Специалната военна операция“ в Украйна помита… съветските паметници в Латвия
" Специалната военна интервенция " може да търпи загуби в Украйна с изтеглянето на съветските елементи от Херсонска област, само че за сметка на това напредва в... Латвия. На пръв прочит може да звучи неуместно, само че точно нашествието на Москва предизвика Рига да се заеме съществено с разчистването на руските тоталитарни монументи на своя територия.
Преди няколко месеца, съгласно който до 15 ноември би трябвало бъдат отстранени всички обекти, прославящи тоталитарни режими. Миналата седмица пък поради " продължаващата политика на държавен вандализъм в Латвия за демонтирането на руски монументи ".
Събарянето на руските монументи в балтийската страна може да е форсирано от войната в Украйна, само че в реалност тяхната орис от дълго време е била решена - просто беше въпрос на време да се задейства осъществяването. И претекстовете надалеч не се изчерпват единствено с дейностите на Кремъл през последните девет месеца и половина. В Латвия за антисъветските (и антируските) настроения се знае от дълго време.
Да забележим за какво.
През последните осем века този балтийски народ е бил под най-различни непознати ръководства - немско (рицарският медал " Братя на меча " ), литовско, полско (Жечпосполита) и несъмнено, съветско. Последното е и най-скорошно по последователност, респективно спомените са най-пресни. И в случай че съветската имперска администрация може да бъде обсъждана като съпоставима с аналогичните, то " руския " интервал латвийците несъмнено го вадят пред скоби.
След края на Първата международна война Латвия се появява на международната политическа карта, само че нежната ѝ държавна традиция е прекършена по много противен метод - през 1940 година контракт за взаимопомощ със Съюз на съветските социалистически републики вкарва на нейната територия руски войски, които надвишават по бройка личната ѝ войска (подобни контракти имат също Литва и Естония). Следва руска окупация, която води до типичните за сталинизма репресии и изселвания. Не изключително изненадващо, на идната година латвийците освен посрещат войските на Вермахта надали не като освободители, само че и забележителна част от тях се включват в акцията на Оста против Съветския съюз. Създава се Латвийски легион към Вафен Секретен сътрудник, чийто ветерани до наскоро напомняха за себе си посредством годишни маршове в Рига.
Краят на Втората международна война носи на латвийците освен (повторна) съветизация, само че и погребение на концепцията за независима държавност. Докато България и други страни от Централна Европа и Балканите резервират съществуването си (макар и със подозрителен суверенитет), трите балтийски страни са включени в границите на Съюз на съветските социалистически републики. Дълго по-късно обаче в тях съществуват съпротивителни придвижвания, наречени " горски братя " - аналогични на нашите " горяни ".
Историята си е история, само че и актуалната действителност не допуска Рига да се церемони с Москва. В Латвия през днешния ден живее доста рускоезично малцинство, като част от тези хора не приказват формалния език на страната - латвийския, респективно не могат да получат латвийско поданство. Отношенията сред двете етнически групи и преди не бяха цветущи, само че след 2014 година (анексирането на Крим) ситуацията напълно стартира да излиза от надзор. По предписание етническите латвийци считат рускоезичните за нещо като роми. По предписание етническите руснаци се усещат като в някакъв тип апартейд и най-малко част от тях гледат с вяра към Москва (включително са получили съветски паспорти). Липсата на латвийско поданство пък води до ограничавания - неспособност да се гласоподава и недопускане на работа в държавната администрация. Тоест, рускоезичните, които не са се явили на изпит по латвийски език, с цел да получат поданство, се оказват " ничии хора "...
След всичко това, не е учудващо, че латвийците въобще не се церемонят със руските паметници (за разлика от нас, примерно). А, и все още водят класацията по военна помощ за Украйна, съотнесена към военния си бюджет -...
Любопитна детайлност е, че латвийският народ може да се похвали и с... колониално минало. През 17-и век херцогство Курландия (предтеча на латвийската държава) се трансформира в колониална мощ, завладявайки територии в Африка и Карибския район. Да, за малко и беше от дълго време, само че си е мотив за национално самочувствие. А в тази ситуация - да не трепват пред " Московията "...
Съвсем неотдавна и на своя територия, като също разгневи Русия. Реакцията беше аналогична - руските монументи на всички места са на освободители, въпреки локалното население да ги счита за окупаторски. Тънката разлика е, че Латвия е упреквана и във " прослава на нацизма ", до момента в който за Полша, по исторически аргументи, по никакъв начин не е комфортно да се твърди сходно нещо.
Няма по какъв начин обаче да се подмине обстоятелството, че въпросните монументи са оживели три десетилетия след рухването на комунизма и разпада на Съветския съюз. Въпреки ненавистта на мнозина, минавали около тях. Но " специфичната военна интервенция " очевидно прави нещата към този момент нетърпими. Както се споделя, най-малко в един аспект да има изгода.
А за какво ние към този момент сме отвън тези процеси, е обособена, дълга тематика.
Преди няколко месеца, съгласно който до 15 ноември би трябвало бъдат отстранени всички обекти, прославящи тоталитарни режими. Миналата седмица пък поради " продължаващата политика на държавен вандализъм в Латвия за демонтирането на руски монументи ".
Събарянето на руските монументи в балтийската страна може да е форсирано от войната в Украйна, само че в реалност тяхната орис от дълго време е била решена - просто беше въпрос на време да се задейства осъществяването. И претекстовете надалеч не се изчерпват единствено с дейностите на Кремъл през последните девет месеца и половина. В Латвия за антисъветските (и антируските) настроения се знае от дълго време.
Да забележим за какво.
През последните осем века този балтийски народ е бил под най-различни непознати ръководства - немско (рицарският медал " Братя на меча " ), литовско, полско (Жечпосполита) и несъмнено, съветско. Последното е и най-скорошно по последователност, респективно спомените са най-пресни. И в случай че съветската имперска администрация може да бъде обсъждана като съпоставима с аналогичните, то " руския " интервал латвийците несъмнено го вадят пред скоби.
След края на Първата международна война Латвия се появява на международната политическа карта, само че нежната ѝ държавна традиция е прекършена по много противен метод - през 1940 година контракт за взаимопомощ със Съюз на съветските социалистически републики вкарва на нейната територия руски войски, които надвишават по бройка личната ѝ войска (подобни контракти имат също Литва и Естония). Следва руска окупация, която води до типичните за сталинизма репресии и изселвания. Не изключително изненадващо, на идната година латвийците освен посрещат войските на Вермахта надали не като освободители, само че и забележителна част от тях се включват в акцията на Оста против Съветския съюз. Създава се Латвийски легион към Вафен Секретен сътрудник, чийто ветерани до наскоро напомняха за себе си посредством годишни маршове в Рига.
Краят на Втората международна война носи на латвийците освен (повторна) съветизация, само че и погребение на концепцията за независима държавност. Докато България и други страни от Централна Европа и Балканите резервират съществуването си (макар и със подозрителен суверенитет), трите балтийски страни са включени в границите на Съюз на съветските социалистически републики. Дълго по-късно обаче в тях съществуват съпротивителни придвижвания, наречени " горски братя " - аналогични на нашите " горяни ".
Историята си е история, само че и актуалната действителност не допуска Рига да се церемони с Москва. В Латвия през днешния ден живее доста рускоезично малцинство, като част от тези хора не приказват формалния език на страната - латвийския, респективно не могат да получат латвийско поданство. Отношенията сред двете етнически групи и преди не бяха цветущи, само че след 2014 година (анексирането на Крим) ситуацията напълно стартира да излиза от надзор. По предписание етническите латвийци считат рускоезичните за нещо като роми. По предписание етническите руснаци се усещат като в някакъв тип апартейд и най-малко част от тях гледат с вяра към Москва (включително са получили съветски паспорти). Липсата на латвийско поданство пък води до ограничавания - неспособност да се гласоподава и недопускане на работа в държавната администрация. Тоест, рускоезичните, които не са се явили на изпит по латвийски език, с цел да получат поданство, се оказват " ничии хора "...
След всичко това, не е учудващо, че латвийците въобще не се церемонят със руските паметници (за разлика от нас, примерно). А, и все още водят класацията по военна помощ за Украйна, съотнесена към военния си бюджет -...
Любопитна детайлност е, че латвийският народ може да се похвали и с... колониално минало. През 17-и век херцогство Курландия (предтеча на латвийската държава) се трансформира в колониална мощ, завладявайки територии в Африка и Карибския район. Да, за малко и беше от дълго време, само че си е мотив за национално самочувствие. А в тази ситуация - да не трепват пред " Московията "...
Съвсем неотдавна и на своя територия, като също разгневи Русия. Реакцията беше аналогична - руските монументи на всички места са на освободители, въпреки локалното население да ги счита за окупаторски. Тънката разлика е, че Латвия е упреквана и във " прослава на нацизма ", до момента в който за Полша, по исторически аргументи, по никакъв начин не е комфортно да се твърди сходно нещо.
Няма по какъв начин обаче да се подмине обстоятелството, че въпросните монументи са оживели три десетилетия след рухването на комунизма и разпада на Съветския съюз. Въпреки ненавистта на мнозина, минавали около тях. Но " специфичната военна интервенция " очевидно прави нещата към този момент нетърпими. Както се споделя, най-малко в един аспект да има изгода.
А за какво ние към този момент сме отвън тези процеси, е обособена, дълга тематика.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ