7 неудобни въпроса по делото "Иванчева"
Специализираният съд излезе с 264 страници претекстове за присъдата по делото за рушвет против някогашния кмет на столичния регион " Младост " Десислава Иванчева, заместничката й Биляна Петрова и предшественика й Петко Дюлгеров. На 17 април, тъкмо година след показната акция по задържането им, арбитър Иво Хинов ги призна за отговорни и им дефинира сурови санкции - 20 години затвор за Иванчева като причинител и 15 година за Петрова и 12 година за Дюлгеров като помагачи. Макар и арбитър Хинов да се употребява измежду сътрудниците си с име на обективен и кардинален магистрат, претекстовете към присъдите му дават незадоволителни отговори на огромна част от най-спорните моменти и пораждат нови въпроси. Прокуратурата и горните правосъдни инстанции ще би трябвало да им отговорят, в случай че желаят да разсеят подозренията за развой, който е повлиян политически или други претекстове.
Кои са най-спорните моменти от присъдата на Иванчева?
1. Искали ли са рушвет Десислава Иванчева и Биляна Петрова на 16 март 2018 година?
От срещата на двете дами с Петко Дюлгеров от този ден има 3-часов запис. В него няма искане на рушвет. Прокуратурата твърди, че такъв диалог е бил воден отвън заведението, където тримата са се видели. Въпросът е основен, защото съгласно обвиняването от тази дата с посредничеството на Дюлгеров стартира притискането на бизнесмена Александър Ваклин да даде рушвет. Двамата се срещат 3 дни по-късно и в записа от 16 март Дюлгеров му споделя какво си е приказвал с Иванчева и Петрова.
Съдът се съгласява с изказванията на отбраната, че от СРС-тата не се открива корупционно изказване на Иванчева и Петрова, както и че няма сведение тримата да са се срещнали пред заведението и там да са коментирали подкупа. " Но това единствено значи, че липсват директни доказателства за инкриминираното корупционно изказване ", сочи съдът. И се базира на " задоволително косвени доказателства ", от които както неговото битие, по този начин и детайлите му са безспорно открити. Защото " всяка една друга опция е обективно невъзможна ".
Косвените доказателства били и от друг източник - показанията на Ваклин, периодът, намеците, които Дюлгеров прави по телефона на Ваклин на 17 и 19 март. " Видно от записа на СРС, записаният диалог е единствено част от действително извършения. Така напълно явно липсват началото и краят му, не е ясно каква част от диалога в заведението е останал неупоменат, не е ясно и дали са провеждани диалози отвън това заведение, при напускането му ", написа още съдът.
Освен това Дюлгеров постоянно казвал истината на Ваклин за срещите си с двете подсъдими. " Няма съображение да се одобри, че единствено по отношение на срещата от 16 март 2018 година това не е по този начин ", счита съдът.
Най-важно за съда е, че последвалите събития потвърждават корупционното искане от 16 март. Има и доста " следващи корупционни изказвания на Иванчева, както записани със СРС, по този начин и записани от нея самата в нейното тефтерче, от които е безспорно, че в избран миг на предишното е имало и едно в началото корупционно изказване ".
2. Притискан ли е Дюлгеров да уличи Иванчева
По време на правосъдния развой Дюлгеров се отхвърли от обясненията си, дадени при задържането, в които споделя за схемата на подкупа. Твърди, че не е имал юрист и че е бил подложен на напън от КПКОНПИ и служебния си бранител.
Съдът обаче приема, че Дюлгеров е трансформирал своята защитна позиция - в началото, в досъдебната фаза (поне в началния ѝ момент), е приел, че в негова изгода е да признае действието, а по-късно, в правосъдната фаза, е приел, че в негова изгода е да не го признае. Според съда, в случай че е бил подложен на напън, обясненията му нямало да бъдат комплицирани и неразбираеми. " Нямаше да омаловажи размера на подкупа единствено до сумата, която фактически му е била предадена; нямаше и по този начин ясно и изрично, с нотка на неразбиране, да отхвърли обвиняването за половин милион евро ", счита съдията. А и Дюлгеров нямало да се оплаче от напън едвам година по-късно.
Въпреки това съдът твърди, че е взел предвид " главно останалите източници на доказателствени сведения ", само че не и самите пояснения на Дюлгеров от досъдебното произвеждане. " Всичко, съдържащо се в тези пояснения, е в доста по-подробна и изчерпателна степен посочено в показанията на Ваклин; както и в още по-детайлна степен открито от материалите от СРС. Поради което тези пояснения, въпреки и възможни и относими, въпреки всичко не са нужни за определяне на обстоятелствата по делото ", написа съдът.
3. Каква тъкмо е ролята на бизнесмена Александър Ваклин - подбудител или жертва
Александър Ваклин, от който прокуратурата твърди, че е искан 500 000 евро рушвет, е ключовият свидетел на обвиняването, т.е. жертвата на евентуалното закононарушение, и присъдата почива главно на неговите показания. Защитата го дефинира като подбудител.
За съда Ваклин е и двете. Съдия Хинов приема, че той извършва провокация към рушвет за част от сумата по обвиняването. Това е неразрешено по закон, само че този " подробност " не е коментиран в претекстовете. Съдът го назовава още " в действителност сътрудник на държавното обвиняване " и го приема за добросъвестен очевидец, макар че отбелязва, че в един от основните моменти по делото е излъгал. Става дума за срещата на Ваклин с неизвестен мъж в районното кметство на 9 февруари 2018 година Докато Ваклин чака пред кабинета на Иванчева, сред двамата се организира следния диалог:
Неизвестен: " Ти не знам дали знаеш, аз имам предложения (не се разбира). Специализираната прокуратура за 15 000 лв…( не се разбира) те да я направят…. (не се разбира)…. Мен задачата ми е …. (не се разбира). "
Ваклин: " Имам нещо поради, ааа… Добре, не може ли да намериме някакъв топъл контакт към…. Ако искаш на следващия ден, като се… "
Неизвестен: " Ми айде, да се чуеме и ще ".
Ваклин: " Да. Щото аз имам нещо поради, само че ми е мъчно. "
Неизвестен: " И на мене ми е трудно… ми загатнаха някви числа примерно на кв.м, върху РЗП-то ".
Ваклин: " И аз по този начин чух. На мене, на жена ми тя ѝ беше считала РЗП-то и… ".
В претекстовете е записано, че " изключително безпокойствие буди невъзможността съдът да откри самоличността на събеседника на Ваклин – и по-скоро дали това се дължи на умишлено сложени спънки в тази тенденция ". По време на следствието прокуратурата не е направила нищо, с цел да откри това лице. Ваклин пък свидетелства, че става дума за инцидентно срещнат чужд. Съдът не приема това за правилно поради тона и наличието на диалога. Но в претекстовете няма и намек за лъжесвидетелстване.
Най-тревожно за съда е, че за тази среща липсва видеозапис. Ваклин изяснява, че той не включва и не изключва СРС-тата, които работят непрекъснато. " След като има видеозапис от срещата му със свидетеля Русев, която се организира незабавно след срещата с това лице, буди неразбиране по какъв начин е допустимо да няма подобен видеозапис от минутите преди този момент ", написа арбитър Хинов. И добавя, че прокуратурата носи цялостна отговорност за това. Изводът на съда е, че тайнственият човек и укритият запис са " сериозен мотив в поддръжка на тезата, че е налице непозволено вмешателство в доказателствения материал ".
Съдът приема, че тази среща няма общо с предмета на делото, а е инцидентен диалог с незначителна информативна стойност за делото. Затова и даже да е имало видеозапис, това нямало да промени присъдата, защото съдът приема, че в репликите на Ваклин и събеседника му се разискват злословия и клюки. От друга страна обаче, укриването на този събеседник за съда е индикация, че " част от съответстващите доказателства съзнателно са укрити от съда, а това значи и от отбраната ".
4. Доколко безапелационни доказателства излизат от специфичните разследващи средства (СРС)?
През цялото време телефоните на тримата подсъдими и на Ваклин са подслушвани, а срещите им записвани и на видео. Това поражда терзания дали присъдата не почива единствено на доказателства, събрани със СРС, написа самият арбитър. И самичък си отговоря, че е направил изводите си " въз основа на останалите доказателства по делото, най-много на показанията на Ваклин, като материалите, събрани със СРС, имат единствено в допълнение и спомагателно значение ". Според съда неоправдателна присъда би имало и без СРС-та.
Освен показанията на Ваклин има разпитани и общински чиновници, правени са три експертизи на тефтерчето на Иванчева, вложители от региона на " Младост " са друга група очевидци, на която съдът разчита. Въпреки това изказване обаче СРС-тата са употребени, с цел да бъде аргументирана виновността на тримата, и без тях действително надали прокуратурата би спечелила делото.
В претекстовете написа още, че " нищо от материалите, събрани с употреба на СРС, не сочи, че част от тях са били изтрити, респективно по различен метод не са включени в доказателствената цялост, с едно изключение - тайният събеседник на Ваклин. Несъмнено са налице основни празноти – като липсват записи за срещите от 16 март (относно момента, когато е направено инкриминираното изявление), от 31 март, от 11 април. Въпреки тяхната липса въз основа на останалите доказателства съдът откри наличието на тези изказвания по безспорен метод ".
5. И въпреки всичко - има ли рушвет?
От претекстовете на съда излиза, че не е нужно подкупът да е получен, с цел да има закононарушение. Самото му приемане не е криминализирано. За съдията е задоволително, че парите са поискани. Самото им взимане може да се брои за утежняващо събитие. Хинов обаче приема, че парите не са допрени от Иванчева и Петрова, защото техните ръце " светят " на необикновени места от маркиращото вещество, с което са белязани 70-те хиляди евро.
За съда е проблем и това, че освидетелстването на двете дами се е забавило прекомерно - направено е часове след задържането им. " Всяко едно подозрение следва да се пояснява в интерес на подсъдимите ", написа съдът и приема, че не е открито дали Иванчева и Петрова са докосвали парите. В същото време обаче за съда неизвестно от кое място е ясно, че те са знаели, че подкупът е оставен от Дюлгеров в колата им.
Съдът разсъждава и върху вероятността парите да са подхвърлени. И я отхвърля. " Колкото и невероятна да наподобява вероятността от такова подмятане, в случай че въпреки всичко се е осъществило, то по никакъв метод не се е отразило на крайния правосъден акт ", написа в претекстовете.
6. Осигурила ли е показната акция по задържането доказателства за присъдата
Съдът е безапелационен, че чиновниците на КПКОНПИ са нямали място по време на акцията. Въпреки противозаконното им наличие обаче следствените дейности не се одобряват за опорочени. Един тип - те са били там единствено като маскирани статисти и не са пипали нищо. Съдията подчертава, че за защитата на Иванчева са били задоволителни двама служители на реда.
При ареста на Иванчева и Петрова вярно са поставени белезници. Но това, че двете подсъдими са били задържани на обществено място и в наличието на голям брой чиновници на Столична дирекция на вътрешните работи, КПКОНПИ, спецпрокуратурата, част от тях и маскирани, не е от толкоз значително значение, с цел да обуслови извод, че са третирани унизително в прорез с Евроконвенцията. В същото време съдът приема, че " прокуратурата не е положила нужните старания да отбрани правата и законните ползи на двете все още на ареста им ".
Унизителното отнасяне на Иванчева е по време на претърсването на колата й и държането й с белезници.
7. Защо е толкоз сурово наказването?
Съдът не намира никакви смекчаващи условия за Иванчева и Петрова. За Дюлгеров това е влошеното му зрение, което има заплаха даже да загуби, " като не следва да се не помни, че това не му е попречило сполучливо да посредничи на двете страни в корупционното правно отношение ". В претекстовете се приказва за " предишна корупционна интензивност ", която не е по делото, и явно прокуратурата не е пробвала да потвърди.
Според съда Иванчева би трябвало да получи оптималното наказване - 30 години, Петрова - по-ниско, а Дюлгеров - по-малко от това на Петрова. " Но съдът наложи на Иванчева наказване в междинен размер и надлежно по-леки санкции на другите двама подсъдими. Мотивите за това правосъдно решение никога не може да се нарекат безапелационни. Но въпреки всичко, в случай че се касае за правосъдна неточност, то тя е напълно в интерес на отбраната. Ако е позволена такава възможна правосъдна неточност, то тя е подбудена от убеждението, че наказването от 30 години отнемане от независимост се явява прекалено ", написа в претекстовете.
Кои са най-спорните моменти от присъдата на Иванчева?
1. Искали ли са рушвет Десислава Иванчева и Биляна Петрова на 16 март 2018 година?
От срещата на двете дами с Петко Дюлгеров от този ден има 3-часов запис. В него няма искане на рушвет. Прокуратурата твърди, че такъв диалог е бил воден отвън заведението, където тримата са се видели. Въпросът е основен, защото съгласно обвиняването от тази дата с посредничеството на Дюлгеров стартира притискането на бизнесмена Александър Ваклин да даде рушвет. Двамата се срещат 3 дни по-късно и в записа от 16 март Дюлгеров му споделя какво си е приказвал с Иванчева и Петрова.
Съдът се съгласява с изказванията на отбраната, че от СРС-тата не се открива корупционно изказване на Иванчева и Петрова, както и че няма сведение тримата да са се срещнали пред заведението и там да са коментирали подкупа. " Но това единствено значи, че липсват директни доказателства за инкриминираното корупционно изказване ", сочи съдът. И се базира на " задоволително косвени доказателства ", от които както неговото битие, по този начин и детайлите му са безспорно открити. Защото " всяка една друга опция е обективно невъзможна ".
Косвените доказателства били и от друг източник - показанията на Ваклин, периодът, намеците, които Дюлгеров прави по телефона на Ваклин на 17 и 19 март. " Видно от записа на СРС, записаният диалог е единствено част от действително извършения. Така напълно явно липсват началото и краят му, не е ясно каква част от диалога в заведението е останал неупоменат, не е ясно и дали са провеждани диалози отвън това заведение, при напускането му ", написа още съдът.
Освен това Дюлгеров постоянно казвал истината на Ваклин за срещите си с двете подсъдими. " Няма съображение да се одобри, че единствено по отношение на срещата от 16 март 2018 година това не е по този начин ", счита съдът.
Най-важно за съда е, че последвалите събития потвърждават корупционното искане от 16 март. Има и доста " следващи корупционни изказвания на Иванчева, както записани със СРС, по този начин и записани от нея самата в нейното тефтерче, от които е безспорно, че в избран миг на предишното е имало и едно в началото корупционно изказване ".
2. Притискан ли е Дюлгеров да уличи Иванчева
По време на правосъдния развой Дюлгеров се отхвърли от обясненията си, дадени при задържането, в които споделя за схемата на подкупа. Твърди, че не е имал юрист и че е бил подложен на напън от КПКОНПИ и служебния си бранител.
Съдът обаче приема, че Дюлгеров е трансформирал своята защитна позиция - в началото, в досъдебната фаза (поне в началния ѝ момент), е приел, че в негова изгода е да признае действието, а по-късно, в правосъдната фаза, е приел, че в негова изгода е да не го признае. Според съда, в случай че е бил подложен на напън, обясненията му нямало да бъдат комплицирани и неразбираеми. " Нямаше да омаловажи размера на подкупа единствено до сумата, която фактически му е била предадена; нямаше и по този начин ясно и изрично, с нотка на неразбиране, да отхвърли обвиняването за половин милион евро ", счита съдията. А и Дюлгеров нямало да се оплаче от напън едвам година по-късно.
Въпреки това съдът твърди, че е взел предвид " главно останалите източници на доказателствени сведения ", само че не и самите пояснения на Дюлгеров от досъдебното произвеждане. " Всичко, съдържащо се в тези пояснения, е в доста по-подробна и изчерпателна степен посочено в показанията на Ваклин; както и в още по-детайлна степен открито от материалите от СРС. Поради което тези пояснения, въпреки и възможни и относими, въпреки всичко не са нужни за определяне на обстоятелствата по делото ", написа съдът.
3. Каква тъкмо е ролята на бизнесмена Александър Ваклин - подбудител или жертва
Александър Ваклин, от който прокуратурата твърди, че е искан 500 000 евро рушвет, е ключовият свидетел на обвиняването, т.е. жертвата на евентуалното закононарушение, и присъдата почива главно на неговите показания. Защитата го дефинира като подбудител.
За съда Ваклин е и двете. Съдия Хинов приема, че той извършва провокация към рушвет за част от сумата по обвиняването. Това е неразрешено по закон, само че този " подробност " не е коментиран в претекстовете. Съдът го назовава още " в действителност сътрудник на държавното обвиняване " и го приема за добросъвестен очевидец, макар че отбелязва, че в един от основните моменти по делото е излъгал. Става дума за срещата на Ваклин с неизвестен мъж в районното кметство на 9 февруари 2018 година Докато Ваклин чака пред кабинета на Иванчева, сред двамата се организира следния диалог:
Неизвестен: " Ти не знам дали знаеш, аз имам предложения (не се разбира). Специализираната прокуратура за 15 000 лв…( не се разбира) те да я направят…. (не се разбира)…. Мен задачата ми е …. (не се разбира). "
Ваклин: " Имам нещо поради, ааа… Добре, не може ли да намериме някакъв топъл контакт към…. Ако искаш на следващия ден, като се… "
Неизвестен: " Ми айде, да се чуеме и ще ".
Ваклин: " Да. Щото аз имам нещо поради, само че ми е мъчно. "
Неизвестен: " И на мене ми е трудно… ми загатнаха някви числа примерно на кв.м, върху РЗП-то ".
Ваклин: " И аз по този начин чух. На мене, на жена ми тя ѝ беше считала РЗП-то и… ".
В претекстовете е записано, че " изключително безпокойствие буди невъзможността съдът да откри самоличността на събеседника на Ваклин – и по-скоро дали това се дължи на умишлено сложени спънки в тази тенденция ". По време на следствието прокуратурата не е направила нищо, с цел да откри това лице. Ваклин пък свидетелства, че става дума за инцидентно срещнат чужд. Съдът не приема това за правилно поради тона и наличието на диалога. Но в претекстовете няма и намек за лъжесвидетелстване.
Най-тревожно за съда е, че за тази среща липсва видеозапис. Ваклин изяснява, че той не включва и не изключва СРС-тата, които работят непрекъснато. " След като има видеозапис от срещата му със свидетеля Русев, която се организира незабавно след срещата с това лице, буди неразбиране по какъв начин е допустимо да няма подобен видеозапис от минутите преди този момент ", написа арбитър Хинов. И добавя, че прокуратурата носи цялостна отговорност за това. Изводът на съда е, че тайнственият човек и укритият запис са " сериозен мотив в поддръжка на тезата, че е налице непозволено вмешателство в доказателствения материал ".
Съдът приема, че тази среща няма общо с предмета на делото, а е инцидентен диалог с незначителна информативна стойност за делото. Затова и даже да е имало видеозапис, това нямало да промени присъдата, защото съдът приема, че в репликите на Ваклин и събеседника му се разискват злословия и клюки. От друга страна обаче, укриването на този събеседник за съда е индикация, че " част от съответстващите доказателства съзнателно са укрити от съда, а това значи и от отбраната ".
4. Доколко безапелационни доказателства излизат от специфичните разследващи средства (СРС)?
През цялото време телефоните на тримата подсъдими и на Ваклин са подслушвани, а срещите им записвани и на видео. Това поражда терзания дали присъдата не почива единствено на доказателства, събрани със СРС, написа самият арбитър. И самичък си отговоря, че е направил изводите си " въз основа на останалите доказателства по делото, най-много на показанията на Ваклин, като материалите, събрани със СРС, имат единствено в допълнение и спомагателно значение ". Според съда неоправдателна присъда би имало и без СРС-та.
Освен показанията на Ваклин има разпитани и общински чиновници, правени са три експертизи на тефтерчето на Иванчева, вложители от региона на " Младост " са друга група очевидци, на която съдът разчита. Въпреки това изказване обаче СРС-тата са употребени, с цел да бъде аргументирана виновността на тримата, и без тях действително надали прокуратурата би спечелила делото.
В претекстовете написа още, че " нищо от материалите, събрани с употреба на СРС, не сочи, че част от тях са били изтрити, респективно по различен метод не са включени в доказателствената цялост, с едно изключение - тайният събеседник на Ваклин. Несъмнено са налице основни празноти – като липсват записи за срещите от 16 март (относно момента, когато е направено инкриминираното изявление), от 31 март, от 11 април. Въпреки тяхната липса въз основа на останалите доказателства съдът откри наличието на тези изказвания по безспорен метод ".
5. И въпреки всичко - има ли рушвет?
От претекстовете на съда излиза, че не е нужно подкупът да е получен, с цел да има закононарушение. Самото му приемане не е криминализирано. За съдията е задоволително, че парите са поискани. Самото им взимане може да се брои за утежняващо събитие. Хинов обаче приема, че парите не са допрени от Иванчева и Петрова, защото техните ръце " светят " на необикновени места от маркиращото вещество, с което са белязани 70-те хиляди евро.
За съда е проблем и това, че освидетелстването на двете дами се е забавило прекомерно - направено е часове след задържането им. " Всяко едно подозрение следва да се пояснява в интерес на подсъдимите ", написа съдът и приема, че не е открито дали Иванчева и Петрова са докосвали парите. В същото време обаче за съда неизвестно от кое място е ясно, че те са знаели, че подкупът е оставен от Дюлгеров в колата им.
Съдът разсъждава и върху вероятността парите да са подхвърлени. И я отхвърля. " Колкото и невероятна да наподобява вероятността от такова подмятане, в случай че въпреки всичко се е осъществило, то по никакъв метод не се е отразило на крайния правосъден акт ", написа в претекстовете.
6. Осигурила ли е показната акция по задържането доказателства за присъдата
Съдът е безапелационен, че чиновниците на КПКОНПИ са нямали място по време на акцията. Въпреки противозаконното им наличие обаче следствените дейности не се одобряват за опорочени. Един тип - те са били там единствено като маскирани статисти и не са пипали нищо. Съдията подчертава, че за защитата на Иванчева са били задоволителни двама служители на реда.
При ареста на Иванчева и Петрова вярно са поставени белезници. Но това, че двете подсъдими са били задържани на обществено място и в наличието на голям брой чиновници на Столична дирекция на вътрешните работи, КПКОНПИ, спецпрокуратурата, част от тях и маскирани, не е от толкоз значително значение, с цел да обуслови извод, че са третирани унизително в прорез с Евроконвенцията. В същото време съдът приема, че " прокуратурата не е положила нужните старания да отбрани правата и законните ползи на двете все още на ареста им ".
Унизителното отнасяне на Иванчева е по време на претърсването на колата й и държането й с белезници.
7. Защо е толкоз сурово наказването?
Съдът не намира никакви смекчаващи условия за Иванчева и Петрова. За Дюлгеров това е влошеното му зрение, което има заплаха даже да загуби, " като не следва да се не помни, че това не му е попречило сполучливо да посредничи на двете страни в корупционното правно отношение ". В претекстовете се приказва за " предишна корупционна интензивност ", която не е по делото, и явно прокуратурата не е пробвала да потвърди.
Според съда Иванчева би трябвало да получи оптималното наказване - 30 години, Петрова - по-ниско, а Дюлгеров - по-малко от това на Петрова. " Но съдът наложи на Иванчева наказване в междинен размер и надлежно по-леки санкции на другите двама подсъдими. Мотивите за това правосъдно решение никога не може да се нарекат безапелационни. Но въпреки всичко, в случай че се касае за правосъдна неточност, то тя е напълно в интерес на отбраната. Ако е позволена такава възможна правосъдна неточност, то тя е подбудена от убеждението, че наказването от 30 години отнемане от независимост се явява прекалено ", написа в претекстовете.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ