Спешните мерки на Европейския съюз за справяне с енергийната криза

Спешните ограничения на Европейския съюз за справяне с енергийната рецесия в района може да не реализиран плануваните цели, най-малко що се отнася до упоритостите за възобновима сила, съгласно изследване на Rystad Energy. Предложението на Европейски Съюз за краткотрайно ограничение на приходите на производителите на електрическа енергия има за цел да обхване непредвидените облаги на производителите на възобновима сила, които се възползват от ниските индустриални разноски през сегашния стадий на високи цени на електрическата енергия. Проучване на Rystad Energy обаче демонстрира, че към 60% от общия конфигуриран потенциал за възобновима сила (ВЕИ) в Европейски Съюз получава приходите си от контракти с закрепен лихвен %, контрактуван доста преди енергийната рецесия – с цени като цяло под актуалните спот цени. Според Европейската комисия почти 117 милиарда евро евентуално ще бъдат събрани посредством използване на таван на приходите за произвеждане на електрическа енергия с ниски въглеродни излъчвания и въглища, само че тези „ непредвидени “ облаги, разказани от Европейски Съюз, съставляват единствено 40% от производителите от възобновима сила. Наистина, разпределението на приходите от построен потенциал в Европа демонстрира, че по-малко от половината от индустриалния потенциал ще попадне под обсега на политиката за ограничение на приходите. Твърденията, че ВЕИ вършат „ непредвидени “ облаги по време на рецесията са по-сложни, в сравнение с считат от Европейската комисия. Насочването към всички типове източници с сходна политика обърква пазара и слага под въпрос ефикасен отговор. Във време, когато Европейски Съюз би трябвало да форсира темпа на разполагане на ВЕИ, той рискува вместо това да изпрати предупреждаващ сигнал към вложителите, като в това време остави без внимание въпросът за увеличение на потенциала. В тази връзка от Rystad Energy означават, че вложителите и разработчиците може да се отдръпват, а това да докара до по-ниски вложения, закъснение на планове и предоговаряне на дълготрайни контракти за планове, които към момента са в стадий на разработка. Предвид новите амбициозни цели на Европейска комисия за ВЕИ, би изглеждало рационална да се прегледат и действителните промени, пред които е изправен секторът: издаване на разрешителни, цени на търгове и поддръжка на веригата за доставки, по този начин, както направиха Съединени американски щати с признатия неотдавна Закон за понижаване на инфлацията. „ Безпрецедентната интервенция на Европейски Съюз, въпреки и нужна е краткотрайна и не взема решение нищо по казуса, касаещ средносрочния и дълготрайния дефицит във връзка с доставките. ВЕИ промишлеността е най-хубавият късмет на Европа за произвеждане на налична и сигурна сила, само че тази политика понижава опцията за вложения от страна на частния бранш. Ако възобновимите енергийни източници желаят да заемат вярното си място в енергийния микс на Европа, те ще се нуждаят от поддръжка на собствен ред в близко бъдеще “, споделя анализаторът на ВЕИ-сектора към Rystad Victor Signes. През последните месеци цените на електрическата енергия стигнаха рекордно високи равнища, приблизително над 500 евро/MWh през август, а рекордните дневни и седмични цени надвишиха 700 евро/MWh. Европейски Съюз и неговите страни членки се стремят да вкарат горна граница на облагите от възобновими източници като предлагането е за  180 евро/MWh, без значение от пазарната времева рамка, в която компанията продава електрическата енергия. Това ограничаване ще се ползва за вятърни, слънчеви, биомаса, нуклеарни, лигнитни и някои водноелектрически централи. Приходите над тавана на цените ще бъдат пренасочени към държавите-членки и употребявани за подкрепяне на семействата и бизнеса, които са изправени пред финансово разтърсване, заради внезапно възходящите сметки за сила. Според Комисията почти 117 милиарда евро евентуално ще бъдат събрани посредством използването на тази мярка. Тъй като таванът на приходите ще се ползва за всички централи за възобновима сила, единствено към 40% ще се възползват от актуалната рецесия. От 2000 година множеството европейски държавни управления вкараха политики за субсидиране, с цел да подтикват развиването на възобновимата сила. Тези схеми, известни като захранваща цена (FiT), захранваща награда (FiP) и контракт за разлики (CfD), бяха необятно признати от първите разработчици на възобновима сила, защото предлагаха доходоносни цени по отношение на междинните цени на електрическата енергия. Тези исторически дотации, продължаващи сред 15 и 25 години, в този момент съставляват повече от половината от инсталирания потенциал на района, като поддръжката е разпределена сред другите схеми. Цените на тези двустранни съглашения са приблизително по-ниски от актуалните цени на електрическата енергия. През 2015 година насам държавните управления сметнаха тези дотации за прекомерно доходоносни за производителите на възобновима сила и последователно ги замениха с търгове. Повечето търгове в Европа са за потенциал със схеми като FiT, FiP и CfD, само че дават опция на държавните управления да оферират тези конкурентни цени въз основа на развой на наддаване. Други тръжни схеми дават закрепени дотации и производителите би трябвало да продават създадената електрическа енергия на спот пазара. Разбивка на приходите от възобновими източници Rystad Energy пресмята, че 17% от общия потенциал, построен към днешна дата е субсидиран посредством схеми на аукциони, изключително в Германия, Испания и Франция. В допълнение, споразуменията за закупуване на електрическа енергия (PPA) получиха известност след 2010 година и са подписани или с компании, за комунални услуги или с държавни управления. PPA разрешават закрепени цени, контрактувани съгласно пазарните условия по съответното време, и съставляват 11% от общия потенциал за възобновима сила, конфигуриран до момента в Европейски Съюз. Накрая, останалият потенциал (14%) получава доходи непосредствено от спот пазара. Това може да са централи, които са стартирали при започване на 2000-те години и, за които договорът за дотация е изминал от този момент, или са избрали спот пазара, комбиниран със тактика за хеджиране, или, по-скоро, такива, които са заложили на задоволително висока цена на мощността, с цел да реализиран доходност. Сред тези разнообразни механизми два типа потоци от доходи са основни за разбирането на актуалната обстановка: закрепени доходи и пазарни доходи. Фиксираните доходи идват от контракти с закрепена цена като FiT, CfD или PPA контракти (възлагани посредством схеми за субсидиране или търгове). Общо тези контракти съставляват 60% от общия конфигуриран възобновим потенциал в Европейски Съюз (170 GW), разпределен основно сред Германия, Франция и Испания. Производителите, експлоатиращи този потенциал, не могат да осъществят непредвидени облаги от високите цени на електрическата енергия, защото те са задължени да преразпределят приходите над контрактуваната цена към контрагента в съглашението, означават от Rystad. От друга страна, актуалните пазарни условия доведоха до забележителна смяна – след 20 години, през които държавните управления трябваше да заплащат закрепена надпазарна цена на разработчиците на сила от ВЕИ, държавните управления към този момент печелят. Във Франция държавното управление предложи FiT дотации за вятърна сила на сушата сред 2000 година и 2015 година със междинна цена от 82,6 евро/MWh и дълготрайност от 15 години. Въз основа на междинната цена на електрическата енергия от предишния месец, френското държавно управление осъществя междинна облага от 493 евро/MWh. Съвсем неотдавна Френската комисия за енергийно контролиране (CRE) разгласи, че приходите от възобновима сила за 2022 година и 2023 година се чака да доближат общо 8,6 милиарда евро за държавния бюджет. За първи път тези доходи са позитивни, което директно отразява настоящата наклонност. Противоположната страна на историята се отнася до пазарните доходи, т.е. потенциал с риск за спот цената. Това включва доходи, получени от схеми на FiP, контрактувани посредством търгове или дотации. Разликата с контракта FiT е в метода, по който се пресмятат приходите. Нивото на заплащане се основава на награда, предлагана като държавна дотация над пазарната цена на електрическата енергия. Тази награда може да бъде непрекъсната или да варира. Докато този механизъм беше употребен, с цел да се избегне рискът от свръхкомпенсация, по подигравка на ориста, в този момент той е главният източник на „ непредвидени “ облаги за производителите. Наистина, производителите с контракти за FiP в този момент се възползват от високи цени на електрическата енергия и непрекъсната награда, според от схемите. Тъй като приходите от възобновима сила варират сред закрепена ставка и пазарна ставка, уместността на сходна политика е под въпрос. Тъй като използването на политиките за ръководство на пазара по своята същина е комплицирано, решението на Комисията да предложи непрекъснат таван, без значение от типовете доходи и спецификите на пазара, докара до огромно комплициране по отношение на въздействието му. Във време, когато възобновимите енергийни източници би трябвало да се оправят с двойната рецесия - енергийна и климатична, тази политика изпраща негативен сигнал към бранша. След като стартира интервенция от подобен размер и мащаб на толкоз значим пазар като енергийния, въздействията ще са безчет и евентуално ще изискват спомагателна интервенция.