Пет мита за спестяването, в които трябва да спрем да вярваме
Спестяването на част от нашите приходи е едно от най-важните умения за ръководство на персоналните ни финанси и е първата стъпка към финансовата ни независимост. Въпреки това, за тази тематика не се приказва доста и съществуват много легенди, които ни пречат да забележим действителните изгоди от заделянето на средства. В тази публикация ще ви споделя 5 от тях, които ще ни оказват помощ да забележим истината за спестяването и по какъв начин да реализираме задачите си.
„ Икономията е майка на мизерията “
Много постоянно, когато загатна, че спестяването е част от процеса на умното ръководство на парите ни и то е направило повече хора богати, в сравнение с всички останали умения, получавам в отговор репликата на Тодор Колев от кино лентата „ Опасен сексапил “ като „ доказателство “, че това не е по този начин. Много мъчно ще трансформира мисленето и вярванията на няколко генерации, които са живели в едни други времена, само че въпреки всичко ще се опитам.
Въпреки че се употребяват като синоними, тези две думи - „ икономисвам “ и „ спестявам “ значат радикално разнообразни неща. Първата я свързвам със заделяне на част от прихода ми, което ще ми помогне да реализира огромните си цели в живота за сметка на някои глезотийки и времени удоволствия в този момент, до момента в който „ икономисваме “ значи да се лишим от нещо, с цел да не се минем и да не платим цялостната му цена. Интересното е, че не всеки път това е обвързвано с обстоятелството, че нямаме съответната сума, а по-скоро, че имаме разнообразни цели. Ще дам образец с мой другар, който „ икономисва “ от качествена храна, с цел да може да харчи по 200 лв. на уикенд за алкохол по заведенията. Познавам и много хора, които дават по 300-400 лв. на месец за цигари и талончета за лотарията, а пестят от обувки и облекла за децата.
Ако погледнем по-общо на нещата, думата „ стопанска система “ значи да ръководя по-добре ресурсите си, с цел да се максимизира техния резултат. Причината е ясна – на планетата Земя не е допустимо всеки човек да разполага с неограничени запаси от пари, храна, горива и те са неравномерно разпределени измежду хората. Ако не беше по този начин, нямаше да си приказваме въобще за финанси, стопанска система, спестявания и други.
По-добре да инвестираш, а не да спестяваш
Вторият мит, който настойчиво се е настанил в съзнанието на доста хора е, че вместо да икономисват („ което няма смисъл и инфлацията изяжда парите “) е по-добре да влагат. „ Уловката “ е, че тези две дейности не са други възможности, а едното следва другото. Ако не заделим част от нашия приход, няма да има с какво да влагаме. Всъщност, има един метод да го създадем и това е да вземем заем, който да използваме за покупка на активи, които ни носят добра рентабилност. Въпреки че от ден на ден хора купуват капиталови парцели по този метод, болшинството от вложенията се вършат със спестени средства. Също по този начин, да не забравяме, че заемите също се погасяват като икономисване (не харчим) част от нашия приход.
Харченето е вълнуващо, а спестяването скучно
Големите компании харчат милиарди, с цел да ни накарат да купуваме повече. В този консуматорски свят да спестяваш е равнозначно да вървиш против тълпата. Никой не обича да заделя част от прихода си, тъй като това е скучно. Далеч по-вълнуващо е да похарчим парите за нова кола, отмора или финален модел смарт телефон. „ Веднъж се живее “ са споделили хората. Това е и главната причина множеството хора да стартират да икономисват, когато „ ножът е опрял до кокала “ и няма различен излаз. Имам доста познати, които избират да вземат заем, вместо да заделят тези пари. Те одобряват месечните вноски по заема като тип услуга, сходно на сметките за телефон или за ток, а не като действително обвързване.
Учудващо е, че вземането на заем се приема за демонстрация на висок обществен статус, а спестяването като мислене на дребно. Имал съм клиенти, които се срамят да кажат на техните другари, че заделят част от прихода си, с цел да не ги помислят за „ скръндзи “.
Спестяването не е наложително
Задължително ли е да си платим месечната вноска по заема? Да, тъй като в противоположен случай, банката може да вземе жилището ни. Трябва ли да си платим сметката за ток? Разбира се, тъй като ще останем на мрачно и студено идващия месец. По същия метод стоят нещата и с останалите битови сметки, застраховките, налозите и други наложителни заплащания. Искаме или не, намираме метод да си ги платим.
А какво ще стане, в случай че не спестим нищо този месец и изхарчим цялата си заплата до последната стотинка? Нищо няма да стане и животът ще се продължи както преди. Това е и главната причина множеството хора да отсрочват за последно заделянето на средства, откакто са платили всички наложителни разноски и са похарчили по-голямата част от остатъка. И тогава идва краят на месеца, в който те би трябвало да решат дали да си купят някоя и друга дреболийка или да спестят нещо. Разбира се, че ще предпочетат моментното наслаждение, тъй като никой не обича да се лишава от нещо в името на някаква бъдеща и неразбираема цел.
По друг метод щяха да стоят нещата, в случай че бяхме сложили себе си преди всичко преди банките, ВиК, Топлофикация и другите институции. Това е концепцията на правилото „ Плащай първо на себе си “ и той е обвързван с това да спестим част от прихода си за огромните ни цели в живота, още когато получим прихода, а не когато изхарчим всичко и си споделяме, че не може да спестяваме.
Парите няма да ми донесат благополучие
Никой не икономисва поради самото икономисване. Парите като такива не са създали никого благополучен. Те са просто средство, с цел да реализираме огромните си цели и фантазии в живота. Всъщност, има два метода. Първият е да живеем за днешния ден и да не мислим за бъдещето. Тези хора харчат всичките си пари за моментни удоволствия, теглят кредите за всяко мечтано нещо и постоянно си купуват билети от лотарията. Техният лозунг е „ Когато му пристигна времето, ще му мисля “. Ако този метод на живот ви харесва, продължавайте в същия дух.
Има и друга категория хора, които желаят да реализират освен това. Те не живеят единствено за момента, а желаят да израстват и да се развиват. Те не се задоволяват с това да вървят на работа, да изкарват някаква заплата и да получават ниска пенсия след години. Те мислят за бъдещето – своето и на децата си. Те имат огромни фантазии и цели. Не разчитат на шанса си, а вървят по пътя на триумфа. Те знаят, че спестяването е част от него и нито за момент не си мислят, че могат да го подценен.
Вие от кои хора сте?
Това бяха 5 от най-разпространените легенди за спестяването. Дали ще повярваме в тях или не, зависи от самите нас. За мен, да заделям част от приходите ми в името на огромните ми цели в живота се е трансформирало в табиет и към този момент виждам първите резултати. Не го одобрявам като лишаване, а даже в противен случай – като опция да изградя нещо огромно, без да разгадавам на случайността и шанса. Със силата на спестяването и вложението всеки човек може да реализира неща, за които даже не си е мечтал.
„ Икономията е майка на мизерията “
Много постоянно, когато загатна, че спестяването е част от процеса на умното ръководство на парите ни и то е направило повече хора богати, в сравнение с всички останали умения, получавам в отговор репликата на Тодор Колев от кино лентата „ Опасен сексапил “ като „ доказателство “, че това не е по този начин. Много мъчно ще трансформира мисленето и вярванията на няколко генерации, които са живели в едни други времена, само че въпреки всичко ще се опитам.
Въпреки че се употребяват като синоними, тези две думи - „ икономисвам “ и „ спестявам “ значат радикално разнообразни неща. Първата я свързвам със заделяне на част от прихода ми, което ще ми помогне да реализира огромните си цели в живота за сметка на някои глезотийки и времени удоволствия в този момент, до момента в който „ икономисваме “ значи да се лишим от нещо, с цел да не се минем и да не платим цялостната му цена. Интересното е, че не всеки път това е обвързвано с обстоятелството, че нямаме съответната сума, а по-скоро, че имаме разнообразни цели. Ще дам образец с мой другар, който „ икономисва “ от качествена храна, с цел да може да харчи по 200 лв. на уикенд за алкохол по заведенията. Познавам и много хора, които дават по 300-400 лв. на месец за цигари и талончета за лотарията, а пестят от обувки и облекла за децата.
Ако погледнем по-общо на нещата, думата „ стопанска система “ значи да ръководя по-добре ресурсите си, с цел да се максимизира техния резултат. Причината е ясна – на планетата Земя не е допустимо всеки човек да разполага с неограничени запаси от пари, храна, горива и те са неравномерно разпределени измежду хората. Ако не беше по този начин, нямаше да си приказваме въобще за финанси, стопанска система, спестявания и други.
По-добре да инвестираш, а не да спестяваш
Вторият мит, който настойчиво се е настанил в съзнанието на доста хора е, че вместо да икономисват („ което няма смисъл и инфлацията изяжда парите “) е по-добре да влагат. „ Уловката “ е, че тези две дейности не са други възможности, а едното следва другото. Ако не заделим част от нашия приход, няма да има с какво да влагаме. Всъщност, има един метод да го създадем и това е да вземем заем, който да използваме за покупка на активи, които ни носят добра рентабилност. Въпреки че от ден на ден хора купуват капиталови парцели по този метод, болшинството от вложенията се вършат със спестени средства. Също по този начин, да не забравяме, че заемите също се погасяват като икономисване (не харчим) част от нашия приход.
Харченето е вълнуващо, а спестяването скучно
Големите компании харчат милиарди, с цел да ни накарат да купуваме повече. В този консуматорски свят да спестяваш е равнозначно да вървиш против тълпата. Никой не обича да заделя част от прихода си, тъй като това е скучно. Далеч по-вълнуващо е да похарчим парите за нова кола, отмора или финален модел смарт телефон. „ Веднъж се живее “ са споделили хората. Това е и главната причина множеството хора да стартират да икономисват, когато „ ножът е опрял до кокала “ и няма различен излаз. Имам доста познати, които избират да вземат заем, вместо да заделят тези пари. Те одобряват месечните вноски по заема като тип услуга, сходно на сметките за телефон или за ток, а не като действително обвързване.
Учудващо е, че вземането на заем се приема за демонстрация на висок обществен статус, а спестяването като мислене на дребно. Имал съм клиенти, които се срамят да кажат на техните другари, че заделят част от прихода си, с цел да не ги помислят за „ скръндзи “.
Спестяването не е наложително
Задължително ли е да си платим месечната вноска по заема? Да, тъй като в противоположен случай, банката може да вземе жилището ни. Трябва ли да си платим сметката за ток? Разбира се, тъй като ще останем на мрачно и студено идващия месец. По същия метод стоят нещата и с останалите битови сметки, застраховките, налозите и други наложителни заплащания. Искаме или не, намираме метод да си ги платим.
А какво ще стане, в случай че не спестим нищо този месец и изхарчим цялата си заплата до последната стотинка? Нищо няма да стане и животът ще се продължи както преди. Това е и главната причина множеството хора да отсрочват за последно заделянето на средства, откакто са платили всички наложителни разноски и са похарчили по-голямата част от остатъка. И тогава идва краят на месеца, в който те би трябвало да решат дали да си купят някоя и друга дреболийка или да спестят нещо. Разбира се, че ще предпочетат моментното наслаждение, тъй като никой не обича да се лишава от нещо в името на някаква бъдеща и неразбираема цел.
По друг метод щяха да стоят нещата, в случай че бяхме сложили себе си преди всичко преди банките, ВиК, Топлофикация и другите институции. Това е концепцията на правилото „ Плащай първо на себе си “ и той е обвързван с това да спестим част от прихода си за огромните ни цели в живота, още когато получим прихода, а не когато изхарчим всичко и си споделяме, че не може да спестяваме.
Парите няма да ми донесат благополучие
Никой не икономисва поради самото икономисване. Парите като такива не са създали никого благополучен. Те са просто средство, с цел да реализираме огромните си цели и фантазии в живота. Всъщност, има два метода. Първият е да живеем за днешния ден и да не мислим за бъдещето. Тези хора харчат всичките си пари за моментни удоволствия, теглят кредите за всяко мечтано нещо и постоянно си купуват билети от лотарията. Техният лозунг е „ Когато му пристигна времето, ще му мисля “. Ако този метод на живот ви харесва, продължавайте в същия дух.
Има и друга категория хора, които желаят да реализират освен това. Те не живеят единствено за момента, а желаят да израстват и да се развиват. Те не се задоволяват с това да вървят на работа, да изкарват някаква заплата и да получават ниска пенсия след години. Те мислят за бъдещето – своето и на децата си. Те имат огромни фантазии и цели. Не разчитат на шанса си, а вървят по пътя на триумфа. Те знаят, че спестяването е част от него и нито за момент не си мислят, че могат да го подценен.
Вие от кои хора сте?
Това бяха 5 от най-разпространените легенди за спестяването. Дали ще повярваме в тях или не, зависи от самите нас. За мен, да заделям част от приходите ми в името на огромните ми цели в живота се е трансформирало в табиет и към този момент виждам първите резултати. Не го одобрявам като лишаване, а даже в противен случай – като опция да изградя нещо огромно, без да разгадавам на случайността и шанса. Със силата на спестяването и вложението всеки човек може да реализира неща, за които даже не си е мечтал.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ