Свастики, сметища и модерни конспирации: Какво виждат малчуганите по трасето на детската железница в Пловдив
Спирка „ Пионер “ на детската железница на Младежкия рид в Пловдив още веднъж осъмна с грозни свастики и драсканици. Ако погледнем по-дълбоко към надписите и символиката обвързвана с тях, ще видим, че те съставляват не просто вандалщина, а образна експанзия, която припомня за най-мрачните страници в човешката история.
Прочетете още
Сред свастиките и посланията към войната в Близкия Изток се появяват и тревожни препратки към съвременни тайни теории – изписани са надписи като “COVID-19 “ и „ Alan Watts “, които слагат още по-абсурден и неудобен подтекст в пространството, предопределено за деца.
И до момента в който всички имаме „ своя ” доктрина за всичко обвързвано с пандемията от ковид, то името Алън Уотс не е толкоз добре познато за всеобщата публика. Уотс е английски мъдрец и популяризатор на източната философия и дзен-будизма на Запад, а в този момент изненадващо се появява измежду графити, свързани с ненавист и конспирации. И въпреки Уотс да няма нищо общо с сходна идеология, неговите мисли постоянно се употребяват изопачено от модерните интернет-инфлуенсъри, които смесват философия, конспирации и дезинформация в един отровен коктейл. А в подтекста на изрисуваната спирка това наподобява като демонстрация на културна деградация, която в никои случаи няма място в детски свят.
Детската железница на Младежкия рид е открита през 1979 година като знак на наслада, детство и равнодушие. Сега обаче вместо да основава усмивки, тя буди по-скоро отвръщение - превърната в сцена на похищения върху естетиката, паметта и даже здравия разсъдък.
И до момента в който едни драскат послания с ненавист, редом с това други трансформират другата спирка „ Снежанка ” на същата железница в бунище. Припомняме, че единствено преди две седмици, след обява на TrafficNew s за купчини отпадъци на същото място, те бяха почистени от общински чиновници, само че напълно скоро по-късно се появяват нови. Тези два случая се случват безусловно в границите на дни и потвърждават, че цялостната грижа за парка не е просто работа на институциите, а отговорност и на нас като жители.
Това място би трябвало да бъде оазис на игри и сигурност, а вместо това бива изпълвано с грозота, нечистотия и поругаване – дело на хора, които очевидно нямат почитание нито към историята, нито към децата.
Но виновността не е единствено на вандалите и институциите, а на всички нас, тъй като сметището на хълма е доказателство, че липсва просвета на споделена отговорност. А очевидно без контрол, надзор и наказания сме обречени на повтаряне.Тоест, решението изисква доста повече, в сравнение с чакаме от институциите – те могат да почистят, да вкарат видеонаблюдение, даже да постановат санкции и санкции. Но същинската смяна минава през нас – родителите, младите, жителите.
Не е мъчно да събираме боклука след пикник, да употребяваме кошчетата за отпадък по време на разходка, да отстояваме хубостта на тепетата, а не да мълчим в очакване някой различен да се погрижи. Защото децата заслужават безвредно, чисто и красиво място, а не бунище, пръскащо болести и грозни свастики със сбъркана идеология.
Прочетете още
Сред свастиките и посланията към войната в Близкия Изток се появяват и тревожни препратки към съвременни тайни теории – изписани са надписи като “COVID-19 “ и „ Alan Watts “, които слагат още по-абсурден и неудобен подтекст в пространството, предопределено за деца.
И до момента в който всички имаме „ своя ” доктрина за всичко обвързвано с пандемията от ковид, то името Алън Уотс не е толкоз добре познато за всеобщата публика. Уотс е английски мъдрец и популяризатор на източната философия и дзен-будизма на Запад, а в този момент изненадващо се появява измежду графити, свързани с ненавист и конспирации. И въпреки Уотс да няма нищо общо с сходна идеология, неговите мисли постоянно се употребяват изопачено от модерните интернет-инфлуенсъри, които смесват философия, конспирации и дезинформация в един отровен коктейл. А в подтекста на изрисуваната спирка това наподобява като демонстрация на културна деградация, която в никои случаи няма място в детски свят.
Детската железница на Младежкия рид е открита през 1979 година като знак на наслада, детство и равнодушие. Сега обаче вместо да основава усмивки, тя буди по-скоро отвръщение - превърната в сцена на похищения върху естетиката, паметта и даже здравия разсъдък.
И до момента в който едни драскат послания с ненавист, редом с това други трансформират другата спирка „ Снежанка ” на същата железница в бунище. Припомняме, че единствено преди две седмици, след обява на TrafficNew s за купчини отпадъци на същото място, те бяха почистени от общински чиновници, само че напълно скоро по-късно се появяват нови. Тези два случая се случват безусловно в границите на дни и потвърждават, че цялостната грижа за парка не е просто работа на институциите, а отговорност и на нас като жители.
Това място би трябвало да бъде оазис на игри и сигурност, а вместо това бива изпълвано с грозота, нечистотия и поругаване – дело на хора, които очевидно нямат почитание нито към историята, нито към децата.
Но виновността не е единствено на вандалите и институциите, а на всички нас, тъй като сметището на хълма е доказателство, че липсва просвета на споделена отговорност. А очевидно без контрол, надзор и наказания сме обречени на повтаряне.Тоест, решението изисква доста повече, в сравнение с чакаме от институциите – те могат да почистят, да вкарат видеонаблюдение, даже да постановат санкции и санкции. Но същинската смяна минава през нас – родителите, младите, жителите.
Не е мъчно да събираме боклука след пикник, да употребяваме кошчетата за отпадък по време на разходка, да отстояваме хубостта на тепетата, а не да мълчим в очакване някой различен да се погрижи. Защото децата заслужават безвредно, чисто и красиво място, а не бунище, пръскащо болести и грозни свастики със сбъркана идеология.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ