Люба Късова: Няма тема, която да не е важна, а теми, които не са поднесени по релевантен начин
Специално за читателите на Dir.bg приказва - високоуважаван преподавател на TEDх от международен мащаб, анализатор, публицист и повествовател на истории. Тя бе и един от най-впечатляващите участници в събитието. Люба Късова е и съосновател на интернационалната консултантска компания AKAS, с която показа особено изследване и разбор на тематиките за доверието на тематиките за другите аудитории и настройките на младото потомство.
- Българската публика, като цяло, към този момент все по-малко демонстрира заинтригуваност към класическия новинарски формат, към така наречен " по-важни " обществени тематики, като привички на аудиторията. Да потърсим дружно аргументите за това да се стигне до такава степен, само че повече може би фокусът да бъде оптимистичен, а точно - решенията на този проблем, които Вие очертахте също.
- Вие сте прав. Аудиториите в действителност губят интерес към някои от значимите жанрове, като политика, или за пандемията, доста се бяха изморили. Но това не е тъй като те нямат интерес към жанра, а тъй като новините, които им се сервират, не са съответстващи за тях. Много постоянно се концентрира върху макро/ракурси, без да се изяснява на аудиторията по какъв начин това на тях ще им се отрази. За аудиторията няма тематика, която да не е значима. Има тематики, които не са поднесени по съответстващ метод. Това е.
- Мисля си обаче и за навиците на аудиторията в по-младото потомство, израснало към този момент в пост фактум на софтуерния взрив. То знае да гледа, да се осведоми на бързи обороти, да реагира бързо и да изрича мнение, без да има задълбочени знания. Къде можем да сложим спирачка на тази наклонност? Защото сама казвате кое е съответстващо за крайната публика, само че не може да дефинира нито единствено самата публика, нито единствено в медиите. Поне в моя взор е по този начин..., тъй като си задавам въпроса кое е съответстващо, кое е в дневния ред на тематиките? Ако медиите напълно изземат позицията те да управляват това нещо, без да се преценяват с аудиторията, резултатите са ясни - не са положителни. Ако пък стремежът е напълно да се угоди на едно ново потомство, което пък няма построени постоянни, солидни привички и се лута в ползите си, не стигаме ли малко до един проблем, типично по български - сред яйцето и кокошката, кое е по-напред? Как да си помогнем сами там?
- Много добър въпрос. И съгласно мен е доста значимо да намираме аудиторията там, където тя е. Особено младежите. И тук идва творчеството на публицистиката. Трябва да сме доста изобретателни и да им сервира информации там, където са на висококачествени вести, да им споделяме какви са източниците. Просто те да имат доверие в нас от ден на ден и повече. В България в последните няколко години 24% по-малко хора отиват непосредствено в уеб уеб сайтове. Единствените платформи, които порастват, са обществените мрежи и особено TikTok за младите, Telegram и Instagram. И в действителност е значимо да ги намерим там и да им поднесем тематики по метод, който е забавен за тях. Без да вършим компромис с качеството на това, което споделяме. Не е елементарно. Аз, да вземем за пример, бях през април на журналистическия фестивал в Перуджа, който е най-големият. И всички на Запад приказват: " Как да сервира новините в TikTok? ". Не е елементарно, само че в последна сметка, това е едно изобретателно предизвикателство за публицистите.
- Стъпвайки на тематиката за провокации пред медийния бранш, само че и на Вашия професионален опит, който е задоволително богат, с цел да ми помогне да се ориентирам в тази тематика, споделяте ли усещането и в случай че да - за какво се стигна до такава степен, че медийният поток от информация тук в България, остана някак " местен " фокус? Като че ли интернационалните вести с разбора им са някъде към 3-4 минути, събрани в един новинарски блок в централната емисия по дадена телевизия, само че сякаш оставаме префокусирани върху локалното и все по-малко си разрешаваме да представяме България като част от света - процесите на открито и методът, по който можем ние да ги разберем и да ги преведем за аудиторията си...
- Съгласна съм с това, както видяхте от презентациите ми. Има огромен недостиг сред това какъв брой доста интернационалните вести българските аудитории споделят, че желаят да чуят повече, и какъв брой малко им се предлага. Може би новинарските медии са решили, че българите единствено се интересуват от местни вести. Наистина, локалните вести постоянно ще са най-интересни в която и да е страна, в това число и в България. В България на второ място са интернационалните вести, което е по-високо място от някои други страни. Тоест, има в действителност огромно търсене, само че не зная за какво няма такова предложение. Много е значимо, когато 57% от популацията ти споделя, че желае повече интернационалните вести, ние да се отзовем и да ги предложим. Когато пишем за каквато и да било тематика - дали е за опазване на здравето, за бременни дами, които сме изгубили, каквото и да било... постоянно може да се включат статистики от балканските страни или от Европейски Съюз и по този начин да се включи интернационалният аспект в новините. Това е нещо, което на аудиториите доста ще им хареса. Освен това ние българите обичаме да се съпоставяме. А в новините, сякаш, не съпоставяме задоволително къде сме ние, къде са другите.
- Една от водещите тематики във всички панели на конференцията е обвързвана с гигантските софтуерни скокове, които трансформираха уравнението. В тази връзка, на професионално равнище, чувствате ли страхове? Ако думата е доста мощна, простете, само че терзания? Кои са огромните провокации, когато гледаме към една смяна, тъй като човечеството се развива поради смяната, а в този момент усещаме едно общо групово терзание, за това, че изкуственият разсъдък ще ни направи непотребни...И даже не приказвам единствено за нашата медийна сфера...
- И да и не. Никой по света не схваща в действителност какво е това " Generative AI ". Това е притеснително, тъй като, изключително от етична позиция, ме тормози това, че не знаем в какъв миг ще създадем машина, която ще се държи като " Бог ", само че с нашите предубеждения. Като " Франкенщайн " де факто ще се появи... Да, тормози ме доста това, само че към този момент съм решила, че най-хубавата тактика е да стартира да пиша за това. Решила съм да пиша от позиция на това какво ще се случи с новините, с гласовете на дамите, в случай че АI навлезе в публицистиката, в случай, че те към този момент са доста маргинализирани. Искам да схвана какво ще науча. За мен е доста значимо да съм любознателна и си признавам, че просто не разбирам какво се случва.
- Когато приказваме за тематиката за равноправието на дамите в бизнеса, във всяка една сфера в връзките ни, в днешно време в българското общество аз намирам още един забавен спор. Очевидно има проблем с домашното принуждение у нас. Това е едно звено. В същото време медийната среда е предоминантно феминизирана. Ако би трябвало да се направи някакво изследване, не съм толкоз изчерпателен в анализите си, стигаме може би 70% от основни редактори, продуценти, кореспонденти и водещи са дами. Къде се къса връзката сред това те да бъдат репрезентирани с проблемите в нашето в общество в България? Дадохте прецизен, само че стряскащ образец с дамата от Дупница и тази тематика, която следиха всички медии в България неотдавна... Какво бъркаме сами в средата, без да разделяме на полове, само че в метода по тези значими тематики, тъй като сякаш българският фен най-после финално си споделя: " Ох това е agenda- та на американците, на Европа, на другия свят... В България няма подобен проблем. " Със сигурност има, само че очевидно сме стигнали до такава степен, че всяка тематика от дневния ред в българското общество се съизмерва с това дали е настояща на открито и в случай че там е настояща - тя не е наша, това не е наш проблем тук...
- Уау, толкоз доста страхотни въпроси. Първо за привидния спор сред феминизираната публицистика и това, че тематиките не се третират по-задълбочено. Проблемът са обществените правила. Дали жена или мъж ще е кореспондент, няма никакво значение. Социалните ни правила са по-традиционни и ние по формулировка пазиме мъжа. Сигурна съм, че даже и аз имам предубеждения, макар че съм жена, макар че работя по тези тематики, тъй като ние просто по този начин сме социализирани. Т.е. това е един от проблемите. И когато идваме в публицистиката, ние се учим от тези преди нас. Тези преди нас ни учат по методът, по който те са се научили и просто това се предава, тези обществени правила. По отношение на това къде бъркаме - доста ми е забавно това, което казахте, че в България си мислим постоянно, че: " О, това щом е тематика на Запад, значи това е тяхната agenda и ние сме окей ". И желая да се върна към нуждата да използваме обстоятелства в работата си. Ако стартираме да пишем за насилието против дамите, не от гледната точка на това кой изрод е направил съответното принуждение, което несъмнено, е доста значимо, само че фокусът да не е върху детайлите къде я е блъснал, какво се е случило, което е доста стряскащо и неприятно, а фокусът да е върху това: Какви са обществените правила, които вършат това да е допустимо? Какви са структурите, за какво страната не съумява да опази тези дами? Защо Неправителствени организации сякаш нямат задоволително власт? Ако ракурсите стартират да се концентрират върху това, ние ще дадем опция на нашите аудитории просто да си трансформират, уповавам се, мнението и да схванат, че този проблем, статистически видяно, е зараза, пандемия на всички места по света и би трябвало структурно да подходим за разрешаването му, а не да упрекваме " Пешо ", който е изрод, или " Тошо ". То е по-голям проблем от това.
- Може би да търсим решение и по-скоро да демонстрираме с прожектора на своята платформа систематичните проблеми, а не самостоятелните случаи?
- Точно по този начин. Не! И двете. Защото самостоятелният случай е доста значим, тъй като той ни разсънва сърцето, а систематичните проблеми, когато ги демонстрираме статистически, те ни разсънват мозъка. И от двете имаме потребност. И със сърце, и с глава да подходим за разрешаването на толкоз сериозен проблем.
- В днешно време, когато приказваме за медийно наличие, сме чували хиляди пъти - слагането на всички разнообразни гледни точки и методът, в който, представяйки всички разнообразни гледни точки, оставяш на аудиторията си опция сама да вземе преценка, решение и да проучва обстановката. Аз може би съм песимист от една страна, само че в този метод и в онази доминация на обществените мрежи, в която всеки има едно изкуствено чувство, че мнението му тежи повече, защото има кой да го прочете, кой да го лайк не, кой да го разяснява, не стигаме ли до миг, в който забравяме, че по дадените тематики няма доста гледни точки, има обстоятелства, има истина, има и лъжа?
- Да, безусловно сте прав и аз напълно съм съгласна с Вас, че има обстоятелства и има мнение. И е доста значимо, когато вършим вести, да включваме колкото се може повече обстоятелства и колкото може повече източници на информация. Ние от нашата позиция като публицисти... аз пристигам със своите предубеждения, със своята социализация...мой дълг е да диря друга позиция на източници, разнообразни от мен, които виждат същия проблем по друг метод, тъй че ние да създадем мозайката от разнообразни гледни точки, само че обстоятелствата би трябвало да са основата на това, обстоятелствата са основата на една къща, гледните точки са по-късно първи и втори етаж, аз по този начин си ги представям нещата. Ние доста постоянно, сякаш не слагаме основата, отиваме на първия етаж и той се унищожава, тъй като няма основа, няма ги обстоятелствата, върху които да построим тезата или това, което желаеме да кажем.
- Г-жо Късова, за мен бе наслаждение да си приказваме.
Как се промени средата в журналистката през последните 25 години? В поредност от изявленията своите отговори пред Dir.bg дадоха още:
Проектът се осъществя с поддръжката на:
,,,,,,, ,
Медийни сътрудници на плана са:
Българска телеграфна агенция, Българска национална телевизия, БНР, bTV Media Group, Дарик Радио, списание " Мениджър " и организация " Булфото "
- Българската публика, като цяло, към този момент все по-малко демонстрира заинтригуваност към класическия новинарски формат, към така наречен " по-важни " обществени тематики, като привички на аудиторията. Да потърсим дружно аргументите за това да се стигне до такава степен, само че повече може би фокусът да бъде оптимистичен, а точно - решенията на този проблем, които Вие очертахте също.
- Вие сте прав. Аудиториите в действителност губят интерес към някои от значимите жанрове, като политика, или за пандемията, доста се бяха изморили. Но това не е тъй като те нямат интерес към жанра, а тъй като новините, които им се сервират, не са съответстващи за тях. Много постоянно се концентрира върху макро/ракурси, без да се изяснява на аудиторията по какъв начин това на тях ще им се отрази. За аудиторията няма тематика, която да не е значима. Има тематики, които не са поднесени по съответстващ метод. Това е.
- Мисля си обаче и за навиците на аудиторията в по-младото потомство, израснало към този момент в пост фактум на софтуерния взрив. То знае да гледа, да се осведоми на бързи обороти, да реагира бързо и да изрича мнение, без да има задълбочени знания. Къде можем да сложим спирачка на тази наклонност? Защото сама казвате кое е съответстващо за крайната публика, само че не може да дефинира нито единствено самата публика, нито единствено в медиите. Поне в моя взор е по този начин..., тъй като си задавам въпроса кое е съответстващо, кое е в дневния ред на тематиките? Ако медиите напълно изземат позицията те да управляват това нещо, без да се преценяват с аудиторията, резултатите са ясни - не са положителни. Ако пък стремежът е напълно да се угоди на едно ново потомство, което пък няма построени постоянни, солидни привички и се лута в ползите си, не стигаме ли малко до един проблем, типично по български - сред яйцето и кокошката, кое е по-напред? Как да си помогнем сами там?
- Много добър въпрос. И съгласно мен е доста значимо да намираме аудиторията там, където тя е. Особено младежите. И тук идва творчеството на публицистиката. Трябва да сме доста изобретателни и да им сервира информации там, където са на висококачествени вести, да им споделяме какви са източниците. Просто те да имат доверие в нас от ден на ден и повече. В България в последните няколко години 24% по-малко хора отиват непосредствено в уеб уеб сайтове. Единствените платформи, които порастват, са обществените мрежи и особено TikTok за младите, Telegram и Instagram. И в действителност е значимо да ги намерим там и да им поднесем тематики по метод, който е забавен за тях. Без да вършим компромис с качеството на това, което споделяме. Не е елементарно. Аз, да вземем за пример, бях през април на журналистическия фестивал в Перуджа, който е най-големият. И всички на Запад приказват: " Как да сервира новините в TikTok? ". Не е елементарно, само че в последна сметка, това е едно изобретателно предизвикателство за публицистите.
- Стъпвайки на тематиката за провокации пред медийния бранш, само че и на Вашия професионален опит, който е задоволително богат, с цел да ми помогне да се ориентирам в тази тематика, споделяте ли усещането и в случай че да - за какво се стигна до такава степен, че медийният поток от информация тук в България, остана някак " местен " фокус? Като че ли интернационалните вести с разбора им са някъде към 3-4 минути, събрани в един новинарски блок в централната емисия по дадена телевизия, само че сякаш оставаме префокусирани върху локалното и все по-малко си разрешаваме да представяме България като част от света - процесите на открито и методът, по който можем ние да ги разберем и да ги преведем за аудиторията си...
- Съгласна съм с това, както видяхте от презентациите ми. Има огромен недостиг сред това какъв брой доста интернационалните вести българските аудитории споделят, че желаят да чуят повече, и какъв брой малко им се предлага. Може би новинарските медии са решили, че българите единствено се интересуват от местни вести. Наистина, локалните вести постоянно ще са най-интересни в която и да е страна, в това число и в България. В България на второ място са интернационалните вести, което е по-високо място от някои други страни. Тоест, има в действителност огромно търсене, само че не зная за какво няма такова предложение. Много е значимо, когато 57% от популацията ти споделя, че желае повече интернационалните вести, ние да се отзовем и да ги предложим. Когато пишем за каквато и да било тематика - дали е за опазване на здравето, за бременни дами, които сме изгубили, каквото и да било... постоянно може да се включат статистики от балканските страни или от Европейски Съюз и по този начин да се включи интернационалният аспект в новините. Това е нещо, което на аудиториите доста ще им хареса. Освен това ние българите обичаме да се съпоставяме. А в новините, сякаш, не съпоставяме задоволително къде сме ние, къде са другите.
- Една от водещите тематики във всички панели на конференцията е обвързвана с гигантските софтуерни скокове, които трансформираха уравнението. В тази връзка, на професионално равнище, чувствате ли страхове? Ако думата е доста мощна, простете, само че терзания? Кои са огромните провокации, когато гледаме към една смяна, тъй като човечеството се развива поради смяната, а в този момент усещаме едно общо групово терзание, за това, че изкуственият разсъдък ще ни направи непотребни...И даже не приказвам единствено за нашата медийна сфера...
- И да и не. Никой по света не схваща в действителност какво е това " Generative AI ". Това е притеснително, тъй като, изключително от етична позиция, ме тормози това, че не знаем в какъв миг ще създадем машина, която ще се държи като " Бог ", само че с нашите предубеждения. Като " Франкенщайн " де факто ще се появи... Да, тормози ме доста това, само че към този момент съм решила, че най-хубавата тактика е да стартира да пиша за това. Решила съм да пиша от позиция на това какво ще се случи с новините, с гласовете на дамите, в случай че АI навлезе в публицистиката, в случай, че те към този момент са доста маргинализирани. Искам да схвана какво ще науча. За мен е доста значимо да съм любознателна и си признавам, че просто не разбирам какво се случва.
- Когато приказваме за тематиката за равноправието на дамите в бизнеса, във всяка една сфера в връзките ни, в днешно време в българското общество аз намирам още един забавен спор. Очевидно има проблем с домашното принуждение у нас. Това е едно звено. В същото време медийната среда е предоминантно феминизирана. Ако би трябвало да се направи някакво изследване, не съм толкоз изчерпателен в анализите си, стигаме може би 70% от основни редактори, продуценти, кореспонденти и водещи са дами. Къде се къса връзката сред това те да бъдат репрезентирани с проблемите в нашето в общество в България? Дадохте прецизен, само че стряскащ образец с дамата от Дупница и тази тематика, която следиха всички медии в България неотдавна... Какво бъркаме сами в средата, без да разделяме на полове, само че в метода по тези значими тематики, тъй като сякаш българският фен най-после финално си споделя: " Ох това е agenda- та на американците, на Европа, на другия свят... В България няма подобен проблем. " Със сигурност има, само че очевидно сме стигнали до такава степен, че всяка тематика от дневния ред в българското общество се съизмерва с това дали е настояща на открито и в случай че там е настояща - тя не е наша, това не е наш проблем тук...
- Уау, толкоз доста страхотни въпроси. Първо за привидния спор сред феминизираната публицистика и това, че тематиките не се третират по-задълбочено. Проблемът са обществените правила. Дали жена или мъж ще е кореспондент, няма никакво значение. Социалните ни правила са по-традиционни и ние по формулировка пазиме мъжа. Сигурна съм, че даже и аз имам предубеждения, макар че съм жена, макар че работя по тези тематики, тъй като ние просто по този начин сме социализирани. Т.е. това е един от проблемите. И когато идваме в публицистиката, ние се учим от тези преди нас. Тези преди нас ни учат по методът, по който те са се научили и просто това се предава, тези обществени правила. По отношение на това къде бъркаме - доста ми е забавно това, което казахте, че в България си мислим постоянно, че: " О, това щом е тематика на Запад, значи това е тяхната agenda и ние сме окей ". И желая да се върна към нуждата да използваме обстоятелства в работата си. Ако стартираме да пишем за насилието против дамите, не от гледната точка на това кой изрод е направил съответното принуждение, което несъмнено, е доста значимо, само че фокусът да не е върху детайлите къде я е блъснал, какво се е случило, което е доста стряскащо и неприятно, а фокусът да е върху това: Какви са обществените правила, които вършат това да е допустимо? Какви са структурите, за какво страната не съумява да опази тези дами? Защо Неправителствени организации сякаш нямат задоволително власт? Ако ракурсите стартират да се концентрират върху това, ние ще дадем опция на нашите аудитории просто да си трансформират, уповавам се, мнението и да схванат, че този проблем, статистически видяно, е зараза, пандемия на всички места по света и би трябвало структурно да подходим за разрешаването му, а не да упрекваме " Пешо ", който е изрод, или " Тошо ". То е по-голям проблем от това.
- Може би да търсим решение и по-скоро да демонстрираме с прожектора на своята платформа систематичните проблеми, а не самостоятелните случаи?
- Точно по този начин. Не! И двете. Защото самостоятелният случай е доста значим, тъй като той ни разсънва сърцето, а систематичните проблеми, когато ги демонстрираме статистически, те ни разсънват мозъка. И от двете имаме потребност. И със сърце, и с глава да подходим за разрешаването на толкоз сериозен проблем.
- В днешно време, когато приказваме за медийно наличие, сме чували хиляди пъти - слагането на всички разнообразни гледни точки и методът, в който, представяйки всички разнообразни гледни точки, оставяш на аудиторията си опция сама да вземе преценка, решение и да проучва обстановката. Аз може би съм песимист от една страна, само че в този метод и в онази доминация на обществените мрежи, в която всеки има едно изкуствено чувство, че мнението му тежи повече, защото има кой да го прочете, кой да го лайк не, кой да го разяснява, не стигаме ли до миг, в който забравяме, че по дадените тематики няма доста гледни точки, има обстоятелства, има истина, има и лъжа?
- Да, безусловно сте прав и аз напълно съм съгласна с Вас, че има обстоятелства и има мнение. И е доста значимо, когато вършим вести, да включваме колкото се може повече обстоятелства и колкото може повече източници на информация. Ние от нашата позиция като публицисти... аз пристигам със своите предубеждения, със своята социализация...мой дълг е да диря друга позиция на източници, разнообразни от мен, които виждат същия проблем по друг метод, тъй че ние да създадем мозайката от разнообразни гледни точки, само че обстоятелствата би трябвало да са основата на това, обстоятелствата са основата на една къща, гледните точки са по-късно първи и втори етаж, аз по този начин си ги представям нещата. Ние доста постоянно, сякаш не слагаме основата, отиваме на първия етаж и той се унищожава, тъй като няма основа, няма ги обстоятелствата, върху които да построим тезата или това, което желаеме да кажем.
- Г-жо Късова, за мен бе наслаждение да си приказваме.
Как се промени средата в журналистката през последните 25 години? В поредност от изявленията своите отговори пред Dir.bg дадоха още:
Проектът се осъществя с поддръжката на:
,,,,,,, ,
Медийни сътрудници на плана са:
Българска телеграфна агенция, Българска национална телевизия, БНР, bTV Media Group, Дарик Радио, списание " Мениджър " и организация " Булфото "
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ