Спирачката за Шенген направи темата за приемането на еврото отново

Управителят на Националната банка на Словения пред bTV: Приемането на еврото не означава по-високи цени

Спирачката за Шенген направи тематиката за приемането на еврото още веднъж настояща. Защото евроинтеграцията за една страна се счита за приключена, когато тя стане част точно от Шенген и еврозоната. През седмицата у нас се организира конференция, отдадена на преимуществата и

Там разговарях с шефа на Националната банка на Словения Бощян Васле. Той разяснява, че за страната му първата асоциация за приемането на еврото и членуването в еврозоната е точно „ постоянни цени “.

Еврото значи ли по - високи цени ?

Не. Ще ви обясня. Вярно е, че при започване на процеса по прекосяване към еврото имаше несъмнено покачване в цените. Сега, поглеждайки обратно, виждаме, че това покачване е било 0,3% за цялостната инфлация, което е ниска цена. За Словения това беше интервал на извънредно постоянна и в същото време ниска инфлация.

Как го постигнахте? Саморегулиране, посредством задължаване цените на стоките да са евро и локалната валута, или е належащо в допълнение контролиране?

Първо, още в подготовката за приемането на еврото извършихме доста структурни промени и промени в Словения, освен по отношение на инфлацията и образуването на цените, само че и за пазара на труда, конкуренцията, промишлената политика и структури. Тези мерки за въвеждането на еврото ни помогнаха да стабилизираме цялата стопанска система, финансовите пазари, банковия бранш, като докара до доста положителни години. След това по повод стопански растеж, продуктивност на пазара на труда, а и, както загатнах, за непоклатимост на цените.

Вие въвеждате еврото от 1 януари 2007 г ., когато България става член на Европейския съюз . Светът тогава беше доста друг . Сега , 15 години по - късно , по какъв начин гледате на процеса по приемане ? Какво се е трансформирало в стопанската система Ви ?

Много неща са се трансформирали от този момент. Преди всичко, като част от от главната група страни, а точно еврозоната, проблемите, пред които сме изправени в Словения, са разнообразни. Изправени сме пред проблемите на доста развита страна – да, има доста такива, само че ги споделяме с най-напредналата част от Европа. Това е доста положително, освен от позиция икономическа политика, само че и за обществото като цяло. През последните години бяхме очевидци на най-малко три огромни тествания за стопанската система ни. Първото пристигна съвсем незабавно след приемането на еврото – финансово-икономическата рецесия от 2008 година, по-късно всички се изправихме пред рецесията от COVID-19 и най-после съветската експанзия против Украйна и последствията от нея върху енергийния пазар, пазара на хранителни артикули и активността като цяло.

Общото сред тези три епизода е, че Словения се оправи по-добре, с помощта на еврото. Сценарий без еврото най-вероятно щеше да е по-лош. Еврото за нас е като стопански щит – по-лесно е за сдруженията ни да развиват активност на европейския пазар. Знаете, че сме дребна, доста отворена стопанска система, износът ни възлиза на 85% от Брутният вътрешен продукт, тъй че доста подвластен от протичащото се. Да споделяме една и съща валута и парична политика, както и координирана фискална политика е доста потребно за страната ми.

Вие ръководите Словенската национална банка . Имате богат опит и знания . Много хора , анализатори , настояват , че във времена на висока инфлация е рисковано да се одобри еврото , тъй като то води до още по - висока инфлация . Вярно ли е ? Как бихте дали отговор ?

Не бих се заел авансово със схващания. Вярвам, че всяка история е друга и има три значими урока от моята страна за сполучливо прекосяване през процеса и въвеждане на единната валута. Първо, нужен е политически консенсус, с цел да се извърши толкоз огромен и дълготраен план, който ще ангажира толкоз доста хора – в промишленостите, в банковия бранш, държавно управление, централна банка, парламент, разнообразни организации. Втората стъпка е ръководство на процеса. Ние го ръководихме на най-високото допустимо ниво. Управителят на централната банка взе участие дружно с министър-председателя и ръководителя на Народното събрание, тъй като въвеждането на еврото е обвързано с доста законодателни промени. Третият дирек е социална акция. Трябва не да убедите хората, а да им обясните за какво е належащо, да разясните какви ще са изгодите от това, само че и да сте почтени, че ще има избрани дефекти, най-малко краткосрочно в интервала на промяната. Това са основни неща. Каквото и да става във Вашата страна или към нея, в случай че имате добре избран и ръководен развой, ще пожънете триумф.

Какво беше публичното мнение в Словения – бихте ли споделили , че към датата на въвеждане на еврото , словенците подкрепяха решението или е имало такива , които са били срещу ?

Имаше доста необятна поддръжка за европроекта в Словения. Вече загатнах политическата поддръжка – съвсем всички партии от целия политически набор подкрепяха този план. Откакто въведохме еврото, не е имало нито една политическа партия, която да е градяла стратегия си върху позиция против еврото. Още по-важно, няма нито един политик, който да гради личната кариера върху съпротива против еврото. Това е доста значимо. Второто значимо е, че имаше необятна поддръжка измежду университетските среди, т.е. професионалната общност твърдо го поддържаше, разбирайки още тогава какви са изгодите за такава дребна страна от това да се споделя единна валута. И третото беше поддръжката от необятната общност. Може би има съответни аргументи и за това, а точно, че Словения е на границата с Италия, която към този момент използваше еврото, същото се отнася и за Австрия. Заради пътуването хората бяха осведомени с тази валута.

Не беше нещо ново за тях .

Точно. Още повече, заради неприятния ни опит с високата инфлация от някогашна Югославия има забележителна устременост към еврото в стопанската система ни. Някои по-големи покупко-продажби като покупко-продажба на жилища и коли по този начин или другояче бяха в евро. От тази позиция ни беше по-лесно. Към момента на промяната, над 70% от словенското население поддържаше еврото, а през последните 15 години поддръжката дори е повишена. Хората пътуват, най-вече към прилежащи страни, към Европа – и отново няма неустановеност за обменния курс. А и от страна на държавното управление – достъпът до пазара на еврооблигации е отворен за нас, кредитните рейтинги потеглиха нагоре, тъй че е по-лесно да набираме дълг на външния пазар. Навсякъде виждаме изгоди от това, че сме част от еврозоната и използваме еврото.

Нека Ви попитам по този начин – споменахте , че в Словения не е имало политици , които да градят кариерата си върху съпротива против еврото . Загубихте ли суверенитет след приемането на еврото ?

Това е мотив, който се появява при съвсем всеки спор във всяка страна. От техническа позиция е правилно. Преди това можехме да дефинираме паричната политика на Словения, на територия с население от 2 милиона. Но по този начин ли е в действителност? Не мисля. Като дребна страна няма по какъв начин да имаш прекомерно друга парична политика спрямо тази на огромните страни в еврозоната или тогава – цялата еврозона. Промяната е, че преди имахме повече самостоятелност за паричната политика за една дребна страна с 2 милиона население, а в този момент сме част от по-голямата общественост в Управителния съвет на ЕЦБ, където взаимно решаваме паричната политика на 350 милиона европейци. Според мен по-скоро извлякохме изгоди – имаме по-важна позиция като член на Управителния съвет, в съпоставяне със положението на дребна, самостоятелна централна банка, която няма действителната власт да води лична парична политика, тъй като е толкоз обвързана с външна търговия и интернационалните пазари, че не може да си го разреши.