Създават гражданска организация за защита на паметниците на културата в Пловдив
Специална работна група от специалисти и адвокати приготвя текстове, които да бъдат в допълнение включени в Закона за културното завещание (ЗКН), тъй че да се подсигурява прекъсването на умишленото заличаване на здания – архитектурни полезности.
Общественото разискване на Законопроекта за изменение на ЗКН завърши в края на 2023 година, само че съгласно политици от Пловдив към момента са налице „ пробойни “, които позволяват намесата на разнообразни инвеститорски ползи. Според тях съществуват редица спънки на локално и национално равнище, по отношение на запазване паметниците на културата.
За да се приключи порочната процедура някой да лобира „ нагоре “ само в частни ползи на разнообразни вложители, е неотложно да бъдат вписани наложителни гаранции. Това разяснява пред Дарик радио Чило Попов, строителен бизнесмен, представител на Да, България!, който бе и претендент за кмет на регион „ Централен “ в Пловдив на миналите локални избори.
Попов, дружно с народния представител и издател Манол Пейков плануват основаването на нова гражданска организация – „ Дом с история “, чиято съществена цел ще е да сътвори интернет платформа с интерактивна карта и настоящ указател на архитектурните монументи на културата. Първоначално ще бъдат видни всички такива на територията на Пловдив, а след това ще се допълват обекти от цялата страна. Картата ще демонстрира и всички разрушени досега монументи на културата, както и тези, чиито статут е бил изменен по разнообразни аргументи през последните години, изясни пред Дарик Чило Попов.
Новата платформа ще дава и потребна информация за притежателите на сгради-паметници на културата, като коментира настоящата законодателна рамка.
Тя ще бъде и самобитен портал за шерване на опит и услуги, по отношение на възобновяване на скъпи обекти от локално и национално значение, за тяхната история и архитектите, които са ги основали.
Чило Попов и Манол Пейков считат да осъществят този план със лични средства. Според тях онлайн регистърът ще бъде в помощ и на специалистите от Националния институт за недвижимо културно завещание (НИНКН), както и на представителите на локалната власт.
Пълен лист с обекти паметници на културата в България, чиито статут е бил изменен от 2000 година до през днешния ден, изиска от парламентарната естрада преди дни Манол Пейков, а министърът на културата Кръстю Кръстев даде обещание да я даде. Това се постанова заради обстоятелството, че през последните години се унищожават, унищожават и опожаряват доста здания – архитектурни полезности от локално и национално значение, които по неразбираеми аргументи се вадят от така наречен Забранителен лист.
Съгласно новите оферти на работната група, Законът за културното завещание би трябвало да дава явен правилник за отговорността и отговорностите на притежателите на здания – без значение дали архитектурните монументи са частни, общински или държавни. В тази връзка би трябвало да се актуализира и размера на глобите. Изключително важно е да се основат и районни представителства на Националния институт за недвижимо културно завещание, защото практиката през последните 25 години демонстрира, че специалистите по места са извънредно незадоволителни, което забавя с години процеса по възобновяване на постройките, даже и в случай че притежателят е обезпечил финансиране. Тези специалисти ще могат да правят и постоянен мониторинг.
Не на последно място, би трябвало да се търсят пътища и за извънредно скъпото финансиране на проектите за възобновяване и ремонтите на паметниците на културата в цялата страна. Сред опциите, които основателите оферират да се обсъдят, са улеснено публично-частно партньорство сред общини и частни лица за възобновяване на цели зони (по сходство на програмата за саниране на старите панелни блокове), данъчни облекчения за притежателите и безлихвени заеми от Българската банка за развиване.
Голяма част от концепциите за запазване на архитектурните монументи на културата са залегнали и в Програмата за ръководство на Пловдив, а самодейността на локалната власт „ Да съхраним дружно Старинен Пловдив “ дава опция притежателите да аплайват за финансиране с планове за реституция на фасади и художествени детайли.
Предстои Законопроектът за изменение и допълнение на ЗКН да бъде направен финално и импортиран за разискване в Народно събрание. От НИНКН оповестиха за Дарик, че линкове със описи са налични и дейни на уеб страницата на института и могат да се видят на http://ninkn.bg/.
През миналите 25 години казусът за запазване на недвижимото културно завещание на Пловдив е стоял пред всички минали ръководства на града. През този четвърт век се виждат 2 съществени процеса – красивите остарели здания в града се унищожават, като се оставя единствено фасадата, преди да бъде осъществено новото строителство, но в нерядко от случаите има подозрение, че те се подпалват. Целта на новите притежатели е да не се проточват с години разрешителните процедури и капиталовите периоди да се изпълнят в точния момент. В Пловдив има здания, които се афишират за монументи на културата, откакто към този момент са били съборени.
Освен тези 2 процеса, може да се отбележат и 3 съществени казуса, свързани със постройките – монументи на културата, които досега остават нерешими. Това са неналичието на единно решение сред многото наследници, респективно притежатели на тези сгради; неналичието на финансиране; и неналичието на задоволително специалисти от Националния институт по запазване на недвижимото културно завещание, които да оказват помощ в този развой и на локално равнище.
Над 600 здания в Пловдив бяха проучени през 2022 година от специалисти, които предадоха листата с анализите на Специализирания съвет за запазване монументи на културата към НИНКН. В Община Пловдив е на ход и стратегия „ Да съхраним дружно Старинен Пловдив “, която подкрепя с до 10 000 лева планове на частни притежатели за възстановяване на фасади на старинни здания.
novini.bg
