dВЕРСИЯ - да се намесиш в проблема
Списание dВЕРСИЯ съществува от 2015 година като идейна платформа за критическа лява журналистика. Списанието се концентрира върху рецензия на обществените и класовите неравенства, въпросите на лявата политическа доктрина в цялостното й разнообразие и предлага аналитично пространство за разискването на различни на капиталистическия свят модели.
dВЕРСИЯ всяка година издава електронни и печатни издания със обществени, политически и културни разбори, снимка и непопулярни гледни точки. Създава я колектив от деятели, студенти, обучители, откриватели, публицисти, дизайнери. Това е самостоятелна общественост, която се устоя най-вече от дарения на читатели и съидейници. В редколегията са Рая Апостолова, Иван В. Бакалов, Петър Банков, Неда Генова, Калина Дренска, Станислав Додов, Боряна Красимирова, Константин Георгиев.
От 2015 година dВЕРСИЯ се случва с помощта на безчет часове непринуден труд и желанието на създателите да се намесят в проблематиката на разнообразни обществени, политически и културни действителности. И да опишат за маргиналните, изключените, невидимите хора, идентичности и визии за живота дружно.
По-долу предлагаме фрагменти от уводната част на два сборника: „ Социализъм: презареждане “ (2021) и „ А може, по-иначе може… Утопии и коренно въображение “ (2025).
„ Социализъм: презареждане “
Да презаредим социализма значи да се отнесем сериозно към методите и времената, в които живеем, и на първо място към неравенствата на сегашното, коренно скъсвайки с възпроизводството им. Да презаредиш социализма също значи да произведеш и развиеш неодобрение. Целта на презареждането на социализма не е да укроти капитализма, а да го срине радикално […] Тази цел може и да е била потискана и омаломощавана, само че идейното? осъвременяване и напасване към сегашния миг приказва единствено едно: битката за по-добър и обективен живот надмогва репресивните капани на идеолозите на капитализма. Реставрацията на капитализма в Източна Европа не съумя да убеди масите, че свободният пазар е панацеята за справедливост; не съумя и да ни убеди, че през днешния ден сме по-политически свободни, в сравнение с преди повече от 30 години. Напротив, хората са все по-бедни, по-болни, по-уплашени, по-несигурни. В колектива зад сегашния алманах – списанието за самостоятелни леви политически и обществени разбори dВЕРСИЯ – отхвърляме да мислим „ сриването “ на социалистическите режими в Източна Европа като завършек на социалистическите битки или пък като доказателство за идейното превъзходство на демократичната философия. Напротив, мислим го като историческата нужда пред очертаването на по-премислени социалистически хоризонти. Но с цел да очертаем социалистическото бъдеще, залогът е да се обърнем критически и към неговото минало и да почерпим от неговия опит [...]
„ А може, по-иначе може… Утопии и коренно въображение “ /> Преследването на химера посредством впрягането на коренно въображение в нови форми на политическо взаимоотношение не е въпрос на нереални размисли в свободното време. Напротив, основаването на групова химера е единственият отговор на допустимо най-непосредствения и базов въпрос: кой има право на живот в късния капитализъм? „ Утопия “ в този смисъл не е просто концепция, а процедура, в която подчинените групи работят по този начин, като че ли животът им има смисъл и е от голяма важност, без значение от всички условни рефлекси. „ Утопия “ е съпротивителна процедура, посредством която се оспорва утвърждаваното от ръководещите групи разбиране, че животът ни е функционалност на възпроизводството на тяхната власт, че животът ни е на заем. Независимо дали става дума за животи, премазани от козирката на ремонтирана гара, изпепелени в неподготвено нощно заведение, смазани на тротоар или пешеходна пътека, смелени в месомелачката на войната, изхабявани бързо и безпощадно в трудовата употреба или просто непризнати за съществуващи, равносметката е, че в капиталистическите общества, в които битуваме, цената на нашите животи е обезценена до прекаленост. Докато се надяваме, че това не ни визира и че въпреки всичко там някъде има някой различен, чийто живот е даже по-евтин, се движим слепешком към гибелта. И колкото по-дълго оставаме глухи за гласовете на тези, които към този момент са там, толкоз повече самите ние губим гласовете си. И когато пристигна и нашият ред, също никой няма да чуе и никой няма да разбере. Но именно пред лицето на гибелта желанието за живот е най-силно. Именно там излиза наяве, че „ може, по-иначе може “. Утопията в този смисъл е базов ентусиазъм за живот.
dВЕРСИЯ всяка година издава електронни и печатни издания със обществени, политически и културни разбори, снимка и непопулярни гледни точки. Създава я колектив от деятели, студенти, обучители, откриватели, публицисти, дизайнери. Това е самостоятелна общественост, която се устоя най-вече от дарения на читатели и съидейници. В редколегията са Рая Апостолова, Иван В. Бакалов, Петър Банков, Неда Генова, Калина Дренска, Станислав Додов, Боряна Красимирова, Константин Георгиев.
От 2015 година dВЕРСИЯ се случва с помощта на безчет часове непринуден труд и желанието на създателите да се намесят в проблематиката на разнообразни обществени, политически и културни действителности. И да опишат за маргиналните, изключените, невидимите хора, идентичности и визии за живота дружно.
По-долу предлагаме фрагменти от уводната част на два сборника: „ Социализъм: презареждане “ (2021) и „ А може, по-иначе може… Утопии и коренно въображение “ (2025).
„ Социализъм: презареждане “
Да презаредим социализма значи да се отнесем сериозно към методите и времената, в които живеем, и на първо място към неравенствата на сегашното, коренно скъсвайки с възпроизводството им. Да презаредиш социализма също значи да произведеш и развиеш неодобрение. Целта на презареждането на социализма не е да укроти капитализма, а да го срине радикално […] Тази цел може и да е била потискана и омаломощавана, само че идейното? осъвременяване и напасване към сегашния миг приказва единствено едно: битката за по-добър и обективен живот надмогва репресивните капани на идеолозите на капитализма. Реставрацията на капитализма в Източна Европа не съумя да убеди масите, че свободният пазар е панацеята за справедливост; не съумя и да ни убеди, че през днешния ден сме по-политически свободни, в сравнение с преди повече от 30 години. Напротив, хората са все по-бедни, по-болни, по-уплашени, по-несигурни. В колектива зад сегашния алманах – списанието за самостоятелни леви политически и обществени разбори dВЕРСИЯ – отхвърляме да мислим „ сриването “ на социалистическите режими в Източна Европа като завършек на социалистическите битки или пък като доказателство за идейното превъзходство на демократичната философия. Напротив, мислим го като историческата нужда пред очертаването на по-премислени социалистически хоризонти. Но с цел да очертаем социалистическото бъдеще, залогът е да се обърнем критически и към неговото минало и да почерпим от неговия опит [...]
„ А може, по-иначе може… Утопии и коренно въображение “ /> Преследването на химера посредством впрягането на коренно въображение в нови форми на политическо взаимоотношение не е въпрос на нереални размисли в свободното време. Напротив, основаването на групова химера е единственият отговор на допустимо най-непосредствения и базов въпрос: кой има право на живот в късния капитализъм? „ Утопия “ в този смисъл не е просто концепция, а процедура, в която подчинените групи работят по този начин, като че ли животът им има смисъл и е от голяма важност, без значение от всички условни рефлекси. „ Утопия “ е съпротивителна процедура, посредством която се оспорва утвърждаваното от ръководещите групи разбиране, че животът ни е функционалност на възпроизводството на тяхната власт, че животът ни е на заем. Независимо дали става дума за животи, премазани от козирката на ремонтирана гара, изпепелени в неподготвено нощно заведение, смазани на тротоар или пешеходна пътека, смелени в месомелачката на войната, изхабявани бързо и безпощадно в трудовата употреба или просто непризнати за съществуващи, равносметката е, че в капиталистическите общества, в които битуваме, цената на нашите животи е обезценена до прекаленост. Докато се надяваме, че това не ни визира и че въпреки всичко там някъде има някой различен, чийто живот е даже по-евтин, се движим слепешком към гибелта. И колкото по-дълго оставаме глухи за гласовете на тези, които към този момент са там, толкоз повече самите ние губим гласовете си. И когато пристигна и нашият ред, също никой няма да чуе и никой няма да разбере. Но именно пред лицето на гибелта желанието за живот е най-силно. Именно там излиза наяве, че „ може, по-иначе може “. Утопията в този смисъл е базов ентусиазъм за живот.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ