Червените чушки пълнят трапезата със здраве
Специално за “Труд ” доктор Людмила Емилова продължава своята поредност на дълголетието. Тя е доктор с три специалности – вътрешни заболявания, кардиология и ревматология и здравен мениджмънт. След като изпитва системата за лекуване с плодове, чай и мед върху себе си и съумява да се избави от доста тежки заболявания, взема решение, че ще се довери на природосъобразната медицина. Насърчава я създателката на метода Лидия Ковачева. През 1993 година доктор Емилова открива медицинския си център за безлекарствено лекуване, през който са минали над 4500 пациенти от целия свят. Мнозина са се избавили от шаблонно дефинираните от формалната медицина като нелечими болести и като бонус са стопили килограми, освен това с дълготраен резултат. През 1997 година доктор Емилова става единственият български член на Лекарската асоциация към Обществото за натурална хигиена на Съединени американски щати.
Ползата от чушките е известна от дълго време и известността им в нашите географски ширини е огромна. Дори нанизите с този зарзават под селска стряха са се трансформирали в знак на българското.
Разнообразието на чушките е огромно и можем да избираме даже като светлина от светофар – зелени, жълти, червени. Доказано е да вземем за пример, че потреблението на сурови зелени пиперки работи превантивно против заболяването на Алцхаймер, като подтиква мозъчната активност. Жълтите имат високо наличие на калий и фосфор. Червените, на които ще отделим повече внимание, оказват помощ при язва и други стомашни проблеми, а наличието им на ликопен, който се среща и при доматите, има превантивна роля във връзка с раковите болести. Червените чушки са от огромна изгода и за сърдечното здраве.
Узрели под обилно лятно слънце, те са може би най-наситеният с микронутриенти натурален артикул, от който можем да се възползваме. Консумацията на единствено две-три чушки може да надвиши в пъти дневния целесъобразен банкет на витамин С. Те са прелестен източник на витамини от групата В, както и на фолат (естествената форма на фолиевата киселина).
Съдържанието на фибри спомага за уравновесено във времето асимилиране на потребните за здравето хранителни субстанции. Те спомагат за обособяване на хормона лептин, създаващ възприятие за задоволеност. Хранят и потребната микрофлора в червата и по едно и също време подтикват перисталтиката. Фибрите са скъп съставен елемент и тъй като попречват процеса на окисляване. Многобройните проучвания по въпроса неведнъж са представени от известни в целия свят експерти като доктор Майкъл Грегър.
Червените пиперки са богати на бета каротин /над 450 мг на 100 г/. Той подкрепя обновяването на клетките, укрепва дребните капиляри и е фактор при битка с депресията. Доказано е, че алените и блестящо оранжевите багри на плодовете и зеленчуците гонят умората, понижават възприятието на подтиснатост и безпокойствие и усъвършенстват настроението.
В състава на алените пиперки се открива и капсаицинът, присъщ също за доста застъпените в националната ни кухня люти чушки. Този алкалоид има свойство да подтиква стомашната активност и тази на задстомашната жлеза, да попречва образуването на кръвни съсиреци и по този начин да подкрепя нормализирането на артериалното налягане. Събужда апетита и в това време възстановява активността на храносмилателната система по натурален и щадящ метод. Капсаицинът има справедливо място измежду имуномодулиращите съставки в менюто на модерния човек.
Съветът ми е да консумираме с преимущество сурови чушки, защото в естествената им целокупност е цялостното благосъстояние на всички открити, и към момента неоткрити от науката, здравословни съставки.
Най-често за зимата семействата вършат зимнина от червени пиперки. Важно е да се знае, че при процеса на печене огромна част от целулозата им се унищожава, като се губи и огромна част от водното наличие. В резултат- голямо количество от веществата в алената чушка се концентрират и усилват своята бионаличност. Единствено ензимите и витамин С биват отчасти или изцяло разрушени под влияние на термичната обработка.
С какво да се съобразим, с цел да запазим скъпите за здравето съставки на алените чушки? В никакъв случай не трябва да се препичат, защото изгорелите краища и мощно препечената месеста част образуват полициклични ароматни въглеводороди, за които е научно потвърдено, че са канцерогенни. Също по този начин при несъразмерна топлинна обработка се образуват акриламиди – различен от десетилетия несъмнено потвърден канцероген. Съветът е да ги печете дотолкоз, че да могат да бъдат обелени, само че не и да прегарят.
Изпечените пиперки не трябва да се слагат за задушаване в полиетиленови пликчета, каквато е всеобщата процедура. При топлинно влияние найлонът отделя злокобен „букет“ от токсични органични субстанции. Задушаването в тенджера или различен комфортен кухненски съд е несравнимо по-здравословният път на този потребен артикул до трапезата ни.
Печен червен пипер (една порция)
Ако разнообразяваме менюто с печен пипер, макар че постоянно консумираме необработен, рекомендацията ми е да го комбинираме с лук, чесън и доста магданоз. Рецептата е доста простичка и въпреки да е знак на великодушното лято, може да се извърши до късна есен и с изключение на вкусна, е здравословна.
На тенекиена кутия, котлон или във фурна, загрята на 200 градуса, изпичаме пиперките (за една порция – 2 бр.). Задушаваме ги в тенджера с похлупак или подобаващ затрупан стъклен съд за най-малко 15 мин.
Обелваме ги деликатно и прибавяме пасиран чесън (на вкус) със зехтин, риган, копър, прясно изцеден лимонен сок или домакински ябълков оцет. Добра композиция е тази с обезсолени маслини каламата.
Рецептата е на Илия Илиев – основен готвач в медицинския център на доктор Емилова.
Ползата от чушките е известна от дълго време и известността им в нашите географски ширини е огромна. Дори нанизите с този зарзават под селска стряха са се трансформирали в знак на българското.
Разнообразието на чушките е огромно и можем да избираме даже като светлина от светофар – зелени, жълти, червени. Доказано е да вземем за пример, че потреблението на сурови зелени пиперки работи превантивно против заболяването на Алцхаймер, като подтиква мозъчната активност. Жълтите имат високо наличие на калий и фосфор. Червените, на които ще отделим повече внимание, оказват помощ при язва и други стомашни проблеми, а наличието им на ликопен, който се среща и при доматите, има превантивна роля във връзка с раковите болести. Червените чушки са от огромна изгода и за сърдечното здраве.
Узрели под обилно лятно слънце, те са може би най-наситеният с микронутриенти натурален артикул, от който можем да се възползваме. Консумацията на единствено две-три чушки може да надвиши в пъти дневния целесъобразен банкет на витамин С. Те са прелестен източник на витамини от групата В, както и на фолат (естествената форма на фолиевата киселина).
Съдържанието на фибри спомага за уравновесено във времето асимилиране на потребните за здравето хранителни субстанции. Те спомагат за обособяване на хормона лептин, създаващ възприятие за задоволеност. Хранят и потребната микрофлора в червата и по едно и също време подтикват перисталтиката. Фибрите са скъп съставен елемент и тъй като попречват процеса на окисляване. Многобройните проучвания по въпроса неведнъж са представени от известни в целия свят експерти като доктор Майкъл Грегър.
Червените пиперки са богати на бета каротин /над 450 мг на 100 г/. Той подкрепя обновяването на клетките, укрепва дребните капиляри и е фактор при битка с депресията. Доказано е, че алените и блестящо оранжевите багри на плодовете и зеленчуците гонят умората, понижават възприятието на подтиснатост и безпокойствие и усъвършенстват настроението.
В състава на алените пиперки се открива и капсаицинът, присъщ също за доста застъпените в националната ни кухня люти чушки. Този алкалоид има свойство да подтиква стомашната активност и тази на задстомашната жлеза, да попречва образуването на кръвни съсиреци и по този начин да подкрепя нормализирането на артериалното налягане. Събужда апетита и в това време възстановява активността на храносмилателната система по натурален и щадящ метод. Капсаицинът има справедливо място измежду имуномодулиращите съставки в менюто на модерния човек.
Съветът ми е да консумираме с преимущество сурови чушки, защото в естествената им целокупност е цялостното благосъстояние на всички открити, и към момента неоткрити от науката, здравословни съставки.
Най-често за зимата семействата вършат зимнина от червени пиперки. Важно е да се знае, че при процеса на печене огромна част от целулозата им се унищожава, като се губи и огромна част от водното наличие. В резултат- голямо количество от веществата в алената чушка се концентрират и усилват своята бионаличност. Единствено ензимите и витамин С биват отчасти или изцяло разрушени под влияние на термичната обработка.
С какво да се съобразим, с цел да запазим скъпите за здравето съставки на алените чушки? В никакъв случай не трябва да се препичат, защото изгорелите краища и мощно препечената месеста част образуват полициклични ароматни въглеводороди, за които е научно потвърдено, че са канцерогенни. Също по този начин при несъразмерна топлинна обработка се образуват акриламиди – различен от десетилетия несъмнено потвърден канцероген. Съветът е да ги печете дотолкоз, че да могат да бъдат обелени, само че не и да прегарят.
Изпечените пиперки не трябва да се слагат за задушаване в полиетиленови пликчета, каквато е всеобщата процедура. При топлинно влияние найлонът отделя злокобен „букет“ от токсични органични субстанции. Задушаването в тенджера или различен комфортен кухненски съд е несравнимо по-здравословният път на този потребен артикул до трапезата ни.
Печен червен пипер (една порция)
Ако разнообразяваме менюто с печен пипер, макар че постоянно консумираме необработен, рекомендацията ми е да го комбинираме с лук, чесън и доста магданоз. Рецептата е доста простичка и въпреки да е знак на великодушното лято, може да се извърши до късна есен и с изключение на вкусна, е здравословна. На тенекиена кутия, котлон или във фурна, загрята на 200 градуса, изпичаме пиперките (за една порция – 2 бр.). Задушаваме ги в тенджера с похлупак или подобаващ затрупан стъклен съд за най-малко 15 мин.
Обелваме ги деликатно и прибавяме пасиран чесън (на вкус) със зехтин, риган, копър, прясно изцеден лимонен сок или домакински ябълков оцет. Добра композиция е тази с обезсолени маслини каламата.
Рецептата е на Илия Илиев – основен готвач в медицинския център на доктор Емилова.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ