Списък с новинарски издатели у нас – за това настоява

Списък с новинарски издатели у нас – за това упорства компанията Фейсбук Ireland Limited, част от новопрекръстената Meta, която ръководи обществената мрежа Facebook, оповестява Монитор.

Искането е по отношение на плана, целящ да вкара в българското законодателство наредбите от Директивата на Европейски Съюз за авторско право в цифровия обединен пазар. Според тях страните членки би трябвало да дават на издателите на изявления в пресата сродни на авторските права при цифровото потребление на наличието им. Това значи, че те ще могат да получават заплащане при разпространението на материалите им в платформи като Google и Facebook, като по този метод Съюзът се пробва да поддържа професионалната публицистика на Стария континент.

Като " обява в пресата “ българският законодател планува да пояснява творби, състоящи се от текст и фотоси, аудио- или видеоматериали. Тя би трябвало да е обособена част от вестник или списание и да дава информация на необятната общност по отношение на вести и други тематики. Публикацията следва и да е поместена на книжен притежател или новинарски уебсайт като част от икономическа активност на снабдител на услуги, както и под неговата публицистична отговорност и надзор. Извън обсега остават блогове и други по тип уеб сайтове.

Всяка от платформите обаче би могла да даде друг статут на дадена уебстраница. Това показват от Facebook в мнението си за Закона за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП). " Това, което една платформа може да смята за новинарски уеб страница, който може да се възползва от сродното право, друга може да смята за нежурналистически блог “, гласи част от изказването на Фейсбук Ireland Limited, адресирано до правосъдното министерство.

Възнаграждение няма да се поставя на издателите, в случай че за даване на достъп до изявленията им се употребяват единствено обособени думи или доста къси фрагменти, включващи заглавието, първите 100 знака от текста и изображение. Тези ограничавания съгласно Facebook обаче са ненужни, а като причина за това от обществената мрежа акцентират вменената им отговорност за битка с дезинформацията. " Предписването на съответен предел от знаци крие риск това да попречи на потребителите да схванат наличието или подтекста на дадена връзка (линк) “, твърди компанията.

Въвеждането на сродно право за издателите не е оригиналност на територията на Европейския съюз, въведена с директивата от 2019 година Подобна промяна бе подхваната още през 2013 година и 2014 година надлежно от Германия и Испания. И двете страни тогава се сблъскаха челно с интернет колоса Google, като в последна сметка измененията в законодателството бяха избрани като неефективни. Едва четири от страните членки на Европейски Съюз са въвели наредбите от директивата в личните си законодателства преди приключването на крайния период – 7 юни т.г. Това са Германия, Унгария, Малта и Нидерландия. Всички останали – в това число и България – получиха предизвестие от страна на Европейската комисия. Последният към този момент вид на ЗИД ЗАПСП бе пуснат за публично разискване в средата на септември, като окончателното приемане на проверката към момента следва.

Междувременно Facebook упорства за облекчения на уговорките си по отношение на новите законодателни текстове. Към момента те плануват всички платформи, чието наличие се генерира и от потребителите, да създадат нужните старания за лицензирането на авторското наличие, оповестено в тях. Според законопроекта тези уеб сайтове – част от които е и Facebook – ще имат обвързване да стартират договаряния с правоносителите, каквито са артистите, фотографите, композиторите, писателите, художниците и така нататък, или с организации за групово ръководство на авторски и сродни права. Инициативата да идва от самите актьори обаче предлага обществената мрежа. Facebook предлага също по този начин лицензирането да се случва освен посредством обичайни самостоятелни договаряния. Вместо това компанията предлага непарични богатства и по-конкретно – данни или рекламни действия. За образец в тази посока е дадена секцията " Управление на права “, въведена в мрежата, където всеки създател или реализатор може самичък да уточни какво позволява да се употребява от потребителите, по какъв начин и против какво заплащане – било то финансово или не.

Групите в мрежата стават платени

Администраторите на групи във Facebook ще могат да стартират да събират такси от своите членове. Това ще е една от идващите функционалности, които ще бъдат внедрени в обществената мрежа. Причината за решението е обяснена в желанието на компанията майка да подтиква хората, които имат водеща роля в поддържането на онлайн общностите, написа изданието Engadget. Предвижда се да се основат три метода, по които админите да могат да монетизират активността си във Facebook. Един от тях е въвеждането на онлайн магазини в групите, от които потребителите ще могат да си купуват артикули, най-често свързани с тематиката на съответната общественост. Втората алтернатива ще се основава на доброволната поддръжка под формата на дарения. Така хората ще могат да продължат да членуват в дадена група, без значение дали имат предпочитание или опция да платят на индивида, който я менажира, за осъществяваната активност. Третата и последна опция е наложителният абонамент. Вместо да се гонят тези, които не желаят да заплащат, ще се основават обаче подгрупи с извънредно наличие. Какво ще бъде то, ще зависи напълно от админите. Така единствено абонираните членове ще могат да достъпват до изявленията с стеснен достъп.

Новите благоприятни условия няма да имат наложителен темперамент, като всеки шеф на група ще може самичък да реши дали да се възползва от тях. Краен период за това по кое време тези варианти ще бъдат налични в платформата на Facebook към момента не е явен.