Изкуственият интелект вече чете и мисли
Специалистите по невроетика са разединени по въпроса дали изследване, при което се употребяват сканиране на мозъка и изкуствен интелект за декодиране на мислена тирада, съставлява опасност за персоналния живот на психологично болните. Изкуственият разсъдък става все по-страшен. И от привидно почтените чатботове минава на ново равнище - може да чете мислите на хората, написа " 24 часа ".
Това е резултатът от първия неинвазивен способ за установяване на същността на въображаемата тирада. Това е допустимо посредством скенер на мозъка и изкуствен интелект за декодиране на мислите на хората. Доколко обаче технологията, която към този момент е единствено приблизително точна, е покрай постигането на същинско четене на мисли? И по какъв начин политиците могат да подсигуряват, че с сходни разработки няма да се злоупотребява?
Повечето съществуващи технологии за превръщане на мисъл в тирада употребяват мозъчни импланти, които наблюдават интензивността в моторната кора на индивида и плануват думите, които устните се пробват да формулират. За да схванат действителния смисъл на мисълта, учените Александър Хът и Джери Танг от Тексаския университет в Остин и техните сътрудници комбинират функционалния магнитен резонанс (fMRI) - неинвазивно средство за премерване на мозъчната интензивност - с логаритми на изкуствения разсъдък, наречени огромни езикови модели (LLM), които са в основата на принадлежности като ChatGPT и са подготвени да предсказват идната дума в даден текст.
В изследване, оповестено в Nature Neuroscience на 1 май, откривателите карат трима доброволци да лежат в fMRI скенер и записват мозъчната им интензивност, до момента в който слушат 16 часа подкасти. Чрез премерване на притока на кръв през мозъците на доброволците и консолидиране на тази информация с детайлности за историите, които са слушали и способността на изкуствения разсъдък да разбере по какъв начин думите се свързват между тях, откривателите създават кодирана карта за това по какъв начин мозъкът на всеки субект реагира на разнообразни думи и изречения.
След това записват активността на участниците с fMRI, до момента в който те слушат история, показват си, че описват история, или гледат филм, който не съдържа разговор. Използвайки композиция от моделите, които преди този момент са кодирали за всеки човек, и логаритми, които дефинират по какъв начин едно изречение евентуално ще бъде конструирано според от други думи в него, откривателите се пробват да декодират тази нова мозъчна интензивност.
Пропуски и попадения
Декодерът генерирал фрази, които улавят същността на мисълта на индивида. Например фразата “Още нямам шофьорска брошура ” била декодирана като “Още не е почнала да се учи да кара ”. Доста тъкмо описвал и това, което хората виждали във филмите. Но доста от изреченията, които основал, били неточни.
Изследователите открили и че е елементарно технологията да бъде заблудена. Когато участниците мислели за друга история, до момента в който слушали записаната, декодерът не можел да дефинира думите, които чували. Също по този начин кодираната карта била друга при обособените хора, което значи, че откривателите не са могли да основат един декодер, който да работи при всички, написа Nature.
“Определянето на метода, по който мозъкът основава смисъла на езика, е извънредно мъчно - споделя Франсиско Перейра, невролог в Националния институт за психологично здраве на Съединени американски щати в Бетезда, Мериленд - Впечатляващо е да видиш по какъв начин някой се оправя с това. ”
Зов за събуждане
Специалистите по невроетика са раздвоени дали най-новият прогрес съставлява опасност за менталната цялост на хората. “Не приканвам към суматоха, само че развиването на комплицирани неинвазивни технологии като тази, наподобява, е по-близо на хоризонта, в сравнение с чакахме ”, споделя биоетикът Габриел Лазаро-Муньос от Харвардското здравно учебно заведение в Бостън. “Мисля, че това е огромен сигнал за събуждане на политиците и обществеността ”, прибавя той.
Но Адина Роскис, мъдрец в университета “Дартмут ” в Хановер, Ню Хемпшир, споделя, че технологията е прекомерно сложна за потребление и прекомерно неточна, с цел да съставлява опасност сега. Като за начало скенерите за ядрено-магнитен резонанс не са портативни, заради което е мъчно да се сканира мозъкът на някого без неговото подпомагане. Тя също по този начин се съмнява, че би си коствало времето или разноските за образование на декодер за даден човек с друга цел с изключение на възобновяване на информационните качества. “Просто не мисля, че е време да започваме да се тревожим ”, споделя тя. “Има доста други способи, по които държавното управление може да разбере какво мислим ”, декларира още Роскис.
Грета Тъкюте, когнитивен невролог в Масачузетския софтуерен институт в Кеймбридж, намира за окуражаващ обстоятелството, че системата за декодиране не може да се ползва при всички хора и че хората елементарно могат да я излъгват, като мислят за други неща. “Това е хубава проява на това какъв брой доста независимост имаме в реалност ”, споделя тя.
Действайте внимателно
Въпреки това Роскис споделя, че даже в случай че декодерът не работи добре, могат да зародят проблеми, в случай че юристите или съдилищата го употребяват, без да схващат научните му ограничавания. Например в актуалното изследване фразата “Просто изскочих от колата ” беше декодирана като “Трябваше да я избутам от колата ”.
“Разликите са задоволително огромни, с цел да могат да имат голямо значение при правосъдни каузи. Страхувам се, че те ще имат опция да употребяват тези неща, не както би трябвало ”, споделя тя.
“Полиграфът не е прецизен, само че има своите отрицателни последствия. Мозъкът на никого не трябва да бъде разкодиран без неговото единодушие ”, споделя Танг. Той и Хът приканват политиците да се заемат интензивно с въпроса по какъв начин технологиите за четене на мисли могат и не могат да се употребяват законно.
Лазаро-Муньос споделя, че това политическо деяние може да бъде аналогично на закон от 2008 година в Съединени американски щати, който не разрешава на застрахователите и работодателите да употребяват генетичната информация на хората по дискриминационен метод. Той също по този начин се тормози за последствията от декодера за хора със болести като обсесивно-компулсивно разстройство, които могат да изпитат нежелани, натрапчиви мисли за нанасяне на щета на хора, които в никакъв случай не биха осъществили. Перейра счита, че въпросът за точността на декодерите е отворен, както и дали те биха могли да станат универсални, вместо да бъдат характерни за обособения човек. “Това зависи от това какъв брой характерни са хората ”, споделя той. Въпреки че декодерът може да стане добър в предсказването на идната дума от поредност, той може да се затрудни в тълкуването на метафори или жлъч.
Това е резултатът от първия неинвазивен способ за установяване на същността на въображаемата тирада. Това е допустимо посредством скенер на мозъка и изкуствен интелект за декодиране на мислите на хората. Доколко обаче технологията, която към този момент е единствено приблизително точна, е покрай постигането на същинско четене на мисли? И по какъв начин политиците могат да подсигуряват, че с сходни разработки няма да се злоупотребява?
Повечето съществуващи технологии за превръщане на мисъл в тирада употребяват мозъчни импланти, които наблюдават интензивността в моторната кора на индивида и плануват думите, които устните се пробват да формулират. За да схванат действителния смисъл на мисълта, учените Александър Хът и Джери Танг от Тексаския университет в Остин и техните сътрудници комбинират функционалния магнитен резонанс (fMRI) - неинвазивно средство за премерване на мозъчната интензивност - с логаритми на изкуствения разсъдък, наречени огромни езикови модели (LLM), които са в основата на принадлежности като ChatGPT и са подготвени да предсказват идната дума в даден текст.
В изследване, оповестено в Nature Neuroscience на 1 май, откривателите карат трима доброволци да лежат в fMRI скенер и записват мозъчната им интензивност, до момента в който слушат 16 часа подкасти. Чрез премерване на притока на кръв през мозъците на доброволците и консолидиране на тази информация с детайлности за историите, които са слушали и способността на изкуствения разсъдък да разбере по какъв начин думите се свързват между тях, откривателите създават кодирана карта за това по какъв начин мозъкът на всеки субект реагира на разнообразни думи и изречения.
След това записват активността на участниците с fMRI, до момента в който те слушат история, показват си, че описват история, или гледат филм, който не съдържа разговор. Използвайки композиция от моделите, които преди този момент са кодирали за всеки човек, и логаритми, които дефинират по какъв начин едно изречение евентуално ще бъде конструирано според от други думи в него, откривателите се пробват да декодират тази нова мозъчна интензивност.
Пропуски и попадения
Декодерът генерирал фрази, които улавят същността на мисълта на индивида. Например фразата “Още нямам шофьорска брошура ” била декодирана като “Още не е почнала да се учи да кара ”. Доста тъкмо описвал и това, което хората виждали във филмите. Но доста от изреченията, които основал, били неточни.
Изследователите открили и че е елементарно технологията да бъде заблудена. Когато участниците мислели за друга история, до момента в който слушали записаната, декодерът не можел да дефинира думите, които чували. Също по този начин кодираната карта била друга при обособените хора, което значи, че откривателите не са могли да основат един декодер, който да работи при всички, написа Nature.
“Определянето на метода, по който мозъкът основава смисъла на езика, е извънредно мъчно - споделя Франсиско Перейра, невролог в Националния институт за психологично здраве на Съединени американски щати в Бетезда, Мериленд - Впечатляващо е да видиш по какъв начин някой се оправя с това. ”
Зов за събуждане
Специалистите по невроетика са раздвоени дали най-новият прогрес съставлява опасност за менталната цялост на хората. “Не приканвам към суматоха, само че развиването на комплицирани неинвазивни технологии като тази, наподобява, е по-близо на хоризонта, в сравнение с чакахме ”, споделя биоетикът Габриел Лазаро-Муньос от Харвардското здравно учебно заведение в Бостън. “Мисля, че това е огромен сигнал за събуждане на политиците и обществеността ”, прибавя той.
Но Адина Роскис, мъдрец в университета “Дартмут ” в Хановер, Ню Хемпшир, споделя, че технологията е прекомерно сложна за потребление и прекомерно неточна, с цел да съставлява опасност сега. Като за начало скенерите за ядрено-магнитен резонанс не са портативни, заради което е мъчно да се сканира мозъкът на някого без неговото подпомагане. Тя също по този начин се съмнява, че би си коствало времето или разноските за образование на декодер за даден човек с друга цел с изключение на възобновяване на информационните качества. “Просто не мисля, че е време да започваме да се тревожим ”, споделя тя. “Има доста други способи, по които държавното управление може да разбере какво мислим ”, декларира още Роскис.
Грета Тъкюте, когнитивен невролог в Масачузетския софтуерен институт в Кеймбридж, намира за окуражаващ обстоятелството, че системата за декодиране не може да се ползва при всички хора и че хората елементарно могат да я излъгват, като мислят за други неща. “Това е хубава проява на това какъв брой доста независимост имаме в реалност ”, споделя тя.
Действайте внимателно
Въпреки това Роскис споделя, че даже в случай че декодерът не работи добре, могат да зародят проблеми, в случай че юристите или съдилищата го употребяват, без да схващат научните му ограничавания. Например в актуалното изследване фразата “Просто изскочих от колата ” беше декодирана като “Трябваше да я избутам от колата ”.
“Разликите са задоволително огромни, с цел да могат да имат голямо значение при правосъдни каузи. Страхувам се, че те ще имат опция да употребяват тези неща, не както би трябвало ”, споделя тя.
“Полиграфът не е прецизен, само че има своите отрицателни последствия. Мозъкът на никого не трябва да бъде разкодиран без неговото единодушие ”, споделя Танг. Той и Хът приканват политиците да се заемат интензивно с въпроса по какъв начин технологиите за четене на мисли могат и не могат да се употребяват законно.
Лазаро-Муньос споделя, че това политическо деяние може да бъде аналогично на закон от 2008 година в Съединени американски щати, който не разрешава на застрахователите и работодателите да употребяват генетичната информация на хората по дискриминационен метод. Той също по този начин се тормози за последствията от декодера за хора със болести като обсесивно-компулсивно разстройство, които могат да изпитат нежелани, натрапчиви мисли за нанасяне на щета на хора, които в никакъв случай не биха осъществили. Перейра счита, че въпросът за точността на декодерите е отворен, както и дали те биха могли да станат универсални, вместо да бъдат характерни за обособения човек. “Това зависи от това какъв брой характерни са хората ”, споделя той. Въпреки че декодерът може да стане добър в предсказването на идната дума от поредност, той може да се затрудни в тълкуването на метафори или жлъч.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ