Отвъд възможното
Специалистът по човешки запаси Хърбърт Луи следи по какъв начин някои от най-успешните хора са съумели да създадат тази смяна, с цел да усъвършенстват своята активност и тази на близките.
Фрази като „ визуализирайте триумфа “ или значимостта да имате „ печеливша настройка “ са били популяризирани толкоз доста, че съвсем са се трансформирали в пародийни клишета в офис културата. Тъй като те са толкоз изтъркани и постоянно употребявани като опрощение за несправедливи обстановки (като уволнения), е елементарно да забравите истината в основата на тези изрази – ние направляваме метода, по който ще подходим към дадена обстановка.
Нашите настройки въздействат върху нашето държание при избрани обстановки, нормално наситени с страсти. Можем да проследим методите, употребявани от някои от най-успешните хора в нашето общество, с които те са сложили себе си и обкръжението си в привилегировано състояние.
Мислете за благоприятни условия оттатък „ реалистичното “
Извън всички квалификации, Стив Джобс е фамозен с триумфите си в наречената от сътрудниците му област за деформиране на действителността. Той има невероятната дарба сякаш да преследва своите цели и визии във физически смисъл. Например софтуерният инженер Анди Херцфелд, работил в Apple, написа, че Джобс в никакъв случай не е бил удовлетворен от реалистични прогнози и мнения: „ Сякаш той можеше да го направи по-бързо посредством чистата мощ на волята… Възможно е да си помислите, че невъзможните графици и безкомпромисният перфекционизъм могат да доведат до потискаща работна среда, само че през множеството време ситуацията в нашия колектив беше спонтанна, въодушевена и непочтителна. “
Всеки от нас има вродена пристрастеност да се издига или да пада до равнището на нашите упования. Ето за какво професор Тайлър Коуен би предложил по-строг банкет за кандидатстване за докторанти. Той написа:
„ В сериозни моменти доста може да повишите стремежите на другите хора изключително когато те са относително млади, като им предложите да създадат нещо по-добро или по-амбициозно от това, което биха предположили. Коства ви относително малко, с цел да извършите това, само че изгодата за тях и за целия свят може да бъде голяма. “
Тази дарба би трябвало да се владее с огромно внимание, както отбелязва създателят Майкъл Шърмър: „ Имаше обаче една действителност, която неговото поле на деформиране не можеше да огъва по отношение на волята му: рака… От тази героична покруса излиза урок: реализмът трябва да има преимущество над умишления оптимизъм, тъй като природата не може да бъде изкривена. “ По време на собствен семинар неврологът и професор Тали Шарот предлага да се реализира баланс сред оптимизъм и натурализъм - в случай че сте пингвин, който желае да полети, пробвайте да сложите парашут преди да го извършите.
Преувеличавайте значимостта на силата на волята
В „ Законите на човешката природа “ Робърт Грийн написа: „ Това, което би трябвало да разберем за настройките, не е единствено по какъв начин те въздействат на нашите усещания, само че и по какъв начин дефинират какво се случва с нас в живота – нашето здраве, връзките ни с хора и персоналния триумф. Нашето държание има самореализираща се динамичност. “
Той добавя: „ Не се опасявайте да преувеличавате ролята на силата на волята. Това е преувеличаване за. То води до позитивна динамичност на самоусъвършенстване и това е всичко, което ви интересува. Гледайте на моделирането на вашите настройки като на най-важното създание в живота ви и в никакъв случай не ги оставяйте на случайността “.
Както и предходният образец с Тайлър Коуен демонстрира, е удобно да се обкръжите с хора, които имат вяра във вас и могат да оценят какъв брой интензивно сте работили. Подобно на своя кумир Стив Джобс, американският музикален продуцент и рапър Кание Уест работи сякаш действителността е гъвкава. В желанието си неговите планове да бъдат осъществени, той отхвърля да признае обективните ограничавания. Тази философия се показва в крайните периоди, които той си слага, в креативния му развой, в обсега и мащаба на неговите планове (музикални и други), в кариерата му, която не познава граници, и в неговия очевидно непреклонен оптимизъм. Например в документалния филм Jeen-Yuhs младият Кание Уест споделя на майка си Донда за съдействието си с MTV. Той я пита: „ Можеш ли да повярваш? “
„ Мога да допускам “, споделя тя. „ Ти правиш песни, както Майкъл Джордън извършва свободните удари. За всекиго, който прави нещо толкоз доста и толкоз дълго и е толкоз добър, трудът ще се отплати. При всяко твое излизане на сцената ти взривяваш публиката. “ Ето по какъв начин Уест разви своята положителна и експанзивна настройка и в този момент той може да остане доста стимулиран в неподходящи условия. Това също спомага повече хора да му имат вяра и да го поддържат по пътя.
Ако работите в област, която включва досетливост, вярата във вас самите и във вашите благоприятни условия въздейства върху резултата. Ако не вярвате, че сте задоволително изобретателен човек, самичък ще си попречете. За да се подобрите, може би би трябвало да се отучите от самокритиката и самоограничаващите се настройки, които сте научили в предишното.
Когато сте изправени пред основен миг, изпълнен с неустановеност, може да се наложи да изглеждате по-уверени, в сравнение с сте в реалност, вярвайки, че можете да доведете вас и вашия екип до най-хубавите резултати, без значение от упованията.
Каквото и да се случи, можете те да го оправите
Бившият изпълнителен шеф на Disney Боб Айгър написа в The Ride of a Lifetime: „ Песимизмът води до параноя, която води до защита, която води до злост към рискове… Оптимизмът задвижва друг механизъм. Особено в сложни моменти, хората, които ръководите, би трябвало да се усещат уверени в способността ви да се фокусирате върху това, от което в действителност има смисъл, а не да действате, водени от инстинкта за отбрана и самозапазване. “
Този тип оптимизъм е от решаващо значение. Не става въпрос за илюзия, позитивизъм или проекция на положителното бъдеще, или нещо сходно - а вместо това: „ Да вярваш в себе си и в хората към теб може да докара до най-хубавия резултат, не е нужно да се разисква чувството, че всичко ще се провали “. Всеки може да бъде оптимист в положителни времена, само че култивирането на оптимизъм и доверие по време на неприятни времена – за това са изключително важни позитивната и експанзивната настройка.
Волята и настройките не могат да оправят всичко. Все отново е значимо да преувеличаваме тяхната роля в нашите мозъци, тъй че да влияем на действителността доколкото можем. Някои обстановки включват самореализираща се динамичност. В тези случаи смяната на нашите настройки може да бъде задоволителна, с цел да промени неща, над които сме считали, че нямаме власт.
Фрази като „ визуализирайте триумфа “ или значимостта да имате „ печеливша настройка “ са били популяризирани толкоз доста, че съвсем са се трансформирали в пародийни клишета в офис културата. Тъй като те са толкоз изтъркани и постоянно употребявани като опрощение за несправедливи обстановки (като уволнения), е елементарно да забравите истината в основата на тези изрази – ние направляваме метода, по който ще подходим към дадена обстановка.
Нашите настройки въздействат върху нашето държание при избрани обстановки, нормално наситени с страсти. Можем да проследим методите, употребявани от някои от най-успешните хора в нашето общество, с които те са сложили себе си и обкръжението си в привилегировано състояние.
Мислете за благоприятни условия оттатък „ реалистичното “
Извън всички квалификации, Стив Джобс е фамозен с триумфите си в наречената от сътрудниците му област за деформиране на действителността. Той има невероятната дарба сякаш да преследва своите цели и визии във физически смисъл. Например софтуерният инженер Анди Херцфелд, работил в Apple, написа, че Джобс в никакъв случай не е бил удовлетворен от реалистични прогнози и мнения: „ Сякаш той можеше да го направи по-бързо посредством чистата мощ на волята… Възможно е да си помислите, че невъзможните графици и безкомпромисният перфекционизъм могат да доведат до потискаща работна среда, само че през множеството време ситуацията в нашия колектив беше спонтанна, въодушевена и непочтителна. “
Всеки от нас има вродена пристрастеност да се издига или да пада до равнището на нашите упования. Ето за какво професор Тайлър Коуен би предложил по-строг банкет за кандидатстване за докторанти. Той написа:
„ В сериозни моменти доста може да повишите стремежите на другите хора изключително когато те са относително млади, като им предложите да създадат нещо по-добро или по-амбициозно от това, което биха предположили. Коства ви относително малко, с цел да извършите това, само че изгодата за тях и за целия свят може да бъде голяма. “
Тази дарба би трябвало да се владее с огромно внимание, както отбелязва създателят Майкъл Шърмър: „ Имаше обаче една действителност, която неговото поле на деформиране не можеше да огъва по отношение на волята му: рака… От тази героична покруса излиза урок: реализмът трябва да има преимущество над умишления оптимизъм, тъй като природата не може да бъде изкривена. “ По време на собствен семинар неврологът и професор Тали Шарот предлага да се реализира баланс сред оптимизъм и натурализъм - в случай че сте пингвин, който желае да полети, пробвайте да сложите парашут преди да го извършите.
Преувеличавайте значимостта на силата на волята
В „ Законите на човешката природа “ Робърт Грийн написа: „ Това, което би трябвало да разберем за настройките, не е единствено по какъв начин те въздействат на нашите усещания, само че и по какъв начин дефинират какво се случва с нас в живота – нашето здраве, връзките ни с хора и персоналния триумф. Нашето държание има самореализираща се динамичност. “
Той добавя: „ Не се опасявайте да преувеличавате ролята на силата на волята. Това е преувеличаване за. То води до позитивна динамичност на самоусъвършенстване и това е всичко, което ви интересува. Гледайте на моделирането на вашите настройки като на най-важното създание в живота ви и в никакъв случай не ги оставяйте на случайността “.
Както и предходният образец с Тайлър Коуен демонстрира, е удобно да се обкръжите с хора, които имат вяра във вас и могат да оценят какъв брой интензивно сте работили. Подобно на своя кумир Стив Джобс, американският музикален продуцент и рапър Кание Уест работи сякаш действителността е гъвкава. В желанието си неговите планове да бъдат осъществени, той отхвърля да признае обективните ограничавания. Тази философия се показва в крайните периоди, които той си слага, в креативния му развой, в обсега и мащаба на неговите планове (музикални и други), в кариерата му, която не познава граници, и в неговия очевидно непреклонен оптимизъм. Например в документалния филм Jeen-Yuhs младият Кание Уест споделя на майка си Донда за съдействието си с MTV. Той я пита: „ Можеш ли да повярваш? “
„ Мога да допускам “, споделя тя. „ Ти правиш песни, както Майкъл Джордън извършва свободните удари. За всекиго, който прави нещо толкоз доста и толкоз дълго и е толкоз добър, трудът ще се отплати. При всяко твое излизане на сцената ти взривяваш публиката. “ Ето по какъв начин Уест разви своята положителна и експанзивна настройка и в този момент той може да остане доста стимулиран в неподходящи условия. Това също спомага повече хора да му имат вяра и да го поддържат по пътя.
Ако работите в област, която включва досетливост, вярата във вас самите и във вашите благоприятни условия въздейства върху резултата. Ако не вярвате, че сте задоволително изобретателен човек, самичък ще си попречете. За да се подобрите, може би би трябвало да се отучите от самокритиката и самоограничаващите се настройки, които сте научили в предишното.
Когато сте изправени пред основен миг, изпълнен с неустановеност, може да се наложи да изглеждате по-уверени, в сравнение с сте в реалност, вярвайки, че можете да доведете вас и вашия екип до най-хубавите резултати, без значение от упованията.
Каквото и да се случи, можете те да го оправите
Бившият изпълнителен шеф на Disney Боб Айгър написа в The Ride of a Lifetime: „ Песимизмът води до параноя, която води до защита, която води до злост към рискове… Оптимизмът задвижва друг механизъм. Особено в сложни моменти, хората, които ръководите, би трябвало да се усещат уверени в способността ви да се фокусирате върху това, от което в действителност има смисъл, а не да действате, водени от инстинкта за отбрана и самозапазване. “
Този тип оптимизъм е от решаващо значение. Не става въпрос за илюзия, позитивизъм или проекция на положителното бъдеще, или нещо сходно - а вместо това: „ Да вярваш в себе си и в хората към теб може да докара до най-хубавия резултат, не е нужно да се разисква чувството, че всичко ще се провали “. Всеки може да бъде оптимист в положителни времена, само че култивирането на оптимизъм и доверие по време на неприятни времена – за това са изключително важни позитивната и експанзивната настройка.
Волята и настройките не могат да оправят всичко. Все отново е значимо да преувеличаваме тяхната роля в нашите мозъци, тъй че да влияем на действителността доколкото можем. Някои обстановки включват самореализираща се динамичност. В тези случаи смяната на нашите настройки може да бъде задоволителна, с цел да промени неща, над които сме считали, че нямаме власт.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ