Тончо Краевски за Фрог: От запазването на властта зависи животът на Ким Чен-ун
Спазването на договорите в никакъв случай не е било измежду достолепията на Севернокорейските водачи, само че множеството от нещата в общата декларация на Ким и Мун наподобяват постижими. Това съобщи пред Фрогнюз политологът Тончо Краевски.
По-важните точки в нея са пет:
1. Прекратяване на всички враждебни дейности от 1 май (като агитация, взаимно ориентирани военни демонстрации, хващане на плавателни съдове и т.н.); 2. Планиране на посещаване на Мун Джей-ин в Пхенян през октомври; 3. Започване на работа по кротичък контракт, който официално да постави завършек на войната, защото в последните 65 години има само съглашение за прекъсване на огъня. Този развой би трябвало да включва тристранни и четиристранни срещи със Съединени американски щати и Китай; 4. Установяване на непрекъсната гореща линия сред водачите и по-интензивна комуникация; 5. Съвместна работа за денуклеаризация на полуострова.
Последното към този момент има доста неразбираеми параметри и зависи в огромна степен от изхода на срещата с Тръмп. Ким Чен-ир е правил такива обещания през 2007 и 2010, само че и в двата случая те бързо бяха нарушени. Има анализатори оптимисти, които мислят, че Ким може да се окаже модернизатор, като Дън в Китай. Засега обаче нямаме причина да считаме, че работи по-различно от своя татко, който протягаше ръка за разговор, единствено когато изпитваше икономическо безсилие.
Властта и на Ким и неговото семейство зависи от притежанието на нуклеарни оръжия, а от запазването на властта в огромна степен зависи и животът им. Ким и неговите предшественици не са глупави, нито луди хора, макар че обичаме да се майтапим с тях. Те схващат прелестно ситуацията си и всеки техен ход е калкулиран, тъй че да обезпечи оцеляването им. Те пазят необикновен баланс - от една страна, в случай че не са въоръжени, са уязвими за външна промяна на режима; въпреки това, съществуването на нуклеарен капацитет дава чудесно опрощение на Съединени американски щати да ги нападне, тъкмо както химическите оръжия станаха съображение за нападението над Ирак. Трябва да поддържат висока цената на едно евентуално нахлуване против себе си, без да стават прекомерно заплашителни и да го предизвикат.
Ако се спазят сделките сред двете страни се чака мир в средносрочен проект. Това е единственото, което може да се чака с огромна степен на сигурност. Ако позитивните връзки, които бяха инициирани през днешния ден, се задържат, може би ще забележим повече добросъвестни актове (напр. събиране на разграничени от войната фамилии, облекчение на режима в демилитаризираната зона и т.н.), само че денуклеаризацията е надалеч, а обединяването на двете Кореи към този момент е единствено изразителност. Разликата в икономическото и културното развиване е невиждана в човешката история, тъй че не може да става и дума за съпоставяне със случая на Източна и Западна Германия.
На въпрос какво цели Тръмп с визитата на Майкъл Помпео в Северна Корея, специалистът отговори: Шефът на Централно разузнавателно управление на САЩ (от през вчерашния ден държавен секретар) Майк Помпео е пътувал скрито предишния месец до Пхенян, където най-вероятно се е срещнал с Ким. Имаше спекулации, че това може би е опипване на почвата за установяване на среща сред Ким и Тръмп точно в Пхенян, само че това по-скоро не е по този начин. Подобни предварителни срещи не са правени преди визитата на Маделин Олбрайт през 2000 година и няма причина да се вършат в този момент, даже в действителност да се обмисля Пхенян като локация. В дипломатическите среди има опозиция против осъществяване на срещата в Северна Корея и се разискват други варианти. По-вероятно е Помпео, тогава към момента началник на Централно разузнавателно управление на САЩ, да е отишъл да прибере наказани на затвор американски жители, които Ким е предложил като " подарък " преди срещата с американски президент.
По-важните точки в нея са пет:
1. Прекратяване на всички враждебни дейности от 1 май (като агитация, взаимно ориентирани военни демонстрации, хващане на плавателни съдове и т.н.); 2. Планиране на посещаване на Мун Джей-ин в Пхенян през октомври; 3. Започване на работа по кротичък контракт, който официално да постави завършек на войната, защото в последните 65 години има само съглашение за прекъсване на огъня. Този развой би трябвало да включва тристранни и четиристранни срещи със Съединени американски щати и Китай; 4. Установяване на непрекъсната гореща линия сред водачите и по-интензивна комуникация; 5. Съвместна работа за денуклеаризация на полуострова.
Последното към този момент има доста неразбираеми параметри и зависи в огромна степен от изхода на срещата с Тръмп. Ким Чен-ир е правил такива обещания през 2007 и 2010, само че и в двата случая те бързо бяха нарушени. Има анализатори оптимисти, които мислят, че Ким може да се окаже модернизатор, като Дън в Китай. Засега обаче нямаме причина да считаме, че работи по-различно от своя татко, който протягаше ръка за разговор, единствено когато изпитваше икономическо безсилие.
Властта и на Ким и неговото семейство зависи от притежанието на нуклеарни оръжия, а от запазването на властта в огромна степен зависи и животът им. Ким и неговите предшественици не са глупави, нито луди хора, макар че обичаме да се майтапим с тях. Те схващат прелестно ситуацията си и всеки техен ход е калкулиран, тъй че да обезпечи оцеляването им. Те пазят необикновен баланс - от една страна, в случай че не са въоръжени, са уязвими за външна промяна на режима; въпреки това, съществуването на нуклеарен капацитет дава чудесно опрощение на Съединени американски щати да ги нападне, тъкмо както химическите оръжия станаха съображение за нападението над Ирак. Трябва да поддържат висока цената на едно евентуално нахлуване против себе си, без да стават прекомерно заплашителни и да го предизвикат.
Ако се спазят сделките сред двете страни се чака мир в средносрочен проект. Това е единственото, което може да се чака с огромна степен на сигурност. Ако позитивните връзки, които бяха инициирани през днешния ден, се задържат, може би ще забележим повече добросъвестни актове (напр. събиране на разграничени от войната фамилии, облекчение на режима в демилитаризираната зона и т.н.), само че денуклеаризацията е надалеч, а обединяването на двете Кореи към този момент е единствено изразителност. Разликата в икономическото и културното развиване е невиждана в човешката история, тъй че не може да става и дума за съпоставяне със случая на Източна и Западна Германия.
На въпрос какво цели Тръмп с визитата на Майкъл Помпео в Северна Корея, специалистът отговори: Шефът на Централно разузнавателно управление на САЩ (от през вчерашния ден държавен секретар) Майк Помпео е пътувал скрито предишния месец до Пхенян, където най-вероятно се е срещнал с Ким. Имаше спекулации, че това може би е опипване на почвата за установяване на среща сред Ким и Тръмп точно в Пхенян, само че това по-скоро не е по този начин. Подобни предварителни срещи не са правени преди визитата на Маделин Олбрайт през 2000 година и няма причина да се вършат в този момент, даже в действителност да се обмисля Пхенян като локация. В дипломатическите среди има опозиция против осъществяване на срещата в Северна Корея и се разискват други варианти. По-вероятно е Помпео, тогава към момента началник на Централно разузнавателно управление на САЩ, да е отишъл да прибере наказани на затвор американски жители, които Ким е предложил като " подарък " преди срещата с американски президент.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ