Спасовден е! Вярва се, че ако вали, годината ще е богата, а реколтата – обилна
Спасовден , Възнесение Господне - отбелязва се 40 дни след Великден. Това е седмият, последният популярен четвъртък. Тачи се строго за предотвратяване от градушка – дамите не перат, не тупат, не предат, не шият, не тъкат; мъжете не орат.
В някои региони се правят обреди за обезпечаване на дъжд (Пеперуда, Герман); в Югозападна България се „ черкува за дъжд ”; в западните българоетнични територии обикалят землището на селото с песни и молят св. Спас за дъжд; в Добруджа изливат вода по поляните и захлупват празните съдове.
Вярва се, че в случай че на Спасовден вали, годината ще е богата, а реколтата – изобилна. На този ден Господ прибират душите на всички покойници, пуснати на независимост на първия Велики четвъртък. Затова дамите отиват рано на гробищата, раздават варено жито и самун за своите мъртви и разстилат орехови листа върху гробовете им. Така считат, че им вършат сянка на „ оня свят ”. Рано сутринта на този ден гледат с огледало в кладенците, с цел да видят своите близки умряли...
Според националната религия в нощта против Спасовден русалиите (самодивите) кършат връхчетата на цветето росен, считано за самодивско биле, и се кичат с него, по тази причина са милостиви към хората и ги лекуват. Разпространен е обичаят вървене на росен – вечерта против празника заболели от разнообразни заболявания отиват тук-там, където пораства лековитата билка. Те носят със себе си нова зелена дамаджана, нов пешкир, вино, самун, печена кокошка – блага за русалиите. Престояват там до втори петли, в цялостно безмълвие, като преди разсъмване също негласно се търкалят в росата и напущат мястото или биват отвеждани от околните си без да се обръщат обратно.
Празникът се тачи изключително от бездетни дами, защото се има вяра, че единствено против Спасовден те могат да се излекуват от безплодието. Жена, която не може да зачене, би трябвало да преспи под растението, само че с мъж, с който няма кръвна връзка... Малко преди първи петли двамата хукват към селото, без да се обръщат обратно. Вярва се, че безплодието остава под росена, а зачеването в нощта преди Спасовден се счита за „ магическо ” и не се възприема като блудничество.
В Източна България на празника се извършват традиции със сватбена устременост – момите се хващат на празнично хоро, облечени във взети от млади невести булчински облекла, вярвайки, че по този метод ще си обезпечат омъжване до идващия Спасовден. Църквата празнува възнесение Господне – след своята гибел и възкресение, заобиколен от учениците си и Богородица, Бог се изкачва на Елеонския рид край Ерусалим и се възнася на небето. Празникът се назовава и Спасовден , тъй като с Христовото възнесение приключва актът на човешкото избавление.
На този ден честват: Спас, Спаска, Спасена, Спасуна и производните им, тъй че - да почерпят
В някои региони се правят обреди за обезпечаване на дъжд (Пеперуда, Герман); в Югозападна България се „ черкува за дъжд ”; в западните българоетнични територии обикалят землището на селото с песни и молят св. Спас за дъжд; в Добруджа изливат вода по поляните и захлупват празните съдове.
Вярва се, че в случай че на Спасовден вали, годината ще е богата, а реколтата – изобилна. На този ден Господ прибират душите на всички покойници, пуснати на независимост на първия Велики четвъртък. Затова дамите отиват рано на гробищата, раздават варено жито и самун за своите мъртви и разстилат орехови листа върху гробовете им. Така считат, че им вършат сянка на „ оня свят ”. Рано сутринта на този ден гледат с огледало в кладенците, с цел да видят своите близки умряли...
Според националната религия в нощта против Спасовден русалиите (самодивите) кършат връхчетата на цветето росен, считано за самодивско биле, и се кичат с него, по тази причина са милостиви към хората и ги лекуват. Разпространен е обичаят вървене на росен – вечерта против празника заболели от разнообразни заболявания отиват тук-там, където пораства лековитата билка. Те носят със себе си нова зелена дамаджана, нов пешкир, вино, самун, печена кокошка – блага за русалиите. Престояват там до втори петли, в цялостно безмълвие, като преди разсъмване също негласно се търкалят в росата и напущат мястото или биват отвеждани от околните си без да се обръщат обратно.
Празникът се тачи изключително от бездетни дами, защото се има вяра, че единствено против Спасовден те могат да се излекуват от безплодието. Жена, която не може да зачене, би трябвало да преспи под растението, само че с мъж, с който няма кръвна връзка... Малко преди първи петли двамата хукват към селото, без да се обръщат обратно. Вярва се, че безплодието остава под росена, а зачеването в нощта преди Спасовден се счита за „ магическо ” и не се възприема като блудничество.
В Източна България на празника се извършват традиции със сватбена устременост – момите се хващат на празнично хоро, облечени във взети от млади невести булчински облекла, вярвайки, че по този метод ще си обезпечат омъжване до идващия Спасовден. Църквата празнува възнесение Господне – след своята гибел и възкресение, заобиколен от учениците си и Богородица, Бог се изкачва на Елеонския рид край Ерусалим и се възнася на небето. Празникът се назовава и Спасовден , тъй като с Христовото възнесение приключва актът на човешкото избавление.
На този ден честват: Спас, Спаска, Спасена, Спасуна и производните им, тъй че - да почерпят
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ