Специално интервю със Съдия номер едно на Европа. Как Съюзът

Специално изявление със Съдия номер едно на Европа. Как Съюзът схваща върховенството на закона и по какъв начин стои България на този декор?

За глобите, контрола върху основния прокурор и по какъв начин би трябвало да работи правораздаването - арбитър Коен Ленартс приказва пред Стоян Георгиев.

Господин Ленартс, може ли да стартираме с малко теоретично пояснение по какъв начин работи Съдът на Европейски Съюз?

„ Съдът на Европейския съюз е правосъдната власт на Европейския съюз. Може би би трябвало да стартира с две думи пояснение какво е Европейският съюз в своята същност? Той е конструкция за взаимно ръководство, която всички 27 страни членки са се съгласили да открият, с цел да ръководят взаимно сфери на политики, които не могат да ръководят напълно сами.

Съдът на Европейския съюз има съществена задача да следи за това тези споделени правила, написани от общата конструкция – Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз, в които са показани всички страни членки, да остават идентични при тълкуването, използването и осъществяването на законите.



Съдът на Европейски Съюз е формиран от по един арбитър от страна членка, с цел да се зарежда съда с богатите национални обичаи на всяка една страна членка. Всички страни членки са безусловно равни – българската правна система е също толкоз значима, колкото немската, естонската, малтийската, белгийската и мога да продължа за всички 27 страни членки. Духът на Съда е - най-хубавият юридически мотив печели делото. Всички съдии са равни, всички национални системи са равни, а това, което вършим дружно, го вършим дружно, тъй като можем по този начин да го създадем по-добре. Така работи Съдът “.

Вие сте в София във връзка конференция за върховенството на закона и конституционалната еднаквост на Европейски Съюз. Тук са се събрали най-хубавите измежду българските юристи, министърът на правораздаването. Имахте ли опция да обсъдите с тях проблемите с върховенството на закона в България и проблемите пред нас?

„ Не съм приказвал съответно по тези тематики, само че ще имам среща на четири очи с министъра на правораздаването този следобяд, което е обикновено – срещам се с министрите на правораздаването във всяка страна членка, която посетя като ръководител на Съда на Европейски Съюз. Това е напълно обикновено, не е нещо особено за България.

Предизвикателството с върховенството на закона съществува по разнообразни способи във всички страни членки. Споделено е предизвикването да се подсигурява споделените правила да бъдат ръководени като едно общо богатство. По-конкретно що се касае разходването на средства на Европейски Съюз, би трябвало да осъзнаваме, че тези средства са израз на взаимност сред всички 27 страни членки, където средствата се събират в националните бюджети, вкарват се в Европейския съюз от всички страни членки и по-късно преразпределени по отношение на потребностите на най-нуждаещите се страни членки.



Когато се показва този въпрос в основата си, незабавно се усеща, че солидарността не е устойчива с времето, в случай че не се поема отговорност от страна на тези, които получават средствата, да се изразходват само и единствено по отношение на задачите, за които са отпуснати тези средства. Това допуска, че националните съдилища и прокуратури би трябвало да бъдат изцяло самостоятелни в следствието, преследването и постановяването на решения, с цел да се подсигурява, че страната членка, било то България или моята татковина, Белгия, или Германия, или Естония, или Гърция – и отново, мога да го повторя 27 пъти – получава средствата.

Всички страни членки получават по някакъв метод средства от бюджета на Европейски Съюз, би трябвало всички да имат вяра една на друга, че правните им системи ще се оправят задоволително добре, с цел да се подсигурява, че битката против измами, корупция и злоупотреби ще бъде осъществявана дейно, по възпиращ и разубеждаващ метод. За това е належащо господство на закона, да няма въздействие нито от страна на политиката, нито на стопански огромни играчи “.



Да няма въздействие, само че споменахте доверие. Вярвате ли, че България и другите страни членки в Европейски Съюз имат общо схващане на термина " господство на закона "? Питам Ви, тъй като знаем какви са провокациите в нашата страна с върховенството на закона и правосъдната промяна, която все се опитваме да осъществим, само че най-после не се случва?

„ Според мен всички страни членки споделят общо виждане за това какво значи и изисква доверието, по повод съблюдаване на върховенството на закона. С други думи – задачата, към която се развиват, е доста ясна и има консенсус за нея. Всяка страна членка, поради историята, географското разположение, икономическата обстановка, политическата и правосъдна структури, е изправена пред разнообразни провокации, с цел да стигне до тази споделена цел на упоритост към самостоятелни, безпристрастни правосъдни системи, прокуратури и така нататък

Винаги има какво да се направи повече, само че това ще бъде друго за всяка страна членка. И въпреки всичко, във всички страни членки е належащо непрекъснато внимание. Например в случай че правораздаването действа неефективно, да вземем за пример в случай че не се съблюдава довнесения период и той изтече, тъй че най-после действително в никакъв случай да не се стигне до присъда, приказвам в общи линии – не разясня нито България, нито никоя друга страна членка – то тогава явно има проблем с върховенството на закона.

Правосъдието би трябвало да бъде дейно, бързо, качествено, без значение и независимо, прилагащо разпоредбите поравно за всеки. Това би трябвало да се прави в съответната времева рамка, която да може да докара, в случаи на измами и корупция, до ефикасни наказания, възпиращи наказания и до възобновяване, доколкото е допустимо, на средствата, отклонени от действителната цел. Това несъмнено е последна цел и продължаващ труд на всички места, само че би трябвало да има сериозна консолидация.

Причината да споделям, че доверието в разбирането за върховенството на закона, което е на напред във времето тук, е сходно за всички страни членки, е, чисто и просто, че е изискване за присъединение. Ако има разнообразни възгледи по отношение на върховенството на закона, в случай че беше мъгляво и неразбираемо и можеше да се измъкнеш с това, то съответната страна нямаше да бъде страна членка на Съюза “.

България е призната в Европейския съюз под изискване, с механизма за съдействие и инспекция, който по този начин и не е довел до осъществяване на предстоящото от страна на България. Следващият ми въпрос към Вас е има ли Европейският съюз задоволително принадлежности да повлияе на страни, които не съблюдават върховенството на закона или най-малко не изцяло?

В изявлението ми на конференцията обясних, че през декември 2020 година Европейският парламент и Съвета, по предложение на Комисията, както е общоприетата законодателна процедура в Съюза, одобри така наречен Механизъм за конвенционалност. Съдът на Европейския съюз в цялостен състав със арбитър докладчик, гордея се да го кажа, българския арбитър Александър Арабаджиев, реши, че този механизъм подхожда на договорите.

Механизмът слага изискване – по тази причина се назовава за конвенционалност – слага изискване отпущането на всевъзможни средства от бюджета на Европейски Съюз да става под изискване, че се съблюдават правилата, заложени за върховенството на закона. Тези правила са написани в детайли в регламента, като да вземем за пример тъждество пред закона, липса на произвол, съблюдаване на разпоредбите за публични поръчки, запазване на независимостта на правосъдната власт, прокуратурата и следствените служби, битка с измами и корупция, има цялостен лист с точки.

Ако някое от тези не действа и е открито, че има директна връзка с непозволено или неправилно разходване на средства на Съюза, то следва глоба, а точно общоприетоо дължимите средства да не се превеждат, до момента в който не бъдат подхванати ограничения за разрешаване освен на хартия, само че и да действа на процедура. Това е ролята на Комисията, да работи взаимно с страната членка, с цел да го реализира. Но отново, това е механизъм, който цели да укрепи опциите страните членки да стигнат до споделеното схващане за това какво значи господство на закона и взаимно доверие. И тези регламенти са споделеното схващане. Означава, че има огромно болшинство в Европейския парламент, което го поддържа, а и освен, в Съвета на Европейски Съюз, страните членки са дали своят вот този правилник със солидно квалифицирано болшинство.

Това е текст, допускащ разговор сред Европейската комисия и съответна страна членка, освен България, а всяка страна членка, че и моята, когато има да вземем за пример закъснение в правосъден развой, Комисията да почука на вратата и да попита - " Защо това дело за корупция не е завършено в периода за наказателна процедура? ". Естеството на проблемите, с които да се оправяме, са доста разнообразни сред другите страни членки, само че описът, по отношение на който ще се ревизира представянето им, е идентичен за всички 27 страни членки. Това е голям прогрес. Едва в този момент – нашето решение е отпреди година – 16 февруари 2022 година, и едвам след него Комисията стартира да извършва и ползва този механизъм. Това се случва в този момент.

Български лица са включени в лист по така наречен закон „ Магнитски “ в Съединени американски щати. Българското общество има вяра, че това е вследствие на неработеща вярно правосъдна система в България. Смятате ли, че това е бъдещето? Дали Европейският съюз също ще вкарва такива описи като „ Магнитски “, с цел да се бори с корупцията и да включва лица в сходни описи?

„ Тези описи са американски. Това е отвън Европейския съюз и не мога да го разясня. Но имам вяра, че механизмът за конвенционалност, който описах, е еквивалент от страна на Европейски Съюз като механизъм за осъществяване, подобен с това, което вършат други със описи със наказания или други подходи. И отново, всички тези механизми са механизми, с цел да съблюдават всички разпоредбите в областта на процедура, дейно, с цел да се усили успеваемостта на преследването на съблюдаване на господство на закона, самостоятелни и безпристрастни съдилища, без значение следствие и наказателно гонене - всичко това. България е член на Европейската прокуратура. Някои страни членки не са. Самият факт, че сте член на Европейската прокуратура към този момент е позитивен факт по повод увеличението на опциите да бъдат стартирани каузи при машинация пред националните съдилища.

И отново, повярвайте ми, това не е ситуацията единствено в България. Сега сме тук, обикновено е, че задавате въпросите си от българска позиция. Така и би трябвало да бъде. Знам, че остава доста работа в България, знам, че всички хора, с които се срещам тук, са извънредно стимулирани да съблюдават изцяло този правилник, както и всички правила на върховенството на закона. Работят старателно по въпроса и съм сигурен, че Комисията ще извърши своята роля, според този закон, както е обикновено.

Законодателните органи пишат законите, а Комисията като изпълнителна власт ги ползва, а в случаи на правосъдни процеси, по отношение на използването на механизма, страната членка може да се обърне към Първоинстанционния съд и да апелира пред Съда на Европейски Съюз на избраните в закона учредения. Виждате по какъв начин работи разделянето на управляващите – законодателна, изпълнителна и правосъдна, на равнище Европейски съюз - по този начин работи. Според мен това е нашият еквивалент от страна на Европейския съюз.

И отново, Европейската прокуратура играе своята роля там, тъй като в случаи на наказателно гонене при измами, свързани със средства от бюджета на Съюза, те могат да бъдат инициирани от европейския делегиран прокурор непосредствено в наказателния съд. Имаме и първите препратки от национални съдилища, където европейският прокурор стартира дело пред народен съд. Първото дело, стигнало до нас по този начин, е от Австрия. За да ви покажа по какъв начин работи.

Но българските проблеми са съответни за България по този начин, както е за всяка друга страна членка, тъй като всяка е исторически и обичайно видяно в друга обстановка, че и геополитически е друга обстановката, по отношение на разположението на картата, няма да встъпвам в детайлности. Но всичко това играе роля и това са механизмите, които укрепваме на равнище Европейски Съюз, само че натискът ще се усили, би трябвало да се съблюдава регламентът, другояче солидарността, а точно - да се отпускат евросредства към страна членка, която ги заслужава, само че в случай че няма гаранция, че средствата вярно ще се разходват и правосъдната система има пропуски в ограничението на тези злоупотреби със средства, то потокът на средства да бъде прекратен. Така се преглежда в този момент на законодателно ниво в Европейски Съюз “.

Много хора тук имат вяра, че главният проблем на правосъдната ни система е методът на работа на основния прокурор. Та законодателните промени, които се разискват и следва да бъдат утвърдени или не, са свързани с работата на основния прокурор. Вие обсъждали ли сте тематиката с български специалисти, имате ли мнение?

„ Честно, би трябвало да призная, не съм задоволително осведомен по какъв начин тъкмо действа основният прокурор в България. Може в срещата с министъра да науча повече, само че все още не знам. Разбира се, това, което казвате в общи линии, методът, по който работи основният прокурор, е доста значим. В одобрените демократически системи, учредени на господство на закона в Западна Европа, естественото схващане е следното: изпълнителната власт може да има обща политика по повод установяване на цели в прокуратурата да вземем за пример – общи насочващи линии на политика, само че изпълнителната власт в никакъв случай не може да се намесва в съответно дело да споделя на прокурора или основния прокурор да споделя на прокурор " Прекратявай това дело и започвай против този или оня ".

Това е невероятно, тъй като би било обратно на функционалната самостоятелност на прокурора да проверява и преследва. Министърът на правораздаването може да каже да вземем за пример – погледнете случая в Белгия, тъй като е в медиите мога да дам образеца, може да каже: " Имаме огромен проблем с наркотрафикантите в пристанищата в Ротердам и Антверпен, тъй че това би трябвало да бъде приоритет в акциите на полицията, следствието и преследването ".

Може да се усилят наказванията, това не го прави самичък той, а Народното събрание, който би трябвало да одобри промените в закона и така нататък Но общи насоки за прокурорските политики са вероятни, само че не може да каже след 6 месеца, когато прокурорът на наказателния съд в Антверпен преследва избран основен изпълнителен шеф на огромна пристанищна компания (говоря нереално, просто като пример), да каже " Спирай, този ми е другар ", в случай че разбирате какво имам поради. Това не е допустимо. И не може да каже " Абе я погледни по-скоро този вид, този е другар на политическия ми конкурент ". Разбирате ме. Именно по този начин действа в страните, с които съм осведомен, само че и в доста страни в Централна и Източна Европа.

Традиционното схващане по какъв начин би трябвало да работи основния прокурор е следното - да има цялостна функционална самостоятелност, има от време на време подчиненост в границите на прокуратурата и няма проблем в това, стига най-висшият, основният прокурор, да е изцяло самостоятелен от изпълнителната власт в самостоятелните случаи. Ако основният прокурор е в същото време министър на правораздаването и тогава е на върха на йерархията за всички преследвания, то би било, в случай че следваме това схващане, проблематично. Това е в общи линии ситуацията. Но отново, би трябвало да се гледат обособените случаи, обособените страни, тъй като традициите може да са разнообразни, само че без тази функционална самостоятелност, следствието и преследването в случаите на машинация и корупция не могат да бъдат надеждни и ефикасни “.