Адаптацията към смяната на времето може да отнеме две седмици
Спим час по-малко, а слънцето изгрява час по-късно. И следва един „ по-дълъг “ ден.
Придвижването на стрелките с час напред евентуално по-скоро ще ни разтревожи, в сравнение с да ни развесели.
Безсънието, нервността и загубата на централизация обаче не са добър метод да стартираме нова работна седмица. От промяната на времето и физически признаци, като главоболие или стомашни проблеми, написа сръбският „ Телеграф “.
Как ще ни се отрази шестдесетминутното разминаване сред нашите привички и формалното време зависи от доста самостоятелни фактори. Някои действително нямат нищо срещу смяната, само че на други ще се отрази зле.
Проблемът е, че по-ранното пробуждане и промяната тутакси не ни кара да се усещаме по-уморени единствено един ден. Според експертите свикването с новата обстановка може да отнеме до две седмици.
Факт е, че всеки от нас има собствен „ вътрешен часовник “, циркаден темп. По него измерваме по кое време сме изтощени и сънени и по кое време сме будни. И тогава, часовия график на всички отговорности се промени, можем да имаме проблеми.
Астрономическото часово време е това, което използваме от октомври до март, т.е. зимното. Лятното часово време се употребява, с цел да се получи по-добро съвпадане сред светлата част на деня и дейните часове на работещите и учещите. Това би следвало да понижи разноските за осветяване. Първоначално е въведено при започване на 20 век в Германия. В България се ползва от 1979 година.
Директива на Европейския съюз от 2001 година не задължава страната да трансформира времето си. Само дефинира страните, които желаят да сменят времето да го вършат в един ден и час. Изборът е на всяка страна.
Източник: БГНЕС
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Придвижването на стрелките с час напред евентуално по-скоро ще ни разтревожи, в сравнение с да ни развесели.
Безсънието, нервността и загубата на централизация обаче не са добър метод да стартираме нова работна седмица. От промяната на времето и физически признаци, като главоболие или стомашни проблеми, написа сръбският „ Телеграф “.
Как ще ни се отрази шестдесетминутното разминаване сред нашите привички и формалното време зависи от доста самостоятелни фактори. Някои действително нямат нищо срещу смяната, само че на други ще се отрази зле.
Проблемът е, че по-ранното пробуждане и промяната тутакси не ни кара да се усещаме по-уморени единствено един ден. Според експертите свикването с новата обстановка може да отнеме до две седмици.
Факт е, че всеки от нас има собствен „ вътрешен часовник “, циркаден темп. По него измерваме по кое време сме изтощени и сънени и по кое време сме будни. И тогава, часовия график на всички отговорности се промени, можем да имаме проблеми.
Астрономическото часово време е това, което използваме от октомври до март, т.е. зимното. Лятното часово време се употребява, с цел да се получи по-добро съвпадане сред светлата част на деня и дейните часове на работещите и учещите. Това би следвало да понижи разноските за осветяване. Първоначално е въведено при започване на 20 век в Германия. В България се ползва от 1979 година.
Директива на Европейския съюз от 2001 година не задължава страната да трансформира времето си. Само дефинира страните, които желаят да сменят времето да го вършат в един ден и час. Изборът е на всяка страна.
Източник: БГНЕС
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ