Деян Колев от Център „Амалипе“ във Велико Търново: 1925 деца през 2016 г. са родени от майки на или под 16 години
Специалистите в Центъра за междуетнически разговор и приемливост „Амалипе“ във Велико Търново оповестиха, че 1 милион от близо 4 милиона българки са жертва на тормоз у дома. За 54% от българите половото принуждение е извънредно сериозен проблем.
„70% от интервюирани възпитаници на възраст сред 13 и 16 години персонално познават жертви на домашно принуждение, а 1925 деца през 2016 година са родени от майки на или под 16 години“, осведомят от ромската организация.
„Заради това Център „Амалипе“ се причислява към мнението и на другите специалисти и организации за безапелационна поддръжка за ратификацията на Конвенцията на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение от страна на България като доказателство за политическа воля да се вземат решителни ограничения против това дехуманизиращо явление“, съобщи ръководителят на НПО-то Деян Колев.
Той прикани народните представители, виновните институции, както и медиите и жителите, да не се поддават на съзнателна замяна на огромния проблем с насилието над дами и деца с манипулативни и изкривени тълкувания на задоволително ясно дефинираните от Конвенцията понятия и цели.
„ На български няма дума за джендър. Джендър е обществената роля, която съответното обществото придава на дамите и мъжете – това, че момиченцата си играят с кукли, момченцата с камиони, това че ролята на дамата е обвързвана най-вече с ролята на развъждане на деца и домакинска работа, до момента в който мъжът ще играе футбол, ще пие бира с другари и ще прави кариера, това че се допуска момичето да се омъжи девствено и родителите имат правото да решат по кое време и за кого да го направи. Това е разбирането за джендър – обществената роля, която обществото придава на дамата и на мъжа като такива. Няма безусловно нищо общо с трети пол, с трансексуални лица, интерсексуални и така нататък Конвенцията въобще не приказва за тези неща и е извънредно цинично на гърба на всички потърпевши от принуждение, на които страната дължи толкоз доста във връзка с грижа, предварителна защита и отбрана, да се измества фокуса, да не се чете Конвенцията и да разисква нещо, за което Конвенцията въобще не приказва. ” – безапелационни са от Центъра за междуетническа приемливост.
Истанбулската спогодба е документ, подписан от 44 страни и от Европейския съюз, като към днешна дата е утвърден от 28 страни в Европа, 17 от които – членки на Европейски Съюз.
„ Конвенцията споделя, че обичаи и културни практики не могат да служат за опрощение за допускане на закононарушения – брак на малолетни в ромска общественост, да вземем за пример. И сега ранните бракове са криминализирани, само че отношението на правоохранителните органи е „Това е културна процедура, културна специфичност на тази общественост, дано си го правят“ – акцентират от „ Амалипе ”, които работят от години по предварителната защита на ранните бракове измежду ромската общественост.
„70% от интервюирани възпитаници на възраст сред 13 и 16 години персонално познават жертви на домашно принуждение, а 1925 деца през 2016 година са родени от майки на или под 16 години“, осведомят от ромската организация.
„Заради това Център „Амалипе“ се причислява към мнението и на другите специалисти и организации за безапелационна поддръжка за ратификацията на Конвенцията на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение от страна на България като доказателство за политическа воля да се вземат решителни ограничения против това дехуманизиращо явление“, съобщи ръководителят на НПО-то Деян Колев.
Той прикани народните представители, виновните институции, както и медиите и жителите, да не се поддават на съзнателна замяна на огромния проблем с насилието над дами и деца с манипулативни и изкривени тълкувания на задоволително ясно дефинираните от Конвенцията понятия и цели.
„ На български няма дума за джендър. Джендър е обществената роля, която съответното обществото придава на дамите и мъжете – това, че момиченцата си играят с кукли, момченцата с камиони, това че ролята на дамата е обвързвана най-вече с ролята на развъждане на деца и домакинска работа, до момента в който мъжът ще играе футбол, ще пие бира с другари и ще прави кариера, това че се допуска момичето да се омъжи девствено и родителите имат правото да решат по кое време и за кого да го направи. Това е разбирането за джендър – обществената роля, която обществото придава на дамата и на мъжа като такива. Няма безусловно нищо общо с трети пол, с трансексуални лица, интерсексуални и така нататък Конвенцията въобще не приказва за тези неща и е извънредно цинично на гърба на всички потърпевши от принуждение, на които страната дължи толкоз доста във връзка с грижа, предварителна защита и отбрана, да се измества фокуса, да не се чете Конвенцията и да разисква нещо, за което Конвенцията въобще не приказва. ” – безапелационни са от Центъра за междуетническа приемливост.
Истанбулската спогодба е документ, подписан от 44 страни и от Европейския съюз, като към днешна дата е утвърден от 28 страни в Европа, 17 от които – членки на Европейски Съюз.
„ Конвенцията споделя, че обичаи и културни практики не могат да служат за опрощение за допускане на закононарушения – брак на малолетни в ромска общественост, да вземем за пример. И сега ранните бракове са криминализирани, само че отношението на правоохранителните органи е „Това е културна процедура, културна специфичност на тази общественост, дано си го правят“ – акцентират от „ Амалипе ”, които работят от години по предварителната защита на ранните бракове измежду ромската общественост.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ