Пловдив като Лондон - въвежда зона с ниски емисии
Специално изследване на енергийния пазар демонстрира, че потреблението на горива на европейско равнище се е нараснала с повече от 10 пъти за последните 100 години, като до 1950 година е преобладавало потреблението на твърди горива, а след 1950 година се усилва значително потреблението на течни горива, което е обвързвано главно с транспортния бранш и повишаването на броя на колите, което продължава и до през днешния ден. Интересен факт е, че единствено сред 1950 и 1980 година потреблението на течни горива в Европа се е нараснало 18 пъти.
Проблемът е изключително сериозен през днешния ден, когато редица европейски градове вкарват така наречен Зони с ниски емисии (ЗНЕ) за понижаване на концентрациите на азотни оксиди. Зоните с ниски излъчвания са идната стъпка и на Община Пловдив да се оправи с казуса с мръсния въздух, който идва от трафика - това твърди Елена Найденова, основен специалист в Дирекция „ Екология и ръководство на отпадъците " в Община Пловдив.
Новите екологични стандарти за автомобилните производители (EURO I-VI), които стартират да се ползват още през 1992 година, целят точно намаляването на излъчванията от колите като главен фактор за замърсяването на въздуха в градовете. На национално равнище те също способстват за възстановяване на качеството на въздуха. За страдание обаче, тези стандарти се отнасят за производството на нови коли, а особено за страните от Източна Европа, включително България и в частност за община Пловдив, е потреблението на остарели коли.
Голяма част от колите в Пловдив са на възраст над 20 година
и неотговарящи на никакви екологични стандарти.
Състоянието на автомобилния парк отваря огромен капацитет за действително понижение на излъчванията на азотни оксиди, посредством използването на ограничения, ориентирани към автомобилния превоз и най-много към колите и рейсовете, употребяващи дизелово гориво. За задачата биха могли да се вкарат и съблюдават по-строги правила при регистрацията и годишната техническа инспекция на моторните транспортни средства. Доказано в европейски мащаб, при използването на по-високите стандарти за моторните транспортни средства, макар увеличението на потреблението на горива, излъчванията понижават. Тези ограничения се дефинират като доста ефикасни във връзка с подобряването на качеството на въздуха в огромните градове.
В допълнение, процентното понижение на количеството употребявано дизелово гориво и броят на моторните транспортни средства с дизелови мотори по отношение на общото количество изгорени горива и общия брой на моторните транспортни средства би довело до понижаване на излъчванията на азотни оксиди.
Липсата на технологии за понижаване на излъчванията на азотни оксиди (азотен диоксид) при увеличението на броя на колите води до увеличение на концентрацията на азотни оксиди в атмосферния въздух. Същевременно въздействието на азотните оксиди се усилва още повече при съществуването на избрани метеорологични условия, като ниска температура на въздуха, слаб вятър и температурна инверсия.
Същественото въздействие на атмосферните условия е към този момент изследвано и потвърдено за европейските страни с развита стопанска система и инфраструктура, в които увеличението на автомобилния трафик е главен фактор за утежняването на качеството на атмосферния въздух. Такава страна е Норвегия. Норвежкият институт за изследване на превоза през 2011 година е направил проучване на излъчванията на азотни оксиди от колите в огромните градове. В проучването се показва, че
новите коли с дизелови мотори изхвърлят сред 20 и 40 пъти повече азотни оксиди по отношение на новите бензинови.
Така макар ниската възраст на автомобилния парк в страната, при преобладаващо потребление на дизелови мотори, изчисленията до 2025 година демонстрират, че излъчванията на азотни оксиди се явяват съществено предизвикателство за реализиране на приемливо качество на въздуха и ако не се подхващат спомагателни ограничения, ще продължат да нарастват. В същото време излъчванията на ФПЧ10 да вземем за пример ще понижават значително.
Очевидно решение на казуса е намаляването на броя на дизеловите коли за сметка на употребяващите различен тип гориво, само че това е обвързвано, от една страна, с по-големи разноски на притежателите и от друга, с по-малка успеваемост на потреблението на силата. Допълнителен проблем се явява и нуждата от политика в тази тенденция на национално равнище, както и даване на повече пълномощия на общинските управляващи за въвеждане на локални начинания, което на процедура е мъчно осъществимо.
По отношение на предприемането на по-категорични ограничения за справяне с казуса с излъчванията на азотен диоксид като добър образец може да бъде посочена политиката на Англия за понижаване на замърсяването в Лондон. Изчислението на излъчванията на азотни оксиди в Лондон демонстрира дял от 46% на автомобилния трафик. За понижаване на концентрациите на азотни оксиди в общината са въведени т.нар Зони с ниски излъчвания (Low Emissions Zone). Това е територия от 1,5 кв. км, в която се цели значително понижаване на излъчванията посредством прекъсване на най-замърсяващите транспортни средства. Въведена е такса от 200 паунда за придвижването на МПС в зоната, които не покриват като най-малко стандарта - EURO III.
В същото време е изчислено, че
над 60% от напредванията в Лондон са с дължина по-малко от 3 км
и имат забележителен капацитет да бъдат осъществени на процедура без потреблението на авто превоз. За реализирането на този капацитет са въведени редица начинания и финансови тласъци за авансово обмисляне на нормалното напредване на жителите до техните работни места, учебни заведения, детски градини и така нататък, с пешеходно напредване или потребление на колела и публичен превоз.
Практиката за въвеждане на ЗНЕ се употребява и в Германия. Такава зона е въведена още през 2005 година в гр. Берлин, а в последните няколко години и в други градове на страната с проблеми във връзка с излъчванията на азотни оксиди и прахуляк. Ефектът на тези зони е значителен и единствено за една година излъчванията на азотни оксиди от МПС в Берлин са намалели с 14%.
Проблемът е изключително сериозен през днешния ден, когато редица европейски градове вкарват така наречен Зони с ниски емисии (ЗНЕ) за понижаване на концентрациите на азотни оксиди. Зоните с ниски излъчвания са идната стъпка и на Община Пловдив да се оправи с казуса с мръсния въздух, който идва от трафика - това твърди Елена Найденова, основен специалист в Дирекция „ Екология и ръководство на отпадъците " в Община Пловдив.
Новите екологични стандарти за автомобилните производители (EURO I-VI), които стартират да се ползват още през 1992 година, целят точно намаляването на излъчванията от колите като главен фактор за замърсяването на въздуха в градовете. На национално равнище те също способстват за възстановяване на качеството на въздуха. За страдание обаче, тези стандарти се отнасят за производството на нови коли, а особено за страните от Източна Европа, включително България и в частност за община Пловдив, е потреблението на остарели коли.
Голяма част от колите в Пловдив са на възраст над 20 година
и неотговарящи на никакви екологични стандарти.
Състоянието на автомобилния парк отваря огромен капацитет за действително понижение на излъчванията на азотни оксиди, посредством използването на ограничения, ориентирани към автомобилния превоз и най-много към колите и рейсовете, употребяващи дизелово гориво. За задачата биха могли да се вкарат и съблюдават по-строги правила при регистрацията и годишната техническа инспекция на моторните транспортни средства. Доказано в европейски мащаб, при използването на по-високите стандарти за моторните транспортни средства, макар увеличението на потреблението на горива, излъчванията понижават. Тези ограничения се дефинират като доста ефикасни във връзка с подобряването на качеството на въздуха в огромните градове.
В допълнение, процентното понижение на количеството употребявано дизелово гориво и броят на моторните транспортни средства с дизелови мотори по отношение на общото количество изгорени горива и общия брой на моторните транспортни средства би довело до понижаване на излъчванията на азотни оксиди.
Липсата на технологии за понижаване на излъчванията на азотни оксиди (азотен диоксид) при увеличението на броя на колите води до увеличение на концентрацията на азотни оксиди в атмосферния въздух. Същевременно въздействието на азотните оксиди се усилва още повече при съществуването на избрани метеорологични условия, като ниска температура на въздуха, слаб вятър и температурна инверсия.
Същественото въздействие на атмосферните условия е към този момент изследвано и потвърдено за европейските страни с развита стопанска система и инфраструктура, в които увеличението на автомобилния трафик е главен фактор за утежняването на качеството на атмосферния въздух. Такава страна е Норвегия. Норвежкият институт за изследване на превоза през 2011 година е направил проучване на излъчванията на азотни оксиди от колите в огромните градове. В проучването се показва, че
новите коли с дизелови мотори изхвърлят сред 20 и 40 пъти повече азотни оксиди по отношение на новите бензинови.
Така макар ниската възраст на автомобилния парк в страната, при преобладаващо потребление на дизелови мотори, изчисленията до 2025 година демонстрират, че излъчванията на азотни оксиди се явяват съществено предизвикателство за реализиране на приемливо качество на въздуха и ако не се подхващат спомагателни ограничения, ще продължат да нарастват. В същото време излъчванията на ФПЧ10 да вземем за пример ще понижават значително.
Очевидно решение на казуса е намаляването на броя на дизеловите коли за сметка на употребяващите различен тип гориво, само че това е обвързвано, от една страна, с по-големи разноски на притежателите и от друга, с по-малка успеваемост на потреблението на силата. Допълнителен проблем се явява и нуждата от политика в тази тенденция на национално равнище, както и даване на повече пълномощия на общинските управляващи за въвеждане на локални начинания, което на процедура е мъчно осъществимо.
По отношение на предприемането на по-категорични ограничения за справяне с казуса с излъчванията на азотен диоксид като добър образец може да бъде посочена политиката на Англия за понижаване на замърсяването в Лондон. Изчислението на излъчванията на азотни оксиди в Лондон демонстрира дял от 46% на автомобилния трафик. За понижаване на концентрациите на азотни оксиди в общината са въведени т.нар Зони с ниски излъчвания (Low Emissions Zone). Това е територия от 1,5 кв. км, в която се цели значително понижаване на излъчванията посредством прекъсване на най-замърсяващите транспортни средства. Въведена е такса от 200 паунда за придвижването на МПС в зоната, които не покриват като най-малко стандарта - EURO III.
В същото време е изчислено, че
над 60% от напредванията в Лондон са с дължина по-малко от 3 км
и имат забележителен капацитет да бъдат осъществени на процедура без потреблението на авто превоз. За реализирането на този капацитет са въведени редица начинания и финансови тласъци за авансово обмисляне на нормалното напредване на жителите до техните работни места, учебни заведения, детски градини и така нататък, с пешеходно напредване или потребление на колела и публичен превоз.
Практиката за въвеждане на ЗНЕ се употребява и в Германия. Такава зона е въведена още през 2005 година в гр. Берлин, а в последните няколко години и в други градове на страната с проблеми във връзка с излъчванията на азотни оксиди и прахуляк. Ефектът на тези зони е значителен и единствено за една година излъчванията на азотни оксиди от МПС в Берлин са намалели с 14%.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ