Забравената война между САЩ и Мексико
Списъкът на войните, в които са взели участие Съединени американски щати, безспорно е величествен. Повечето от тях са добре известни и не престават да бъдат обект на редица проучвания. Въпреки това, един от най-важните спорове в историята на страната постоянно остава пропуснат. Става въпрос за Мексиканско-американската война, избухнала през 1846 година и траяла до 1848 година Какво в действителност знаем за нея?
Териториални искания
Съединени американски щати в началото нямали желание да стартират спор с Мексико. Вместо това, те се надявали да реализират съглашение с южната си съседка и да изплатят част от територията ѝ. През 1845 година американският президент Джеймс Полк изпратил в Мексико дипломата Джон Слидел. Целта на визитата му била постигането на съглашение сред двете страни по въпроса за границата сред тях. Той, обаче, имал и друга задача – да предложи на мексиканското държавно управление сумата от 25 млн. $, в подмяна на които Вашингтон да получи част от латиноамериканската страна, в това число Калифорния. Офертата била отхвърлена, което разгневило Полк.
В резултат на тези събития, президентът наредил на военачалник Закари Тейлър да застане отпред на 4000 бойци и да окупира регион от сегашен Тексас, намиращ се сред реките Нуесес и Рио Гранде. Властите в Мексико смятали въпросната територия за своя, заради което отговорът им не просрочен. Те също изпратили войски там, а на 25 април 1846 година мексикански бойци нападнали американски патрул. Именно това дало началото на войната, като Конгресът на Съединени американски щати публично дал зелена светлина за започването ѝ на 13 май.
What started the Mexican-American War, and how did it end?
— Mark S. Harrington (@harringtonmarks)
Репетиция за Гражданската война
Според множеството историци, спорът сред Съединени американски щати и Мексико се трансформирал в самобитна подготовка за избухналата няколко години по-късно Американска революция. Разбира се, по това време никой даже и не подозирал, че се задава конфликт сред Севера и Юга. Сред участниците в Мексиканско-американската война се открояват имената на трима бъдещи президенти на Съединени американски щати – Франклин Пиърс, Юлисис Грант и към този момент упоменатия Закари Тейлър, както и видни генерали като Стоунуол Джаксън, Джордж Пикет и Робърт Лий (той впечатлил всички с качествата си, откакто постигнал няколко значими победи, успявайки да разкрие проектите на мексиканската армия).
Линкълн против Полк
Много американци, измежду които и бъдещият президент Ейбрахам Линкълн, не криели своето неодобрение от избухналия спор. Според историците, това е първият случай, в който в Съединени американски щати се зародило огромно антивоенно течение. Политическите съперници на Джеймс Полк считали, че войната съставлява нахален опит да се заграби земя. Според тях, единствената цел на президента била да обезпечи по-обширни територии (а и повече работна ръка) на притежателите на плантации в южните щати. В тирада пред Камарата на представителите, произнесена през 1847 година, Линкълн призовал Полк да разкрие какви са същинските аргументи за войната. Той обвинил президента, че нашествието в Мексико била изцяло неоправдана и даже го нарекъл „ страхливец “, търсещ „ военна популярност “. Твърдата позиция на Линкълн го трансформирала в един от най-популярните политици в Съединени американски щати и дала мощен подтик на неговата кариера.
1846 Mitchell / Tanner Map of Mexico and Central America w/ Texas and California Mexico and Guatemala.On the Eve of the Mexican-American War.10.5 x 13.5 inchesThis is Samuel Augustus Mitchell's 1846 map of Mexico and Central America, with Texas as a repub
— Geographicus Maps (@RareAntiqueMaps)
Хиляди починали
Малко хора знаят, че войната сред Съединени американски щати и Мексико е един от най-смъртоносните спорове в американската история (въпреки че армията на Съединените щати не изгубила нито една огромна битка). В нашествието взели присъединяване почти 79 000 бойци. От тях, над 13 000 изгубили живота си, т.е. смъртността била към 17%. Тук, обаче, би трябвало да бъде очебийно нещо значимо – не всички починали по време на сражения. В интерес на истината, множеството бойци станали жертви на заболявания като дизентерия, малария, жълта тресчица и едра шарка. По време на спора, множеството от тях били принудени да живеят в ужасяващи условия и нямали достъп до питейна вода и медикаменти. Историците прибавят, че по време на войната починали и 25 000 мексиканци – както военни, по този начин и цивилни.
Грандиозен политически скандал
През есента на 1847 година към този момент изглеждало, че успеха на Съединени американски щати е обезпечена. Това не било изключително изненадващо – в последна сметка американската войска превъзхождала своите съперници във всяко отношение. Въпреки това, бойните дейности продължавали, а подписването на кротичък контракт изглеждало като непостижима цел. Така, в края на годината Полк изпратил в Мексико сити дипломата Никълъс Трист. Задачата му била ясна – да контракти съглашение за мир с мексиканските водачи. Преговорите били доста сложни и на пръв взор не бил сбъднат никакъв прогрес. По тази причина, Полк наредил на Трист да се върне в Съединени американски щати. Изненадващо, дипломатът отказал да извърши заповедта – решение, което смаяло всички.
1847 Rotas conversaciones entre México y EUA Nicholas P. Trist manifiesta que tropas avanzarán sobre Chapultepec
— Fundacion BNA (@bnafundacion)
Малко по-късно, той изпратил писмо от цели 65 страници до президента, в което обяснил, че е напълно покрай сключването на кротичък контракт. Трист траял договарянията, а Полк бил разгневен от протичащото се. Той обществено декларирал, че дипломатът е „ лишен от правила “ и даже се заклел да го уволни, щом се завърне на американска територия. В последна сметка, Трист постигнал своята цел, а президентът насилствено приел контрактуваното съглашение. Той, обаче, не не запомнил нанесената му засегнатост. Няколко седмици по-късно, когато Трист дошъл във Вашингтон, Полк неотложно го освободил от поста му в Държавния департамент.
Договорът от Гуаделупе Идалго
Краят на войната настъпила с подписването на контракта от Гуаделупе Идалго на 2 февруари 1848 година По силата на въпросния документ, Съединени американски щати получили безспорен надзор над Тексас, Калифорния, Невада, Юта, както и елементи от Колорадо, Аризона, Ню Мексико и Уайоминг. В подмяна, на Мексико била изплатена сумата от 18 млн. и 250 хиляди $. Любопитна детайлност е, че една от точките в контракта била зачеркната при неговото одобрение в Конгреса. Тя подсигурила, че мексиканците, живеещи в завзетите територии, ще имат равни права с американските жители.
Териториални искания
Съединени американски щати в началото нямали желание да стартират спор с Мексико. Вместо това, те се надявали да реализират съглашение с южната си съседка и да изплатят част от територията ѝ. През 1845 година американският президент Джеймс Полк изпратил в Мексико дипломата Джон Слидел. Целта на визитата му била постигането на съглашение сред двете страни по въпроса за границата сред тях. Той, обаче, имал и друга задача – да предложи на мексиканското държавно управление сумата от 25 млн. $, в подмяна на които Вашингтон да получи част от латиноамериканската страна, в това число Калифорния. Офертата била отхвърлена, което разгневило Полк.
В резултат на тези събития, президентът наредил на военачалник Закари Тейлър да застане отпред на 4000 бойци и да окупира регион от сегашен Тексас, намиращ се сред реките Нуесес и Рио Гранде. Властите в Мексико смятали въпросната територия за своя, заради което отговорът им не просрочен. Те също изпратили войски там, а на 25 април 1846 година мексикански бойци нападнали американски патрул. Именно това дало началото на войната, като Конгресът на Съединени американски щати публично дал зелена светлина за започването ѝ на 13 май.
What started the Mexican-American War, and how did it end?
— Mark S. Harrington (@harringtonmarks)
Репетиция за Гражданската война
Според множеството историци, спорът сред Съединени американски щати и Мексико се трансформирал в самобитна подготовка за избухналата няколко години по-късно Американска революция. Разбира се, по това време никой даже и не подозирал, че се задава конфликт сред Севера и Юга. Сред участниците в Мексиканско-американската война се открояват имената на трима бъдещи президенти на Съединени американски щати – Франклин Пиърс, Юлисис Грант и към този момент упоменатия Закари Тейлър, както и видни генерали като Стоунуол Джаксън, Джордж Пикет и Робърт Лий (той впечатлил всички с качествата си, откакто постигнал няколко значими победи, успявайки да разкрие проектите на мексиканската армия).
Линкълн против Полк
Много американци, измежду които и бъдещият президент Ейбрахам Линкълн, не криели своето неодобрение от избухналия спор. Според историците, това е първият случай, в който в Съединени американски щати се зародило огромно антивоенно течение. Политическите съперници на Джеймс Полк считали, че войната съставлява нахален опит да се заграби земя. Според тях, единствената цел на президента била да обезпечи по-обширни територии (а и повече работна ръка) на притежателите на плантации в южните щати. В тирада пред Камарата на представителите, произнесена през 1847 година, Линкълн призовал Полк да разкрие какви са същинските аргументи за войната. Той обвинил президента, че нашествието в Мексико била изцяло неоправдана и даже го нарекъл „ страхливец “, търсещ „ военна популярност “. Твърдата позиция на Линкълн го трансформирала в един от най-популярните политици в Съединени американски щати и дала мощен подтик на неговата кариера.
1846 Mitchell / Tanner Map of Mexico and Central America w/ Texas and California Mexico and Guatemala.On the Eve of the Mexican-American War.10.5 x 13.5 inchesThis is Samuel Augustus Mitchell's 1846 map of Mexico and Central America, with Texas as a repub
— Geographicus Maps (@RareAntiqueMaps)
Хиляди починали
Малко хора знаят, че войната сред Съединени американски щати и Мексико е един от най-смъртоносните спорове в американската история (въпреки че армията на Съединените щати не изгубила нито една огромна битка). В нашествието взели присъединяване почти 79 000 бойци. От тях, над 13 000 изгубили живота си, т.е. смъртността била към 17%. Тук, обаче, би трябвало да бъде очебийно нещо значимо – не всички починали по време на сражения. В интерес на истината, множеството бойци станали жертви на заболявания като дизентерия, малария, жълта тресчица и едра шарка. По време на спора, множеството от тях били принудени да живеят в ужасяващи условия и нямали достъп до питейна вода и медикаменти. Историците прибавят, че по време на войната починали и 25 000 мексиканци – както военни, по този начин и цивилни.
Грандиозен политически скандал
През есента на 1847 година към този момент изглеждало, че успеха на Съединени американски щати е обезпечена. Това не било изключително изненадващо – в последна сметка американската войска превъзхождала своите съперници във всяко отношение. Въпреки това, бойните дейности продължавали, а подписването на кротичък контракт изглеждало като непостижима цел. Така, в края на годината Полк изпратил в Мексико сити дипломата Никълъс Трист. Задачата му била ясна – да контракти съглашение за мир с мексиканските водачи. Преговорите били доста сложни и на пръв взор не бил сбъднат никакъв прогрес. По тази причина, Полк наредил на Трист да се върне в Съединени американски щати. Изненадващо, дипломатът отказал да извърши заповедта – решение, което смаяло всички.
1847 Rotas conversaciones entre México y EUA Nicholas P. Trist manifiesta que tropas avanzarán sobre Chapultepec
— Fundacion BNA (@bnafundacion)
Малко по-късно, той изпратил писмо от цели 65 страници до президента, в което обяснил, че е напълно покрай сключването на кротичък контракт. Трист траял договарянията, а Полк бил разгневен от протичащото се. Той обществено декларирал, че дипломатът е „ лишен от правила “ и даже се заклел да го уволни, щом се завърне на американска територия. В последна сметка, Трист постигнал своята цел, а президентът насилствено приел контрактуваното съглашение. Той, обаче, не не запомнил нанесената му засегнатост. Няколко седмици по-късно, когато Трист дошъл във Вашингтон, Полк неотложно го освободил от поста му в Държавния департамент.
Договорът от Гуаделупе Идалго
Краят на войната настъпила с подписването на контракта от Гуаделупе Идалго на 2 февруари 1848 година По силата на въпросния документ, Съединени американски щати получили безспорен надзор над Тексас, Калифорния, Невада, Юта, както и елементи от Колорадо, Аризона, Ню Мексико и Уайоминг. В подмяна, на Мексико била изплатена сумата от 18 млн. и 250 хиляди $. Любопитна детайлност е, че една от точките в контракта била зачеркната при неговото одобрение в Конгреса. Тя подсигурила, че мексиканците, живеещи в завзетите територии, ще имат равни права с американските жители.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ