„Стършел“ гостува на ДЕБАТИ: На лов за шарани в Белене – най-скъпият рибарник в света
Сподели
„ Гьол ” – по този начин преди десетина години Бойко Борисов, тогава министър председател, назова площадката на АЕЦ „ Белене ”.
А в един мочур какво да се развъди – жаби и шарани. За толкоз години – 44, откогато го има обектът, шараните би трябвало много да са наедрели.
Сега Бойко Борисов, въпреки и към този момент да не е министър председател, си нарами такъмите и дружно с Атанас Зафиров, съдружния му сътрудник от Българска социалистическа партия, потеглиха на лов на риба в гьола на Белене. Но преди този момент хвърлиха захранка на електоралните кротушки, които мълчат като риби. Пред онемелия народ двамата риболовци оповестиха тържествено решението си да не се продават двата остарели съветски нуклеарни реактора за АЕЦ-а на украинците – единствените претенденти да купят това остаряло желязо. Украинската страна освен бе подготвена да купи реакторите, а и оферираше добра цена – 600 милиона евро. Даже имаше и решение на нашия парламент за договаряния по договорката. Преговори се обсъждаха и в украинската Рада.
Но великите ни ръководещи, въпреки към този момент да се пишат тръмписти, не владеят „ изкуството на договорката ” като идола им Тръмп. Или по-точно, владеят изкуството на неприятната договорка. За следващ път те демонстрираха на цялостен народ какво значи неприятна договорка.
Вече четири десетилетия планът АЕЦ „ Белене ” ту се стартира с фанфари, ту се замразява. Не можем към този момент да преброим какъв брой „ първи копки ” и какъв брой „ замразявания ” бяха направени от разнообразни държавни управления и разнообразни министър председатели. През тия години в площадката край Белене потънаха милиарди на българския поданик. Потънаха освен в площадката, а и в частни джобове – към гьола с шараните много политици и нуклеарни специалисти направиха своя добър финансов улов.
Строителството на АЕЦ „ Белене ” поначало си е съветска концепция – техните компании си имат непокътнато място в нашата енергетика, както и лоби измежду политиците ни – най-много измежду тия от Българска социалистическа партия. Да не забравяме, че и Р.Овч., някогашен министър на енергетиката, и Таско Ерменков, настоящ член на енергийния регулатор, са съветски ученици и открити бранители на кремълските ползи.
Но и самият Бойко Борисов си е правилен реализатор на съветските енергийни планове – да припомняме ли с каква подготвеност прекара газовия „ поток ” през наша територия, та по този начин оказа помощ на Путин да стартира войната си в Украйна. Сега Борисов отново играе казачок по съветската свирка, угаждайки на съдружния си сътрудник Атанас Зафиров, ръководител на Българска социалистическа партия и зам.премиер в държавното управление на премиера Желязков. Защо двамата, до наскоро съперници, внезапно се сдушиха и по този начин небрежно осуетиха договорката по продажбата на реакторите? Най-вероятно от Москва са им дали знак, че са срещу да продаваме на украинците старите си реактори. Въпреки че тия реактори са си наши, ние си ги платихме като попове на съветската страна, съгласно заробващи клаузи в подписаните контракти. И ни осъдиха на интернационален арбитраж.
Платихме ги на руснаците, а те ни ги доставиха, с цел да ръждясват на площадката в Белене. Ясно е, че в никакъв случай няма да влязат в приложимост – съгласно някогашен шеф на АЕЦ „ Козлодуй ” това съоръжение е едвам 10 на 100 от нужното за една централа. Липсват ни останалите 90 на 100. Да не приказваме, че за централата в Белене липсват още доста неща – най-много инфраструктура и служащи с нужното обучение и подготовка. Няма и най-важното – милиардите за градежа, както и частен вложител.
Провалената продажба на реакторите в този момент ощети страната с милиард и двеста милиона. Тия пари можеха да закърпят някоя дупка в дантеления бюджет.
А министър председателят Росен Желязков не сподели и дума за пропадналата договорка – мълчи си като безгласна писмен знак. Каквато си е в действителност.
Нататък какво следва – ненужното съоръжение ще продължи да седи на склад пет-десет години, до момента в който напълно се скапе, и най-после ще отиде за скраб. Пълна скраб, като всичко в държавата…
А до тогава държавниците Борисов и Зафиров могат да ловят шарани в гьола на Белене и да дават обещание на електоралните риби ярко атомно бъдеще с централа, която в никакъв случай няма да бъде издигната.
М. Вешим
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
„ Гьол ” – по този начин преди десетина години Бойко Борисов, тогава министър председател, назова площадката на АЕЦ „ Белене ”.
А в един мочур какво да се развъди – жаби и шарани. За толкоз години – 44, откогато го има обектът, шараните би трябвало много да са наедрели.
Сега Бойко Борисов, въпреки и към този момент да не е министър председател, си нарами такъмите и дружно с Атанас Зафиров, съдружния му сътрудник от Българска социалистическа партия, потеглиха на лов на риба в гьола на Белене. Но преди този момент хвърлиха захранка на електоралните кротушки, които мълчат като риби. Пред онемелия народ двамата риболовци оповестиха тържествено решението си да не се продават двата остарели съветски нуклеарни реактора за АЕЦ-а на украинците – единствените претенденти да купят това остаряло желязо. Украинската страна освен бе подготвена да купи реакторите, а и оферираше добра цена – 600 милиона евро. Даже имаше и решение на нашия парламент за договаряния по договорката. Преговори се обсъждаха и в украинската Рада.
Но великите ни ръководещи, въпреки към този момент да се пишат тръмписти, не владеят „ изкуството на договорката ” като идола им Тръмп. Или по-точно, владеят изкуството на неприятната договорка. За следващ път те демонстрираха на цялостен народ какво значи неприятна договорка.
Вече четири десетилетия планът АЕЦ „ Белене ” ту се стартира с фанфари, ту се замразява. Не можем към този момент да преброим какъв брой „ първи копки ” и какъв брой „ замразявания ” бяха направени от разнообразни държавни управления и разнообразни министър председатели. През тия години в площадката край Белене потънаха милиарди на българския поданик. Потънаха освен в площадката, а и в частни джобове – към гьола с шараните много политици и нуклеарни специалисти направиха своя добър финансов улов.
Строителството на АЕЦ „ Белене ” поначало си е съветска концепция – техните компании си имат непокътнато място в нашата енергетика, както и лоби измежду политиците ни – най-много измежду тия от Българска социалистическа партия. Да не забравяме, че и Р.Овч., някогашен министър на енергетиката, и Таско Ерменков, настоящ член на енергийния регулатор, са съветски ученици и открити бранители на кремълските ползи.
Но и самият Бойко Борисов си е правилен реализатор на съветските енергийни планове – да припомняме ли с каква подготвеност прекара газовия „ поток ” през наша територия, та по този начин оказа помощ на Путин да стартира войната си в Украйна. Сега Борисов отново играе казачок по съветската свирка, угаждайки на съдружния си сътрудник Атанас Зафиров, ръководител на Българска социалистическа партия и зам.премиер в държавното управление на премиера Желязков. Защо двамата, до наскоро съперници, внезапно се сдушиха и по този начин небрежно осуетиха договорката по продажбата на реакторите? Най-вероятно от Москва са им дали знак, че са срещу да продаваме на украинците старите си реактори. Въпреки че тия реактори са си наши, ние си ги платихме като попове на съветската страна, съгласно заробващи клаузи в подписаните контракти. И ни осъдиха на интернационален арбитраж.
Платихме ги на руснаците, а те ни ги доставиха, с цел да ръждясват на площадката в Белене. Ясно е, че в никакъв случай няма да влязат в приложимост – съгласно някогашен шеф на АЕЦ „ Козлодуй ” това съоръжение е едвам 10 на 100 от нужното за една централа. Липсват ни останалите 90 на 100. Да не приказваме, че за централата в Белене липсват още доста неща – най-много инфраструктура и служащи с нужното обучение и подготовка. Няма и най-важното – милиардите за градежа, както и частен вложител.
Провалената продажба на реакторите в този момент ощети страната с милиард и двеста милиона. Тия пари можеха да закърпят някоя дупка в дантеления бюджет.
А министър председателят Росен Желязков не сподели и дума за пропадналата договорка – мълчи си като безгласна писмен знак. Каквато си е в действителност.
Нататък какво следва – ненужното съоръжение ще продължи да седи на склад пет-десет години, до момента в който напълно се скапе, и най-после ще отиде за скраб. Пълна скраб, като всичко в държавата…
А до тогава държавниците Борисов и Зафиров могат да ловят шарани в гьола на Белене и да дават обещание на електоралните риби ярко атомно бъдеще с централа, която в никакъв случай няма да бъде издигната.
М. Вешим
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ