Въпрос на навик. Малките промени, които водят до по-екосъобразен живот
Списъкът с нещата, които е трансформирала в живота си, с цел да бъде той по-екосъобразен, е дълъг. За нея това е част от всекидневието ѝ, а всичко стартира с нещо малко – разделното събиране на отпадък. Какво не знаем за методите да пазим природата?
Да изключиш тока или да спреш водата, когато не ги ползваш? Едва ли това ще избави света. Наталиа обаче не мисли по този начин.
" Когато вие го вършиме и съседът ви също, а и другият ви комшия, по този начин околната среда ще се опази ", споделя тя.
Наталиа Атанасова е студентка в специалността " Екология " . Тя стартира да рециклира боклуци преди няколко години, когато нейна съквартирантка я учи по какъв начин.
Днес пести сила у дома, а из града се придвижва пешком или с градския превоз, избира храната ѝ да е сезонна, без пестициди и локална.
Освен това не употребява пластмаси за еднократна приложимост - постоянно носи със себе си железни вилица и лъжица и стъклена бутилка за вода. Това са единствено част от нещата, които тя прави, с цел да бъде животът ѝ по-екосъобразен.
" Това е въпрос на табиет, който самичък би трябвало да си изградиш ", споделя тя.
2023 е година, белязана от суша, горещи температури и пожари. По данни на Организация на обединените нации в интервала от 2000-2019 година са регистрирани 7348 огромни бедствия, които са лишили живота на 1,23 милиона души . Спрямо предходното десетилетие бедствията са съвсем двойно повече.
Обяснението в огромната си част е обвързвано с повишаването на броя на обвързваните с климата катаклизми и рискови метеорологични феномени.
На фона на Китай и Съединени американски щати , двете най-големи стопански системи в света, приносът на България за климатичните промени може да наподобява дребен, а на хората в нея още повече, само че съгласно специалиста по екология и ръководител на платформата MOVE.BG Саша Безуханова всеки един човек може да способства за възстановяване на обстановката.
“Ние живеем, експлоатирайки повече, в сравнение с планетата е способна да възвърне. Всеки един от нас има какво да направи ”, споделя тя.
Големите промени стартират с дребни крачки. От най-дребните привички, които можем да променим. Няколко хрумвания за по-екосъобразно ежедневие оферират идващите редове.
В дома
По-екологичният живот стартира от вкъщи, а изразходването на по-малко електрическа енергия е един от главните способи, по които можем да допринесем за справяне с климатичните промени. Това може да стартира даже единствено от слагането на енергоефективни крушки.
Според " Коалиция за климата - България " по този начин разноските за осветяване могат да се понижат с 80-90% . Други способи за икономисване на електрическа енергия са положителната изолираност на дома, в това число на прозорците, вратите и стените, както и потреблението на енергоефективни електроуреди.
" Високият клас уреди (А+, А++, А+++) икономисват както пари, по този начин и спомагат за понижаване на парниковите газове ", написа в наръчника на Коалиция за климата.
Организацията дава и още една концепция: климатиците у дома са доста по-ефективни, когато се поддържат добре. Това включва разчистване и инспекция на филтрите най-малко един път годишно. Това оказва помощ да се понижи количеството изразходвана сила за постигане на избрана температура.
Според Безуханова друга дребна, само че екосъобразна смяна би била да употребяваме по-малко вода, до момента в който се къпем, както и да не оставяме чешмата пусната, до момента в който мием съдове.
Пазаруването също би могло да бъде по-екосъобразно. От това да избираме локални артикули, а не такива, които идват от надалеч, до избирането на артикули за многократна приложимост пред тези за еднократна и избягването на непотребните опаковки. Най-простият образец за това е найлоновата торбичка, която може да бъде сменена от платнена.
„ Това са все неща, които са много обикновени и не изискват кой знае каква организация, желаят обаче осъзнаване “, споделя Безуханова.
Какво не знаем за преработването
Разговорът за преработването в България постоянно да е съпроводен с градски митове. То обаче е извънредно значимо за намаляването на излъчванията на парникови газове, защото понижава потребността от първоначални материали.
В България се рециклират 31,5% от битовите боклуци.
Към 2018 година , след като са последните публични данни, в България се рециклират 31,5% от битовите боклуци.
Според европейските наставления до 2025 година страните членки би трябвало да рециклират 55% от битовите си боклуци и 65% от опаковките. България наподобява надалеч от тази цел.
Системата в страната работи с три разнообразни цвята кофи за отпадък. Синята е за кашони и хартия, зелената – бутилки и буркани, а жълтата – за пластмаса.
Един от главните легенди е, че боклукът от кофите за преработване се събира дружно с всички останали типове боклуци. В реалност един камион събира боклука единствено от един и същи цвят кофи, като това се прави по друг график според от обитаемото място.
След като бъде събран, материалът за преработване минава през повторна инспекция, като неверно изхвърлените артикули се отстраняват.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
" Не всички хора знаят, че омазнената хартия не предстои на преработване. Бих предложила чистата хартия да се отделя, тъй като тя може да се рециклира, а нечистата - да се хвърля в общия боклук ", споделя Безуханова.
Когато си мислим за пластмаса, списанията и флаерите не са първото нещо, което изниква в мозъка ни. Те обаче са покрити с тъничък пласт фолио, заради което не могат да бъдат рециклирани.
Също по този начин множеството хартиени чаши имат пластмасово покритие, което ги прави нерециклируеми. Безуханова споделя, че едно допустимо решение на казуса биха могли да бъдат вафлените чашки Cupffee , основани от българска компания.
И няколко дела
По данни на Евростат битовият отпадък в Европейски Съюз е под 10% от общия. Потреблението на сила на семействата през 2021 година пък съставлява 27 % от крайното ползване на сила в Съюза.
Един от главните проблеми в България е точно енергоемката промишленост. По думи на Безуханова това няма по какъв начин да бъде обезщетено единствено от икономиите, които хората вършат.
" Ние като работодатели, ние като служащи, ние като жители, деятели има какво да създадем ", прибавя тя.
Това включва интензивността на жителите по разнообразни тематики, които са значими за опазването на природата. Безуханова прибавя, че подобен вид държание, в това число дребните промени във всекидневието, дава добър образец на децата, с цел да станат те положителни стопани на планетата.
Да изключиш тока или да спреш водата, когато не ги ползваш? Едва ли това ще избави света. Наталиа обаче не мисли по този начин.
" Когато вие го вършиме и съседът ви също, а и другият ви комшия, по този начин околната среда ще се опази ", споделя тя.
Наталиа Атанасова е студентка в специалността " Екология " . Тя стартира да рециклира боклуци преди няколко години, когато нейна съквартирантка я учи по какъв начин.
Днес пести сила у дома, а из града се придвижва пешком или с градския превоз, избира храната ѝ да е сезонна, без пестициди и локална.
Освен това не употребява пластмаси за еднократна приложимост - постоянно носи със себе си железни вилица и лъжица и стъклена бутилка за вода. Това са единствено част от нещата, които тя прави, с цел да бъде животът ѝ по-екосъобразен.
" Това е въпрос на табиет, който самичък би трябвало да си изградиш ", споделя тя.
2023 е година, белязана от суша, горещи температури и пожари. По данни на Организация на обединените нации в интервала от 2000-2019 година са регистрирани 7348 огромни бедствия, които са лишили живота на 1,23 милиона души . Спрямо предходното десетилетие бедствията са съвсем двойно повече.
Обяснението в огромната си част е обвързвано с повишаването на броя на обвързваните с климата катаклизми и рискови метеорологични феномени.
На фона на Китай и Съединени американски щати , двете най-големи стопански системи в света, приносът на България за климатичните промени може да наподобява дребен, а на хората в нея още повече, само че съгласно специалиста по екология и ръководител на платформата MOVE.BG Саша Безуханова всеки един човек може да способства за възстановяване на обстановката.
“Ние живеем, експлоатирайки повече, в сравнение с планетата е способна да възвърне. Всеки един от нас има какво да направи ”, споделя тя.
Големите промени стартират с дребни крачки. От най-дребните привички, които можем да променим. Няколко хрумвания за по-екосъобразно ежедневие оферират идващите редове.
В дома
По-екологичният живот стартира от вкъщи, а изразходването на по-малко електрическа енергия е един от главните способи, по които можем да допринесем за справяне с климатичните промени. Това може да стартира даже единствено от слагането на енергоефективни крушки.
Според " Коалиция за климата - България " по този начин разноските за осветяване могат да се понижат с 80-90% . Други способи за икономисване на електрическа енергия са положителната изолираност на дома, в това число на прозорците, вратите и стените, както и потреблението на енергоефективни електроуреди.
" Високият клас уреди (А+, А++, А+++) икономисват както пари, по този начин и спомагат за понижаване на парниковите газове ", написа в наръчника на Коалиция за климата.
Организацията дава и още една концепция: климатиците у дома са доста по-ефективни, когато се поддържат добре. Това включва разчистване и инспекция на филтрите най-малко един път годишно. Това оказва помощ да се понижи количеството изразходвана сила за постигане на избрана температура.
Според Безуханова друга дребна, само че екосъобразна смяна би била да употребяваме по-малко вода, до момента в който се къпем, както и да не оставяме чешмата пусната, до момента в който мием съдове.
Пазаруването също би могло да бъде по-екосъобразно. От това да избираме локални артикули, а не такива, които идват от надалеч, до избирането на артикули за многократна приложимост пред тези за еднократна и избягването на непотребните опаковки. Най-простият образец за това е найлоновата торбичка, която може да бъде сменена от платнена.
„ Това са все неща, които са много обикновени и не изискват кой знае каква организация, желаят обаче осъзнаване “, споделя Безуханова.
Какво не знаем за преработването
Разговорът за преработването в България постоянно да е съпроводен с градски митове. То обаче е извънредно значимо за намаляването на излъчванията на парникови газове, защото понижава потребността от първоначални материали.
В България се рециклират 31,5% от битовите боклуци.
Към 2018 година , след като са последните публични данни, в България се рециклират 31,5% от битовите боклуци.
Според европейските наставления до 2025 година страните членки би трябвало да рециклират 55% от битовите си боклуци и 65% от опаковките. България наподобява надалеч от тази цел.
Системата в страната работи с три разнообразни цвята кофи за отпадък. Синята е за кашони и хартия, зелената – бутилки и буркани, а жълтата – за пластмаса.
Един от главните легенди е, че боклукът от кофите за преработване се събира дружно с всички останали типове боклуци. В реалност един камион събира боклука единствено от един и същи цвят кофи, като това се прави по друг график според от обитаемото място.
След като бъде събран, материалът за преработване минава през повторна инспекция, като неверно изхвърлените артикули се отстраняват.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
" Не всички хора знаят, че омазнената хартия не предстои на преработване. Бих предложила чистата хартия да се отделя, тъй като тя може да се рециклира, а нечистата - да се хвърля в общия боклук ", споделя Безуханова.
Когато си мислим за пластмаса, списанията и флаерите не са първото нещо, което изниква в мозъка ни. Те обаче са покрити с тъничък пласт фолио, заради което не могат да бъдат рециклирани.
Също по този начин множеството хартиени чаши имат пластмасово покритие, което ги прави нерециклируеми. Безуханова споделя, че едно допустимо решение на казуса биха могли да бъдат вафлените чашки Cupffee , основани от българска компания.
И няколко дела
По данни на Евростат битовият отпадък в Европейски Съюз е под 10% от общия. Потреблението на сила на семействата през 2021 година пък съставлява 27 % от крайното ползване на сила в Съюза.
Един от главните проблеми в България е точно енергоемката промишленост. По думи на Безуханова това няма по какъв начин да бъде обезщетено единствено от икономиите, които хората вършат.
" Ние като работодатели, ние като служащи, ние като жители, деятели има какво да създадем ", прибавя тя.
Това включва интензивността на жителите по разнообразни тематики, които са значими за опазването на природата. Безуханова прибавя, че подобен вид държание, в това число дребните промени във всекидневието, дава добър образец на децата, с цел да станат те положителни стопани на планетата.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ