По следите на българското вино: Долината на Струма е свързана с гроздето и виното още от древността, а в наши дни е един от пионерите на винения туризъм у нас
Сподели
„ Много е арна тая Широка мелнишка, тъй като можеш и от сабахлем да я пиеш “.
Долината на Струма е един от пионерите на винения туризъм у нас. С тази поръчка група публицисти потегли на тридневна обиколка на винарни от района. А самите те са доста разнообразни – от дребни фамилни къщи, през обширни поля с открити дегустационни, до първокласни комплекси.
Според Ивайло Катерски от Българската асоциация на винените експерти (БАВП), която стои зад организацията на обиколката, фундаментът на винения туризъм е партньорството сред избите. В това отношение Долината на Струма може да е за образец, защото е една от първите у нас, почнала да работи интензивно като общественост сред мазета с единна идея за развиване на винен туризъм.
Артефактите от района демонстрират, че още от антични времена той е обвързван с гроздето и виното, споделят производители от Долината на Струма, които не престават тази традиция.
Регионът си има запазена марка – сортът Мелник, който не може да узрее отвън Долината на Струма. Затова и съвсем всяка винарна в района работи с него.
За Широката мелнишка има доста митове – че е гъста, черна, можеш да я носиш в забрадка. Тя е по-скоро елегантна, считат винари, като споделят, че можеш да я пиеш даже от сутринта.
Първата спирка по пътя на виното в Югозападна България е „ Меди вали “. Винарната се намира по пътя за Рилския манастир, тъй че постоянно посреща посетители за дегустации. Посетителите са от близо и надалеч – от страни като Южна Корея, Япония, Съединени американски щати. Туристическият интерес е бил изключително огромен преди коронавирус пандемията, а в този момент се възвръща последователно след внезапния спад.
Избата стартира работа през 2008 година, а лозовите масиви са основани през 2004-2005 година Първо са засадени Шардоне и Траминер, два клона на Каберне и два клона на Мерло. През 2017 година към тези сортове се прибавят насаждения със Совиньон блан.
Лозовите масиви са 367 декара и дружно с избата са ситуирани на 626 метра надморска височина, което по думите на шефът и основен енолог в „ Меди вали “ Стойчо Стоев ги прави най-високопланинските лозя в страната. Почвите и климатът в региона са удобни изключително за развъждането на бели сортове, уточни той, допълвайки, че във всички южни региони има проблеми поради стоплянето на времето – с ароматите, алкохолите и всички характерности, само че при тях ситуацията не е такова.
Винарната има и лозе в Северозападна България, където отглежда сортовете Вионие, Рондо, Каберне фран.
За момента „ Меди вали “ няма насаждения с български сортове, тъй като почвено-климатичните условия не го разрешават, само че изкупуват и работят с Мавруд, Мелник 55, Рубин, Гъмза. Към момента не винифицират български бели сортове, само че възнамеряват да презасадят част от масивите с бели сортове, измежду които ще има и локални такива. Това е подбудено от изменението на климата. Имат желание да засадят и червени локални сортове.
Най-емблематичното им вино и това, което продават най-добре е „ Велика България “, което е направено от четири български сорта – Рубин, Гъмза, Мавруд, Мелник. Името е израз на религия и респект към българските сортове, които не би трябвало да изкореняваме, а да възраждаме, акцентира Стоев.
Стойчо Стоев идва в избата през 2010 година дружно с Ивона Георгиева, която и към днешна дата продължава да е технолог на „ Меди вали “. Стоев акцентира, че това е една от първите мазета, която е обърнала внимание на българските сортове. Вярваме, че те имат капацитета да бъдат лицето на българското винопроизводство пред света, съобщи той.
По думите на Стоев последните три години са доста сложни за българското винопроизводство, доста мазета в Долината на Струма са отчели нулеви реколти. За тазгодишната годишна продукция той уточни, че е била тестване. Въпреки това имат очаквания, че ще произведат доста положителни виновност, като изключително видим е резултатът при алените сортове.
Месните сортове в Долината на Струма водят началото си от Широка мелнишка. Те са основани в опитната станция в Сандански, която към този момент не действа. Мелник 55 е 55-ата проба от серия кръстоски. Създадени са пробни лозя в землището на Сандански – Мелник 55, Мелник 1300 юбилеен, Мелник 82, Мелнишки рубин, Сандански мискет. Стоев си спомня, че през 1997-1999 година всички тези сортове, като се изключи Санданския мискет, са дошли за преправка дружно под името „ Мелник “. Хубавото на новото българско винарство е, че стартира търсенето и винификацията на обособените сортове, разяснява Стоев.
Следва едно напълно ново място на винената карта на Долината на Струма – „ Вила Монтевино “. Единият от притежателите Стоимен Горов описа, че мястото, което са избрали за реализирането на своята фантазия, е едно от дребното такива в горното течение на река Струма, с леко платовиден релеф и задоволително течение. Това го прави уместно освен за червени, а и за бели виновност, което дава отговор на концепцията им да създадат по-комплексно портфолио от артикули.
Територията на комплекса е към 200 декара, от които 100 са лозя. Останалото са парк, езера, ресторант, а в идващите няколко години следва да бъде издигнат и хотел. Сортовете, които отглеждат, са девет – базови и акценти. При белите базовите са Шардоне и Совиньон, а акцентите – Вионие и Пино гриджио. Базовите червени са Каберне и Мерло, а акцентите са Малбек, Пети вердо и Сира.
Започват да основават лозята през 2016 година и чакат те да покажат цялостния си капацитет в годишна продукция 2025. От 2024 година са създали пет типа вино в към 12 800 бутилки, които по думите на Горов сносно се продават в ресторанта им.
Концепцията на „ Вила Монтевино “ е да бъде място за преживявания на клиентите. Това е пренесено от лозята през избата до ресторанта. Не желаеме да бъдем единствено първокачествен ресторант, а да създадем място, където хората да дойдат поради природата и въздуха, да си създадат пикник. Затова комплексът е разграничен на разнообразни зони.
Друга част от концепцията е взаимната поддръжка на локалните производители. Според нас това е най-търсеното – да излезем от браздата на общоприетите неща, които се продават съвсем във всеки магазин, и да предложим на хората да опитат неща на локално равнище, сподели Горов.
Не отглеждат локални сортове, тъй като считат, че интернационалните са по-продаваеми. Шатото е основано за туризъм, не вършим индустриално произвеждане, чакаме 70 % от виновността, които произвеждаме, да бъдат осъществени на място.
Първият ден от обиколката завърши в една от първите мазета у нас, която стартира да предлага винен туризъм – „ Ува Нестум “ край Гоце Делчев. Избата стартира работа през 2009 година След това поетапно се появяват ресторантът, спортният център, паркът с езерата, а през 2016 година стартира да работи и хотелът.
Но семейство Билареви не стопира до такава степен, а построява плантация, в която отглежда разнородни животни. Следват касапница, зърнени култури за храна на животните, овошки, кошери. Фотоволтаична система върху покривите на складовете, с която покриват към 25 % от потреблението си на електрическа енергия.
Концепцията им е да са дребни, с цел да могат да управляват процеса. Когато направляваме процесите, можем да разчитаме на качество, съобщи създателят на винарната Иван Биларев. Вината им се продават главно на място, както и на няколко места в София и Варна. Нямаме дистрибуция, нямаме търговски представители, тъй като концепцията е хората да дойдат на място, да видят района, сподели Биларев. Концепцията им е обвързвана и с районната общественост – в случай че не могат да си произведат нещо, го набират от локални производители.
По думите му преди 1989 година на това място са се отглеждали доста лозя, само че всичко е било обвързвано с количество, не е могло да се изтъкне какво дава тероарът. Това си поставихме за цел и искахме да покажем на хората, които се интересуват от културата на виното, другия почерк, който дава мястото, изясни Биларев.
Отглеждат пет червени сорта – Рубин, Сира, Каберне совиньон, Каберне фран и Мерло. През 2020 година работата единствено с червени сортове им „ отеснява “ и стартират да винифицират Тамянка, която са засадили няколко години по-рано. Гроздето за останалите бели виновност, които вършат, купуват от доверени производители. Става въпрос за сортовете Совиньон блан, Алиготе, Шардоне, а от предходната година стартират да вършат и бяло вино от аления вид Рубин, което по думите на Биларев е доста сполучливо. Правят и Мавруд, който също купуват, тъй като при тях няма условия да узрее по този начин, както желаят. Годишно вършат към 20 000 бутилки вино, като половината е бяло и розе, а другата половина са червени виновност.
По думите на Биларев климатът се отразява – гроздето стартира да зрее по-рано, само че те са на 500 метра надморска височина, до момента в който при тези, които са на по-ниско, стартира доста по-рано и стресът е доста по-голям. Ние даже сме облагодетелствани от тази смяна, тъй като преди 15 години нашите червени сортове зрееха през октомври, а в този момент ги берем през септември, което ни устройва, сподели още той.
Цялото семейство работи – татко ми на 90 години още се занимава с лозята, сестра ми е основен технолог на избата, щерка ми е шеф на комплекса, описа Биларев.
Комплексът е дело на проектант Лило Попов, който с работата си печели премиите „ Архитектон 2015 “, „ Фасада на годината “ 2016 и „ Сграда на годината “ 2016. Ежегодно се организират пленери на водещи български художници и техните творби красят стените на хотела.
Вторият ден от обиколката на Долината на Струма ни води на друго емблематично място за района – „ Вила Мелник “. Основателят Никола Зикатанов описа, че е роден в прилежащото село Капатово, а виното е в кръвта му още преди да се роди. Решава да продължи традицията и да остави на децата си лозя и през 2004-2005 година засажда първите. В началото винифицират при сътрудници, а през 2011 година стартират строителството на винарната и през 2013 година идва ред на първата годишна продукция от нея.
Зикатанов описа, че наоколо до мястото, на което се намират те сега, към 1 век пр.н.е. е имало винарна към Римския сенат. От нея се е изнасяло вино за Рим, което потвърждават открити при разкопките плочи.
„ Вила Мелник “ разполага с към 350 декара лозя, половината от които са локални сортове. Когато стартира активност, аленото вино е на респект, по тази причина засаждат повече червени сортове. Сега пазарът малко се е обърнал и уголемяват лозята си с бели сортове. Не оставяме в забвение сортовете грозде, които са отколешна локална горделивост – Широка мелнишка, Керацуда, Мавруд, означи Зикатанов.
Широката мелнишка има пет патентовани „ деца “ червени сорта и едно бяло. Червените са Мелник 55, Мелник 1300 юбилеен, Руен, Мелник 82, Мелнишки рубин, а бялото – Сандански мискет. „ Вила Мелник “ е единствената винарна, която прави едносортово и купажно вино от всички тях. Тя е и единствената, която гледа Мавруд и Мелник на едно място. Винарната има също дребен имот, в който гледа Широка мелнишка чашовидно, като шубрак покрай земята. По този метод гроздето освен се нагрява от слънчевата светлина и зрее, а продължава да зрее даже и нощем от нажежения пясък, описа дъщерята на Никола Зикатанов Милица. По думите ѝ това малко лозе е доста мъчно за развъждане, тъй като всичко се прави на ръка, само че виното от него е доста особено. Гледат и интернационалните сортове – Каберне совиньон, Сира, Мерло, Пино ноар, Санджовезе, Вионие, Шардоне, Совиньон блан.
Произвеждат към 150 тона вино годишно, което е към 200 000 бутилки. От тях към 15 % изнасят в над 30 страни. В избата имат енотека – от всяка годишна продукция заделят по няколко бутилки, с цел да видят по какъв начин се развиват през годините. По думите на Зикатанов от ден на ден задграничните и българските туристи в локалните хотели търсят локални сортове виновност. Следващият им план е да създадат естествено пенливо вино в бутилки.
Докато учи в Съединени американски щати Зикатанов посещава разнообразни винарни и вижда, че те продават значителен % от производството си от място, а това, че винарните са отворени, построява повече доверие у клиентите. Така взема решение да създадат своята винарна отворена за визити. Макар да няма хотелска част, тя работи без почивен ден. Благодарение на това продават към една трета от количеството вино, което осъществят в страната, на място. Посетителите могат да изберат сред няколко разнообразни дегустационни пакета както любителски, по този начин и по-професионални.
Политиката на Зикатанови е да щадят природата, да вършат вино с минимално количество химикали и намеси. Желанието им да са пионери в екологични и енергоспестяващи правила ги кара да построят винарната залепена за хълма, с цел да употребяват неговата непрекъсната температура.
От 2024 година всички бели сортове и Каберне совиньон на „ Вила Мелник “ са Защитени наименования за генезис (ЗНП), а от 2025 година – всички сортове. Никола Зикатанов изясни, че Защитените географски инструкции (ЗГУ) в България са две – Дунавска низина и Тракийска равнина, в някои области има ЗНП. Едно от тях е ЗНП Мелник, което употребява и винарната. Тук почвите, климатичните особености, методът, по който отглеждаме лозята, са неповторими и по тази причина желаеме да подхожда на тях и на етикета напътствие, което да показва къде е отгледано и на кои условия дава отговор това вино, изясни Зикатанов. Той добави, че от тази година употребяват и ЗНП Хърсово единствено за Широка мелнишка. По думите му още преди 60-70 години се е открило, че в района на Хърсово и на Виногради изискванията за развъждане на сорта са най-хубави и качеството на виното от Широка мелнишка е най-високо. „ В България, за жалост, единствено последните четири-пет години стартират винарите, а и пазарът, да се усещат, че може по-високото качество да се отразява на етикета и да има система за надзор, която да го подсигурява. Затова много винарни вървят по този път и ние сме една от тях “, сподели Зикатанов, съгласно който болшинството още не са осъзнали значимостта на тези процедури.
Неминуемо се стига до тематиката за сериала „ Вина “. Когато се съгласихме да сме домакини на снимането на сериала, нямахме действителна визия какво да чакаме от това, само че ни хареса концепцията да има филм за вино, спомня си Зикатанов. Още след излъчването на първите епизоди стартират позитивните мнения. По думите на брачната половинка му Любка филмът се е отразил доста ползотворно на целия регион. Още след края на първия сезон общината е отчела 30 % растеж на туристическата такса, а след година е имало още едно нарастване.
По думите на Зикатанова, в случай че до неотдавна по-популярният вид е бил Мелник 55, то в последните години Широката мелнишка бележи голям напредък.
Следващата дестинация е винарна „ Орбелия “ край село Коларово, която стартира работа през 2013 година Собственикът Костадин Чорбаджийски описа, че имат към 250 декара лозя и създават 70 до 80 тона вино. Продават го под три марката – „ Орбелия “, „ Виа аристотелис “ и „ Резерва “. Вината „ Орбелия “ не отлежават в бъчви, „ Виа аристотелис “ отлежават в бъчвите към девет месеца, а „ Резерва “ – две години, като от последните вършат единствено към 2000 бутилки годишно. От няколко години вършат и шампанизирано вино (Пет-Нат). От всяка годишна продукция оставят по 12 бутилки, с цел да наблюдават качеството. Според технолозите, които пробват от тях, има виновност с капацитет за още повече отлежаване.
Българските сортове, които гледат, са Широка мелнишка, Мелник 55, Мелник 1300, Мелник 82, а интернационалните – Сира, Мерло, Каберне совиньон, Каберне фран.
По думите на Чорбаджийски процесът по възобновяване на лозята също е доста сложен, тъй като доста от тях са занемарени и унищожени. Затова огромна част от масивите с Широка мелнишка в техния регион ги няма. Той е съумял да купи към 20 декара такова лозе и последователно възвръща старите сортове. Смята, че това е силата на българското вино – локалните сортове. Въпреки това има интернационалните сортове, които доста добре порастват на наша почва, тъй че би трябвало да се пробва и с тях, означи Чорбаджийски.
Вторият ден от обиколката приключи край село Капатово, където се намира винарна „ Златен Рожен “. Тя разполага с 850 декара лозя, ситуирани в два масива. Този в село Капатово е с локалните сортове – Широка мелнишка, Мелник 55, Сандански мискет, Мелнишки рубин, а в село Левуново са интернационалните – Сира, Каберне совиньон, Каберне фран, Санджовезе, Мерло. Правят от 250 000 до 300 000 бутилки. Концентрирани са главно в продажбите в страната, като изнасят дребни количества в чужбина.
Вината се оферират в четири серии – „ Златен Рожен “, „ Паралел 41 “, Family reserve и Exclusive Lot. Във всяка серия има най-малко по едно бяло, розе и алено вино, с изключение на в най-високия клас – Exclusive Lot, в която са само червени виновност, отлежали в дъбови бъчви. „ Златен Рожен “ е единствената маза, която прави бяло вино от Широка мелнишка. Плановете са от идната година да вършат и пенливо вино от Сандански мискет.
Първите лозя са закупени през 2009 година, а първите виновност са бутилирани през 2014 година Междувременно се появява и дребен хотел, който се намира в село Рожен, в подножието на Роженския манастир. Винарната е отворена за дегустации от 2018 година
До избата се намира и единственият в България музей за ретро коли, в който все още има над 60 автомобила и 40 мотоциклета. Предстои му уголемение на площта и на експонатите.
Третият ден от винената обиколка стартира с „ Царството на Господ “, както назовават котловината, в която се намира винарна „ Капатово “. Заобиколена е от планини и се намира край село Зорница.
Собствениците на винарната стартират да изкупуват земите последователно от 1998 година Първоначално стартират с едно бяло и едно алено вино, само че целият план е да се вършат френски жанр виновност.
„ Капатово “ няма никакви типични за района сортове. Гледат от алените Сира, Пети Вердо, Примитиво, Марселан, Каринян, а от белите – Шардоне, Совиньон блан и Вионие. Портфолиото им е от четири купажни виновност и три едносортови.
Винарната разполага с 370 декара лозя и прави към 60 000 бутилки годишно, които продава най-вече на българския пазар. Няма индустриална база, винифицират в „ Дамяница “, само че за момента не имат намерение да вършат свое произвеждане. По-скоро считат да влагат в туризма. В тази връзка наоколо до лозята са отворили пет къщи за посетители. Имат също по този начин отворена дегустационна с панорама към цялата долина.
Непосредствено до „ Капатово “ се намира „ Зорница фемили естейт “, която стартира своята история преди девет години. Имението има лична плантация, градина, трюфелова гора, два ресторанта. Предлага първокласно настаняване за до 60 посетители, СПА с минерална вода. Избата е с потенциал не повече от 20 000 бутилки, които пласират главно на място, дребна част продават в магазин и няколко ресторанта в София.
Лозовите масиви са сред 50 и 60 декара. Повече от половината са засети със Сира, останалите сортове са Широка мелнишка, Гренаж, Марселан, Мурведър, Сензо, Мерло, Каберне совиньон, Каберне фран, Пети Вердо и единствено два бели – Вионие и Семийон, от които вършат десертно вино. Стараят се да поддържат до шест етикета непрекъснато всяка година, а останалото е според от годината. Широката мелнишка е единственият вид, чиито насаждения са на към 35 години, останалите лозя са на към 12-13 години. От Широката мелнишка вършат едвам 400-500 бутилки и те свършват доста бързо. Управителят на „ Зорница естейт “ Явор Киров показа наблюденията си, че сортът не е обичан на българите, само че въпреки всичко има своите последователи.
Над 60 % от храната, която оферират, е лично произвеждане – плодове, зеленчуци, сладка, сирена, кисело мляко, яйца, агнешко месо, свинско месо, мед и така нататък Правят и лична ракия.
От ден първи концепцията на мястото е да оставя чувство в хората за обединение с природата. В днешно време луксът се свързва с допустимо по-малко хора в близост, допустимо по-персонализирано отношение и качество на услугата, уточни Явор Киров и добави, че при тях всичко това е налице. Годишно посрещат сред 5000 и 6000 туристи. Все още българите са водещият им пазар за всевъзможен вид туризъм.
В избата на комплекса има 400 етикета. Сред тях е най-хубавото от района, от страната и от значими винени региони в света. Откакто сме разкрили имението, сме носители на документа Wine spectator за доста добра винена листа, което ни прави един от 1700 ресторанта в света, които го имат, описа Киров.
От лукса на „ Зорница “ се пренесохме в фамилната къща на „ Михови естейт “ в село Илинденци. Легендата за Илинденци е, че в миналото това е било дъното на море и от този момент са останали внушителните скални формирания.
Винарната разполага с 42 декара лозя, от които създава сред 25 000 и 30 000 бутилки годишно единствено от лично грозде. Продават единствено на българския пазар. Фокус са локалните сортове – Керацуда, Мелник 82, Широка мелнишка, Мелник 55, като в идващите години целят да запълнят цялата палитра от мелници с Мелнишки рубин и Сандански мискет. Някои от лозята на „ Михови “ са 45-годишни.
Петър Михов е едвам на 28 години, идва от семейство на лозари – четвърто потомство лозар, само че първият професионален енолог в рода. Той счита, че локалните сортове ще изведат страната ни на напред във времето пред международната аудитория и има вяра в техните капацитет и бъдеще.
От интернационалните сортове имат засадени Шардоне, Совиньон блан и Малбек. В желанието си да покажат друго естество от тях за първи път са пробвали работа по естествен способ, без нищо добавено.
Посоката им е натурално вино във връзка с винопроизводството, във връзка с лозята ще бъде стандартно. Целта е биологично, само че не и биодинамично, уточни Михов.
Винарната е отворена за визити. Михови създават част от храната, която оферират на гостите си, а останалата е от локални производители. Следващата им стъпка ще бъдат къщи за посетители.
За последната спирка останахме в Илинденци, където се е открила и „ Виа Верде “. Избата прави виновност от 2014-2015 година, само че е в лична винарна от 2023 година Към момента имат към 400 декара лозя, 200 от които са нови. Залагат на локалните сортове, само че имат много огромно сортово многообразие с концепцията да вършат опити. Това е нещото, което най-вече ни вълнува във виното, и подхождаме много креативен, описа собственичката Вероника Василева. Техният знак е водното конче, тъй като то е обвързвано с трансформацията, която търсят, с връзката с природата и развиването посредством творчество.
Част от лозята им са над село Илинденци – Сандански мискет, Керацуда, Мелник, Каберне совиньон, Каберне фран и Мерло, а до село Левуново са масивите с Вионие, Асиртико, Малбек, Мавруд, Мурведър, Сира, още веднъж Каберне совиньон и Каберне фран. Да имаш грозде от един вид на две разнообразни места е като да имаш два разнообразни типа грозде, изясни брачният партньор на Вероника Георги. По думите му това се дължи на другия тероар, поради който най-после излизат разнообразни виновност.
Макар в региона алените виновност да са по-популярни, при тях най-продаваното вино е Санданският мискет. По думите на Вероника Василева в региона на Илинденци сортът е доста по-различен, в сравнение с юг, поради огромната надморска височина и по-минералните почви.
Винарната приема гости за дегустации и е в развой на създаване на няколко стаи за настаняване.
Това са единствено към половината винарни в Долината на Струма и една дребна извадка за разнообразието, което предлага района.
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
„ Много е арна тая Широка мелнишка, тъй като можеш и от сабахлем да я пиеш “.
Долината на Струма е един от пионерите на винения туризъм у нас. С тази поръчка група публицисти потегли на тридневна обиколка на винарни от района. А самите те са доста разнообразни – от дребни фамилни къщи, през обширни поля с открити дегустационни, до първокласни комплекси.
Според Ивайло Катерски от Българската асоциация на винените експерти (БАВП), която стои зад организацията на обиколката, фундаментът на винения туризъм е партньорството сред избите. В това отношение Долината на Струма може да е за образец, защото е една от първите у нас, почнала да работи интензивно като общественост сред мазета с единна идея за развиване на винен туризъм.
Артефактите от района демонстрират, че още от антични времена той е обвързван с гроздето и виното, споделят производители от Долината на Струма, които не престават тази традиция.
Регионът си има запазена марка – сортът Мелник, който не може да узрее отвън Долината на Струма. Затова и съвсем всяка винарна в района работи с него.
За Широката мелнишка има доста митове – че е гъста, черна, можеш да я носиш в забрадка. Тя е по-скоро елегантна, считат винари, като споделят, че можеш да я пиеш даже от сутринта.
Първата спирка по пътя на виното в Югозападна България е „ Меди вали “. Винарната се намира по пътя за Рилския манастир, тъй че постоянно посреща посетители за дегустации. Посетителите са от близо и надалеч – от страни като Южна Корея, Япония, Съединени американски щати. Туристическият интерес е бил изключително огромен преди коронавирус пандемията, а в този момент се възвръща последователно след внезапния спад.
Избата стартира работа през 2008 година, а лозовите масиви са основани през 2004-2005 година Първо са засадени Шардоне и Траминер, два клона на Каберне и два клона на Мерло. През 2017 година към тези сортове се прибавят насаждения със Совиньон блан.
Лозовите масиви са 367 декара и дружно с избата са ситуирани на 626 метра надморска височина, което по думите на шефът и основен енолог в „ Меди вали “ Стойчо Стоев ги прави най-високопланинските лозя в страната. Почвите и климатът в региона са удобни изключително за развъждането на бели сортове, уточни той, допълвайки, че във всички южни региони има проблеми поради стоплянето на времето – с ароматите, алкохолите и всички характерности, само че при тях ситуацията не е такова.
Винарната има и лозе в Северозападна България, където отглежда сортовете Вионие, Рондо, Каберне фран.
За момента „ Меди вали “ няма насаждения с български сортове, тъй като почвено-климатичните условия не го разрешават, само че изкупуват и работят с Мавруд, Мелник 55, Рубин, Гъмза. Към момента не винифицират български бели сортове, само че възнамеряват да презасадят част от масивите с бели сортове, измежду които ще има и локални такива. Това е подбудено от изменението на климата. Имат желание да засадят и червени локални сортове.
Най-емблематичното им вино и това, което продават най-добре е „ Велика България “, което е направено от четири български сорта – Рубин, Гъмза, Мавруд, Мелник. Името е израз на религия и респект към българските сортове, които не би трябвало да изкореняваме, а да възраждаме, акцентира Стоев.
Стойчо Стоев идва в избата през 2010 година дружно с Ивона Георгиева, която и към днешна дата продължава да е технолог на „ Меди вали “. Стоев акцентира, че това е една от първите мазета, която е обърнала внимание на българските сортове. Вярваме, че те имат капацитета да бъдат лицето на българското винопроизводство пред света, съобщи той.
По думите на Стоев последните три години са доста сложни за българското винопроизводство, доста мазета в Долината на Струма са отчели нулеви реколти. За тазгодишната годишна продукция той уточни, че е била тестване. Въпреки това имат очаквания, че ще произведат доста положителни виновност, като изключително видим е резултатът при алените сортове.
Месните сортове в Долината на Струма водят началото си от Широка мелнишка. Те са основани в опитната станция в Сандански, която към този момент не действа. Мелник 55 е 55-ата проба от серия кръстоски. Създадени са пробни лозя в землището на Сандански – Мелник 55, Мелник 1300 юбилеен, Мелник 82, Мелнишки рубин, Сандански мискет. Стоев си спомня, че през 1997-1999 година всички тези сортове, като се изключи Санданския мискет, са дошли за преправка дружно под името „ Мелник “. Хубавото на новото българско винарство е, че стартира търсенето и винификацията на обособените сортове, разяснява Стоев.
Следва едно напълно ново място на винената карта на Долината на Струма – „ Вила Монтевино “. Единият от притежателите Стоимен Горов описа, че мястото, което са избрали за реализирането на своята фантазия, е едно от дребното такива в горното течение на река Струма, с леко платовиден релеф и задоволително течение. Това го прави уместно освен за червени, а и за бели виновност, което дава отговор на концепцията им да създадат по-комплексно портфолио от артикули.
Територията на комплекса е към 200 декара, от които 100 са лозя. Останалото са парк, езера, ресторант, а в идващите няколко години следва да бъде издигнат и хотел. Сортовете, които отглеждат, са девет – базови и акценти. При белите базовите са Шардоне и Совиньон, а акцентите – Вионие и Пино гриджио. Базовите червени са Каберне и Мерло, а акцентите са Малбек, Пети вердо и Сира.
Започват да основават лозята през 2016 година и чакат те да покажат цялостния си капацитет в годишна продукция 2025. От 2024 година са създали пет типа вино в към 12 800 бутилки, които по думите на Горов сносно се продават в ресторанта им.
Концепцията на „ Вила Монтевино “ е да бъде място за преживявания на клиентите. Това е пренесено от лозята през избата до ресторанта. Не желаеме да бъдем единствено първокачествен ресторант, а да създадем място, където хората да дойдат поради природата и въздуха, да си създадат пикник. Затова комплексът е разграничен на разнообразни зони.
Друга част от концепцията е взаимната поддръжка на локалните производители. Според нас това е най-търсеното – да излезем от браздата на общоприетите неща, които се продават съвсем във всеки магазин, и да предложим на хората да опитат неща на локално равнище, сподели Горов.
Не отглеждат локални сортове, тъй като считат, че интернационалните са по-продаваеми. Шатото е основано за туризъм, не вършим индустриално произвеждане, чакаме 70 % от виновността, които произвеждаме, да бъдат осъществени на място.
Първият ден от обиколката завърши в една от първите мазета у нас, която стартира да предлага винен туризъм – „ Ува Нестум “ край Гоце Делчев. Избата стартира работа през 2009 година След това поетапно се появяват ресторантът, спортният център, паркът с езерата, а през 2016 година стартира да работи и хотелът.
Но семейство Билареви не стопира до такава степен, а построява плантация, в която отглежда разнородни животни. Следват касапница, зърнени култури за храна на животните, овошки, кошери. Фотоволтаична система върху покривите на складовете, с която покриват към 25 % от потреблението си на електрическа енергия.
Концепцията им е да са дребни, с цел да могат да управляват процеса. Когато направляваме процесите, можем да разчитаме на качество, съобщи създателят на винарната Иван Биларев. Вината им се продават главно на място, както и на няколко места в София и Варна. Нямаме дистрибуция, нямаме търговски представители, тъй като концепцията е хората да дойдат на място, да видят района, сподели Биларев. Концепцията им е обвързвана и с районната общественост – в случай че не могат да си произведат нещо, го набират от локални производители.
По думите му преди 1989 година на това място са се отглеждали доста лозя, само че всичко е било обвързвано с количество, не е могло да се изтъкне какво дава тероарът. Това си поставихме за цел и искахме да покажем на хората, които се интересуват от културата на виното, другия почерк, който дава мястото, изясни Биларев.
Отглеждат пет червени сорта – Рубин, Сира, Каберне совиньон, Каберне фран и Мерло. През 2020 година работата единствено с червени сортове им „ отеснява “ и стартират да винифицират Тамянка, която са засадили няколко години по-рано. Гроздето за останалите бели виновност, които вършат, купуват от доверени производители. Става въпрос за сортовете Совиньон блан, Алиготе, Шардоне, а от предходната година стартират да вършат и бяло вино от аления вид Рубин, което по думите на Биларев е доста сполучливо. Правят и Мавруд, който също купуват, тъй като при тях няма условия да узрее по този начин, както желаят. Годишно вършат към 20 000 бутилки вино, като половината е бяло и розе, а другата половина са червени виновност.
По думите на Биларев климатът се отразява – гроздето стартира да зрее по-рано, само че те са на 500 метра надморска височина, до момента в който при тези, които са на по-ниско, стартира доста по-рано и стресът е доста по-голям. Ние даже сме облагодетелствани от тази смяна, тъй като преди 15 години нашите червени сортове зрееха през октомври, а в този момент ги берем през септември, което ни устройва, сподели още той.
Цялото семейство работи – татко ми на 90 години още се занимава с лозята, сестра ми е основен технолог на избата, щерка ми е шеф на комплекса, описа Биларев.
Комплексът е дело на проектант Лило Попов, който с работата си печели премиите „ Архитектон 2015 “, „ Фасада на годината “ 2016 и „ Сграда на годината “ 2016. Ежегодно се организират пленери на водещи български художници и техните творби красят стените на хотела.
Вторият ден от обиколката на Долината на Струма ни води на друго емблематично място за района – „ Вила Мелник “. Основателят Никола Зикатанов описа, че е роден в прилежащото село Капатово, а виното е в кръвта му още преди да се роди. Решава да продължи традицията и да остави на децата си лозя и през 2004-2005 година засажда първите. В началото винифицират при сътрудници, а през 2011 година стартират строителството на винарната и през 2013 година идва ред на първата годишна продукция от нея.
Зикатанов описа, че наоколо до мястото, на което се намират те сега, към 1 век пр.н.е. е имало винарна към Римския сенат. От нея се е изнасяло вино за Рим, което потвърждават открити при разкопките плочи.
„ Вила Мелник “ разполага с към 350 декара лозя, половината от които са локални сортове. Когато стартира активност, аленото вино е на респект, по тази причина засаждат повече червени сортове. Сега пазарът малко се е обърнал и уголемяват лозята си с бели сортове. Не оставяме в забвение сортовете грозде, които са отколешна локална горделивост – Широка мелнишка, Керацуда, Мавруд, означи Зикатанов.
Широката мелнишка има пет патентовани „ деца “ червени сорта и едно бяло. Червените са Мелник 55, Мелник 1300 юбилеен, Руен, Мелник 82, Мелнишки рубин, а бялото – Сандански мискет. „ Вила Мелник “ е единствената винарна, която прави едносортово и купажно вино от всички тях. Тя е и единствената, която гледа Мавруд и Мелник на едно място. Винарната има също дребен имот, в който гледа Широка мелнишка чашовидно, като шубрак покрай земята. По този метод гроздето освен се нагрява от слънчевата светлина и зрее, а продължава да зрее даже и нощем от нажежения пясък, описа дъщерята на Никола Зикатанов Милица. По думите ѝ това малко лозе е доста мъчно за развъждане, тъй като всичко се прави на ръка, само че виното от него е доста особено. Гледат и интернационалните сортове – Каберне совиньон, Сира, Мерло, Пино ноар, Санджовезе, Вионие, Шардоне, Совиньон блан.
Произвеждат към 150 тона вино годишно, което е към 200 000 бутилки. От тях към 15 % изнасят в над 30 страни. В избата имат енотека – от всяка годишна продукция заделят по няколко бутилки, с цел да видят по какъв начин се развиват през годините. По думите на Зикатанов от ден на ден задграничните и българските туристи в локалните хотели търсят локални сортове виновност. Следващият им план е да създадат естествено пенливо вино в бутилки.
Докато учи в Съединени американски щати Зикатанов посещава разнообразни винарни и вижда, че те продават значителен % от производството си от място, а това, че винарните са отворени, построява повече доверие у клиентите. Така взема решение да създадат своята винарна отворена за визити. Макар да няма хотелска част, тя работи без почивен ден. Благодарение на това продават към една трета от количеството вино, което осъществят в страната, на място. Посетителите могат да изберат сред няколко разнообразни дегустационни пакета както любителски, по този начин и по-професионални.
Политиката на Зикатанови е да щадят природата, да вършат вино с минимално количество химикали и намеси. Желанието им да са пионери в екологични и енергоспестяващи правила ги кара да построят винарната залепена за хълма, с цел да употребяват неговата непрекъсната температура.
От 2024 година всички бели сортове и Каберне совиньон на „ Вила Мелник “ са Защитени наименования за генезис (ЗНП), а от 2025 година – всички сортове. Никола Зикатанов изясни, че Защитените географски инструкции (ЗГУ) в България са две – Дунавска низина и Тракийска равнина, в някои области има ЗНП. Едно от тях е ЗНП Мелник, което употребява и винарната. Тук почвите, климатичните особености, методът, по който отглеждаме лозята, са неповторими и по тази причина желаеме да подхожда на тях и на етикета напътствие, което да показва къде е отгледано и на кои условия дава отговор това вино, изясни Зикатанов. Той добави, че от тази година употребяват и ЗНП Хърсово единствено за Широка мелнишка. По думите му още преди 60-70 години се е открило, че в района на Хърсово и на Виногради изискванията за развъждане на сорта са най-хубави и качеството на виното от Широка мелнишка е най-високо. „ В България, за жалост, единствено последните четири-пет години стартират винарите, а и пазарът, да се усещат, че може по-високото качество да се отразява на етикета и да има система за надзор, която да го подсигурява. Затова много винарни вървят по този път и ние сме една от тях “, сподели Зикатанов, съгласно който болшинството още не са осъзнали значимостта на тези процедури.
Неминуемо се стига до тематиката за сериала „ Вина “. Когато се съгласихме да сме домакини на снимането на сериала, нямахме действителна визия какво да чакаме от това, само че ни хареса концепцията да има филм за вино, спомня си Зикатанов. Още след излъчването на първите епизоди стартират позитивните мнения. По думите на брачната половинка му Любка филмът се е отразил доста ползотворно на целия регион. Още след края на първия сезон общината е отчела 30 % растеж на туристическата такса, а след година е имало още едно нарастване.
По думите на Зикатанова, в случай че до неотдавна по-популярният вид е бил Мелник 55, то в последните години Широката мелнишка бележи голям напредък.
Следващата дестинация е винарна „ Орбелия “ край село Коларово, която стартира работа през 2013 година Собственикът Костадин Чорбаджийски описа, че имат към 250 декара лозя и създават 70 до 80 тона вино. Продават го под три марката – „ Орбелия “, „ Виа аристотелис “ и „ Резерва “. Вината „ Орбелия “ не отлежават в бъчви, „ Виа аристотелис “ отлежават в бъчвите към девет месеца, а „ Резерва “ – две години, като от последните вършат единствено към 2000 бутилки годишно. От няколко години вършат и шампанизирано вино (Пет-Нат). От всяка годишна продукция оставят по 12 бутилки, с цел да наблюдават качеството. Според технолозите, които пробват от тях, има виновност с капацитет за още повече отлежаване.
Българските сортове, които гледат, са Широка мелнишка, Мелник 55, Мелник 1300, Мелник 82, а интернационалните – Сира, Мерло, Каберне совиньон, Каберне фран.
По думите на Чорбаджийски процесът по възобновяване на лозята също е доста сложен, тъй като доста от тях са занемарени и унищожени. Затова огромна част от масивите с Широка мелнишка в техния регион ги няма. Той е съумял да купи към 20 декара такова лозе и последователно възвръща старите сортове. Смята, че това е силата на българското вино – локалните сортове. Въпреки това има интернационалните сортове, които доста добре порастват на наша почва, тъй че би трябвало да се пробва и с тях, означи Чорбаджийски.
Вторият ден от обиколката приключи край село Капатово, където се намира винарна „ Златен Рожен “. Тя разполага с 850 декара лозя, ситуирани в два масива. Този в село Капатово е с локалните сортове – Широка мелнишка, Мелник 55, Сандански мискет, Мелнишки рубин, а в село Левуново са интернационалните – Сира, Каберне совиньон, Каберне фран, Санджовезе, Мерло. Правят от 250 000 до 300 000 бутилки. Концентрирани са главно в продажбите в страната, като изнасят дребни количества в чужбина.
Вината се оферират в четири серии – „ Златен Рожен “, „ Паралел 41 “, Family reserve и Exclusive Lot. Във всяка серия има най-малко по едно бяло, розе и алено вино, с изключение на в най-високия клас – Exclusive Lot, в която са само червени виновност, отлежали в дъбови бъчви. „ Златен Рожен “ е единствената маза, която прави бяло вино от Широка мелнишка. Плановете са от идната година да вършат и пенливо вино от Сандански мискет.
Първите лозя са закупени през 2009 година, а първите виновност са бутилирани през 2014 година Междувременно се появява и дребен хотел, който се намира в село Рожен, в подножието на Роженския манастир. Винарната е отворена за дегустации от 2018 година
До избата се намира и единственият в България музей за ретро коли, в който все още има над 60 автомобила и 40 мотоциклета. Предстои му уголемение на площта и на експонатите.
Третият ден от винената обиколка стартира с „ Царството на Господ “, както назовават котловината, в която се намира винарна „ Капатово “. Заобиколена е от планини и се намира край село Зорница.
Собствениците на винарната стартират да изкупуват земите последователно от 1998 година Първоначално стартират с едно бяло и едно алено вино, само че целият план е да се вършат френски жанр виновност.
„ Капатово “ няма никакви типични за района сортове. Гледат от алените Сира, Пети Вердо, Примитиво, Марселан, Каринян, а от белите – Шардоне, Совиньон блан и Вионие. Портфолиото им е от четири купажни виновност и три едносортови.
Винарната разполага с 370 декара лозя и прави към 60 000 бутилки годишно, които продава най-вече на българския пазар. Няма индустриална база, винифицират в „ Дамяница “, само че за момента не имат намерение да вършат свое произвеждане. По-скоро считат да влагат в туризма. В тази връзка наоколо до лозята са отворили пет къщи за посетители. Имат също по този начин отворена дегустационна с панорама към цялата долина.
Непосредствено до „ Капатово “ се намира „ Зорница фемили естейт “, която стартира своята история преди девет години. Имението има лична плантация, градина, трюфелова гора, два ресторанта. Предлага първокласно настаняване за до 60 посетители, СПА с минерална вода. Избата е с потенциал не повече от 20 000 бутилки, които пласират главно на място, дребна част продават в магазин и няколко ресторанта в София.
Лозовите масиви са сред 50 и 60 декара. Повече от половината са засети със Сира, останалите сортове са Широка мелнишка, Гренаж, Марселан, Мурведър, Сензо, Мерло, Каберне совиньон, Каберне фран, Пети Вердо и единствено два бели – Вионие и Семийон, от които вършат десертно вино. Стараят се да поддържат до шест етикета непрекъснато всяка година, а останалото е според от годината. Широката мелнишка е единственият вид, чиито насаждения са на към 35 години, останалите лозя са на към 12-13 години. От Широката мелнишка вършат едвам 400-500 бутилки и те свършват доста бързо. Управителят на „ Зорница естейт “ Явор Киров показа наблюденията си, че сортът не е обичан на българите, само че въпреки всичко има своите последователи.
Над 60 % от храната, която оферират, е лично произвеждане – плодове, зеленчуци, сладка, сирена, кисело мляко, яйца, агнешко месо, свинско месо, мед и така нататък Правят и лична ракия.
От ден първи концепцията на мястото е да оставя чувство в хората за обединение с природата. В днешно време луксът се свързва с допустимо по-малко хора в близост, допустимо по-персонализирано отношение и качество на услугата, уточни Явор Киров и добави, че при тях всичко това е налице. Годишно посрещат сред 5000 и 6000 туристи. Все още българите са водещият им пазар за всевъзможен вид туризъм.
В избата на комплекса има 400 етикета. Сред тях е най-хубавото от района, от страната и от значими винени региони в света. Откакто сме разкрили имението, сме носители на документа Wine spectator за доста добра винена листа, което ни прави един от 1700 ресторанта в света, които го имат, описа Киров.
От лукса на „ Зорница “ се пренесохме в фамилната къща на „ Михови естейт “ в село Илинденци. Легендата за Илинденци е, че в миналото това е било дъното на море и от този момент са останали внушителните скални формирания.
Винарната разполага с 42 декара лозя, от които създава сред 25 000 и 30 000 бутилки годишно единствено от лично грозде. Продават единствено на българския пазар. Фокус са локалните сортове – Керацуда, Мелник 82, Широка мелнишка, Мелник 55, като в идващите години целят да запълнят цялата палитра от мелници с Мелнишки рубин и Сандански мискет. Някои от лозята на „ Михови “ са 45-годишни.
Петър Михов е едвам на 28 години, идва от семейство на лозари – четвърто потомство лозар, само че първият професионален енолог в рода. Той счита, че локалните сортове ще изведат страната ни на напред във времето пред международната аудитория и има вяра в техните капацитет и бъдеще.
От интернационалните сортове имат засадени Шардоне, Совиньон блан и Малбек. В желанието си да покажат друго естество от тях за първи път са пробвали работа по естествен способ, без нищо добавено.
Посоката им е натурално вино във връзка с винопроизводството, във връзка с лозята ще бъде стандартно. Целта е биологично, само че не и биодинамично, уточни Михов.
Винарната е отворена за визити. Михови създават част от храната, която оферират на гостите си, а останалата е от локални производители. Следващата им стъпка ще бъдат къщи за посетители.
За последната спирка останахме в Илинденци, където се е открила и „ Виа Верде “. Избата прави виновност от 2014-2015 година, само че е в лична винарна от 2023 година Към момента имат към 400 декара лозя, 200 от които са нови. Залагат на локалните сортове, само че имат много огромно сортово многообразие с концепцията да вършат опити. Това е нещото, което най-вече ни вълнува във виното, и подхождаме много креативен, описа собственичката Вероника Василева. Техният знак е водното конче, тъй като то е обвързвано с трансформацията, която търсят, с връзката с природата и развиването посредством творчество.
Част от лозята им са над село Илинденци – Сандански мискет, Керацуда, Мелник, Каберне совиньон, Каберне фран и Мерло, а до село Левуново са масивите с Вионие, Асиртико, Малбек, Мавруд, Мурведър, Сира, още веднъж Каберне совиньон и Каберне фран. Да имаш грозде от един вид на две разнообразни места е като да имаш два разнообразни типа грозде, изясни брачният партньор на Вероника Георги. По думите му това се дължи на другия тероар, поради който най-после излизат разнообразни виновност.
Макар в региона алените виновност да са по-популярни, при тях най-продаваното вино е Санданският мискет. По думите на Вероника Василева в региона на Илинденци сортът е доста по-различен, в сравнение с юг, поради огромната надморска височина и по-минералните почви.
Винарната приема гости за дегустации и е в развой на създаване на няколко стаи за настаняване.
Това са единствено към половината винарни в Долината на Струма и една дребна извадка за разнообразието, което предлага района.
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ