Ние сме паметта на този народ, не се опитвайте да ни купите на безценица!
Специалисти от РЕМО „ Етър “ обявиха, че работещите в музеите на България са пазители на историята, очевидци на културна еднаквост, тези, които ден след ден, година след година, съхраняват духа на един народ, който не се отхвърля да бъде себе си.
От екипа на музей „ Етър “ обявиха:
„ Ние не търгуваме с артефакти. От нас може да получите познание за предишното, което не може да се купи, а би трябвало да бъде на респект.
И през днешния ден споделяме ясно и високо, че с нас се отнасят като със забравени архиви от предишното, вместо като с живите сърца на културното настояще. Заплатите ни са засегнатост – освен към нас, само че и към труда, към науката, към българската просвета. Месечното заплащане на един музеeн експерт постоянно е по-ниско от цената на един актуален мобилен телефон. А каква е цената на една икона, оживяла през епохи? Има ли цена детето, което за първи път се допира до българско културно-историческо завещание и си потегля запленено от народа, към който принадлежи?
Това е нашата работа – забележима и незаменима.
Години наред поносим подценяване. И все пак, ние не напущаме. Не тъй като нямаме избор – а тъй като имаме задача.
Повече няма да мълчим.
Правителството дължи освен нарастване на заплатите ни, а дължи почитание към знанието, към културата, към бъдещето. Без нас, музеите ще останат здания – студени, неми и празни. Без нас, културната памет ще бъде изгубена измежду прахуляк и давност.
Ние не желаеме разкош.
Искаме достолепие.
Искаме да можем да се грижим за съкровищата на нацията, без да броим стотинки в края на месеца.
Искаме да покажем на децата си, че знанието е полезност – не наказване.
Ние протестираме освен за нас. Протестираме за културата, за историята, за България.
Защото когато паметта бъде подценена, забравата става публична политика. А народ без памет – е народ на ръба на забравата. “
От екипа на музей „ Етър “ обявиха:
„ Ние не търгуваме с артефакти. От нас може да получите познание за предишното, което не може да се купи, а би трябвало да бъде на респект.
И през днешния ден споделяме ясно и високо, че с нас се отнасят като със забравени архиви от предишното, вместо като с живите сърца на културното настояще. Заплатите ни са засегнатост – освен към нас, само че и към труда, към науката, към българската просвета. Месечното заплащане на един музеeн експерт постоянно е по-ниско от цената на един актуален мобилен телефон. А каква е цената на една икона, оживяла през епохи? Има ли цена детето, което за първи път се допира до българско културно-историческо завещание и си потегля запленено от народа, към който принадлежи?
Това е нашата работа – забележима и незаменима.
Години наред поносим подценяване. И все пак, ние не напущаме. Не тъй като нямаме избор – а тъй като имаме задача.
Повече няма да мълчим.
Правителството дължи освен нарастване на заплатите ни, а дължи почитание към знанието, към културата, към бъдещето. Без нас, музеите ще останат здания – студени, неми и празни. Без нас, културната памет ще бъде изгубена измежду прахуляк и давност.
Ние не желаеме разкош.
Искаме достолепие.
Искаме да можем да се грижим за съкровищата на нацията, без да броим стотинки в края на месеца.
Искаме да покажем на децата си, че знанието е полезност – не наказване.
Ние протестираме освен за нас. Протестираме за културата, за историята, за България.
Защото когато паметта бъде подценена, забравата става публична политика. А народ без памет – е народ на ръба на забравата. “
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ




