на танцовия театър Пина Бауш
Сподели
„ Не ме интересува придвижването на хората, а аргументите за него “, споделя немската хореографка и основателка на танцовия спектакъл Пина Бауш, на чиято 85-годишнина през днешния ден си спомняме за нейното творчество. Нейният танцов спектакъл, наименуван просто „ танцтеатър “, съставлява иновационна форма, която е повлияла на доста танцьори генерации наред.
С корените си в немския експресионизъм преди Втората международна война, Бауш прекатурна визиите за това, какво може да включва танцовото зрелище. Нейните спектакли се отличават с дълбочина и неповторими декори, измежду които стена, която рухва, и сцена, покрита с карамфили или пръст.
„ Тя беше същинска новаторка в танцовото изкуство, с ексцентрични хрумвания и впечатляващи постановки. В България през 80-те години не бяхме очевидци на сходни неща и беше в действителност вдъхновяващо да гледаме записите й “, разяснява Маша Илиева, балетен възпитател и някогашна прима балерина на Софийската опера, във връзка юбилея на Бауш.
През по-голямата част от живота си Пина Бауш провежда работата си във Вупертал, промишлен град до Дюселдорф в Северозападна Германия, само че нейният отбор постоянно гастролира в Лондон, Париж и на фестивали по целия свят.
По време на подготовки Бауш задава съответни въпроси на танцьорите по отношение на техните мемоари и всекидневие. Тя ги предизвиква да споделят прекарванията си, от които основава миниатюри. Танцът произлиза точно от тези разговори.
„ Не знам къде е началото и къде е краят “, споделя Бауш в изявление пред „ Ню Йорк таймс “ през 2008 година „ Трябва да го усвоиш. Не зная какво ще се получи “, изяснява тя. Един от най-запомнящите се цитати е: „ Не ме интересува по какъв начин се движат хората, а какво ги движи “.
Пина Бауш е родена на 27 юли 1940 година в Солинген, покрай Дюселдорф. За първи път танцува на 14 години в школата „ Фолкванг “ в Есен, ръководена от Курт Йос – основна фигура в немския танц преди Втората международна война, чиято антивоенна режисура „ Зелената маса “ (1932) остава настояща и до през днешния ден. След завършването си през 1958 година получава стипендия за образование в Съединени американски щати, където работи с имена като Хосе Лимон и Антъни Тюдор в „ Джулиард Скул “.
Скоро се причислява към трупата на Тюдор в Метрополитън опера и работи с Пол Тейлър. В своята автобиография Тейлър разказва Бауш като „ фаворитка на Тюдор, копнееща за Германия “ и я характеризира като „ една от най-слабите човешки същества, които съм виждал “. Като танцьорка, споделя той, „ тя демонстрираше качества да се движи на сцената както внезапно, по този начин и постепенно, съвсем неравномерно “.
През 1962 година Бауш се връща в Германия и става солистка в Фолкванг балет. Започва да хореографира и през 1968 година слага първото си произведение „ Фрагмент “. Година по-късно поема поста на шеф на трупата след наследството на Йос.
През 1973 година управлява екипа във Вупертал, който бързо се преименува на „ Танцтеатър Вупертал “, и там основава спектакъла „ Фриц “. Но същинската сензация идва с постановката на „ Пролетно свещенодействие “ от Стравински през 1975 година, сложена на сцена покрита с пръст. През 1997 година тя възвръща „ Пролетно свещенодействие “ особено за Парижката опера.
Едно от най-значимите й ранни творби – „ Кафе Мюлер “ (1976), е въодушевено от спомените й за детството, прекарано в ресторанта и хотела на родителите й.
През средата на 70-те години Бауш слага две опери на Глук – „ Ифигения в Таврида “ и „ Орфей и Евридика “. Нейни творби са част от редица филми, в това число „ И корабът пътува “ (1983) на Фелини и „ Говори с нея “ (2002) на Педро Алмодовар.
През 2005 година Бауш още веднъж слага „ Орфей и Евридика “ в Парижката опера. В изявление пред „ Фигаро “ по това време тя споделя, че танцьорите имат доста техника, само че „ аз диря нещо друго. Стремя се да накарам всеки от тях да усети цената на всяко придвижване. Всичко би трябвало да произлиза от сърцето, би трябвало да се преживее “.
Творчеството на немската иноваторка не е лишено от критици. Арлин Кроуз от „ Ню Йоркър “ е изключително остри, наричайки хореографията й „ мрачна, отчайваща, занимаваща се с сценичен дадаизъм, безсмислено повтаряне, белязано от лесни, само че ефектни трикове, напомнящи на порнография на болката “.
Въпреки рецензиите, Пина Бауш оказва въздействие на танцьори от всяка точка на Земята.
„ Тя е модернист, тъй като не търси да впечатли с автентичност. Оригиналността ѝ идва от метода, по който подхожда към сцената. На нейното театрално пространство танцьорите разкриват своите души “, разяснява хореографът Мила Искренова пред Dir.bg през 2020 година Тя прибавя, че методът на Бауш е довел до радикални промени в стиля на спектаклите – те са без сюжети, фрагментарни и с нелинеарна конструкция, разрастващи се от вътрешната страна на открито, като колаж.
Пина Бауш (пълно име Филипине) напусна този свят на 30 юни 2009 година, единствено пет дни след диагнозата за рак и няколко седмици след премиерата на новата си творба.
През 2011 година фамозният немски режисьор Вим Вендерс осъществя документален филм за нея с името „ Пина “.
„ България няма своята Пина Бауш, тъй като нямаме общество, в което тя да бъде призната. Тя е била част от общество, което може да оцени гения й “, през юли 2024 година
„ Няма актьор, който да бъде актьор единствено поради изкуството си. Ставаш актьор с помощта на обществото, в което живееш. Нямаш право да изолираш подтекста, в който съществуваш. Артистът не е самооценен и мисля, че нашите актьори го показват. В нашата среда те не могат да се задържат, до момента в който на открито процъфтяват и биват приети. Винаги обществото играе основна роля за изкуството “, обобщава Александър Манджуков.
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
„ Не ме интересува придвижването на хората, а аргументите за него “, споделя немската хореографка и основателка на танцовия спектакъл Пина Бауш, на чиято 85-годишнина през днешния ден си спомняме за нейното творчество. Нейният танцов спектакъл, наименуван просто „ танцтеатър “, съставлява иновационна форма, която е повлияла на доста танцьори генерации наред.
С корените си в немския експресионизъм преди Втората международна война, Бауш прекатурна визиите за това, какво може да включва танцовото зрелище. Нейните спектакли се отличават с дълбочина и неповторими декори, измежду които стена, която рухва, и сцена, покрита с карамфили или пръст.
„ Тя беше същинска новаторка в танцовото изкуство, с ексцентрични хрумвания и впечатляващи постановки. В България през 80-те години не бяхме очевидци на сходни неща и беше в действителност вдъхновяващо да гледаме записите й “, разяснява Маша Илиева, балетен възпитател и някогашна прима балерина на Софийската опера, във връзка юбилея на Бауш.
През по-голямата част от живота си Пина Бауш провежда работата си във Вупертал, промишлен град до Дюселдорф в Северозападна Германия, само че нейният отбор постоянно гастролира в Лондон, Париж и на фестивали по целия свят.
По време на подготовки Бауш задава съответни въпроси на танцьорите по отношение на техните мемоари и всекидневие. Тя ги предизвиква да споделят прекарванията си, от които основава миниатюри. Танцът произлиза точно от тези разговори.
„ Не знам къде е началото и къде е краят “, споделя Бауш в изявление пред „ Ню Йорк таймс “ през 2008 година „ Трябва да го усвоиш. Не зная какво ще се получи “, изяснява тя. Един от най-запомнящите се цитати е: „ Не ме интересува по какъв начин се движат хората, а какво ги движи “.
Пина Бауш е родена на 27 юли 1940 година в Солинген, покрай Дюселдорф. За първи път танцува на 14 години в школата „ Фолкванг “ в Есен, ръководена от Курт Йос – основна фигура в немския танц преди Втората международна война, чиято антивоенна режисура „ Зелената маса “ (1932) остава настояща и до през днешния ден. След завършването си през 1958 година получава стипендия за образование в Съединени американски щати, където работи с имена като Хосе Лимон и Антъни Тюдор в „ Джулиард Скул “.
Скоро се причислява към трупата на Тюдор в Метрополитън опера и работи с Пол Тейлър. В своята автобиография Тейлър разказва Бауш като „ фаворитка на Тюдор, копнееща за Германия “ и я характеризира като „ една от най-слабите човешки същества, които съм виждал “. Като танцьорка, споделя той, „ тя демонстрираше качества да се движи на сцената както внезапно, по този начин и постепенно, съвсем неравномерно “.
През 1962 година Бауш се връща в Германия и става солистка в Фолкванг балет. Започва да хореографира и през 1968 година слага първото си произведение „ Фрагмент “. Година по-късно поема поста на шеф на трупата след наследството на Йос.
През 1973 година управлява екипа във Вупертал, който бързо се преименува на „ Танцтеатър Вупертал “, и там основава спектакъла „ Фриц “. Но същинската сензация идва с постановката на „ Пролетно свещенодействие “ от Стравински през 1975 година, сложена на сцена покрита с пръст. През 1997 година тя възвръща „ Пролетно свещенодействие “ особено за Парижката опера.
Едно от най-значимите й ранни творби – „ Кафе Мюлер “ (1976), е въодушевено от спомените й за детството, прекарано в ресторанта и хотела на родителите й.
През средата на 70-те години Бауш слага две опери на Глук – „ Ифигения в Таврида “ и „ Орфей и Евридика “. Нейни творби са част от редица филми, в това число „ И корабът пътува “ (1983) на Фелини и „ Говори с нея “ (2002) на Педро Алмодовар.
През 2005 година Бауш още веднъж слага „ Орфей и Евридика “ в Парижката опера. В изявление пред „ Фигаро “ по това време тя споделя, че танцьорите имат доста техника, само че „ аз диря нещо друго. Стремя се да накарам всеки от тях да усети цената на всяко придвижване. Всичко би трябвало да произлиза от сърцето, би трябвало да се преживее “.
Творчеството на немската иноваторка не е лишено от критици. Арлин Кроуз от „ Ню Йоркър “ е изключително остри, наричайки хореографията й „ мрачна, отчайваща, занимаваща се с сценичен дадаизъм, безсмислено повтаряне, белязано от лесни, само че ефектни трикове, напомнящи на порнография на болката “.
Въпреки рецензиите, Пина Бауш оказва въздействие на танцьори от всяка точка на Земята.
„ Тя е модернист, тъй като не търси да впечатли с автентичност. Оригиналността ѝ идва от метода, по който подхожда към сцената. На нейното театрално пространство танцьорите разкриват своите души “, разяснява хореографът Мила Искренова пред Dir.bg през 2020 година Тя прибавя, че методът на Бауш е довел до радикални промени в стиля на спектаклите – те са без сюжети, фрагментарни и с нелинеарна конструкция, разрастващи се от вътрешната страна на открито, като колаж.
Пина Бауш (пълно име Филипине) напусна този свят на 30 юни 2009 година, единствено пет дни след диагнозата за рак и няколко седмици след премиерата на новата си творба.
През 2011 година фамозният немски режисьор Вим Вендерс осъществя документален филм за нея с името „ Пина “.
„ България няма своята Пина Бауш, тъй като нямаме общество, в което тя да бъде призната. Тя е била част от общество, което може да оцени гения й “, през юли 2024 година
„ Няма актьор, който да бъде актьор единствено поради изкуството си. Ставаш актьор с помощта на обществото, в което живееш. Нямаш право да изолираш подтекста, в който съществуваш. Артистът не е самооценен и мисля, че нашите актьори го показват. В нашата среда те не могат да се задържат, до момента в който на открито процъфтяват и биват приети. Винаги обществото играе основна роля за изкуството “, обобщава Александър Манджуков.
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ