При липсата на мерки - увеличение на заболелите от рак с 26%
Специална комисия, в която взе участие Андрей Слабаков, работи за предварителна защита и лекуване на онкологичните болести
„ Ракът е огромно задължение за обществото. Ако не бъдат подхванати ограничения, хората, диагностицирани с рак в Европа, ще набъбнат до 3,4 млн. през 2035 година 40% от онкологичните болести са предотвратими, само че предварителната защита е доста значима. “ Това съобщи шефът на дирекция „ Здравеопазване “ в Генералната дирекция за научни проучвания и нововъведения към Европейска комисия Барбара Киерстенс по време на онлайн конференция, проведена от евродепутата от Вътрешна македонска революционна организация и член на групата на Европейските консерватори и реформисти Андрей Слабаков на тематика „ Европейската тактика за битка с рака: дълготрайният резултат върху нашето здраве “.
По данни на евродепутата от Европейската национална партия Долорс Монсерат през 2020 година диагностицираните с онкологично заболяване са били 2,7 млн., като 1,3 млн. от тях са изгубили борбата с заболяването. При планувано нарастване до 3,4 млн. души, това значи повишаване на заболелите с 26%.
„ Целта ни е до 2035 година да не допуснем нарастване, а да понижим % на заболелите по отношение на 2020 година с най-малко 25%. Европа би трябвало да си даде сметка, че това предизвикателство става все по-сериозно. Необходим е изчерпателен метод на всички държавни управления и да се употребява целия ни капацитет “, сподели Монсерат. Тя добави, че битката с рака е избрана като приоритет за Европейския съюз.
Първият заместник-председател на Специалната комисия за битка с рака Йоанна Копчинска поздрави Андрей Слабаков за организацията на конференцията и дейната му активност в битката за предварителна защита и лекуване на онкологичните болести.
Както е известно, Слабаков е заместник-координатор за групата на Европейските консерватори и реформисти на Специална комисия за битка с рака, основана от Европейския парламент в резултат на извънредно обезпокоителен разбор за повишаване на случаите на онкологични болести през последните 20 години. Нейната цел е да изследва детайлно тематиката и да разгласява обстоен отчет с рекомендации, който да подкрепи Европейската комисия в работата ѝ по ограниченията, разказани в План за битка с рака до 2030 година, оповестен при започване на годината.
„ Ракът е наш общ зложелател и същинските партньорства, съдействието и цялостната тактика ще бъдат от значително значение, с цел да се оправим дейно с него на европейско равнище “, съобщи Копчинска.
„ Смятам, че членовете на комисията съумяха да свършат отлична работа. Много е значимо да осигурим еднакъв достъп до онкологични грижи за всички пациенти, без значение от националността им. За да се понижи неравенството при достъпа до дейно лекуване, предварителната защита би трябвало да бъде основен детайл и твърдо поддържам мнението, че превантивните ограничения би трябвало да бъдат част от нашата обща политика и стратегии за финансиране, тъй че да можем да предоставим действителна поддръжка за пациентите “, сподели Копчинска.
Тя акцентира, че битката с рака е комплициран набор от взаимосвързани дейности и по тази причина европейският пазар на фармацевтични и медицински произведения е извънредно значим.
„ Трябва да създадем всичко допустимо, с цел да определим нови траектории за дейности, които поддържат пациентите както в достъпа до лекуване, по този начин и в гарантирането на съществуването на новаторски лечения. За да реализираме това - от една страна, би трябвало да се оправим с дефицита на медикаменти, а от друга - да подготвим подобаваща кошница с медикаменти, която да е налична за всички онкоболни. Тези ограничения обаче би трябвало да бъдат премислени задълбочено и на първо място ще е належащо да се намерения по какъв начин да се провежда системата за ръководство освен на кошницата с медикаменти, само че и на цялата система за доставяне “, добави Йоанна Копчинска.
Позицията на Министерството на здравеопазването бе показана от доктор Мария Тюфекчиева - шеф отдел „ Промоция на здравето и профилактика “ към дирекция „ Опазване на публичното здраве и здравен надзор “. Тя разгласи, че в Националната здравна тактика до 2030 година са дефинирани ограничения за ранно разкриване на най-често срещаните онкологични болести.
В рамките на форума беше извършена и кръгла маса на тематика „ Дългосрочният резултат от Плана на Европейски Съюз за битка с рака върху нашето здраве “. В нея участваха проф. доктор Добрин Константинов – Началник на Клиника по детска клинична хематология и онкология в УМБАЛ „ Царица Йоанна-ИСУЛ “ (София), доцент доктор Димитър Калев – Ръководител на Направление „ Медицинска онкология и лъчетерапия “ в Онкологична болница (Варна), доцент доктор Илина Мичева – Началник на Отделение по трансплантация към Клиниката по хематология в болница „ Св. Марина “ (Варна), доцент доктор Наталия Чилингирова – Началник на Клиника по здравна онкология към УМБАЛ „ Сърце и мозък “ (Плевен), доктор Александрина Влахова – Председател на Българското сдружение по патология, доктор Станимир Хасърджиев – Създател и Председател на Национална пациентска организация и доктор Ивиан Бенишев – Директор на дирекция „ Лечебни действия “ в Министерство на здравеопазването. Специален посетител на кръглата маса, проведена от българския представител в Екологичен потенциал, бе Ивана Катанео – заместник-председател на Онкологична платформа на Европейската федерация на фармацевтичните промишлености и асоциации (EFPIA).
Дейно присъединяване в конференцията взе евродепутатът от партията на Европейските консерватори и реформисти и докладчик в сянка за ЕКР на Доклада по отношение на Плана на Европейски Съюз Пиетро Фиоки.
Конференцията „ Европейската тактика за битка с рака: дълготрайният резултат върху нашето здраве “ е последното събитие преди завършването на отчета към Европейската комисия. След привършване на полемиките, докладчикът на Европейския парламент за Плана на Европейски Съюз за битка с рака Вероник Трийе-Леноар (Обнови Европа) ще разгласява текст, като промените ще бъдат гласувани в Специалната комисия при започване на декември 2021 година След това наложеният отчет ще влезе в пленарната зала на Европейския парламент при започване на 2022 година за финално гласоподаване. Ако бъде признат, ще бъде изпратен на Европейската комисия и ще е формалната позиция на Европейския парламент по тематиката.
„ Ракът е огромно задължение за обществото. Ако не бъдат подхванати ограничения, хората, диагностицирани с рак в Европа, ще набъбнат до 3,4 млн. през 2035 година 40% от онкологичните болести са предотвратими, само че предварителната защита е доста значима. “ Това съобщи шефът на дирекция „ Здравеопазване “ в Генералната дирекция за научни проучвания и нововъведения към Европейска комисия Барбара Киерстенс по време на онлайн конференция, проведена от евродепутата от Вътрешна македонска революционна организация и член на групата на Европейските консерватори и реформисти Андрей Слабаков на тематика „ Европейската тактика за битка с рака: дълготрайният резултат върху нашето здраве “.
По данни на евродепутата от Европейската национална партия Долорс Монсерат през 2020 година диагностицираните с онкологично заболяване са били 2,7 млн., като 1,3 млн. от тях са изгубили борбата с заболяването. При планувано нарастване до 3,4 млн. души, това значи повишаване на заболелите с 26%.
„ Целта ни е до 2035 година да не допуснем нарастване, а да понижим % на заболелите по отношение на 2020 година с най-малко 25%. Европа би трябвало да си даде сметка, че това предизвикателство става все по-сериозно. Необходим е изчерпателен метод на всички държавни управления и да се употребява целия ни капацитет “, сподели Монсерат. Тя добави, че битката с рака е избрана като приоритет за Европейския съюз.
Първият заместник-председател на Специалната комисия за битка с рака Йоанна Копчинска поздрави Андрей Слабаков за организацията на конференцията и дейната му активност в битката за предварителна защита и лекуване на онкологичните болести.
Както е известно, Слабаков е заместник-координатор за групата на Европейските консерватори и реформисти на Специална комисия за битка с рака, основана от Европейския парламент в резултат на извънредно обезпокоителен разбор за повишаване на случаите на онкологични болести през последните 20 години. Нейната цел е да изследва детайлно тематиката и да разгласява обстоен отчет с рекомендации, който да подкрепи Европейската комисия в работата ѝ по ограниченията, разказани в План за битка с рака до 2030 година, оповестен при започване на годината.
„ Ракът е наш общ зложелател и същинските партньорства, съдействието и цялостната тактика ще бъдат от значително значение, с цел да се оправим дейно с него на европейско равнище “, съобщи Копчинска.
„ Смятам, че членовете на комисията съумяха да свършат отлична работа. Много е значимо да осигурим еднакъв достъп до онкологични грижи за всички пациенти, без значение от националността им. За да се понижи неравенството при достъпа до дейно лекуване, предварителната защита би трябвало да бъде основен детайл и твърдо поддържам мнението, че превантивните ограничения би трябвало да бъдат част от нашата обща политика и стратегии за финансиране, тъй че да можем да предоставим действителна поддръжка за пациентите “, сподели Копчинска.
Тя акцентира, че битката с рака е комплициран набор от взаимосвързани дейности и по тази причина европейският пазар на фармацевтични и медицински произведения е извънредно значим.
„ Трябва да създадем всичко допустимо, с цел да определим нови траектории за дейности, които поддържат пациентите както в достъпа до лекуване, по този начин и в гарантирането на съществуването на новаторски лечения. За да реализираме това - от една страна, би трябвало да се оправим с дефицита на медикаменти, а от друга - да подготвим подобаваща кошница с медикаменти, която да е налична за всички онкоболни. Тези ограничения обаче би трябвало да бъдат премислени задълбочено и на първо място ще е належащо да се намерения по какъв начин да се провежда системата за ръководство освен на кошницата с медикаменти, само че и на цялата система за доставяне “, добави Йоанна Копчинска.
Позицията на Министерството на здравеопазването бе показана от доктор Мария Тюфекчиева - шеф отдел „ Промоция на здравето и профилактика “ към дирекция „ Опазване на публичното здраве и здравен надзор “. Тя разгласи, че в Националната здравна тактика до 2030 година са дефинирани ограничения за ранно разкриване на най-често срещаните онкологични болести.
В рамките на форума беше извършена и кръгла маса на тематика „ Дългосрочният резултат от Плана на Европейски Съюз за битка с рака върху нашето здраве “. В нея участваха проф. доктор Добрин Константинов – Началник на Клиника по детска клинична хематология и онкология в УМБАЛ „ Царица Йоанна-ИСУЛ “ (София), доцент доктор Димитър Калев – Ръководител на Направление „ Медицинска онкология и лъчетерапия “ в Онкологична болница (Варна), доцент доктор Илина Мичева – Началник на Отделение по трансплантация към Клиниката по хематология в болница „ Св. Марина “ (Варна), доцент доктор Наталия Чилингирова – Началник на Клиника по здравна онкология към УМБАЛ „ Сърце и мозък “ (Плевен), доктор Александрина Влахова – Председател на Българското сдружение по патология, доктор Станимир Хасърджиев – Създател и Председател на Национална пациентска организация и доктор Ивиан Бенишев – Директор на дирекция „ Лечебни действия “ в Министерство на здравеопазването. Специален посетител на кръглата маса, проведена от българския представител в Екологичен потенциал, бе Ивана Катанео – заместник-председател на Онкологична платформа на Европейската федерация на фармацевтичните промишлености и асоциации (EFPIA).
Дейно присъединяване в конференцията взе евродепутатът от партията на Европейските консерватори и реформисти и докладчик в сянка за ЕКР на Доклада по отношение на Плана на Европейски Съюз Пиетро Фиоки.
Конференцията „ Европейската тактика за битка с рака: дълготрайният резултат върху нашето здраве “ е последното събитие преди завършването на отчета към Европейската комисия. След привършване на полемиките, докладчикът на Европейския парламент за Плана на Европейски Съюз за битка с рака Вероник Трийе-Леноар (Обнови Европа) ще разгласява текст, като промените ще бъдат гласувани в Специалната комисия при започване на декември 2021 година След това наложеният отчет ще влезе в пленарната зала на Европейския парламент при започване на 2022 година за финално гласоподаване. Ако бъде признат, ще бъде изпратен на Европейската комисия и ще е формалната позиция на Европейския парламент по тематиката.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ